- Не е вярно - отвърна Тори. - Тед не издържа изпита им по глупост.

Подносът най-сетне остана празен и Мег опита да се измъкне, но докато бързаше към кухнята, Тед я последва.

Майстор готвачът се разтопи в усмивки, когато видя кой нахлу след нея.

- Здравейте, господин Бодин. Радвам се да ви видя. - Той остави каните, които току-що беше напълнил с кафе. - Чух, че сте заминали.

- Тъкмо се върнах, Дънкан. - Непринудената дружелюбност на Тед се изпари, когато се обърна към Мег. - Защо прислужваш на партито на майка ми?

- Помагам. А ти ми пречиш. - Тя грабна едно суфле от плота и му го бутна в ръцете. - Сядай и яж.

Майстор готвачът изхвърча иззад кухненския остров.

- Не можеш да му го дадеш. То вече е спаднало.

За щастие, той и представа си нямаше за двайсетината суфлета в трапезарията, сполетени от същата съдба.

- Тед няма да забележи - увери го тя. - Той яде „Маршмелоус Флъф"56 направо от буркана.

Всъщност тя бе тази, която го правеше, но животът в Уайнет я беше научил колко е полезно да послъгваш понякога.

Тед върна купичката със суфле на плота, стиснал сурово устни.

- Майка ми те е подмамила, нали?

- Да ме е подмамила? Майка ти?

Мег посегна към каните с кафе, но не беше достатъчно бърза и той ги грабна изпод носа й.

- Върни ми ги. Нямам нужда от помощта ти. Онова, от което се нуждая, е да ми се махнеш от пътя, за да мога да си свърша работата.

- Мег! - Бездруго червендалестото лице на майстор готвач Дънкан беше придобило лилав оттенък. - Извинявам се, господин Бодин. Мег досега не е работила като сервитьорка и все още има много да учи за това, как да се отнася с хората.

- На кого го казваш!

Тед изчезна през вратата, понесъл кафето.

Всичко щеше да обърка. Не знаеше как. Знаеше само, че Тед ще направи нещо ужасно и тя трябваше да го спре. Грабна каната със студен чай и се втурна след него.

Той вече бе започнал да пълни чашите, без да пита кой какво иска, но дори онези, които пиеха чай, не се възпротивиха. Бяха прекадено заети да се суетят около него. Тед отказваше да погледне майка си и върху иначе гладкото чело на Франческа се бяха врязали две бръчки.

Мег се насочи към противоположната част на трапезарията и се зае да пълни чашите със студен чай. Жената, която според Зоуи беше майката на някой си Хънтър Грей, махна към Мег.

- Тори, това страшно ми прилича на твоята пола „Миу Миу". Онази, която носеше, когато всички отидохме на концерта на „Вампирски уикенд" в Остин.

Тед прекъсна разговора си с агентката на Франческа. Тори плъзна ленив, богаташки поглед по полата на Мег.

- В наши дни е пълно с ментета. Не се засягай, Мег. Всъщност е доста сносно копие.

Само че изобщо не беше копие и Мег изведнъж разбра всички онези прикрити погледи, които привличаше винаги когато облечеше някоя от дрехите, купени в магазина на Кейла. През цялото време беше носила старите дрехи на Тори О'Конър, дрехи, които бе толкова лесно да бъдат разпознати, че никой друг в града не искаше да ги купи. И всички й се бяха подигравали, включително Тед.

Бърди й хвърли самодоволен поглед, докато й подаваше чашата си за студен чай.

- Всички ние сме прекадено горди, за да носим старите дрехи на Тори.

- Да не говорим, че нямаме нужната фигура - подхвърли Зоуи.

Кейла бухна косата си.

- Непрекъснато й казвам на Тори, че ще изкара много повече пари, ако изпраща дрехите си в някой магазин в Остин, но тя твърди, че не й се занимавало. Преди Мег да се появи, успявах да продавам нещата й само на гости на града.

Коментарите биха я жегнали, ако не беше едно. Всички жени, дори и Бърди, говореха ниско, така че само Мег да може да чуе хапливите им забележки. Тя обаче нямаше време да се чуди защо, тъй като в този миг Тед остави двете кани с кафе и се насочи право към нея.

Въпреки че непринудената усмивка не слизаше от лицето му, решителният поглед в очите му говореше друго, нещо далеч по-опасно. Задаваше се автомобилна катастрофа и Мег нямаше представа как да я избегне.

Той спря пред нея, издърпа каната със студен чай от ръцете й и я подаде на Тори. Мег направи крачка назад само за да почувства как пръстите му се обвиват около тила й и я задържат на място.

- Защо не отидеш да помогнеш на готвача в кухнята, миличка. Аз ще разчистя съдовете.

Миличка ?

Двигателят изрева, гумите изсвириха, пушек се вдигна от спирачките и набралият скорост автомобил се блъсна в бебешката количка. Тук, пред очите на най-големите клюкарки в Уайнет, Тексас, Тед Бодин наведе глава, допря легендарните си

устни до нейните и обяви пред целия свят, че повече няма да се крие. Мег Коранда беше новата жена в неговия живот.

Побесняла, Кейла скочи от стола си. Шелби простена. Бърди събори чашата със студен чай. Ема зарови лице в ръцете си, а Зоуи, недоумяваща като някой от своите второкласници, извика:

- Мислех, че се преструва, за да се отърве от Спенс.

- Тед и Мег? - възкликна майката на Хънтър Грийн.

Франческа се отпусна безсилно в стола си.

- Теди... Какво направи?

С изключение може би на нейната агентка, всички други в стаята разбираха значението на случилото се току-що. Кейла видя как бутикът й се изпарява пред очите й. Бърди видя как мечтаната й книжарница с чайна става на пух и прах. Зоуи скърбеше за подобренията в училището, които никога нямаше да се случат. Шелби и Тори виждаха още безсънни нощи, изпълнени с безсилна вина, за своите съпрузи. А Франческа виждаше как единственият й син се оплита в мрежите на една недостойна интригантка.

На Мег й идеше да заплаче от огромната опияняваща радост, че Тед бе готов да направи нещо толкова колосално глупаво заради нея.

Той я погали по бузата с опакото на дланта си.

- Върви, миличка. Мама ти е задължена, че ни се притече на

помощ, но аз ще поема оттук.

- Да, Мег - тихо каза Франческа. - Сега вече ще се справим и сами.

Мег беше по-важна за него от този град. В гърдите й се надигна възторжено ликуване, от което й се зави свят, ала жената, в която се беше превърнала, не й позволи да се радва твърде дълго на този миг. Впи нокти в дланите си и се обърна към гостите на майка му.

- Аз... аз... съжалявам, че трябваше да станете свидетели на това. - Тя се прокашля. - Той, ъъъ, напоследък му се струпа доста. Опитвам се да бъда мила, но... - Пое си въздух с усилие. - Отказва да приеме факта, че аз просто... не си падам особено по него.

Тед взе остатъка от суфлето на Тори, лапна една лъжица и търпеливо заслуша как Мег се опитва да постъпи правилно и да го извади от прекрасната каша, в която сам се беше забъркал.

- Проблемът е в мен, не в теб. - Обърна се към него, подтиквайки го с поглед да последва примера й. - Всички други смятат, че си просто великолепен, така че проблемът трябва да е в мен, нали? Никой друг, изглежда, не те намира за мъничко... плашещ.

Едната му вежда подскочи.

франческа сякаш се наду в стола си.

- Наистина ли току-що нарече сина ми плашещ?

Тед загреба още една лъжичка шоколадово суфле, любопитен какво друго ще измисли Мег. Изобщо нямаше да й помогне. Прииска й се да го целуне. Да му се разкрещи. Вместо това отново насочи вниманието си към жените.

- Бъдете откровени. - Гласът й укрепна при мисълта колко правилно постъпва. - Всички знаете какво имам предвид. Как птичките започват да пеят, когато той прекрачи навън. Това си е стряскащо, нали? А и ореолите, които все се появяват около главата му?

Никой не помръдваше. Никой не каза нито дума.

Устата й беше пресъхнала, ала тя продължи.

- Амистигмата?

- Стигмата? - повтори Тори. - Е, това вече е нещо ново.

- Надрасках се с маркер. - Тед довърши суфлето и побутна купичката настрани. - Мег, миличка (казвам ти го единствено, защото толкова много ме е грижа), държиш се налудничаво. Определено се надявам, че не си бременна.

Откъм кухнята долетя трясък и решителността на Мег се изпари. Той беше майстор на хладнокръвието, а тя - просто лаик и никога нямаше да го победи в собствената му игра. Това беше неговият град, негов си беше и проблемът. Грабна каната за чай и се стрелна към кухнята.

- Ще се видим довечера - догони я гласът му. - По същото време. И си облечи онази рокля на Тори. Стои ти много по-добре, отколкото на нея. Извинявай, Тори, но знаеш, че е така.

Докато потъваше в кухнята, Мег чу вайкането на Шелби:

- Ами конкурсът? Това ще провали всичко!

- Майната му на конкурса - заяви Тори. - Имаме си по-голям проблем. Кметът ни току-що показа среден пръст на Съни Скипджак и подари чисто нов комплекс за голф на Сан Антонио.

Тед прояви благоразумието да не се появи повече в кухнята. Докато Мег помагаше на майстор готвача да разчисти, мислите й препускаха. Чу гостите да се разотиват и не след дълго се появи Франческа. Беше боса, сменила дрехите, с които беше на партито, с шорти и тениска, а лицето й беше пребледняло. Благодари на Дънкан и му плати, след което връчи един чек на Мег.

Беше два пъти повече, отколкото й беше обещано.

- Свърши работа за двама души.

Мег кимна и й го подаде обратно.

- Моят принос за библиотечния фонд.

Задържа погледа на Франческа само толкова, колкото да демонстрира малко достойнство, след което отново се залови за работа.

Почти беше станало време за вечеря, докато прибере всички съдове, и се приготви да си тръгне, нарамила пълната с храна торба, която майстор готвачът й беше дал. Не спря да се усмихва през целия път до църквата. Пикапът на Тед беше паркиран до стъпалата. Колкото и да беше уморена, единственото, за което можеше да мисли, бе как му смъква дрехите. Грабна торбата с храна и се втурна вътре само за да се закове на място.

Църквата беше обърната надолу с главата. Прекатурени мебели, нарязани възглавници, разпилени навсякъде дрехи... Портокалов сок и кетчуп бяха разлени върху кушетката, а бижутерийните й материали бяха разпилени навсякъде - скъпоценните й мъниста, инструментите, които беше купила току-що, оплетена тел.