Зоуи докосна гердана си, който изглеждаше така, сякаш бе направен от полирани с шеллак фрут лупс55.

- Учудвам се, че все още се налага да работиш по партита, Мег. Кейла каза, че бижутата ти страхотно се харчат.

Кейла бухна косата си.

- Не чак страхотно. Вече два пъти намалих цената на медальона с маймунката и още не мога да го продам.

- Обещах, че ще го преправя.

Мег трябваше да признае, че медальонът с маймунката не беше най-доброто й произведение, но почти всичко друго, което беше дала на Кейла, беше продадено почти веднага.

Бърди подръпна кичур от яркочервената си коса и я изгледа надменно.

- Ако аз възнамерявах да наема работна ръка за партито, бих уточнила кого искам. Франческа е прекадено небрежна в тези неща.

Зоуи се огледа наоколо.

- Надявам се, че Сън и още не се е върнала. Само си представете, ако Франческа я беше поканила, докато Мег е тук. На никого не му е притрябвал подобен стрес. Не и на мен, при положение че училището започва след няколко седмици, а ми е останала само една учителка за детската градина.

Шелби Травълър се обърна към Кейла.

- Страшно обичам маймунки. Ще купя медальона.

Тори се пъхна между тях.

- Откога пък заобича маймунки? Точно преди Пит да навърши десет години, те чух да му казваш, че са мръсни малки зверчета.

- Само защото почти беше убедил Кени да му купи една за рождения ден.

Тори кимна

- И като нищо щеше да го направи. Обича Пит толкова, колкото и собствените си деца.

Кейла разтърси коса.

- Онази френска приятелка на Тед, моделът, винаги съм си мислела, че малко прилича на маймуна. Нещо в зъбите й.

Щурите жени на Уайнет се впуснаха в приказки. Мег се отдалечи.

Когато се върна в кухнята, Хейли беше изчезнала, а майстор готвачът беснееше, докато прескачаше строшени чаши за шампанско.

- Днес е напълно безполезна! Пратих я да си върви вкъщи. Остави проклетите чаши и започвай да подреждаш чиниите със салата.

Мег правеше всичко по силите си да изпълнява сипещите се една след друга заповеди. Тичаше из кухнята, като избягваше парчетата стъкло, и проклинаше розовите си сандали, но когато отиде в трапезарията, понесла нов поднос с напитки, нарочно забави крачка, сякаш разполагаше с цялото време на света. Може и да нямаше опит като сервитьорка, ала не беше нужно никой да го разбере.

Обратно в кухнята изкопа три малки канички за дресинга на салатата, докато главният готвач проверяваше фритатата във фурната.

- Искам да бъде поднесена гореща.

Следващият час мина като на бързи обороти, докато Мег се мъчеше да свърши работата на двама души, а главният готвач се тревожеше за шоколадовите суфлета. И Тори, и Ема изглеждаха твърдо решени да я заприказват всеки път щом тя се появеше в трапезарията, сякаш беше една от гостенките. Мег оценяваше добрите им намерения, но й се щеше да я оставят да се съсредоточи върху работата си. Кейла забрави да се държи враждебно достатъчно дълго, за да й съобщи, че иска още една доколумбова каменна огърлица и обици за своя приятелка, която държала магазин в Остин. Дори агентката на Франческа искаше да говори с нея, не за родителите на Мег (очевидно никой не беше издал кои са), а за фритатата и дали в нея имало къри.

- Имате невероятно небце - отвърна Мег. - Готвачът сложи съвсем мъничко. Не мога да повярвам, че сте го усетили.

Франческа трябва да си бе дала сметка, че Мег и представа си няма дали във фритатата има къри, или не, защото побърза да отвлече вниманието на Лиса.

Докато Мег сервираше, до слуха й достигаха откъслечни части от разговори. Гостите искаха да знаят кога ще се прибере Тед и какво възнамерява да направи относно най-различни местни проблеми, като се започнеше от нечий прекадено шумен петел до завръщането на двамата Скипджак в Уайнет. Докато Мег пълнеше чашата на Бърди със студен чай, Тори скастри Зоуи за огърлицата й от фрут лупс.

- Не можеш ли поне веднъж да си сложиш нормални украшения?

- Да не мислиш, че ми е приятно да се разхождам, увесила половината супермаркет по себе си? - прошепна Зоуи, като си взе хлебче от кошничката и го разчупи надве. - Само че машата на Хънтър Грийн седи на съседната маса, а имам нужда от помощта й, за да организирам тазгодишния панаир на книгата.

Тори вдигна поглед към Мег.

- Ако бях на мястото на Зоуи, щях да установя по-ясна граница между личния и професионалния си живот.

- Така говориш сега - възрази Зоуи, - но забрави ли колко се развълнува, когато си сложих обиците от макарони, които Софи ми направи?

- Това беше различно. Дъщеря ми е творческа натура.

- Ама, разбира се - подсмихна се Зоуи. - И още същия ден ми помогна с мрежата за бързи съобщения.

Незнайно как, Мег успя да разчисти съдовете, без да изсипе останки от храната в ничий скут. Няколко от членките на клуба я попитаха дали има студен чай „Аризона". В кухнята, с лъснало от пот лице, майстор готвачът тъкмо вадеше съвършено бухналите шоколадови суфлета от фурната.

- Побързай! Отнеси ги на масата, преди да са спаднали. Внимателно! Не забравяй какво ти казах.

Мег отнесе тежкия поднос в трапезарията. Сервирането на суфлетата беше работа за двама, но тя подпря ръба на хълбока си и посегна към първата купичка.

- Тед! - възкликна Тори. - Вижте кой е тук!

Сърцето на Мег се качи в гърлото й, тя вдигна рязко глава и се олюля върху розовите си сандали, когато видя Тед на прага на вратата. За броени секунди суфлетата се разклатиха... а всичко, за което тя бе в състояние да мисли, беше бебешката количка.

Беше научила за този феномен от баща си още като малка. Ако гледаш филм и видиш бебешка количка, можеш да си сигурен, че към нея с огромна скорост лети кола. Същото важеше и за количка с цветя, сватбена торта и прозорец, който носят през улицата.

„Седни удобно, хлапе, и се дръж здраво, защото се задава преследване с коли."

Така беше и с шоколадовите суфлета.

Едва удържаше подноса. Губеше равновесие. Суфлетата започнаха да се плъзгат. Задаваше се преследване с коли.

Само че животът не беше филм и тя по-скоро би изяла натрошените стъкла от пода в кухнята, отколкото да остави белите купички да изпопадат. Олюля се, ала някак си успя да премести тежестта на тялото си, изви хълбок и съсредоточи и последната капчица от волята си, за да запази равновесие.

Купичките се върнаха по местата си. Франческа се изправи.

- Теди, миличък, идваш тъкмо навреме за десерта. Присъедини се към нас.

Мег вирна брадичка. Мъжът, когото обичаше, се взираше в нея. Кехлибарените му очи, които се замъгляваха, докато се любеха, сега бяха ясни и болезнено проницателни. Погледът му се премести върху подноса в ръцете й, а после обратно към лицето й. Суфлетата започнаха да спадат. Едно по едно. Пуф... пуф... пуф...

16.

- Дами. - Погледът на Тед се стрелна от бялата сервитьорска престилка на Мег към майка му, която неочаквано се бе превърнала във вихрушка от движение.

- Намери си стол, миличък. Пъхни се до Шелби. - Малката й ръка се вдигна от косата към гривните й, а после към салфетките - пъстроцветна птица, която търсеше сигурно място, където да кацне. - За щастие, синът ми се чувства прекрасно в женска компания.

Ториизсумтя.

- Много ясно. Излизал е с половината от жените в тази стая.

Тед кимна към гостенките.

- И всеки момент беше истинско удоволствие.

- Не съвсем всеки - обади се Зоуи. - Помниш ли, когато Бени Ханкс запуши всички тоалетни точно преди концерта на петокласниците? Така и не можахме да отидем на вечеря.

- Но за сметка на това аз получих възможността да видя един отдаден на работата си млад педагог в действие - кавалерски каза Тед, - а Бени научи много важен урок.

За миг чертите на Зоуи се смекчиха от копнеж, моментно отдаване на спомена за онова, което би могло да се случи. Все пак бързо успя да се отърси от него.

- Бени е на астрономически лагер в Хантсвил. Да се надяваме, че там по-добре си пазят тоалетните.

Тед кимна, ала вниманието му отново се насочи към майка му. Очите му не трепваха, върху устните му нямаше и следа от усмивка. Франческа посегна към чашата си с вода. Ема премести тревожен поглед между тях и побърза да се намеси:

- Успешна ли беше командировката ти, Тед?

Той бавно откъсна очи от майка си и ги спря върху Мег. Преструвайки се, че не забелязва, тя поднесе първото суфле със замах, сякаш се очакваше в средата на десерта да зее гигантски кратер.

Тед пристъпи към нея, стиснал упорито челюст.

- Нека ти помогна, Мег.

Предупредителни светлини запримигваха в главата й.

- Не е необходимо. - Тя преглътна. - Господине.

Очите му се присвиха. Мег взе следващата купичка. И Франческа, и Ема знаеха, че двамата са любовници, знаеше го и загадъчният среднощен воайор, който може би бе и натрапникът в църквата й. Дали беше тук в този момент? Дали ги гледаше? Тази мисъл бе само една от причините за лошото предчувствие, което се надигаше в гърдите на Мег.

Тед взе купичката от ръката й и се зае да сервира с непринудена усмивка и съвършено подбран комплимент. Мег като че ли беше единственият човек, който забелязваше напрежението, спотаено в ъгълчетата на тази усмивка.

Франческа подхвана весел разговор с гостите си, държейки се така, сякаш синът й открай време помагаше на сервитьорите. Очите на Тед потъмняха, когато Шелби съобщи, че наддаването в конкурса „Спечели уикенд с Тед Бодин" е достигнало единайсет хиляди долара.

- Откакто се разчу в националната преса, получаваме оферти отвсякъде.

Кейла не изглеждаше толкова доволна, колкото останалите, което навеждаше на мисълта, че татенцето й беше спрял парите за наддаване.

Една от голфърките му помаха, за да привлече вниманието му.

- Тед, вярно ли е, че екип от „Ергенът" ще дойде в Уайнет, за да направи пробни снимки?