- Страшно ми харесва, когато говориш мръснишки.

Докато го закачаше, я обзе безпокойство, усещането, че

нещо й убягва, но го забрави в мига, в който задърпа дрехите му. Той побърза да се включи и много скоро двамата се озоваха голи върху леглото й, а ветрецът, повяващ през отворения прозорец, галеше кожата им.

Този път Мег нямаше да допусне той да поеме контрола.

- Затвори очи - прошепна му. - Силно.

Той се подчини и устните на Мег проправиха пътечка до едно малко, напрегнато зърно. Задържа се за мъничко там, а после плъзна ръка между бедрата му. Целуна го, улови го в шепа, помилва го.

Клепачите му се повдигнаха натежали. Той посегна към нея, ала Мег се покачи отгоре му, преди да е успял да поеме контрола. Много бавно, тя го насочи към тялото си, което не беше напълно готово за подобно внушително нахлуване. Ала неохотното разтягане и болката я възбуждаха.

Очите му вече бяха напълно отворени. Мег започна да се плъзга по дължината му, опитвайки се да го поеме докрай, само за да почувства как ръцете му стисват бедрата й и я задържат. Челото му се сбърчи. Но тя не искаше да вижда по лицето му тревога. Искаше да види необуздана страст.

Само че той беше прекалено голям джентълмен.

Изви гръб в дъга и устните му уловиха едната й гърда, при което хълбоците му се раздвижиха и я повдигнаха от него.

- Не бързай толкова - прошепна до влажното й зърно.

Да, бързо!, искаше да изкрещи Мег. Бързо и трескаво, и необуздано, и страстно.

Ала Тед бе усетил колко е стегната и нямаше да го допусне. Нямаше да допусне тя да изпита дори моментен дискомфорт, за да задоволи него. Без да сваля устни от зърното й, той плъзна ръка между телата им и подхвана своите магьоснически трикове, възбуждайки я, докато тя не изгуби ума си. Поредното съвършено изпълнение.

Мег първа се съвзе и се измъкна изпод него. Очите му бяха затворени и тя се опита да почерпи успокоение от бързото повдигане и спускане на гърдите му и лъсналата от пот кожа. Ала въпреки разрошената коса и долната му уста, подпухнала леко от нейните целувки, й беше трудно да повярва, че действително го беше докоснала, не и наистина. Единствено споменът за онази безразсъдна целувка пред очите на всички й казваше, че не е глупачка.

Градът буквално се взриви при новината, че Спенс беше избрал Уайнет. През следващите три дай хората се прегръщаха по улиците, в „Роустабаут" се лееше безплатна бира, а в бръснарницата стари песни на „Куин" кънтяха от праисторически касетофон. Тед не можеше да отиде никъде, без мъжете да го тупат по гърба, а жените да се хвърлят на врата му (не че и досега не го правеха). Добрата новина засенчи дори съобщението на Кейла, че наддаването в търга бе достигнало дванайсет хиляди долара.

Мег почти не го виждаше - той или разговаряше по телефона с адвокатите на Спенс, които щяха да пристигнат всеки момент, за да финализират договора, или беше зает с операция „Избягване на Съни". Ужасно й липсваше, липсваше й не съвсем удовлетворяващият им сексуален живот.

Самата тя беше заета със своя собствена операция по избягване - на Спенс. За щастие, местните жители се бяха включили в усилието да го задържат настрани от нея. Въпреки това безпокойството, което я измъчваше от дай насам, отказваше да я напусне.

В неделя след работа тя се отби при вирчето си, за да се разклади. Беше се привързала истински към потока, както и към река Педерналес, която го подхранваше. Макар да беше виждала снимки как неочакваният проливен дъжд е в състояние да преобрази реката в помитаща всичко по пътя си стихия, с нея водата винаги бе гальовна.

Кипариси и ясени се издигаха по бреговете на потока и от време на време Мег зърваше някой белоопашат елен или броненосец. Веднъж иззад храстите се показа койот, който изглеждаше точно толкова учуден да я види, колкото тя - него. Ала днес магията на хладните води не й подейства. Мег не бе в състояние да пропъди тревожното усещане, че пропуска нещо важно. То се полюшваше пред нея, парченце плод, което все не успяваше да достигне.

Започнаха да се събират облаци, една сойка й се скара от клоните на близката дива череша. Мег изтръска водата от косата си и отново се гмурна. Когато се показа на повърхността, вече не беше сама.

Спенс се извисяваше над нея на брега, а дрехите й се полюшваха от големите му ръце.

- Не бива да плуваш сама, госпожице Мег. Не е безопасно.

Пръстите на краката й потъваха в тинята, водата се плискаше около раменете й. Трябва да я беше последвал до тук, ала тя бе прекадено погълната от мислите си, за да забележи. Глупава грешка, която човек с толкова много врагове не би трябвало да допуска. От гледката на дрехите й в ръцете му стомахът й се сви.

- Не се засягай, Спенс, но не съм в настроение за компания.

- А може би на мен ми омръзна да те чакам. - Все така с нейните дрехи в ръце, той се настани на един голям камък до хавлията, която Мег беше постлала на брега, и се вгледа в нея изпитателно. Беше облечен официално с тъмносин панталон и тъмносиня риза с дълъг ръкав, през която вече беше започнал да се поти. - Струва ми се, че винаги когато се опитам да подхвана сериозен разговор с теб, ти все успяваш да се измъкнеш.

Беше гола, с изключение на подгизналите й бикини и колкото и да й се искаше да гледа на Спенс като на някакъв смешник, той не беше такъв. Един облак закри слънцето. Мег стисна юмруци под водата.

- Аз съм безгрижен човек. Не обичам сериозните разговори.

- Настъпва момент, когато всеки трябва да стане сериозен.

От начина, по който докосваше сутиена й, я побиваха ледени

тръпки, а Мег не обичаше да се страхува.

- Върви си, Спенс. Не съм те канила.

- Или ти ще излезеш, или аз влизам при теб.

- Няма да изляза. Това не ми харесва и искам да си тръгнеш.

- Водата изглежда страшно примамлива. - Той остави дрехите й върху камъка до себе си. - Казвал ли съм ти, че в колежа тренирах плуване? - Започна да си сваля обувките. - Дори обмислях да се пробвам за Олимпиадата, но си имах твърде много други неща на главата.

Мег се гмурна по-дълбоко във водата.

- Ако действително проявяваш интерес към мен, Спенс, това изобщо не е правилният подход.

Той си свали чорапите.

- Трябваше да ти го кажа направо много по-рано, но Съни твърди, че понякога съм прекадено безцеремонен. Умът ми работи по-бързо от този на повечето хора. Според нея невинаги давам на хората достатъчно време да ме опознаят.

- Права е. Трябва да се вслушаш в думите на дъщеря си.

- Престани с глупостите, Мег. Дадох ти предостатъчно време. - Пръстите му се заловиха с копчетата на синята риза. - Мислиш, че всичко, което търся, е малко секс. Аз искам повече, но ти отказваш да останеш на едно място достатъчно дълго, за да ме изслушаш.

- Извинявам се. Да се срещнем за вечеря в града и тогава можеш да ми кажеш всичко, което искаш.

- За този разговор трябва да останем насаме, а това в града няма как да се случи. - Той разкопча ръкавелите си. - Двамата с теб имаме бъдеще. Може би не чак брак, но бъдеще. Заедно. Разбрах го в деня, в който се запознахме.

- Нямаме никакво бъдеще. Бъди честен. Привличам те единствено заради баща ми. Дори не ме познаваш. Просто си мислиш, че ме познаваш.

- Ето къде грешиш. - Свали си ризата, разкривайки отвратително космати гърди. - Живял съм по-дълго от теб и много по-добре познавам човешката природа. - Той се изправи. - Погледни се само. Караш шибана количка за напитки на третокласно обществено игрище, което нарича себе си кънтри клуб. Някои жени се справят отлично и сами, ала ти не си една от тях. Нуждаеш се от някого, който да плаща сметката.

- Грешиш.

- Така ли? - Той пристъпи към водата. - Родителите ти са те

изнежили. Грешка, която аз не допуснах със Съни. Тя работи във фабриката, откакто стана на четиринайсет, така че съвсем отрано научи откъде идват парите. Ала при теб не е било така. Ти си имала всички възможни ггоедимства и никаква отговорност.

Думите му съдържаха достатъчно истина, за да я жегнат.

Той спря до ръба на потока. Някъде изграчи гарван. Водата се носеше стремително около Мег и тя потрепери - от студ и от усещането за това, колко бе уязвима.

Ръцете му се спуснаха към катарамата на колана и Мег си пое рязко дъх, когато го видя да я разкопчава.

- Спри!

- Горещо ми е, а водата изглежда страхотно.

- Сериозно ти казвам, Спенс. Не те искам тук.

- Само си мислиш, че не ме искаш. - Събу си панталона, метна го встрани и застана пред нея. Косматият му корем стърчеше над белия слип, от който се подаваха бледи крака.

- Спенс, това не ми харесва.

- Сама си си виновна, госпожице Мег. Ако бяхме отишли в Далас, както исках вчера, можехме да проведем този разговор в самолета ми. - Той се гмурна. Водата плисна в очите й, Мег примига и за броени секунди той се показа до нея; косата му беше залепнала за главата, малки ручейчета се стичаха в синкавочерната му брада. - Какъв е истинският проблем, Мег? Мислиш, че няма да се погрижа за теб?

- Изобщо не искам да се грижиш за мен.

Не беше сигурна дали възнамерява да я изнасили, или просто иска да я принуди да му се подчини. Знаеше единствено, че трябва да се махне, ала когато отстъпи към брега, ръката му се стрелна и се сключи около китката й.

- Ела тук.

- Пусни ме.

Палците му се впиха над лактите й. Беше силен и я повдигна от дъното, разкривайки голите й гърди. Мег видя устните му да се приближават към нея, големите квадратни зъби се насочваха към устата й.

- Мег!

Измежду дърветата изскочи някаква фигура. Слаба, тъмнокоса, облечена във впити шорти и ретро тениска.

- Хейли! - извика Мег.

Спенс отскочи назад, сякаш го бяха ударили. Хейли се приближи още малко, а после спря. Прегърна се, като кръстоса ръце над гърдите си и стисна лактите си, несигурна как да постъпи.