Най-сетне Тори и Шелби откъснаха Мег от хлипащата Съни, ала миролюбивият кмет на Уайнет беше озверял и бяха необходими трима мъже, за да го озаптят. И не само него трябваше да удържат. Майката на Мег, Скийт, Франческа и началникът на пожарната едва успяваха да обуздаят баща й.

Една вена върху шията на Тед туптеше яростно, докато той се мъчеше да се отскубне и да довърши започнатото.

- Само да си помислил да я доближиш, дълбоко ще съжаляваш.

- Ти си луд! - изкрещя Спенс. - Всички сте луди!

Устните на Тед изтъняха от презрение.

- Махай се от тук.

Спенс грабна шапката си от земята.

Мазни кичури коса падаха над челото му. Едното му око започваше да подпухва, от носа му течеше кръв.

- Този град винаги се е нуждаел от мен повече, отколкото аз от него. - Той отупа шапката в крака си. - Докато гледаш как това място се разлага, Бодин, помисли си от какво се отказа. - Нахлупи шапката си и погледна Мег с отровно изражение. - Помисли си колко много ти коства тази никаквица.

-Татко...

Блузата на Съни беше изцапана и скъсана, ръката й беше ожулена, а на бузата си имаше драскотина. Баща й обаче беше прекадено погълнат от собствената си ярост, за да й даде утехата, за която тя копнееше.

- Можеше да имаш всичко - процеди той; от едната му ноздра капеше кръв. - А ти го захвърли заради една лъжлива кучка.

Единствено това, че майка й се вкопчи в него, попречи на баща й да му се нахвърли, а мъжете, които удържаха Тед, замалко да го изпуснат. Дали пристъпи напред, очите му се бяха превърнали в късчета сива стомана.

- Съветвам те да се махнеш от тук, докато още можеш, Спенс, защото трябва само да кимна и момчетата, които пречат на Тед да довърши онова, което започна, ще го оставят да го направи.

Спенс плъзна поглед по морето от враждебни лица наоколо и заотстъпва към колите.

- Хайде, Съни - повика с напереност, която не прозвуча особено убедително. - Да се махаме от тази помийна яма.

- Ти си истински загубеняк, задник такъв! - извика Тори след него. - Още в гимназията бях по-добра със стика от теб. А ти, Съни, си надута кучка.

Усетили, че като нищо може да им се наложи да се оправят с освирепяла тълпа, баща и дъщеря се втурнаха към колите си и скочиха в тях. Докато те се отдалечаваха, един след друг всички обърнаха очи към Мег. Тя почувства гнева им, видя отчаянието им. Нищо от това нямаше да се случи, ако си беше тръгнала от града, когато й бяха казали.

Успя някак си да остане с вдигната глава, макар в очите й да напираха сълзи. Прелестната й майка, висока и изящна, тръгна към нея, движейки се със същото властно излъчване, довело я някога до най-прочутиге модни подиуми. Вниманието на множеството бе така погълнато от разиграващата се драма, че никой не бе забелязал появата на външни лица между тях, но всеки над трийсет години веднага разпознаваше Бляскавото момиче с дългата й руса коса, драматично изрисувани вежди и широка уста. Разнесе се шепот. А после бащата на Мег застана до майка й и шепотът заглъхна, докато всички се мъчеха да осъзнаят невероятния факт, че легендарният Джейк Коранда бе слязъл от големия екран и сега бе между тях.

Мег ги гледаше с нещастна смесица от любов и отчаяние. Как бе възможно някой толкова обикновен като нея да бъде дъщеря на тези две великолепни създания?

Ала родителите й така и не можаха да стигнат до нея, защото Тед направо обезумя.

- Всички да се махат от тук! - извика той. - Всички! - По някаква причина в това нареждане бяха включени и родителите й. - Вие също.

Мег искаше единствено да си тръгне и никога да не се върне, само че нямаше кола, а не бе в състояние да понесе мисълта как се прибира заедно с родителите си, не и преди да е успяла да се стегне. Тори като че ли бе най-голямата й надежда и тя й отправи умолителен поглед, но в този миг Тед я сграбчи за ръката.

- Ти стой където си.

Всяка дума имаше назъбено острие и леден връх. Искаше една последна конфронтация и след всичко станало я заслужаваше.

Баща й го огледа изпитателно, а после се обърна към нея.

- Колата ти тук ли е?

Когато Мег поклати глава, той извади ключовете от своя автомобил и й ги подхвърли.

- Ще помолим някой да ни откара в града и ще те чакаме в хотела.

Един по един събралите се започнаха да се разотиват. Никой не искаше да се противопостави на Тед, нито дори майка му. Франческа и Дали заведоха родителите на Мег до кадилака си. Докато колите се отдалечаваха една след друга, Тед се приближи до ръждясалия знак и зарея поглед към съсипаната земя, която се простираше пред него, изгубила изведнъж всякакви перспективи за бъдещето. Раменете му увиснаха. Тя му го беше причинила. Не нарочно, но въпреки това го беше направила, оставайки в Уайнет, когато всичко й казваше, че е абсолютно наложително да си тръгне. А после, сякаш това не бе достатъчно глупаво, най-нелепо се беше влюбила в мъжа, който бе най-малко вероятно да й отвърне със същото. И именно опитът й да задоволи собствените си желания бе довел до този миг, в който всичко бе рухнало.

Слънцето бе слязло ниско на небето и очертаваше профила му с огнени щрихи. И последната кола си бе отишла, ала Мег сякаш бе престанала да съществува. Той не помръдваше. Когато не бе в състояние да издържа повече, тя се насили да отиде при него.

- Толкова съжалявам - прошепна.

Вдигна ръка, за да избърше кръвта от ъгълчето на устата му, ала той улови китката й, преди да го е докоснала.

- Това беше ли достатъчно страстно за теб?

- Какво?

- Мислиш, че съм безчувствен. - Гласът му беше дрезгав от емоция. - Че съм някакъв робот.

- О, Тед... нямах това предвид.

- Само защото ти си падаш по мелодрамите, единствено ти имаш право да изпитваш чувства, така ли?

Не този разговор трябваше да водят.

- Тед, никога не съм искала да те забъркам в това със Спенс.

- И какво се очакваше да направя? Да оставя да му се размине, че се е опитал да те насили?

- Не беше точно така. Наистина не знам какво би станало, ако Хейли не се беше появила. Той...

- Потя се! - изкрепщ Тед и в думите му нямаше никакъв смисъл. - Каза, че никога не се потя.

За какво говореше? Мег опита отново:

- Бях сама в потока, когато се появи. Помолих го да си тръгне, но той не го направи. Нещата загрубяха.

- И кучият син си плати за това. - Той сграбчи ръката й. - Преди два месеца бях на път да се оженя за друга жена. Не заслужавам ли поне малко разбиране? Само защото ти си скочила в дълбокото, не означава, че и аз трябва да скоча още сега.

Свикнала бе да разчита мислите му, ала не и този път.

- Какво искаш да кажеш с това „скочила в дълбокото"?

Устните му се изкривиха презрително.

- Влюбила си се.

Думите бяха изречени с толкова отвращение, че би трябвало да оставят мехури по устните му. Мег направи крачка назад.

- Едва ли бих нарекла влюбването „да скочиш в дълбокото".

- А как би го нарекла тогава? Бях готов да прекарам остатъка от живота си с Луси. Остатъка от живота си! Защо не можеш да го разбереш?

- Разбирам го. Просто не разбирам защо говорим за това сега, след всичко, което се случи току-що.

- Естествено, че не разбираш. - Беше пребледнял. - Не разбираш нищичко от разумно държание. Мислиш си, че ме познаваш толкова добре, а всъщност не знаеш нищо за мен.

Поредната жена, която смяташе, че разбира Тед Бодин...

Преди Мег да успее да се върне на истински важната тема, той отново подхвана атаката си:

- Хвалиш се, че си изтъкана само от чувства. Е, поздравления! Аз съм различен. Искам в нещата да има логика и ако това е грях в твоите очи, толкова по-зле.

Сякаш изведнъж бе заговорил на чужд език. Мег разбираше думите, но не и смисъла им заедно. Защо не говореха за нейното участие в катастрофата със Спенс?

Тед избърса кръвта, процеждаща се от ъгълчето на устата му, с опакото на ръката си.

- Твърдиш, че ме обичаш. Какво изобщо означава това? Аз обичах Луси, а виж само колко безсмислено се оказа.

- Обичал си Луси?

Не го вярваше. Не искаше да го повярва.

- Пет минути след като се запознахме, разбрах, че тя е жената. Тя е интелигентна. Мила. Иска да помага на хората и разбира какво е да живееш пред очите на всички. Приятелите ми я обичаха. Родителите ми я обичаха. Искахме едни и същи неща от живота. И никога не съм грешал повече за нещо. - Еласът му

изневери. - А ти очакваш да забравя всичко това? Да щракна с пръсти и да го накарам просто да изчезне?

- Не е честно. Държеше се така, сякаш тя няма значение. Изглеждаше, сякаш не те е грижа.

- Естествено, че ме беше грижа! Само защото не се разхождам наоколо и не обявявам на всеослушание всяко мое чувство, не означава, че не изпитвам такива. Каза, че съм разбил сърцето ти. Е, тя разби моето.

Вената на врата му туптеше. Мег имаше чувството, че го е зашлевила. Как бе възможно да не го е осъзнала? Беше напълно убедена, че не обича Луси, а ето че не беше така.

- Ще ми се да бях разбрала - чу се да казва. - Не знаех.

Той направи рязък, пренебрежителен жест.

- А после се появи ти. С твоите неразбории и всичко, което искаше от мен.

- Никога не съм искала нищо от теб! - възкликна тя. - Ти си този, който се разпореждаше, от самото начало. Казваше ми какво да правя и какво да не правя. Къде мога да работя. Къде мога да живея.

- О, моля ти се! - дрезгаво каза той. - Всичко в теб иска нещо. Тези големи очи - в един миг сини, а в следващия зелени. Начинът, по който се смееш. Тялото ти. Дори драконът, татуиран на дупето ти. Ти искаш всичко от мен. А после критикуваш онова, което получаваш.

- Никога...

- Как ли пък не! - Приближи се толкова бързо, че Мег помисли, че ще я удари. Вместо това той я притегли към себе си и пъхна ръце под късата й памучна поличка, вдиша я около кръста й и стисна дупето й в шепи. - Не мислиш ли, че това иска нещо от мен?