Изкушението да вдигне телефона и да се обади на Тед бе почти непоносимо. Вместо това си приготви сандвич и го изнесе на гробището само за да установи, че е изгубила апетит. Не беше съвпадение, че това се случваше, докато Тед отсъства. Франческа беше планирала подмолна атака, целяща да постави Мег на мястото й. За нея вероятно нямаше значение дали Мег ще приеме, или не. Целеше единствено да демонстрира нещо. Мег беше аутсайдер, изпаднала скитница, принудена да работи за жалка почасова надница. И единственият начин да бъде допусната в дома на Франческа бе като прислуга.

Мег запрати сандвича в бурените. Майната му на всичко.

Пристигна в имението „Бодин" малко преди десет часа на следващата сутрин. Беше съчетала бялата риза и миниполата на „Миу Миу" с лъскавите си розови сандали на платформи. Едва ли бяха най-удобният избор за работа, но най-добрата защита срещу Франческа беше нападението, а обувките недвусмислено заявяваха, че няма намерение да бъде невидима. Щеше да държи главата си високо вдигната, да се усмихва, докато бузите я заболят, и да си свърши работата достатъчно добре, за да посмачка самодоволството на Франческа.

Хейли се появи с червения си форд фокус. Не каза почти нищо, докато двете влизаха заедно в къщата, и беше толкова бледа, че Мег се притесни.

- Добре ли си?

- Ужасно... ме боли коремът.

- Не можеш ли да намериш някой да те замести?

- Опитах, но няма кой.

Кухнята на семейство Бодин бе едновременно луксозна и уютна, със слънчеви жълти стени, теракотен под и изработени на ръка кобалтовосини плочки. Огромен полилей от ковано желязо с пъстроцветни стъклени чашки висеше в средата на помещението, а върху откритите лавици бяха подредени медни тигани и тенджери, както и ръчно изработени керамични съдове.

Майстор готвач Дънкан вече разопаковаше храната, която беше приготвил за събитието. Беше дребен мъж на четиресет и няколко години, с голям нос, а изпод готварската му шапка стърчеше рошава посивяваща кестенява коса. Намръщи се, когато Хейли изчезна в тоалетната, и нареди на Мег да се залавя за работа.

Докато тя подреждаше чашите и съдовете за сервиране, той описа менюто: хапки от много листно тесто с пълнеж от разтопено сирене бри и портокалов мармалад; супа от пресен грах с мента, поднесена в малки чашки, тепърва трябва да бъдат измити; салата с фенел; топли претцели и основното ястие: фритата от аспержи и пушена сьомга, която щяха да разпределят по чиниите на място в кухнята. Кулминацията беше десертът - шоколадово суфле, което готвачът бе усъвършенствал цяло лято и което просто трябваше, трябваше, трябваше да бъде поднесено в мига, в който излезеше от фурната, и да бъде поставено много, много, много внимателно пред всеки от гостите.

Мег изслуша инструкциите и кимна, след което занесе тежките зелени чаши за вода в трапезарията. Палмови и лимонови дръвчета растяха в странни съдове, поставени в ъглите, а от каменната чешмичка, вградена в стената, се процеждаше вода. В допълнение към дългата маса от старо дърво временно бяха добавени още две маси. Вместо тържествени ленени покривки, Франческа беше предпочела ръчнотъкани подложки за сервиране. В средата на всяка от масите имаше медна табличка, върху която бяха подредени глинени съдинки с риган, майорана, градински чай и мащерка, както и пръстени стомни, преливащи от искрящо жълти цветя. През огромните прозорци се виждаше част от вътрешния двор, както и потънала в сянка пергела, квдето върху една дървена пейка лежеше забравена книга. Трудно бе да не харесаш жена, създала толкова красива обстановка, в която да приеме приятелките си, но Мег възнамеряваше да се постарае.

Когато Мег се върна в кухнята, Хейли все още не беше излязла от тоалетната. Тъкмо се бе заела да измие керамичните чашки за супата, когато потракване на токчета по плочките извести за появата на домакинята.

- Благодаря, че се съгласи да ми помогнеш, майстор Дънкан - каза Франческа. - Надявам се, че си намерил всичко, от което се нуждаеш.

Мег изплакна една чашка, извърна се от мивката и дари Франческа с най-лъчезарната си усмивка.

- Здравейте, госпожо Бодин.

За разлика от сина си Франческа изобщо нямаше лице на покерджия и човек лесно можеше да разчете чувствата, пробягали по него. Първо се изписа изненада. (Не беше очаквала Мег да приеме.) После - озадаченост. (Защо всъщност беше дошла?) Неловкост. (Какво щяха да си помислят гостите?) Съмнение. (Може би трябваше да го премисли по-добре.) Тревога. (Ама че ужасна идея!) И накрая - примирение.

- Мег, може ли да поговорим в трапезарията?

- Разбира се.

Мег последва потракващите токчета вън от кухнята. Франческа беше толкова дребничка, че Мег би могла да я пъхне под брадичката си... не че си представяше как прави нещо такова. Беше изискано облечена, както винаги - изумрудена блуза и бяла памучна пола, която бе пристегнала с пауновосин колан. Спря край каменната чешмичка, въртейки венчалната си халка.

- Боя се, че е станала грешка. По моя вина, разбира се. В крайна сметка няма да имам нужда от услугите ти. Естествено, ще ти платя за времето. Сигурна съм, че средствата ти са оскъдни, в противен случай не би... дошла днес.

- Всъщност далеч не са толкова оскъдни, както преди - жизнерадостно отвърна Мег. - Бизнесът ми с бижута потръгна много по-добре, отколкото се надявах.

- Да, чух. - Франческа очевидно беше объркана, също толкова очевидно бе, че е решила да сложи край на това. - Предполагам, че не очаквах да приемеш работата.

- Понякога изненадвам дори себе си.

- Вината е моя, разбира се. Имам склонност да действам импулсивно. Причинявало ми е повече неприятности, отколкото можеш да си представиш.

Мег прекрасно знаеше какво е да си импулсивен.

Франческа се изпъна в целия си, съвсем невнушигелен ръст и заговори със сковано достойнство:

- Нека донеса чековата си книжка.

Беше изключително изкушаващо, ала Мег не можеше да го направи.

- Очаквате двайсет гостенки, а Хейли не се чувства добре. Не мога да зарежа горкия Дънкан просто така.

- Сигурна съм, че все някак ще се справим. - Франческа докосна диамантената си гривна. - Прекадено е неловко. Не искам гостенките ми да се чувстват неудобно. Нито пък ти, разбира се.

- Ако гостенките са тези, които предполагам, че са, това страшно ще им хареса. Що се отнася до мен... тук съм от два месеца и половина, така че е нужно много повече, за да се почувствам неловко.

- Наистина, М ег... едно е да работиш в клуба, но това е нещо съвсем различно. Разбирам, че...

- Извинете ме. Трябва да измия чашите. - Лъскавите розови сандали на Мег също изчаткаха по пода, докато тя се връщаше в кухнята.

Междувременно Хейли беше излязла от тоалетната и стоеше до плота, но изобщо не изглеждаше по-добре и майстор готвачът очевидно започваше да се притеснява. Мег грабна бутилката с нектар от праскови от ръката на Хейли и следвайки инструкциите на готвача, капна по мъничко във всяка от високите чаши за шампанско. След това добави шампанско, пъхна

парченце пресен плод и връчи подноса на Хейли, надявайки се всичко да мине добре. Докато Хейли се отдалечаваше с подноса, Мег грабна платото с топли хапки, които готвачът току-що бе извадил от фурната, взе купчинка коктейлни салфетки и я последва.

Хейли беше заела позиция до входната врата, за да не й се налага да обикаля стаята. Гостенките започнаха да пристигат, облечени в пъстроцветни ленени и памучни дрехи, издокарани повече, отколкото би бил някой в Калифорния за подобно събитие, но разбира се, в Тексас да не се облечеш подобаващо беше смъртен грях, дори и сред по-младото поколение.

Мег разпозна някои от членките на клуба. Тори разговаряше с единствения човек, облечен изцяло в черно - жена, която Мег никога не беше виждала. Изведнъж, тъкмо докато поднасяше чашата с шампанско към устните си, Тори замръзна, видяла Мег да се приближава към нея с поднос в ръка.

- Какво, по дяволите, търсиш тук?

Мег направи престорен реверанс.

- Казвам се Мег и днес аз ще ви обслужвам.

- Защо?

- Защо не?

- Защото... - Тори махна с ръка. - Не съм сигурна защо. Знам само, че не е редно.

- Госпожа Бодин се нуждаеше от работна ръка, а аз имах свободен ден.

Тори се намръши, а после се обърна към слабичката жена до себе си, която имаше строго подстригана черна коса и очила с червени пластмасови рамки. Без да я е грижа, че по този начин нарушава правилата на етикецията, тя ги представи една на друга:

- Лиса, това е Мег. Лиса е агентката на Франческа. А Мег е...

- Наистина ви препоръчвам хапките с бри. - Мег не беше сигурна, че Тори се кани да я представи като дъщерята на великата Фльор Савагар Коранда, номер едно сред агентите на таланти, ала я познаваше достатъчно добре, за да не рискува. - Непременно си оставете място за десерта. Не искам да развалям изненадата, като ви кажа какъв е, но няма да останете разочаровани.

- Мег? - Челото на Ема беше смръщено, на ушите й се поклащаха обиците, които Мег й бе изработила от две мъниста червеникав халцедон от деветнайсети век. - О, господи...

- Лейди Ема. - Мег й протегна подноса.

- Просто Ема. О, забрави. Не знам защо изобщо се хабя.

- И аз не знам - съгласи се Тори. - Лиса, сигурна съм, че Франческа ти е разказала за местната ни членка на британското кралско семейство, но не мисля, че сте се срещали. Това е снаха ми, лейди Ема Уелс-Финч Травълър.

Ема въздъхна и протегна ръка. Мег се измъкна и под бдителните разтревожени очи на Франческа се зае да предложи от ордьоврите на местната мафия.

Бърди, Кейла, Зоуи и Шелби Травълър се бяха скупчили до прозорците и докато се приближаваше, Мег чу Бърди да казва:

- Миналата нощ Хейли пак беше с онзи Кайл Баскъм. Кълна се, ако забременее...

Мег си спомни пребледнялото лице на Хейли и се помоли > това вече да не се е случило. В този миг Кейла забеляза Мег и толкова силно сръга Зоуи, че тя се опръска с шампанско. И четирите жени зяпнаха полата на Мег, а после Шелби хвърли въпросителен поглед на Кейла. Мег протегна купчинката салфетки на Бърди.