Тед изскочи от пикала и се втурна към Мег.

- Хората от охранителната компания се обадиха. Казаха, че Спенс бил тук. Пристигнах възможно най-бързо.

- Няма го. Тръгна си, когато се появи Хейли.

Само за миг Тед обходи с поглед голите й крака и влажната тениска, която не покриваше съвсем мокрите й бикини.

- Какво стана? Опита се да създава неприятности, нали?

- Да кажем просто, че не се държа особено приятно. Но не съм провалила голямата ти сделка, ако това искаш да знаеш. - Естествено, че не това искаше да знае. - Поне не мисля, че съм - добави тя.

Тревогата му за нея ли отразяваше облекчението, изписало се по лицето му, или за града? Повече от всичко на света искаше да му каже какво се е случило, ала това щеше да го постави в невъзможно положение. Колкото и трудно да беше, трябваше да почака, само още няколко дни.

Най-сетне Тед забеляза зачервените очи на Хейли и подпухналото й лице.

- Какво е станало?

Хейли погледна към Мег, очаквайки тя да я издаде, но Мег просто отвърна на погледа й. Хейли наведе глава.

- Аз... ужили ме пчела.

- Пчела? - повтори Тед.

Хейли отново погледна към Мег, сякаш я предизвикваше да каже нещо. Или пък я умоляваше да направи онова, което тя не бе състояние да стори сама. Секундите си течаха, а Мег не казваше нищо. Хейли прехапа долната си устна.

- Трябва да вървя - промърмори тя най-сетне с тих, страхлив гласец.

Тед си даваше сметка, че се е разиграло нещо повече от ужилване от пчела. Обърна се към Мег за обяснение, но тя не откъсваше очи от Хейли, която бъркаше в джоба на микроскопичните си шорти, за да намери ключовете от колата си. Беше паркирала форда обърнат към алеята, вероятно за да избяга възможно най-бързо, след като изгори дрехите на Мег. Извади ключовете и се взря в тях, все още очаквайки Мег да я издаде.

Когато това не се случи, пое към колата си със ситни, предпазливи крачки.

- Добре дошла в живота си оттук нататък - извика Мег след нея.

Тед я изгледа любопитно. Хейли забави несигурно крачка, а после спря. Когато се обърна, очите й бяха посърнали и умоляващи.

Мег поклати глава.

Мускулите в гърлото на Хейли се раздвижиха. Мег затаи дъх.

Хейли отново се обърна към колата си. Направи още една крачка. Спря и погледна Тед.

- Аз бях - избъбри на един дъх. - Аз направих всички онези неща на Мег.

Тед я зяпна.

- За какво говориш?

- Аз... аз обърнах църквата надолу с главата.

Рядко се случваше Тед Бодил да изгуби дар слово, ала сега се случи точно това. Хейли въртеше ключовете в ръцете си.

- Аз изпратих писмото. Аз залепих онези надписи на колата й и се опитах да отскубна чистачките й, и хвърлих камък по предното й стъкло.

Тед поклати глава, мъчейки се да го осмисли. След това рязко се обърна към Мег.

- Каза ми, че било камък, изпаднал от каросерията на някакъв камион.

- Не исках да се тревожиш - отвърна Мег.

Нито пък да замениш ръждомобила с последен модел джип, нещо, на което си напълно способен.

Той отново се завъртя рязко към Хейли.

- Защо? Защо го направи?

- За да... за да я накарам да се махне. Аз... съжалявам.

Като за гений, Тед загряваше бавно.

- Какво ти е сторила?

Хейли отново се запъна. Това беше най-трудната част за нея и тя за пореден път потърси помощ от Мег. Нямаше обаче да получи такава. Хейли стисна ключовете си в юмрук.

- Ревнувах от нея.

- Ревнувала си ?

На Мег й се прииска да не го беше казал с такова изумление.

Гласът на Хейли се снижи до шепот.

- Ревнувах теб.

-Мен?

Още изумление.

- Защото се влюбих в теб.

Всяка дума на Хейли беше пропита с нещастие.

- Това е най-голямата глупост, която съм чувал в живота си. - Отвращението на Тед беше толкова осезаемо, че на Мег почти й дожаля за Хейли. - Как може да показваш така наречената си любов, като тормозиш Мег?

Думата „любов" прозвуча като ръмжене, което окончателно срина фантазиите на Хейли.

Тя притисна ръце към стомаха си и заплака.

- Съжалявам. Аз... никога не съм искала да стигна толкова далеч. Аз... наистина съжалявам.

- Не е достатъчно - изплющя гласът му. А после хвърли в лицето й последното доказателство за това, колко несподелени бяха чувствата й към него. - Качвай се в колата си. Отиваме в участъка. И най-добре се обади на майка си, защото ще имаш нужда от цялата подкрепа, която успееш да намериш.

Сълзи се стичаха по бузите на Хейли, накъсани хлипове я давеха, но тя не наведе глава. Прие съдбата си и не възрази.

- Почакай. - Мег си пое голяма глътка въздух и я изпусна. - Аз съм против ходенето в участъка.

Хейли я зяпна. Тед махна с ръка.

- Нямам намерение да споря с теб за това.

- Аз съм жертвата, така че аз решавам.

- Как ли пък не! Тормозила те е и сега ще си плати.

- За разходите по смяната на предното ми стъкло - със сигурност.

Толкова беше бесен, че беше пребледнял под загара си.

- Много повече от това. Нарушила е поне една дузина закони. Влизане в чужда собственост, тормоз, вандализъм...

- А колко закона наруши ти, когато се качи на Статуята на Свободата?

- Бях на девет години.

- И гениален - изтъкна Мег, докато Хейли ги гледаше, без да разбира какво става, нито как то ще я засегне. - Това е равносилно на поне деветнайсет години, измервани в коефициент на интелигентност. С една година повече, опсолкото е тя.

- Мег, само помисли за онова, което ти причини.

- Не е необходимо. Хейли е тази, която трябва да го направи, и може и да греша, но ми се струва, че й предстои сериозно мислене. Моля те, Тед. Всеки заслужава втори шанс.

Бъдещето на Хейли зависеше от Тед, но в този миг тя не сваляше очи от Мег с изражение, което бе смесица от срам и удивление.

Тед я изгледа свирепо.

- Не го заслужаваш.

Хейли избърса бузите с пръсти и продължи да се взира в Мег.

- Благодаря ти - прошепна тя. - Никога няма да го забравя. И ти обещавам, че един ден ще ти се отплатя за това.

- Не се тревожи за мен - каза Мег. - Направи го заради себе си.

Хейли помисли над думите й, а после кимна - мъничко, колебливо движение, последвано от второ, по-уверено.

Докато Хейли отиваше към колата си, Мег си спомни натрапчивото усещане, че нещо й убягва. Трябва да беше това. Някъде в подсъзнанието си сигурно бе подозирала Хейли, макар да не беше сигурна как би могла.

Колата на Хейли се отдалечи, а Тед изрита чакъла с пета.

- Прекадено си мекушава, знаеш ли го? Прекадено мекушава, по дяволите.

- Аз съм разглезено дете на знаменитости, забрави ли? Познавам единствено мекото.

- Сега не е моментът за шеги.

- Хей, ако се сещаш за по-голяма шега от това, Тед Бодин да тръгне с обикновена простосмъртна като Мег...

- Престани!

Напрежението на деня започваше да си казва думата, ала Мег не искаше той да види колко уязвима се чувства.

- Не ми харесва, когато си кисел. То противоречи на природните закони. Ако ти си в състояние да се превърнеш в мърморко, кой знае какво още може да последва. Току-виж цялата Вселена експлодирала.

Без да обръща внимание на думите й, Тед прибра една мокра къдрица зад ухото й.

- Какво искаше Спенс? Освен да го зяпаш прехласнато и да го запознаеш с известните ти приятели?

- Ами... в общи линии това.

Мег обърна лице в шепата му.

- Има нещо, което не ми казваш.

- Бейби - измърка тя сексапилно, - има цял куп неща, които не ти казвам.

Той се усмихна и докосна долната й устна с палец.

- Не можеш да запрашваш нанякъде сама. Всички се мъчат да му попречат да остане насаме с теб, но ти също трябва да помогнеш.

- Знам. И можеш да ми вярваш, че няма да се повтори. Макар че не мога да ти кажа колко ме дразни това, че аз съм тази, която трябва да се крие само защото някакъв разгонен богаташ...

- Знам. Не е правилно. - Той долепи устни до челото й. - Просто стой настрани от него още няколко дена, след което можеш да му кажеш да върви по дяволите. Всъщност аз ще го направя вместо теб. Не мога да ти опиша колко ми е писнало този клоун да управлява живота ми.

То се завърна без предупреждение. Усещането, че нещо я дебне. И то нямаше нищо общо с Хейли Китъл.

Небето беше притъмняло, вятърът прилепваше тениската към тялото й.

- Н е... Не ти ли се струва странно, че Спенс не е чул за нас? Нито пък Съни? Толкова много хора знаят, но не и те. Съни не

знае, нали?

Тед погледна към облаците.

- Изглежда, че не.

Мег усети, че не й достига въздух.

- Двайсет жени те видяха да ме целуваш на онзи обяд. Някои от тях трябва да са казали на съпрузите си, на някоя приятелка. Бърди е казала на Хейли.

- Вероятно.

Облаците, които се гонеха по небето, хвърляха сянка върху лицето му и плодът, който с всички сили се опитваше да достигне, дойде малко по-близо. Пое си голяма глътка въздух.

- Всички тези хора знаят, че сме двойка. Но не и Спенс и Съни.

- Това е Уайнет. Всички искат да помогнат.

Плодът се полюшваше толкова близо, че Мег можеше да вдъхне уханието му, ала то вече не беше приятно, а сладникаво и зловонно.

- Толкова лоялни хора.

- Трудно ще намериш по-добри.

И просто така отровният плод тупна в ръката й.

- През цялото време си знаел, че никой няма да каже каквото и да било на Спенс и Съни.

Някъде в далечината отекна гръм... Тед изви глава към охранителната камера в дървото, сякаш за да се увери, че е там.

- Не разбирам накъде биеш.

- О, разбираш, и още как. - Изрече следващите си думи на един пропит с болка дъх: - Когато ме целуна... когато оповести пред всички онези жени, че сме двойка... знаел си, че те ще го запазят в тайна.