- Аз... надявам се, че е така.

Гласът й беше толкова немощен, че едва го позна.

Ала Тед вече я теглеше встрани от чакълената алея. Дори не благоволи да я сложи на задната седалка на колата си. Вместо това я издърпа направо върху песъчливата почва.

Под изпепеляващите лъчи на слънцето Тед пъхна ръце в бикините й, свали ги със замах и сложи краката й около хълбоците си. Когато той се отдръпна назад, подпирайки се на пети, слънцето опари чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Очите му нито за миг не се откъсваха от влажната

мекота, която беше разкрил, докато ръцете му се спускаха към ципа на дънките. Беше извън контрол, този човек на логиката и здравия разум. Без следа от джентълменското си лустро.

Тялото му засенчи слънцето. Той смъкна дънките си. Мег би могла да му извика да спре... би могла да го отблъсне от себе си... би могла да го удари по главата и да му каже да дойде на себе си. И той щеше да го направи. Сигурна бе в това. Ала не го стори. Той беше излязъл извън контрол и тя искаше да се хвърли в непознатото заедно с него.

Той пъхна ръце под нея и повдигна бедрата й, така че да може да го поеме целия. Никаква протяжна любовна игра, никакво усърдно мъчение и прекрасно изтезаване. Единствено неговата собствена нужда.

Нещо остро я одраска по крака... В гръбнака й се заби камък. .. С див стон, той нахлу в нея и тежестта му я притисна към земята. Вдигна блузата й и оголи гърдите й. Небръснатата му брада ожули нежната й кожа. Изпълни я невероятна нежност, докато той използваше тялото й. Без помен от благовъзпитаност и деликатност, без да се обуздава и сдържа. Той беше паднал ангел в плен на мрака и изобщо не внимаваше с нея.

Мег затвори очи срещу заслепяващото слънце, докато тласъците му я разтърсваха. Постепенно необуздаността, която го беше завладяла, покори и нея, ала беше твърде късно. С дрезгав вик той оголи зъби. И се изля в нея.

Звукът от накъсаното му дишане изпълваше ушите й. Тежестта му изкарваше въздуха от дробовете й. Най-сетне той се свлече от нея със стон. А после всичко застина.

Ето какво бе искала от първия път, когато правиха любов. Да срине самоконтрола му. Ала това му бе струвало прекалено много и когато той дойде на себе си, Мег видя точно това, което знаеше, че ще види. Един добър човек, сломен от разкаяние.

- Не го казвай! - Тя сложи ръка върху разранената му уста. Докосна челюстта му. - Не го казвай.

- Исусе... - Изправи се трескаво. - Аз не... Съжалявам. Толкова съжалявам. Исусе, Мег...

Докато той си навличаше дрехите, Мег също скочи на крака и издърпа полата си надолу. Лицето му беше разкривено от болка. Тя не бе в състояние да понесе извинението му за това, че е човек, а не полубог. Трябваше да направи нещо, и то бързо, затова го смушка силно в гърдите.

- Ето за какво говорех през цялото време.

Ала той беше пребледнял и опитът й да отклони посоката на мислите му се провали.

- Не мога... не мога да повярвам, че ти причиних това.

Мег обаче нямаше намерение да се откаже толкова лесно.

- Може ли да го направиш отново? Може малко по-бавно този път, но не много.

Сякаш изобщо не я беше чул.

- Никога няма да си го простя.

Мег се престори на ядосана.

- Започваш да ме отегчаваш, Тиодор, а имам да свърша цял куп неща.

Първо щеше да се опита да му върне самоуважението. След това щеше да се наложи да се срещне с родителите си. А после? Трябваше завинаги да обърне гръб на този град.

Грабна бикините си и заяви със самонадеяност, каквато изобщо не изпитваше:

- Разбирам, че тотално прецаках бъдещето на Уайнет, така че стига си се мотал тук, а направи онова, в което си най-добър. Започни да оправяш чуждите бъркотии. Намери Спенс, преди да си е тръгнал. Кажи му, че си си изгубил ума. Кажи му, че всички в града знаят, че не може да ми се вярва, но въпреки това съм успяла да те подведа. А после му се извини, задето се сби с него.

- Изобщо не ме е грижа за Спенс - отсече той.

Думите му я ужасиха.

- А трябва. Наистина, наистина трябва. Моля те. Направи каквото ти казах.

- Не можеш ли да мислиш за друго, освен за този задник? След всичко, което се случи току-що...

- Да. И само за това искам да мислиш и ти. Работата е там... имам нужда да ми се вречеш във вечна любов, а ти никога няма да можеш да го направиш.

Раздразнение, разкаяние, нетърпение - Мег ги видя до едно в очите му.

- Прекадено скоро е, Мег. Дяволски...

- Беше повече от ясен - прекъсна го тя, преди да е успял да каже още нещо. - И недей да се чувстваш виновен, когато си тръгна. Откровено казано, аз доста лесно се влюбвам и също толкова лесно ми минава. Няма да ми отнеме много дълго, за да те забравя. - Говореше прекадено бързо. - Имаше един тип, на

име Бъз. Цели шест седмици бях потънала в самосъжаление, а честно казано, ти изобщо не можеш да се мериш с Бъз.

- Какво искаш да кажеш с това „след като си тръгна"?

Мег преглътна.

- Ако щеш вярвай, но Уайнет изведнъж изгуби очарованието си за мен. Махам се от тук веднага след като се видя с родителите ми. И не се ли радваш, че не се налага да присъстваш на този разговор.

- Не искам да си тръгваш. Още не.

- И защо не? - Погледна го изпитателно, търсейки някакъв знак, който може би беше пропуснала. - За какво да оставам?

Той направи странен безпомощен жест.

- Не... не знам. Просто остани.

Това, че отказваше да срещне погледа й, й каза всичко.

- Не мога да го направя. Просто... не мога.

Странно бе да види Тед Бодин толкова уязвим. Докосна устни до здравото ъгълче на устата му и забърза към колата, която родителите й, грижовни както винаги, бяха оставили. Докато се отдалечаваше, си позволи един последен поглед в огледалото за обратно виждане.

Тед стоеше насред пътя и я гледаше как си отива. Зад него, докъдето стигаше поглед, се простираше огромната пустош на депото за отпадъци.

21.

Мег се поизми в тоалетната на една бензиностанция край магистралата; избърса доколкото можа мръсотията по себе си и прикри следите от сълзи с малко грим. След това отвори куфара, който бе взела със себе си в малкото помещение, и извади блуза и чисти дънки, за да скрие драскотините по краката си, както и тънък зелен шал, за да скрие шията си, ожулена от брадата на Тед. Още от първия път, когато се любиха, си мечтаеше той да бъде така завладян от страст, че да изгуби легендарното си хладнокръвие. Ето че то най-сетне се беше случило, но не така, както се беше надявала.

Влезе през служебния вход на хотела. Бърди никога нямаше да допусне някой от ранга на родителите й да отседне

другаде, освен в наскоро преименувания президентски апартамент, така че Мег пое към последния етаж по задното стълбище. За всяка крачка трябваше да извиква на помощ цялата си воля. От самото начало беше объркала всичко с Тед. Решила бе, че не обича Луси, ала той я обичаше - както тогава, така и сега. Мег не бе нищо повече от връзка за утеха, мимолетно безразсъдство.

Не биваше да допусне болката да я завладее, не и сега, когато й предстоеше мъчителна среща с родителите й. Не биваше да мисли за Тед, ниго за несигурното си бъдеще, нито за разрухата, която щеше да остави зад себе си, когато си тръгнеше от Уайнет.

Майка й бе тази, която отвори вратата на хотелския апартамент. Все още носеше ушитата по мярка сребриста туника и впития панталон, с които се бе появила при депото. Най-голямата ирония бе, че нейната майка модел слабо се вълнуваше от дрехи, но чинно носеше великолепните тоалети, които брат й Майкъл правеше за нея.

Във вътрешността на апартамента баща й престана да крачи напред-назад. Мег им се усмихна несигурно.

- Можехте да ме предупредите, че идвате.

- Искахме да те изненадаме - сухо отвърна баща й.

Майка й я улови за лактите, изгледа я продължително и изпитателно, а после я притегли към себе си. Докато потъваше в така познатата прегръдка, за миг Мег забрави, че е пораснала жена. Само ако родителите й бяха строги и глуповати, животът й нямаше да е така изпълнен с чувство на вина и нямаше да й се налага да хаби толкова енергия, преструвайки се, че изобщо не се интересува от мнението им за нея.

Усети ръката на майка си в косата си.

- Добре ли си, миличка?

Мег преглътна сълзите си.

- Била съм и по-добре, но като се има предвид катастрофата, на която току-що станахте свидетели, не мога да се оплача.

Сега бе ред на баща й да я вземе в прегръдките си - притисна я силно до себе си, а после я шляпна лекичко по дупето, както правеше, откакто бе съвсем малка.

- Разкажи ни всичко - помоли майка й, когато той най-сетне я пусна. - Как се оплете с този ужасен човек?

- Татко е виновен - успя да се пошегува Мег. - Спенсър

Скипджак боготвори знаменитостите и аз бях най-добрата му възможност да се доближи до могъщия Джейк.

- Нямаш представа с какво удоволствие бих разкъсал това копеле на парченца - подхвърли могъщият Джейк.

Което беше доста страшна мисъл, при положение че баща й беше ветеран от войната във Виетнам и онова, което не беше научил там, бе усвоил, правейки филми, включващи всички видове оръжие - от самурайски мечове до автомати „Калашников".

Майка й махна към телефона си последен модел.

- Вече започнах проучвания. Все още не съм разкрила нищо, но и това ще стане. Подобно влечуго не може да не остави лигава диря след себе си.

Гневът им не я изненада, ала къде беше разочарованието, че за пореден път са видели най-голямото си дете, забъркано в истинска каша?

Баща й отново закрачи напред-назад.

- Това няма да му се размине.

- Само въпрос на време е греховете му да го настигнат - каза майка й.

И двамата не разбираха истинските мащаби на онова, на което бяха станали свидетели. И представа си нямаха колко важен бе комплексът за голф за града, нито каква бе ролята, която Мег бе изиграла в унищожаването на тази перспектива. Всичко, което те бяха видели, бе как някакъв отвратителен тип обижда обичната им дъщеря, а един доблестен млад мъж защитава честта й. Мег беше получила дар свише. Явно никой, нито дори Дали и Франческа, не ги бяха осветлили по пътя към хотела. Ако успееше да изкара родителите си от града достатъчно бързо, те никога нямаше да научат за нейната роля във всичко това.