- Бизнес начинание?

- Виждала съм бижутата ти. Искам да говорим. Качвай се.

Плановете на Мег за бъдещето бяха, меко казано, неясни.

Тя претегли риска от забавяне на отпътуването си с един час и ползата от това, да чуе какво има да й каже Съни. Съни може и да беше трън в задника, но освен това беше интелигентна бизнес дама. Мег пропъди нежеланието да се озове в затворено пространство с друг член на семейство Скипджак и се качи в колата.

- Чу ли, че имаше статия за конкурса с Тед не къде да е, а в „Уолстрийт Джърнъл"? - подхвърли Съни, докато потегляше по улицата. - Част от поредица за изобретателни подходи към набирането на средства за благотворителност.

- Не, не съм чула.

Съни шофираше с една ръка.

- Всеки път когато се появи още една статия, залогът скача. Цялото това национално внимание започва да ми излиза скъпичко, но от доста време не съм си позволявала да харча разточително. - Телефонът й иззвъня и тя пъхна апарата под сърпа на лъскавата тъмна коса, полюшващ се над ухото й. - Здравей, татко.

Мег настръхна.

- Да, прочетох го и говорих с Уолфбърг - продължи Съни. - Ще се обадя на Тери още тази вечер.

В продължение на няколко минути двамата говориха за адвокати и за покупката на земята. Мислите на Мег се върнаха към Тед само за да бъде изтръгната от тях, когато чу Съни да казва:

- Ще трябва да проверя по-късно. Точно сега съм с Мег. - Тя погледна към Мег и извъртя очи. - Не, ти не си поканен да се присъединиш към нас. Ще се чуем по-късно. - Послуша за момент, намръщи се и прекъсна. - Звучеше ядосан. Какво става с вас двамата?

Мег приветства връхлетелия я гняв.

- Баща ти не знае как да приема откази.

- Ето защо е толкова преуспял. Той е интелигентен и целеустремен. Не разбирам защо толкова се дърпаш. А може би разбирам.

Мег нямаше желание да води този разговор и съжали, че се е качила в колата.

- Искаше да говорим за бижутата ми - каза, докато излизаха на магистралата.

- Продаваш прекадено евтино. Нещата ти са много оригинални и са привлекателни за снобите. Трябва да се насочиш към по-висок клас клиенти. Иди в Ню Йорк. Използвай връзките си, за да си намериш правилните купувачи. Престани да хабиш произведенията си, предлагайки ги на местните. Не можеш да си създадеш репутация на сериозен дизайнер в Източен Исус, Тексас.

- Добър съвет - отвърна Мег, докато подминаваха „Роустабаут". - Мислех, че отиваме да пийнем нещо.

- Първо ще се отбием за малко до депото.

- Вече съм го виждала и нямам желание да се връщам.

- Трябва да направя малко снимки. Няма да се бавим. Освен това там можем да говорим на спокойствие.

- Не съм убедена, че е необходимо.

- Необходимо е, и още как.

Съни свърна по пътя, отвеждащ до депото.

Той беше застлан с чакъл след последния път, когато Мег бе идвала тук, деня, когато двамата с Тед се бяха любили, облегнати на пикала му. Нов прилив на болка я блъсна в гърдите.

Съни паркира до ръждясалия знак, извади фотоапарата от чантата си и слезе от колата, а всяко нейно движение излъчваше целеустременост. Мег никога не бе срещала толкова уверен в себе си човек.

Нямаше намерение да остане да се спотайва в колата, затова също слезе. Съни допря апарата до окото си и се съсредоточи върху депото за отпадъци.

- Това е бъдещето на Уайнет. - Апаратът щракна. - Отначало бях против това, да строим тук, но след като опознах града и хората, си промених мнението.

„След като опозна Тед Бодин", помисли си Мег.

Съни продължи да снима от друг ъгъл.

- Такова уникално място. Истинската Америка и така нататък. По принцип татко не си пада особено по малки градчета, но

тук всички се държат страхотно с него, а и страшно му харесва, че може да играе с хора като Дали и Тед, и Кени. - Тя свали апарата. - Що се отнася до мен... Не е тайна, че проявявам интерес към Тед.

- Ти и всички останали жени по света.

Съни се усмихна.

- Ала за разлика от всички останали аз съм и инженер. В интелектуално отношение сме равни, а колко други жени могат да се похвалят с това?

„Не и аз", помисли си Мег.

Съни мина зад знака на депото и насочи обектива към тръбите за метан. - Разбирам технологиите, които го интересуват. - Фотоапаратът изщрака. - Мога да оценя страстта му към екологията както на научно, така и на практическо ниво. Той притежава забележителен ум и не са много онези, които са в състояние да не изостават от такъв интелект.

Поредната жена, която смяташе, че знае от какво се нуждае Тед. Мег не можа да се сдържи:

- И Тед споделя чувствата ти?

- И това ще стане. - Съни отново свали апарата. - Така поне се надявам. Аз съм реалистка. Може и да не стане както искам, но аз съм като баща ми. Не отстъпвам пред предизвикателствата. Вярвам, че с Тед имаме бъдеще заедно, и възнамерявам да направя всичко по силите си това да стане реалност. - Тя погледна Мег право в очите. - Е, нека свалим картите. Искам да си тръгнеш от Уайнет.

- Така значи? - Не виждаше причина да й обяснява, че вече щеше да го е направила, ако тя не я беше спряла. - И защо?

- Не е нищо лично. Смятам, че си много добра за баща ми. Напоследък той е доста потиснат. Напредването на годините и всичко останало. Ти отвлече мислите му от това. Проблемът за мен е, че спъваш Тед. Той никога няма да признае, че разчита на теб, но то е очевидно.

- Смяташ, че Тед разчита на мен?

- Виждам го в начина, по който те гледа, начина, по който говори за теб. Знам, че Луси Джорик е най-добрата ти приятелка. Напомняш му за нея и докато ти си тук, на него ще му бъде страшно трудно да продължи напред.

Толкова умна и все пак толкова глупава.

- Освен това искрено вярвам, че жените трябва да си помагат -

продължи Съни. - Да бъдеш толкова близо до него, не е добре за теб. Дори не мога да изброя от кожо хора чух, че вече си го превъзмогнала, но и двете знаем, че не е точно така. Приеми го, Мег. Тед никога няма да си падне по теб. Двамата нямате нищо общо.

Освен богати родители, привилегировано детство, страст към екологията и висок праг на търпимост към абсурдното, нещо, което Съни никога нямаше да разбере.

- Тед се чувства добре с теб, защото му напомняш за Луси - продължи тя. - Но това е всичко. Останеш ли тук, спъваш само себе си и усложняваш връзката ми с него.

- Не си от онези, които увъртат.

Съни сви рамене.

- Вярвам, че човек трябва да бъде откровен.

Ала онова, което тя наричаше откровеност, не бе нищо друго, освен коравосърдечно пренебрежение към всички чувства и мнения, които не съвпадаха с нейните.

- Тънките игрички никога не са ме привличали - заяви тя, гордо развявайки своята самомнителност като знаме. - Ако си съгласна да изчезнеш, аз съм готова да ти помогна да започнеш бизнес с бижутата си.

- Подкупваш ме?

- Защо не? Ти не си лоша инвестиция. Включвайки истински реликви в своите украшения, ти си открила чудесна пазарна ниша, която може да бъде много доходна.

- Само дето не съм сигурна, че искам да се занимавам с бижутерство.

Съни не бе в състояние да проумее, че някой би могъл да обърне гръб на обещаващо бизнес начинание, и тя едва прикри презрителната си усмивка.

- Какво друго можеш да правиш?

Мег тъкмо се канеше да й отговори, че ще прави с бъдещето си каквото тя реши, когато чу как по чакъла изсвириха гуми. Двете се обърнаха едновременно тъкмо когато една непозната кола удари спирачки. Слънцето я заслепяваше и Мег не можеше да види кой седи зад волана, но прекъсването изобщо не я учуди. Добрите жители на Уайнет нямаше да я оставят задълго сама с един Скипджак.

А после вратата на колата се отвори и стомахът й се сви. Мъжът, който слизаше от тъмния седан, беше Спенс. Тя се обърна към Съни.

- Откарай ме обратно в града.

Ала Съни беше приковала очи в баща си, който се приближаваше към тях, а панамената шапка засенчваше горната част на лицето му.

- Татко, какво правиш тук?

На Мег не й бяха останали никакви сили, за да се справи с това.

- Искам да се върна в града още сега.

- Остави ни сами - нареди Спенс на дъщеря си. - Има няколко неща, които трябва да кажа на Мег на четири очи.

- Не! Не си отивай.

Тревогата на Мег обърка Съни и усмивката, с която бе посрещнала баща си, избледня.

- Какво става?

Спенс махна с глава към колата на дъщеря си.

- Ще се видим в града. Върви.

- Стой, където си, Съни - каза Мег. - Не искам да оставам насаме с него.

Съни я изгледа така, сякаш е прокажена.

- Какъв ти е проблемът?

- Мег е страхливка - заяви баща й - Ето какъв й е проблемът.

Ала Мег повече нямаше да бъде безпомощната му жертва. - Съни, вчера баща ти се опита да ме насили.

20.

- Да те насиля? - Спенс се изсмя грубо. - Това си го биваше. Покажи ми поне една следа, където и да било по себе си, и аз ще ти дам един милион долара.

Обичайното хладнокръвие на Съни се беше изпарило и тя изгледа Мег с погнуса.

- Как можеш да кажеш нещо толкова долно?

По чакълената алея се зададоха още коли, не една, а цяла върволица. Всички бяха усетили надвисналите неприятности.

- Мамка му - изруга Спенс. - В тоя град човек не може и да се изсере, без всички да дойдат да зяпат.

Кейла изскочи от червена киа, зад чийто волан седеше една от сервитьорките в „Роустабаут".

- Какво правите всички тук? - изчурулика тя и се втурна към тях, сякаш току-що се беше натъкнала на пикник край пътя.

Преди някой да успее да отговори, Тори, Декстър и Кени се появиха от сребрист рейндж роувър. Саронгът с хавайски мотиви на Тори изобщо не си отиваше с карираното горнище на бански. Не носеше грим, а косата й беше мокра. Мъжът й пък беше облечен в тъмносин официален костюм. Кени вдигна ръка, върху която имаше лепенка със Спайдърмен.