Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Мег се престори, че не разбира.

- Съобщение?

- За тази вечер. Покрай цялото това пътуване напоследък не ти обръщах достатъчно внимание, но от сега нататък това ще се промени. - Той махна към клуба. - Отървах те от работа до края на деня. Отиваме в Далас. - Той я сграбчи за ръката. - Първо ще си напазаруваш в „Нейманс", след ова ще пийнем в „Адолфъс” и накрая - вечеря в „Имението"⁵⁸. Самолетът ми ни чака.

Затегли я към вратата и този път очевидно нямаше да й позволи да му се изплъзне, както досега. Най-примамливата възможност, която Мег виждаше пред себе си, бе да му каже да върви на майната си, ала земемерите все още бяха в града, сделката за комплекса беше почти подписана и тя не можеше да прецака всичко в последния момент.

- Толкова си внимателен.

- Идеята за „Нейманс" беше на Съни.

- Тя е невероятна.

- Тя пък ще прекара деня с Тед. Двамата имат доста да наваксат.

Съни може и да не беше чула за целувката по време на обяда, но беше почти сигурно, че е чувала за легендарните умения на Тед в леглото, и Мег подозираше, че ще направи всичко по силите. си лично да провери дали слуховете са верни. Освен това Мег знаеше, че той няма да я докосне. Стресна се, че има подобно доверие на един мъж. Нима и преди не се бе доверявала на мъже? Ала никой от тях не беше Тед.

Тед... който я беше обявил за своя пред целия град, запращайки последиците по дяволите. Глупава, идиотска постъпка, която означаваше всичко за нея.

Тя прехапа долната си устна.

- Познаваме се достатъчно добре, за да бъда откровена с

теб, нали?

Начинът, по който Спенс присви очи, не беше никак окуражаващ, така че тя заряза гордостта си и се нацупи престорено.

- Ами ако всъщност най-много искам урок по голф?

- Урок по голф?

- Имаш толкова прекрасен удар. Напомня ми на този на Кени, само че него не мога да го помоля за урок, а искам да се науча от най-добрия. Моля те, Спенс. Ти си страхотен играч. Това би означавало за мен много повече от още едно пътуване до Далас, където съм била поне хиляда пъти. - Всъщност само един, но той не го знаеше и двайсетина минути по-късно двамата вече бяха на тренировъчното игрище.

За разлика от Тори, Спенс беше ужасен учител и много повече се интересуваше от това, тя да се възхити на неговия удар, отколкото да й помогне да усъвършенства своя, ала Мег се държеше така, сякаш беше кралят на инструкторите по голф. Докато той говореше ли, говореше, Мег усети, че се пита дали наистина е толкова твърдо решен да построи екологично игрище за голф, колкото Тед смяташе. Когато най-сетне поседнаха на пейката, за да си починат, тя реши да го поразпита.

- Страшно си добър в голфа. Кълна се, Спенс, любовта ти към играта си личи във всичко, което правиш.

- Играя от дете.

- Ето защо толкова го уважаваш. Виж се само. Всеки, който има пари, може да построи игрище за голф, ала колцина са толкова далновидни, че да построят игрище, което ще се превърне в еталон за бъдещите поколения?

- Вярвам, че трябва да постъпваме така, както е правилно.

Това беше окуражаващо. Мег настъпи още малко.

- Знам, ще кажеш, че природозащитните награди, които със сигурност ще спечелиш, не са най-важното, но със сигурност заслужаваш цялото признание, което несъмнено ще получиш.

Поуплаши се, че е отишла прекадено далеч, но за пореден път беше подценила бездънното му его.

- Някой трябва да създаде нов стандарт - заяви той, повтаряйки онова, което Мег бе чула от Тед.

Тя натисна още малко.

- Не забравяй да наемеш фотограф, за да снима депото за отпадъци такова, каквото е сега. Аз не съм журналист, но предполагам, че многобройните комисии, които раздават наградите, ще искат наистина добри снимки „преди и сега".

- Е, да не слагаме каруцата пред коня, госпожице Мег. Все още нищо не съм подписал.

Разбира се, не беше очаквала да й разкрие окончателното си решение, но все пак се беше надявала мъничко. Високо над тях закръжи ястреб и Спенс започна да й приказва нещо за вечеря в едно от местните лозя. Ако се налагаше да вечеря с него, Мег предпочиташе да го направи някъде, където да е пълно с хора, затова заяви, че единствено барбеиото на „Роустабаут” е в състояние да задоволи апетита й.

И наистина, едва се бяха настанили на масата, когато започнаха да пристигат подкрепления. Пръв се появи Дали, последван от Шелби Травълър, която дори не си беше губила времето да си сложи спирала. Брус, бащата на Кейла, все още по спортни шорти, нахлу след тях, мятайки гадни погледи на Мег, докато си поръчваше. Явно нямаха намерение да я оставят насаме със Спенс и докато стане девет часът, групата им вече заемаше три маси, от които отсъствието на Тед и Съни се набиваше на очи.

Преди да си тръгнат от клуба, Мег си беше взела душ в съблекалнята и се беше преоблякла в резервните си дрехи - най-обикновена сива блуза, пола камбана и сандали. Простичкото облекло обаче изобщо не бе в състояние да обезкуражи Спенс, който все гледаше да си намери повод да я докосне или да се притисне в нея. Прокара пръст по китката й, намести салфетката в скута й и докосна гърдите й, докато посягаше към шишето с лют сос. Лейди Ема правеше всичко по силите си, за да отвлече вниманието му, ала Спенс държеше всички козове и възнамеряваше да се възползва от този факт, за да получи онова, което искаше. Ето как Мег се озова на паркинга, под червено-синята неонова табела на бара, долепила телефона до ухото си.

- Татко, до мен стои един от най-големите ти почитатели - каза тя, когато баща й вдигна. - Знам, че си чувал за Спенсър Скипджак, основателя на „Вайсрой Индъстрис". Те произвеждат най-луксозните уреди за баня. Той е истински гений.

Спенс се ухили и гърдите му се издуха под светлината от неоновия знак като едно от суфлетата на готвач Дънкан преди трагичния му край.

Беше откъснала баща си от древната му пишеща машина или пък от майка й. Така или иначе, изобщо не беше доволен.

- За какво става дума, Мег?

- Направо няма да повярваш! - отвърна тя. - Колкото и да е зает, днес той ми даде урок по голф.

Раздразнението му отстъпи място на тревога.

- Неприятности ли имаш?

- Ни най-малко. Голфът е най-невероятната игра. Но ти, разбира се, го знаеш.

- Силно се надявам, че имаш адски добра причина за това, което правиш.

- Имам. Давам ти го.

Тикна телефона в ръката на Спенс, надявайки се всичко да мине добре.

Спенс начаса взе да фамилиарничи най-безсрамно, поднесе му филмова критика, примесена със санитарни съвети, предложи му да го повози в самолета си и му обясни къде точно да се храни в Лос Анджелис. Баща й очевидно не бе казал нищо, с което да го засегне, защото Спенс направо грееше, когато й върна телефона.

Баща й обаче далеч не беше толкова щастлив.

- Ама че идиот.

- Знаех си, че ще останеш впечатлен. Обичам те. - Мег затвори и вдигна тържествуващо палци срещу Спенс. - Рядкост е баща ми толкова бързо да хареса някого.

Един поглед към възторженото лице на Спенс й бе достатъчен, за да разбере, че разговорът само още повече бе засилил увлечението му по нея. Пръстите му се обвиха около ръцете й и той тъкмо я привличаше към себе си, когато вратата на бара се отвори и Тори, която най-сетне бе забелязала отсъствието им, й се притече на помощ.

- Хей, вие двамата, побързайте! Кени току-що поръча по три броя от всички десерти в менюто.

Спенс не сваляше хищнически поглед от Мег.

- С Мег имаме други планове.

- Шоколадов фондан? - извика Мег.

- И прасковен пай с канела! - възкликна Тори.

Успяха да вкарат Спенс вътре, но на Мег започваше да й писва от ролята й на заложница. За щастие, беше настояла да дойде със собствената си кола и след като хапна няколко залъка от фондана, стана от масата.

- Денят беше дълъг, а утре съм на работа.

Дали начаса се изправи.

- Щ е те изпратя до колата ти.

Кени тикна една бира към Спенс, спирайки го, преди да е успял да ги последва.

- Трябва ми бизнес съвет, Спенс, а не се сещам за никой по-подходящ от теб.

Мег успя да се измъкне.

Когато си беше тръгнала от работа предишния ден, бе установила, че предното стъкло на ръждомобила е сменено. Тед отричаше да го е направил, но тя знаеше, че е бил той. Досега никое друго от притежанията й не бе пострадало, но това не беше краят. Някой я мразеше и нямаше да се откаже, докато тя не си тръгне от Уайнет.

Когато се върна в къщата, завари Скийт заспал в креслото. Мина на пръсти покрай него и отиде в спалнята си. Докато си събуваше сандалите, прозорецът се плъзна нагоре и източеното тяло на Тед се пъхна вътре. Малки водовъртежи от удоволствие се завихриха в нея и тя наклони глава на една страна.

- Определено се радвам, че вече не се крием.

- Не исках да говоря със Скийт, а тази вечер дори ти не си в състояние да ме ядосаш.

- Съни най-сетне ти пусна?

- Още по-хубаво. - Той се ухили. - Ще бъде обявено утре. Спенс избра Уайнет.

Мег се усмихна.

- Поздравления, господин кмете. - Понечи да го прегърне,

но после се отдръпна. - Нали си даваш сметка, че сключваш сделка с дявола?

- Егото на Спенс е неговата слабост. Държим ли го под контрол, контролираме и самия него.

- Безмилостно, но вярно - каза Мег. - Все още не мога да повярвам, че всички онези жени са си държали езика зад зъбите.

- За какво?

- За временния ти пристъп на лудост по време на обяда у майка ти. Двайсет жени! Двайсет и една, ако броим мамчето.

Мислите на Тед обаче бяха другаде.

- Наел съм фирма за връзки с обществеността, която само чака знак. В мига, в който договорът за земята бъде подписан, ще разпространим прессъобщение, обявяващо Спенс за водеща фигура в природозащитното движение в голфа. Ще се погрижа от самото начало да бъде въвлечен прекалено дълбоко, за да не може да се измъкне по-късно.