- Аз ще се погрижа за майка ми - мрачно заяви той. - Обичам я, но животът си е мой.

- Да, всички така казваме. Ти. Аз. Луси. - Мег заби пръчката в пръстта. - Ала те са властни жени. Здравомислещи, интелигентни, те ръководят своя свят и ни обичат до безумие. Опасна комбинация, от която е трудно да се преструваме, че са обикновени майки.

- Няма да останеш тук сама. Дори нямаш къде да спиш.

Погледът й се зарея между дърветата, към купчината с боклуци, ктдето сега се намираше нейната кушетка. Който и да стоеше зад всичко това, нямаше да спре, не и докато Мег не си тръгнеше от Уайнет.

- Е, добре - заяви. - Но само за тази нощ.

Последва го обратно до къщата му в ръждомобила. Едва бяха прекрачили прага, когато той я пригегли до гърдите си и се обади по телефона със свободната си ръка.

- Мамо, някой е влязъл в църквата и е обърнал мястото нагоре с краката, така че Мег ще остане при мен за няколко дни. Ти я плашиш, аз съм ти бесен и точно сега не си добре дошла тук, така че ни остави на мира.

След това затвори.

- Не ме плаши - възрази Мег. - Е, поне не много.

Тед я целуна по носа, обърна я към стълбите и я потупа лекичко по дупето, задържайки се за мъничко върху дракона.

- Колкото и да ми е неприятно да го кажа, ти едва се държиш на крака. Отивай в леглото. Аз ще дойда по-късно.

- Романтична среща?

- Нещо още по-хубаво. Ще поставя охранителна камера в църквата. - В гласа му се прокраднаха сурови нотки. - Нещо, което вече щях да съм направил, ако ми беше казала за първия път.

Мег не беше толкова глупава, че да опита да се защити. Вместо това обви ръце около него и го привлече върху бамбуковия под. След всичко, което се беше случило днес, този път щеше да е различно. Този път той щеше да докосне не само тялото й.

Претъркули се отгоре му, улови главата му между дланите си и го целуна необуздано. Той отвърна на целувката й с обичайната си венщна. Възбуди я с опияняващата си опитност. Остави я потна, задъхана и почти... но не съвсем... задоволена.

17.

Мег не беше свикнала с климатика и по някое време през нощта, завита само с чаршаф, усети, че й става г студено. Сгуши се до Тед и когато отвори очи, вече беше сутрин.

Излетна се на хълбок и го погледна. Заспал, той бе точно толкова неустоим, колкото и буден. Косата му беше разрошена по възможно най-прекрасния начин - леко сплескана тук, щръкнала там, и направо я засърбяха пръстите да я оправи. Очите й се спряха върху бицепса му, много по-загорял в долната си

част. Никой уважаващ себе си красавец от Южна Калифорния не би допуснал да го видят с подобен неравномерен тен, ала на Тед изобщо не му пукаше. Мег докосна ивицата с устни.

Той се обърна по гръб, повличайки част от чаршафа със себе си и раздвижвайки мускусната миризма на спящите им тела. Мег начаса се възбуди, но много скоро трябваше да е в клуба, затова си заповяда да стане. Досега всички сигурно бяха научили за случилото се на партито вчера и на никого и през ум нямаше да му мине да обвини Тед за целувката. Очакваше я ден, пълен с проблеми.

Тъкмо зареждаше количката си за жените, които играеха във вторник сутринта, когато от съблекалнята излезе Тори и се отправи към нея така, че опашката й се развяваше. Съвсем в свой стил започна, без изобщо да се церемони:

- Очевидно не можеш да останеш в къщата след случилото се, със сигурност не можеш да останеш и у Тед, затова всички решихме, че ще е най-добре да се нанесеш в апартамента за гости на Шелби. Самата аз живях там между първите ми два злощастни брака. Удобно е, ще имаш уединение и дори собствена кухня, нещо, което няма как да стане, ако отседнеш у нас или у Ема. - Тя се запъти към спортния магазин с развяна опашка и подвикна през рамо: - Шелби очаква до шест часа да си пристигнала. Разстройва се, когато хората не са точни.

- Почакай! - Мег забърза след нея. - Няма да се нанеса в къщата, в която си отраснала.

Тори сложи ръка на кръста си; Мег никога не я бе виждала по-сериозна.

- Не можеш да останеш у Тед.

Мег вече го знаеше, но мразеше да й заповядват.

- Противно на всеобщото мнение, никой от вас няма думата. И освен това смятам да се върна в църквата.

Тори изсумтя.

- Наистина ли смяташ, че той ще ти позволи да го направиш след онова, което се случи?

- Тед не ми позволява каквото и да било. - Тя решително се върна при количката. - Благодаря на Шелби за гостоприемството й, но имам други планове.

Тори я последва.

- Мег, не можеш да се пренесеш при Тед. Наистина не можеш.

Преструвайки си, че не я чува, Мег се отдалечи с количката си.

Не беше в настроение да работи върху бижутата си, докато чакаше клиенти, затова извади копието на „Американска земя", което беше взела назаем от Тед, но дори думите на най-интелигентните природозащитници в страната не можаха да задържат вниманието й. Първата четворка жени се зададе и тя остави книгата настрани.

- Мег, чухме за взлома.

- Сигурно страшно си се уплашила.

- Кой го е направил според теб?

- Обзалагам се, че са искали да се доберат до бижутата ти.

Мег сложи лед в чашите, наля напитките и отговори на въпросите им възможно най-кратко. Да, страшно беше. Не, нямаше представа кой може да е бил. Да, от сега нататък възнамеряваше да бъде много по-внимателна.

Втората четворка й зададе същите въпроси, ала тя и тогава не го осъзна напълно. Едва когато всички те бяха на феъруея, си даде сметка, че нито една от осемте жени не беше споменала целувката на Тед на партито, нито думите му, че са двойка.

Не разбираше. Жените в този град обожаваха да се ровят в живота на другите, особено в този на Тед, така че не ги възпираше възпитанието. Какво ставаше?

Отговорът я осени едва когато следващата четворка си тръгна от количката й.

Никоя от жените, с които беше говорила досега, не беше присъствала на обяда у Франческа. Те просто не знаеха. Двайсетте гостенки, станали свидетели на случилото се, се бяха наговорили да потулят всичко.

Мег се отпусна в седалката и опита да си представи многобройниге телефонни обаждания предишната нощ. Почти можеше да чуе как всяка от гостенките на Франческа се заклева върху Библията (или последния брой на списание „Инстайл"57) да не каже никому нито думичка. Двайсет юпокарки от Уайнет бяха дали обет за мълчание. Не можеше да трае дълго, не и при обикновени обстоятелства. Но когато ставаше дума за Тед, може би щеше да успее.

Докато Мег обслужваше следващата групичка, те отново говореха само за нахлуването в църквата и изобщо не споменаха

Тед. Това обаче се промени половин час по-късно, когато пристигнаха последните две жени. В мига, в който ги видя да слизат от количката за голф, Мег разбра, че този разговор ще бъде различен. И двете бяха присъствали на обяда. И двете бяха станали свидетелки на случилото се. А сега и двете идваха към нея с подчертано недружелюбни физиономии.

По-ниската от двете, съсухрена брюнетка, която всички наричаха Куки, започна без заобикалки:

- Всички знаем, че ти стоиш зад нахлуването в църквата, ясно ни е и защо си го направила.

Мег би трябвало да го предвиди, ала не беше.

По-високата жена свали ръкавицата си за голф.

- Беше си наумила да се пренесеш при него, а той не го искаше, затова реши да направиш така, че да му е невъзможно да откаже. Съсипала си собствения си дом, преди да отидеш на работа у Франческа онази сутрин.

- Не може да го вярвате наистина.

Куки извади един стик от чантата си, без да си поръча обичайната напитка.

- Не мислеше сериозно, че ще ти се размине, нали?

След като те си тръгнаха, Мег взе да кръстосва напред-назад, а после се отпусна тежко върху дървената пейка. Още нямаше и единайсет часът, а въздухът вече тегнеше от горещина. Трябваше да се махне. Тук нямаше никакви изгледи за бъдещето. Никакви истински приятели. Никаква работа, която да си заслужава. И все пак щеше да остане. Щеше да остане, защото мъжът, в когото се беше влюбила толкова глупашки, бе изложил на опасност бъдещето на града, на който толкова държеше, само за да оповести пред света колко много означава тя за него.

И това я сгряваше до дъното на душата й.

Телефонът й започна да звъни малко след това. Първото обаждане беше от Тед.

- Чух, че местната женска мафия се опитва да те изкара от къщата ми. Не им обръщай внимание. Оставаш при мен и се надявам, че възнамеряваш да приготвиш нещо вкусно за вечеря. - Дълга пауза. - Аз ще се погрижа за десерта.

Следващото обаждане беше от Спенс, така че тя не вдигна, той обаче остави съобщение, че се връща след два дни и ще

изпрати лимузина, за да я изведе на вечеря. След него позвъни Хейли и я помоли да се видят при снекбара през обедната й почивка в два часа. Когато Мег отиде, там я очакваше неприятна изненада - Бърди Китъл, настанила се срещу дъщеря си на една от кръглите зелени масички.

Беше облечена за работа в морав плетен костюм. Сакото й беше преметнато през облегалката на стола, разкривайки бяла блуза и пълни, опръскани с лунички ръце. Хейли не си беше дала труда да се гримира, което би се отразило добре на външния й вид, ако не беше толкова бледа и напрегната. Появата на Мег я накара да скочи от стола, сякаш беше на пружина.

- Мама иска да ти каже нещо.

Мег нямаше желание да чуе нищо, което Бърди имаше да й казва, ала въпреки това се настани на празния стол между тях.

- Как се чувстваш? - попита тя Хейли. - По-добре от вчера, надявам се.

- Нищо ми няма.

Хейли се облегна в стола си и зачопли шоколадовата курабия, която лежеше върху къс навосъчена хартия пред нея. Мег си спомни разговора, който беше подочула по време на обяда у Франческа.

„Миналата нощ Хейли пак беше с онзи Кайл Баскъм - казала бе Бърди. - Кълна се, ако забременее..."