- Здрасти, Спенс. Съни. Хубаво време имаме след вчера. Не че не се нуждаехме от малко дъжд.

Зоуи изхвърча от тъмносиня тойота камри.

- Тъкмо бях тръгнала на среща за учебния план - каза тя, без да се обръща към никого конкретно.

Зад тойотата й продължаваха да прииждат коли. Целият град като че ли бе усетил задаващата се катастрофа и до един бяха твърдо решени да я предотвратят.

Декстър О'Конър махна към депото за отпадъци.

- Късметлия си ти, Спенс. Толкова много възможности.

Спенс обаче изобщо не го погледна, впил яростно очи в Мег,

и облекчението й от появата на всички тези хора започна да се изпарява. Опита се да убеди сама себе си, че греши. Несъмнено той щеше да остави нещата така. Несъмнено нямаше да продължи този разговор пред толкова много хора. Ала от самото начало бе разбрала, че той не търпи някой да го победи.

- Договорът все още не е подписан - заяви той злокобно.

По лицата на всички наоколо се изписа паника.

- Татко... - Съни го докосна по ръката.

Тори пое контрола над ситуацията. Пристегна възела на саронга си и пристъпи към Спенс.

- С Декс сме решили да метнем няколко пържоли на скарата тази вечер. Защо двамата със Съни не се присъедините към нас, тоест ако нямате нищо против децата, а може пък да ги изпратим у татко? Съни, някога виждала ли си отблизо ему? С Декс имаме цяло стадо. Общо взето, се омъжих за него, за да мога да ги изхранвам. Той не е толкова луд по тях, колкото съм аз, но те са най-сладките създания, които можеш да си представиш. - Тори се впусна в задъхан и обстоен монолог на тема грижите и изхранването на емута, както и ползата им за човечеството.

Опитваше се да печели време и понеже всички непрекъснато поглеждаха към алеята, на Мег не й беше трудно да се досети защо. Очакваха един рицар в бледосин пикап да се появи и да спаси града от катастрофа.

Колите продължаваха да прииждат, а запасите на Тори от информация за емутата започваха да се изчерпват и тя погледна умолително към останалите. Пръв реагира брат й и като прегърна Спенс през рамото с една ръка, махна към депото за отпадъци с другата.

- Мислех си за пътищата...

Спенс обаче се извърна от него и огледа изпитателно увеличаващото се множество. След това отново спря поглед върху Мег и от начина, по който очите му се присвиха, тя разбра, че е настъпил часът на разплатата.

- Май си поизбързал мъничко, Кени. Трябва да мисля за репутацията си, а Мег току-що каза нещо ужасно шокиращо на дъщеря ми.

Стомахът на Мег се сви от ужас. Искаше да си отмъсти и знаеше точно как да го направи. Ако тя не се откажеше от думите си, щеше да нарани всички останали, ала при мисълта да отстъпи й се повдигна. Как бе възможно правилната постъпка да й се струва толкова неправилна? Тя заби пръсти в дланите си.

- Забрави.

Само че Спенс искаше тя да плати жестока цена за нараненото му его и нямаше намерение да отстъпи.

- О, не мога да го направя. Някои неща са прекадено сериозни, за да бъдат забравени. Мег твърди, че съм... Как точно го нарече?

- Нека го забравим - опита тя отново, макар да знаеше, че той няма да го направи.

Спенс щракна с пръсти.

- Сетих се. Каза, че съм се опитал да те насиля. Така ли беше, Мег?

През събралото се множество пробяга шепот. Начервените устни на Кейла се отпуснаха. Зоуи сложи ръка на гърлото си. Заизваждаха се мобилни телефони и Мег усети, че й се повдига.

- Не, Спенс, не беше така - каза тя сковано.

- Но аз те чух да казваш точно това. Това чу и дъщеря ми. - Той вирна брадичка. - Спомням си, че вчера поплувахме заедно, но определено не си спомням никакъв опит за насилване.

Челюстта й отказваше да помръдне.

- Прав си - промълви тя. - Аз сгреших.

Спенс поклати глава.

- Как може да сгрешиш за нещо толкова сериозно?

Очевидно възнамеряваше дая унижи до краен предел. Единственият начин, по който можеше да спечели, бе да го остави да победи, и тя с усилие се овладя.

- Лесно. Бях разстроена.

- Здравейте, всички.

Множеството се обърна едновременно, а спасителят им пристъпи напред. Не бяха забелязали пристигането му, защото се беше появил в тъмносивия мерцедес бенц, който все забравяха, че притежава. Изглеждаше уморен.

- Какво става тук? Да няма парти, за което съм забравил?

- Опасявам се, че не. - Спенс се намръщи, ала Мег усещаше колко се наслаждава на властта, която имаше над всички тях. - Страшно се радвам, че дойде, Тед. Появи се неочакван проблем.

- Така ли? И какъв е той?

Спенс потърка челюстта си, потъмняла от небръснатата му брада.

-Трудно ще ми бъде да правя бизнес в град, където един човек може да сее измислени обвинения и да се измъкне безнаказано.

Мег не вярваше, че ще развали сделката. Не и с умолителните погледи, които Съни му хвърляше. Не и когато целият град се беше събрал, за да му се умилква. Играеше си на котка и мишка, перчеше се, като я унижаваше и показваше на останалите кой командва.

- Неприятно ми е да го чуя, Спенс - каза Тед. - Предполагам, че навсякъде стават недоразумения. Хубавото на Уайнет е, че се опитваме да оправим неприятностите, преди да станат прекадено големи и да ни създадат главоболия. Да видим дали аз няма да успея да оправя нещата.

- Не знам, Тед. - Спенс зарея поглед към депото за отпадъци. - Трудно е да преглътне човек нещо такова. Всички разчитат на мен утре да подпиша договорите, но не мога да си представя как ще го направя, когато над главата ми е надвиснало подобно лъжливо обвинение.

През множеството пробяга напрегнат шепот. Съни не разбираше игричката на баща си и по лицето й се изписа уплаха, когато видя как бъдещето й с Тед се изплъзва между пръстите й.

- Татко, да поговорим за това насаме.

Господин Самото хладнокръвие свали бейзболната си шапка и се почеса по главата. Наистина ли единствено Мег виждаше колко е уморен?

- Съгласен съм, че трябва да постъпиш така, както смяташ за правилно, Спенс. Но съм готов да се обзаложа, че мога да оправя нещата, ако просто ми кажеш какъв е проблемът.

Мег не бе в състояние да издържа повече.

- Аз съм проблемът - обяви тя. - Обидих Спенс и сега той иска да накаже целия град заради това. Ала не е нужно да го правиш, Спенс, защото аз си тръгвам от Уайнет. Вече нямаше да съм тук, ако Съни не ме беше задържала.

Тед побутна шапката си назад и макар да я изгледа яростно, гласът му си остана спокоен.

- Мег, защо не оставиш аз да се погрижа за това?

Ала Спенс още не беше утолил жаждата си за отмъщение.

- Значи, смяташ, че можеш да ме обвиниш в нещо толкова сериозно пред дъщеря ми, а после да изчезнеш, сякаш нищо не е станало? Не си познала.

- Почакайте малко - обади се Тед>- Защо не започнем от началото?

- Да, Мег - озъби се подигравателно Спенс. - Защо не направим точно това?

Мег не бе в състояние да погледне към Тед, затова се съсредоточи върху Спенс.

- Вече признах, че излъгах. Ти беше истински джентълмен. Нямаше никакъв опит за насилие. Аз... Измислих си всичко.

Тед се обърна рязко към нея.

- Спенс се е опитал да те насили?

- Така каза тя пред дъщеря ми. - От думите на Спенс капеше презрение. - Тя е лъжкиня.

- Опитал си се да я насилиш? - Очите на Тед лумнаха. - Кучи син!

И без никакво предупреждение, господин Самото хладнокръвие се нахвърли върху последната голяма надежда на града.

Множеството ахна изумено. Кралят на санитарната керамика се пльосна на земята, а панамената му шапка се търкулна в прахта. Мег бе толкова потресена, че не можеше да помръдне. Съни изпищя задавено и се вкаменени от ужас, всички видяха как техният невъзмутим кмет, техният светец от плът и кръв сграбчи Спенсър Скипджак за яката на ризата и го издърпа на крака.

- За кого, по дяволите, се мислиш? - изрева Тед в лицето му, страховита ярост разкривяваше чертите му.

Спенс замахна с крак и го препъна, при което и двамата се строполиха в прахоляка.

Това бе някакъв ужасен сън.

Ужасен сън, който се превърна в истински кошмар, когато от множеството излязоха две познати фигури.

Въобразяваше си. Не беше възможно. Мег примига, но страшното видение не изчезна.

Родителите й. Фльор и Джейк Коранда. Вперили ужасени погледи в нея.

Не можеше да са тук. Не и без да й съобщят, че пристигат. Не и при депото за отпадъци, докато пред очите им се разиграваше най-огромната катастрофа в живота й.

Мег отново примига, ала родителите й все така стояха там, точно пред Франческа и Дали Бодин. Майка й - възхитително красива. Баща й - висок, с изсечени черти и готов да скочи.

Биещиге се мъже се изправиха, а после отново се озоваха на земята. Спенс беше поне с двайсет килограма по-тежък от Тед, но Тед бе по-силен, по-пъргав и тласкан от гняв, който го беше преобразил в мъж, когото Мег не можеше да познае.

Тори стискаше саронга си. От устните на Кени се откъсна ругатня. Кейла се разплака. А Франческа понечи да се притече на помощ на скъпоценното си момче, но мъжът й я дръпна назад.

На никого обаче не му хрумна да удържи Съни, която нямаше намерение да позволи никой мъж, нито дори онзи, в когото си бе въобразила, че е влюбена, да нападне обичния й баща.

- Татко! - изпищя тя и се хвърли върху гърба на Тед.

Това бе повече, отколкото Мег бе в състояние да понесе.

Втурна се към тях, за да се намеси, подхлъзна се на чакъла и се строполи върху Съни, при което Тед се озова затиснат под тях двете. Спенс се възползва от това, че той временно беше обезвреден, и скочи на крака. Мег с ужас го видя как вдига крак, за да изрита Тед в главата. Изпищявайки на свой ред от ярост, тя се извъртя настрани и се блъсна в него. Той изгуби равновесие и докато падаше, сграбчи гърба на дизайнерската блуза на Съни. Тед никога не би ударил жена. Мег обаче не страдаше от подобни скрупули.