Той сви рамене.

- Всеки прави каквото поиска.

Плодът се разпукна в ръцете й, разкривайки червива, зашила сърцевина.

- Всичките ти приказки за откритост и честност, за това, колко мразиш да се криеш. Аз ти повярвах.

- Наистина мразя да се крия.

Облаците препускаха над главите им, отекваха гръмотевици и яростта на Мег стана неудържима.

- Бях така трогната, когато ме целуна пред всички. Ликувах, че си готов на подобна жертва. За мен! Но ти... ти не си рискувал нищичко.

- Я чакай малко. - В очите му пламна справедливо възмущение. - Ти ме направи на нищо онази нощ. Заяви, че постъпката ми била глупава.

- Това ми казваше главата ми. Ала сърцето ми... глупавото ми сърце... - Гласът й се прекърши. - То пееше.

Той потръпна.

-Мег.

Чувствата, които се гонеха по лицето на този мъж, който никога не би наранил съзнателно някого, бяха болезнено ясни за разчитане. Изумление. Тревога. Съжаление. Мег ги ненавиждаше... ненавиждаше и него. Искаше да го нарани така, както той я беше наранил, и знаеше точно как да го накаже. Като бъде откровена.

- Влюбих се в теб - каза тя. - Досущ като всички останали.

Той не бе състояние да скрие потреса си.

- Мег...

- Ала и аз означавам за теб толкова малко, колкото и всички те. Толкова малко, колкото означаваше и Луси.

- Спри.

- Аз съм такава идиотка. Онази целувка означаваше толкова много за мен. Допуснах да означава толкова много. - От гърдите й се откъсна рязък смях, който всъщност беше ридание; вече не бе сигурна на кого от двамата е ядосана повече. - И начинът, по който искаше да остана у вас... Всички се тревожеха за това, но ако се беше случило, те биха пожертвали живота си, за да те прикрият. И ти го знаеше.

- Правиш от нищо нещо.

Ала отказваше да срещне очите й.

Погледът й се плъзна по силния му изчистен профил.

- Достатъчно е само да те видя и ми се приисква да затанцувам - прошепна тя. - Никога не съм обичала някого така, както обичам теб. Никога не съм си представяла, че е възможно да изпитвам нещо, подобно на това, което изпитвам към теб.

Устните му потръпнаха, а очите му потъмняха от болка.

- Мег, аз държа на теб. Не си мисли, че не е така. Ти си... ти си прекрасна. Караш ме...

Той поспря, опитвайки се да открие точната дума, и Мег се усмихна презрително през сълзи.

- Карам ли сърцето ти да пее? Изпълвам ли те с желание да затанцуваш?

- Разстроена си. Просто...

- Моята любов е пламенна! - Думите изригнаха от нея. - Тя гори. Кипи и бушува, дълбока и силна Ала всички твои чувства са хладни и оскъдни. Ти стоиш край страничната линия, където не трябва да се потиш толкова. Ето защо искаше да се ожениш за Луси. То беше изчистено. Логично. Е, аз не съм такава. Аз съм разхвърляна и необуздана, и разрушителна и ти разби сърцето ми.

Съпроводен от мощен гръм, от небето рукна дъжд. Лицето на Тед се разкриви.

- Не казвай това. Разстроена си.

Протегна ръце към нея, но тя се дръпна рязко.

- Махай се от тук. Остави ме на мира.

- Не и така.

- Напротив, именно така. Защото ти искаш единствено онова, което е най-добро за другите. А точно сега най-доброто за мен е да остана сама.

Дъждът се усилваше. Мег почти можеше да види как везните вътре в него се раздвижват. Опитват се да претеглят плюсовете и минусите. Искаше да постъпи правилно. Винаги. Такъв беше.

И когато му позволи да види колко много я беше наранил, не би могла да го нарани повече.

Ярка мълния проряза въздуха. Тед я издърпа по стъпалата на църквата, до козирката над входа. Тя се откъсна от него.

- Махай се! Не можеш ли да направиш поне това?

- Моля те, Мег. Всичко ще се оправи. Трябва ни просто малко време. - Понечи да помилва лицето й, ала когато тя потръпна, (жали ръка. - Разстроена си. Разбирам те. По-късно тази вечер ще...

- Не. Не тази вечер.

Пито утре. Пито когато и да било.

- Изслушай ме. Моля те... Утре през целия ден имам срещи със Спенс и хората му, но утре вечер ще... Ще вечеряме у нас, където никой няма да ни прекъсва. Само аз и ти. И двамата ще сме имали време, за да обмислим всичко това, и ще го обсъдим.

- Аха. Време да помислим. Това ще оправи всичко.

- Бъди справедлива, Мег. Дойде ми изневиделица. Обещай ми. - Гласът му одрезгавя. - Ако не ми обещаеш да се видим утре, няма да мръдна от тук.

- Добре - отвърна тя сковано. - Обещавам.

-Мег...

Отново понечи да я докосне и тя отново се дръпна.

- Просто си върви. Моля те. Ще говорим утре.

Гледа я толкова дълго, че сякаш никога нямаше да си тръгне. Ала най-сетне го направи, а тя остана на най-горното стъпало на църквата, гледайки го как се отдалечава в дъжда.

Когато го изгуби от поглед, най-сетне направи онова, което не бе могла да стори по-рано. Сви зад ъгъла на църквата и счупи един прозорец. Едно-единствено стъкло, само колкото да бръкне вътре и да свали резето. След това повдигна прозореца и се покатери в прашното си празно убежище.

Той очакваше да се видят утре вечер, за да обсъдят нейната несподелена любов спокойно и разумно. Беше му обещала.

Когато поредната гръмотевица разтърси църквата, Мег си помисли колко лесно бе да се наруши едно такова обещание.

В галерията за хора откри чифт дънки, които Дали и Скийт бяха пропуснали, когато събираха нещата й. В кухнята все още имаше храна, ала тя нямаше апетит. Вместо това закрачи напред-назад по стария чамов под и се замисли за всичко, което я бе довело до този миг. Тед не можеше да се промени. Наистина ли бе повярвала, че е в състояние да я обикне? Как бе могла да си помисли, дори за миг, че е различна от останалите?

Защото й беше разкрил части от себе си, които не бе разкривал пред никоя друга, и това я бе накарало да се почувства различна. Но то бе просто една илюзия и сега тя трябваше да си тръгне, защото да остане тук бе невъзможно.

При мисълта, че никога вече няма да го види, едва не рухна, затова се съсредоточи върху практическата страна на въпроса. Старата безотговорна Мег би скочила в колата си още тази нощ и би избягала. Ала новата й подобрена версия имаше задължения. Утре беше почивният й ден и никой нямаше да я очаква на работа, така че щеше да има време да свърши всичко, което бе необходимо.

Изчака, за да е сигурна, че Скийт ще е заспал, преди да се върне в къщата. Докато хъркането му огласяше коридора, тя седна на бюрото в кабинета му, където изработваше своите бижута, и извади жълт бележник. Написа указания за онзи, който щеше да поеме количката с напитки след нея, в които обясни как най-добре да я зарежда, изброи предпочитанията на редовните играчи и добави няколко реда за рециклирането на чашите и кутиите. Работата й може и да не беше висша математика, но тя почти бе удвоила приходите от количката с напитки и се гордееше с това. Накрая написа: „Работата е това, което сам си направиш от нея". После обаче се почувства глупаво и го задраска.

Докато довършваше гривната, която беше обещала на Тори, се мъчеше да не мисли за него, но то беше невъзможно, и на зазоряване, когато пъхна готовата гривна в един подплатен плик, очите й бяха зачервени, а тя бе изтощена и по-тъжна, отколкото когато и да било през живота си.

Когато излезе от стаята, Скийт ядеше любимата си зърнена закуска на кухненската маса, подпрял пред себе си вестника, отворен на спортната страница.

- Имам добри новини - насили се да се усмихне Мег. - Тайният ми враг беше разкрит и неутрализиран. Не ме питай за подробности.

Скийт вдигна поглед от закуската си.

- Тед знае ли за това?

Мег с огромно усилие се пребори с вълната на болка, която заплашваше да я погълне всеки път щом си помислеше, че никога вече няма да го види.

- Да. Така че се връщам в църквата.

Не й беше приятно да го лъже, ала се нуждаеше от причина да си събере нещата, без да събуди подозренията му.

- Не виждам защо си се разбързала - измърмори Скийг и отново се зае със закуската си, а Мег изведнъж си даде сметка, че старият мърморко ще й липсва, както и още доста хора от този шантав град.

Изтощена от болката и липсата на сън, тя едва бе започнала да си събира нещата, когато не издържа и полегна. Въпреки мрачните сънища се събуди късно следобед. Събра си багажа възможно най-бързо, но дори така не успя да стигне в банката преди три часа. Изтегли почти цялата наличност по жалката си сметка, оставяйки едва двайсет долара. Закриеше ли я, всички служители щяха да започнат да й задават въпроси и само пет минути след като прекрачеше прага на банката, Тед щеше да знае, че си заминава. А тя нямаше да понесе още един сблъсък.

Единствената пощенска кутия в града се намираше до стъпалата на малкия пощенски клон. Тя изпрати предизвестието си и указанията за количката с напитки на Бари, помощник-управителя. Докато пускаше плика с гривната на Тори, една кола спря в забранената за паркиране зона. Прозорецът до шофьора се смъкна и през него се показа главата на Съни Скипджак.

- Търсих те. Забравих, че днес клубът е затворен. Да пийнем нещо и да си поговорим.

Съни беше истинско въплъщение на деловата елегантност с лъскавата си тъмна коса и платинени бижута. Мег никога не се бе чувствала по-уязвима.

- Боя се, че точно сега не е удобно. Имам да свърша цял куп неща.

Като например да се кача в колата си и да обърна гръб на мъжа, когото толкова обичам.

- Отмени ги. Важно е.

- За баща ти ли става дума?

Съни я погледна безизразно.

- Какво за баща ми?

- Нищо.

Няколко минувачи спряха и ги зяпнаха, без дори да се опитват да го скрият. Съни, заетата бизнес дама, забарабани с нетърпеливи пръсти по волана.

- Сигурна ли си, че не можеш да отделиш няколко минути от натоварената си програма, за да обсъдиш перспективата за едно бизнес начинание?