Насред целия този хаос стоеше Тед.

- Шерифът идва насам.

Шерифът не откри никакви следи от влизане с взлом. Когато ги попита за ключовете, Тед отвърна, че вече е поръчал да бъдат сменени. Шерифът подхвърли предположение, че може да е бил някой скитник, и Мег си даде сметка, че ще трябва да му каже за думите, надраскани върху огледалото в банята.

Тед изригна.

- И чак сега реши да ми съобщиш? Какво си мислиш, по дяволите? Нямаше да ти позволя да останеш тук нито ден повече.

Мег просто го погледна. Той й отвърна със сърдит поглед... нямаше и помен от ореол.

Шерифът най-сериозно я попита дали някой й има зъб. Мег си помисли, че я поднася, но после си спомни, че той работи за окръга, а не за града и може би не е в течение на местните клюки.

- Мег имаше малък конфликт с неколцина души - заяви Тед, - но не мога да си представя някой от тях да направи нещо такова.

Шерифът извади тефтера си.

- Кои са тези души?

Мег опита да се стегне.

- В общи линии, никой, който харесва Тед, не си пада особено по мен.

Шерифът поклати глава.

- Това са страшно много хора. Можете ли да стесните малко кръга?

- Няма особен смисъл да изреждам имена наслуки - отвърна тя.

- Никого не обвинявате. Просто ми давате списък с хората, които ви имат зъб. Нуждая се от сътрудничеството ви, госпожице Коранда.

Разбираше го, ала въпреки това не й се струваше редно.

- Госпожице Коранда?

Заповяда си да събере сили.

- Ами... - Дори не знаеше откъде да започне. - Съни Скипджак иска Тед за себе си. - Плъзна поглед по опустошението наоколо и си пое дълбоко дъх. - След това имаме Бърди Китъл, Зоуи Дейниълс, Шелби Травълър, Кейла Гарвин. Бащата на Кейла, Брус. Може би Ема Травълър, макар да мислех, че си е променила мнението за мен.

- Никой от тях не би сторил нещо подобно - заяви Тед.

- Все някой го е направил - отвърна шерифът и обърна нова страница в тефтера си. - Продължавайте, госпожице Коранда.

- Всички бивши гаджета на Тед, особено след случилото се днес.

Това наложи кратко обяснение, което Тед на драго сърце предостави, заедно с коментар относно страхливостта на хората, крито предпочитали да се крият, вместо открито да признаят, че имат връзка.

- Някой друг?

Шерифът пак отгърна нова страница в тефтера си.

- Скийт Купър забеляза как настъпих една от топките за голф на Тед в земята, за да му попреча да победи Спенсър Скипджак. Трябваше да видите как ме изгледа.

- Трябваше да видиш как те изгледах аз - заяви Тед с отвращение.

Мег зачопли нокътя си.

- И? - Шерифът щракна химикалката си.

Мег се престори, че се е загледала през прозореца.

- Франческа Бодин.

- Задръж малко! - възкликна Тед.

- Шерифът поиска списък с имена. Давам му списък с имена, никого не обвинявам. - Тя отново се обърна към шерифа. - Госпожа Бодин си беше у тях преди малко повече от час, така че би било страшно трудно да го е извършила тя.

- Трудно, но не и невъзможно - каза шерифът.

- Това не е дело на майка ми.

- Не съм сигурна за бащата на Тед - добави Мег. - Трудно е да разбере човек какво си мисли той.

Сега беше ред на шерифа да се надуе от възмущение.

- Великият Далас Бодин не е вандал.

- Вероятно не е. И смятам, че спокойно можем да елиминираме Корнелия Джорик. Трудно би било за един бивш президент на Съединените щати да се промъкне в Уайнет, без да бъде забелязан.

- Възможно е да е изпратила някой от подчинените си - провлачи Тед.

- Ако не харесваш списъка ми, ти измисли по-добър - сопна се Мег. - Познаваш всички заподозрени много по-добре от мен. В крайна сметка всичко се свежда до това, че някой недвусмислено ми показва, че не ме иска в Уайнет.

Шерифът погледна към Тед.

- Е, какво ще кажеш, Тед?

Той прокара пръсти през косата си.

- Не мога да повярвам, че който и да било от тези хора би направил нещо толкова отвратително. Ами някой от колегите ти в клуба?

- Това са единствените ми положителни връзки.

Шерифът затвори тефтерчето си.

- Госпожице Коранда, не бива да оставате тук сама. Не и докато не разрешим този проблем.

- Вярвай ми, няма да остане - заяви Тед.

Шерифът обеща да говори с полицейския началник. Тед отиде да го изпрати до колата му и в този миг телефонът в чантата на Мег звънна. Върху дисплея видя името на майка си - последният човек, с когото би трябвало да говори точно сега, и човекът, чийто глас най-силно копнееше да чуе.

Прекоси опустошената си кухня и излезе през задния вход.

- Здравей, мамо.

- Здравей, миличка. Как върви работата?

- Страхотно. Наистина страхотно.

Тя се отпусна на стъпалото. Циментът все още беше нагрян от слънцето и Мег усети топлината му през полата на Тори.

- С татко ти страшно се гордеем с теб.

Майка й все още смяташе, че Мег е координатор по забавленията в клуба, заблуда, от която на Мег много скоро щеше да й се наложи да я освободи.

- Честно, не е кой знае каква работа.

- Хей, аз по-добре от всеки знам какво е да работиш с хора с гигантско его, а в един кънтри клуб несъмнено е пълно с такива. Което ме довежда до причината да се обадя. Имам страхотна новина.

- Белинда е починала и ми е оставила всичките си пари.

- Ще ти се. Не, баба ти ще живее вечно. Тя е една от неживите. Страхотната новина е... че с баща ти ще ти дойдем на гости.

О, господи... Мег скочи от стъпалото. Порой от ужасни картини се заредиха в съзнанието й. Скъсаните възглавници на дивана. .. Натрошеното стъкло... Количката за напитки... Лицата на всички, които й имаха зъб.

- Липсваш ни и искаме да те видим - продължи майка й. - Искаме да се запознаем с новите ти приятели. Толкова се гордеем с начина, по който обърна живота си.

- Това... това е страхотно.

- Трябва да наместим програмата си, но скоро ще го уредим. Ще бъде съвсем неофициално посещение. Само за ден-два. Липсваш ми.

- Ти също ми липсваш, мамо. - Щеше да има време да разчисти бъркотията, но това беше само върхът на айсберга. Ами работата й? Претегли наум възможностите да я назначат за координатор по забавленията преди посещението на родителите й и заключи, че има по-голям шанс да бъде поканена на парти с преспиване в къщата на Бърди. Само при мисълта как запознава Тед с родителите си я побиха тръпки. Не беше нужно кой знае какво въображение, за да си представи как майка й пада на колене пред Тед и го умолява да не размисли.

Реши да се спре върху най-лесния за обяснение проблем.

- Мамо, има само едно нещо... Работата ми... Не е чак толкова впечатляваща.

- Мег, престани да се подценяваш. Това, че си израснала в хиперамбициозно семейство, е нещо, което не мога да променя. Ние сме странните, не ти. Ти си нормална, интелигентна, красива жена, която допусна цялата лудост около нея да я отклони от пътя й. Но всичко това вече е зад гърба ти. Успя да започнеш на чисто и не бихме могли да се гордеем повече с теб. Сега трябва да бягам. Обичам те.

- Аз също те обичам - немощно отвърна Мег, а после, след като майка й вече беше затворила, добави: - Не съм координатор по забавленията, а карам количката с напитки. Но бижутата ми страшно се търсят.

Задната врата се отвори, за да пропусне Тед.

- Утре ще изпратя някой да почисти.

- Не - уморено каза тя. - Не искам никой да види това.

Той я разбра.

- Тогава стой тук и си отдъхни. Аз ще се оправя.

Единственото, което искаше, бе да се свие на кълбо и да помисли за всичко, което се бе случило, но беше прекарала твърде много години, оставяйки някой друг да разчиства след нея.

- Добре съм. Нека първо се преоблека.

- Не е нужно да го правиш.

- Нито пък ти.

От гледката на това мило, красиво лице я прониза болка. Само преди няколко седмици би се запитала какво прави мъж като Тед с жена като нея, ала някъде дълбоко в съществото й се случваше нещо, зараждаше се усещане за постижение, от което бе започнала да се чувства малко по-достойна.

Тед издърпа навън първо съсипаната кушетка, а след това дивана и креслата, които Мег беше донесла от клуба. Докато работеше, подхвърляше шеги, за да повдигне настроението й. Тя смете натрошените стъкла, оглеждайки ги внимателно, за да не изхвърли някое от скъпоценните си мъниста. След това отиде в кухнята, за да оправи бъркотията там, ала Тед вече се беше погрижил.

Докато приключат, почти се беше стъмнило и двамата бяха огладнели. Занесоха торбата с храна от партито и две бутилки бира на гробището и подредиха всичко върху една от хавлиите за баня. Ядоха направо от кутиите, а вилиците им от време на време се докосваха. Мег искаше да поговорят за случилото се в къщата на майка му, ала изчака да се нахранят, преди да повдигне въпроса.

- Не трябваше да правиш онова, което стори на партито.

Тед се облегна на надгробния камък на Хорас Ърнст.

- И какво направих?

- Недей да играеш игрички. Това, че ме целуна. - Трябваше да положи усилие, за да потисне възторга, който все още опитваше да се надигне в гърдите й. - Вече целият град знае, че сме двойка. Спенс и Съни ще го научат броени минути след като се върнат.

- Остави ме аз да се тревожа за Спенс и Съни.

- Как можа да направиш нещо толкова глупаво.

Толкова прекрасно.

Тед протегна крака към парцела на семейство Мюлер.

- Искам за известно време да се пренесеш при мен.

- Слушаш ли изобщо какво ти говоря?

- Вече всички знаят за нас. Няма причина да не се пренесеш.

След всичко, което беше направил за нея, Мег не бе в състояние да се кара с него. Вдигна някаква пръчка и започна да чопли кората й с нокът.

- Оценявам предложението ти, но да се пренеса при теб би било, като да се изсмея в лицето на майка ти.