Мег нямаше представа защо беше дошла, ала никога в живота си не се бе радвала повече да види някого. Гъстите сбърчени вежди на Спенс бяха надвиснали заплашително над малките му очи. Мег се насили да го погледне.

- Спенс тъкмо си тръгваше, нали, Спенс?

Яростта върху лицето му й каза, че с любовната им афера бе свършено. Беше спукала напомпаното му его и по този начин се беше изкачила до върха на списъка с враговете му.

Той излезе от водата. Белият слип беше залепнал за задника му и Мег извърна очи. Без нито веднъж да погледне към Хейли, която стоеше като вкаменена в сянката, той си обу панталона и нахлузи обувките си на бос крак.

- Мислиш си, че си ме победила, но не си. - Гласът му, докато си вземаше ризата, прозвуча почти като ръмжене. - Нищо не се случи тук и дори не си помисляй да се опитваш да твърдиш друго.

Той изчезна по пътеката.

Зъбите на Мег тракаха, а коленете й бяха омекнали, така че не можеше да помръдне.

Хейли най-сетне си възвърна дар словото.

- Аз... аз трябва да си вървя.

- Още не. Помогни ми да изляза от водата. Краката ми треперят.

Хейли се приближи до брега.

- Не бива да плуваш тук сама.

- Вярвай ми, повече няма да го правя. Беше глупаво. - Един остър камък се впи в стъпалото й и тя изкриви лице. - Подай ми ръка.

С помощта на Хейли успя да излезе на брега. Беше вир-вода и съвсем гола, ако не се брояха бикините й. Зъбите й загракаха още по-силно. Грабна хавлията, която беше взела със себе си, и се отпусна върху затопления от слънцето камък.

- Не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.

Хейли погледна към пътеката.

- Ще повикаш ли полицията?

- Наистина ли мислиш, че точно сега има някой, който би се противопоставил на Спенс?

Хейли разтърка лакътя си.

- Ами Тед? Ще му кажеш ли?

Мег си представи какво би станало, ако го направи, и онова, което видя, изобщо не й хареса. Ала нямаше и да го запази в тайна. Избърса косата си с кърпата и я направи на топка.

- През следващите няколко дни ще кажа в клуба, че съм болна, и ще се погрижа Спенс да не може да ме намери. Ала в мига, в който парите му влязат в банката, ще разкажа на Тед точно какво се случи. Както и на още няколко души. Трябва да знаят колко безскрупулен може да бъде. - Тя стисна хавлията. - Но засега го запази в тайна, става ли?

- Чудя се какво ли щеше да направи Спенс, ако не се бях появила.

- Дори не искам да мисля за това. - Мег грабна тениската си от земята и я облече; не беше обаче в състояние да докосне сутиена, който той беше опипвал. - Не знам защо провидението те доведе тук днес, но определено съм доволна. Какво искаш?

Хейли потръпна, сякаш въпросът я стресна.

- Аз бях... не знам. - Под грима й в лицето й нахлу кръв. - Минавах наблизо и ми хрумна, че може би искаш да... идем да хапнем по един хамбургер или нещо такова.

Ръцете на Мег замръзнаха върху ръба на тениската й.

- Всички знаят, че се пренесох при Скийт. Как ме откри тук?

- Какво значение има?

Хейли се обърна рязко и се отправи към пътеката.

- Почакай!

Ала Хейли не почака и реакцията й беше толкова странна, че Мег се изуми. А после всичко си дойде на мястото.

Гърдите й се свиха. Нахлузи джапанките си и се втурна след нея, минавайки напряко през гробището, вместо по пътеката. Джапанките се удряха в петите й, бурени се вкопчваха във все още влажните й крака. Стигна до църквата тъкмо когато Хейли изскочи иззад ъгъла, и й препречи пътя.

- Спри! Искам да говоря с теб.

- Махни се от пътя ми!

Хейли се опита да мине покрай нея, но Мег не я пусна.

- Знаеше, че съм тук, защото си ме проследила. Също като Спенс.

- Не знаеш какво говориш. Пусни ме!

Мег я стисна още по-силно.

- Ти си била.

- Престани!

Хейли опита да се освободи, ала Мег я държеше здраво, докато по тила й водата пъплеше като ледени пръсти.

- През цялото това време. Ти си влязла в църквата. Ти изпрати онова писмо и хвърли камък по колата ми. През цялото време си била ти.

Гърдите на Хейли се повдигаха учестено.

- Не знам... не знам за какво говориш.

Мократа тениска на Мег бе залепнала върху кожата й, ръцете й настръхнаха. Усети, че започва да й се повдига.

- Мислех, че сме приятелки.

Думите й отприщиха нещо в Хейли.

- Приятелки! Да, ти ми беше приятелка, и още как!

Вятърът се усили. Някакво животно прошумоли в храстите.

Мег най-сетне разбра.

- Заради Тед е...

Лицето на Хейли се сгърчи от ярост.

- Каза ми, че не си влюбена в него. Каза ми, че разправяш така само за да се отървеш от Спенс. И аз ти повярвах. Толкова бях глупава. Вярвах ти до нощта, в която ви видях заедно.

Нощта, в която Мег и Тед се бяха любили в църквата и тя бе видяла светлина от фарове. Стомахът й се сви.

- Шпионирала си ни.

- Не съм шпионирала! - извика Хейли. - Не беше така! Карах наоколо и видях пикала на Тед да минава покрай мен. Тъкмо се беше върнал в града и исках да говоря с него.

- Затова го последва до тук.

Хейли поклати отривисто глава.

- Не знаех къде отива. Просто исках да говоря с него.

- И го постигна, като ни изшпионира през прозореца.

Сълзи на ярост избиха изпод клепачите на Хейли.

- Ти ме излъга! Каза ми, че не е истина!

- Не съм те лъгала. Действително започна така. А после нещата се промениха и аз нямах намерение да го обявявам на всеослушание. - Мег я изгледа с отвращение. - Не мога да повярвам, че ми причини всички онези неща. Имаш ли представа как се почувствах?

Хейли си обърса носа с опакото на ръката.

- Не съм ти сторила нищо. Просто исках да се махнеш..

- Ами Кайл? Ето какво не разбирам. Мислех, че си луда по него. Виждала съм ви заедно.

- Казах му да ме остави на мира, но той взе да идва в клуба. - По бузите й се стичаше размазана спирала. - Миналата година, когато го харесвах, дори не искаше да говори с мен. А после, кога-, то престанах да го харесвам, изведнъж реши, че иска да излизаме.

Парчетата от мозайката продължаваха да си идват по местата.

- Не си се отказала от Тексаския университет заради Кайл. През цялото време е било заради Тед. Защото двамата с Луси не се ожениха.

-Е, и?

Носът й беше червен, по кожата й бяха избили петна.

- Правеше ли същото и с нея? Тормозеше ли я така, както тормозиш мен?

- С Луси беше различно.

- Тя щеше да се омъжи за него! Нея обаче си оставила на мира, но си се заела с мен. Защо? Ето какво не разбирам.

- Тогава не го обичах - яростно каза Хейли. - Не и така, както го обичам сега. Всичко се промени, когато тя го заряза. Преди това... падах си по него, както и всички останали, но то беше хлапашка история. След като тя си тръгна, сякаш видях цялата болка в сърцето му и поисках да я излекувам. Сякаш го разбирах така, както никой друг.

Още една жена, която смяташе, че разбира Тед Бодин.

Очите на Хейли горяха.

- Тогава разбрах, че никога няма да обичам другиго така, както обичам него. А ако обичаш някого толкова силно, той трябва да ти отвърне със същото, нали така? Просто трябваше да го накарам да ме види такава, каквато съм наистина. И се получаваше. Нуждаех се единствено от малко време. А после се появи ти.

Хейли определено имаше нужда дая свалят на земята, а Мег беше достатъчно ядосана, за да го направи.

- Получавало се е единствено в твоите фантазии. Тед никога нямаше да се влюби в теб. Ти си прекадено млада, а той е прекадено труден.

- Тед не е труден! Как можеш да го кажеш!

- Защото е вярно. - Мег се отдръпна отвратено от нея. - Ти си дете. Осемнайсетгодишна, която се държи като дванайсетгодишна. Истинската любов те прави по-добър човек. Не те превръща в подмолен вандал. Наистина ли вярваш, че Тед би обикнал жена, наранила някого така, както ти - мен?

Думите й попаднаха право в целта и лицето на Хейли се сгърчи.

- Не исках да те нараня. Исках просто да си тръгнеш.

- Очевидно. Какво възнамеряваше да ми направиш днес?

- Нищо.

- Не ме лъжи!

- Не знам! - извика Хейли. - Аз... Когато те видях да плуваш... може би щях да ти взема дрехите. Може би щях да ги изгоря.

- Колко зряло. - Мег разтърка китката си там, където я беше стиснал Спенс. - Вместо това се показа от скривалището си, за да ме защитиш.

- Исках да се махнеш, не да те изнасилят!

Мег не мислеше, че Спенс щеше да я изнасили, но тя имаше склонност към оптимизъм.

Скърцане на гуми върху чакъл прекъсна разиграващата се драма. Двете се обърнаха едновременно и видяха бледосин пикап да се носи стремглаво по алеята.

19.

Мег беше забравила за охранителната камера, а Хейли изобщо не знаеше за нея. Тя вдигна рязко глава.

- Ще му кажеш какво направих, нали?

- Не - отвърна Мег. - Ти ще му кажеш. - Стореното от Хейли беше злобно и разрушително, но днес тя я беше защитила от Спенс и Мег й беше задължена. Улови я за раменете. - Чуй ме, Хейли. В този миг имаш възможност да промениш посоката на живота си. Да престанеш да бъдеш подло и злосторно дете, заслепено от любов, и да се превърнеш в жена с характер. - Хейли потръпна, когато пръстите на Мег се впиха в ръцете й, ала Мег не я пусна. - Ако не се изправиш смело и не посрещнеш последиците от своите постъпки, ще изживееш живота си в сенките - в плена на срама и знанието, че си гаден малък плъх, предал своята приятелка.

Лицето на Хейли се сгърчи.

- Не мога да го направя.

- Можеш да направиш всичко, което поискаш. В живота ряд-

ко получаваме мигове като този и знаеш ли какво мисля? Мисля, че начинът, по който постъпиш през следващите няколко минути, ще определи какъв човек ще бвдеш от сега нататък.

-Не, аз...