Колкото и да беше невероятно, въпросът й като че ли го подразни.

- Какво имаш предвид? Ако нещо не беше наред, отдавна щеше да си ми казала.

Мег имаше чувството, че току-що бе изтръгнал дъските на пода изпод нея. Такова доверие... в нейната почтеност. И втози миг разбра, че се бе случило най-лошото. Стомахът й слезе в петите. Беше се влюбила в него.

Прииска й се да си отскубне косата. Естествено, че се беше влюбила в него. Коя жена не би го сторила? Да се влюбиш в Тед, беше неизменен епизод от живота на жените в Уайнет и Мег току-що бе станала една от тях.

Беше й трудно да диша и тя направи това, което правеше винаги когато се почувстваше хваната натясно.

- Време е да си ходиш.

Погледът му се плъзна по тънкия копринен саронг.

- Ако го направя, значи, съм дошъл просто за да правим секс.

- Именно. Точно както го искам. Страхотното ти тяло и възможно най-малко приказки.

- Започвам да се чувствам като жената в тази връзка.

- Приеми го като опит, от който да си извадиш поука.

Той се усмихна, стана от дивана и като я взе в прегръдките си, започна да я целува така, че дъхът й спря. Тъкмо когато Мег започваше да изпада в поредната сексуална кома, предизвикана от Тед Бодни, той демонстрира легендарния си самоконтрол и се отдръпна.

- Съжалявам, бейби. Ако искаш още от това, което мога да ти дам, ще се наложи да дойдеш с мен. Обличай се.

Мег си заповяда да се върне в реалността.

- Две думи, които никога не искам да чуя да излизат от устата ти. Какъв ти е проблемът, така или иначе?

- Искам да отидем на вечеря - спокойно заяви той. - Ти и аз. Като нормални хора. В истински ресторант.

- Адски лоша идея.

- Спенс и Съни са заети с някакво международно търговско изложение, така че известно време няма да са в страната и докато тях ги няма, възнамерявам да наваксам с печално изостаналите ми служебни задължения. - Той прибра кичур коса зад ухото й. - Ще отсъствам почти две седмици. Преди да замина, искам да се позабавлявам навън и ми писна да се крием.

- Толкова по-зле за теб - отвърна Мег. - Престани да бъдеш такъв егоист. Помисли за скъпоценния си град, а после си представи изражението на Съни, ако разбере, че двамата с теб...

Хладнокръвието му се стопи.

- Градът и Съни засягат само мен, не и теб.

- С подобно егоцентрично отношение, господин кмете, никога няма да те преизберат.

- Изобщо не съм искал да ме избират!

Най-сетне Мег се съгласи да отидат в един тексаско-мексикански ресторант във Фредериксбърг, но когато влязоха, направи така, че той да седне с лице към стената, така че тя да държи вратата под око. Това толкова го подразни, че поръча и за двамата, без да я пита какво иска.

- Ти никога не се ядосваш - заяви Мег, когато келнерът си тръгна от масата им. - Освен на мен.

- Не е вярно - процеди той. - Понякога Тори ме изкарва от нерви.

- Тори не се брои. Очевидно в някой предишен живот си й бил майка.

В отговор Тед си присвои кошничката с чипс.

- Не знаех, че обичаш да се цупиш - отбеляза Мег, когато между тях се възцари дълго, напрегнато мълчание. - А виж колко добре го правиш.

Той потопи парче чипс в купичката с най-лютия сос.

- Ненавиждам да се крия и повече няма да го правя. Връзката ни ще излезе наяве.

Упоритата му решителност я уплаши.

- Задръж малко. Спенс е свикнал да получава това, което иска - и за Съни, и за себе си. Ако и ти не мислеше така, нямаше да ме караш да му правя мили очи.

Той строши едно парче чипс надве.

- От днес нататък слагаме край на това.

- Как ли пък не. Аз ще се оправя със Спенс, ти се погрижи за Съни. Що се отнася до нас двамата... от самото начало ти казах какво очаквам.

- А аз ти казвам... - той размаха натрошения чипс пред лицето й, - че никога през живота си не съм се крил и нямам намерение да започвам сега.

Мег не вярваше на ушите си.

- Не можеш да изложиш на опасност нещо толкова важно само заради няколко нищо не значещи сексуални преживявания. Това е просто една мимолетна авантюра, Тед. Още утре може да си събера багажа и да поема обратно към Лос Анджелис. Направо се учудвам, че още не съм го сторила.

Ако се беше надявала той да възрази, че връзката им означава нещо, очакваше я разочарование. Той се приведе през масата.

- Изобщо не става въпрос за това, дали нещо е мимолетно, или не. А за това, какъв човек съм аз.

- Ами аз? Някой, който няма нищичко против да се крие?

- Чу ме.

Мег го изгледа смаяно. Ето каква беше нежеланата последица от това, да имаш любовник със силно развито чувство за чест. И сега пред нея се изправяше изборът между катастрофа и разбито сърце.

Заради усилието да не мисли за това, че се е влюбила в Тед, и тревогата да не би загадъчният натрапник да се върне, Мег не спеше добре и използваше безсънните нощи, за да прави бижута. Произведенията й ставаха все по-сложни, тъй като малката й групичка купувачи демонстрираше подчертано предпочитание към украшения с истински антики, а не копия. Мег проучваше интернет търговци, специализиращи в онзи тип древни артефакти, каквито тя искаше да използва, и употреби стряскащо голяма част от скътаните си пари за поръчка при един професор по антропология от Бостън, за когото всички твърдяха, че е почтен, и който осигуряваше подробен опис на произхода на всичко, което продаваше.

Докато разопаковаше монети от Средния изток, римски кабошони и три малки ценни мозаечни мъниста от втори век от новата ера, установи, че се чуди дали изработването на бижута е работа, или начин да отвлече мислите си от въпроса какво всъщност би трябвало да прави с живота си.

Седмица след като Тед замина, Тори й се обади и й нареди на следващата сутрин да отиде на работа един час по-рано. Когато Мег я попита защо, Тори реагира така, сякаш Мег току-що се беше провалила на тест за интелигентност.

- Защото тогава Декс ще си е вкъщи, за да гледа момичетата. Много ясно.

В мига, в който Мег се появи в клуба на другия ден, Тори я издърпа в тренировъчното игрище.

- Не може да живееш в Уайнет, без никога да си хващала стик за голф. Това е постановление на общината. - Тя й подаде един стик. - Хайде да те видим.

- Няма да съм тук още дълго, така че няма смисъл - каза Мег, без да обръща внимание на жегналата я болка. - Освен това не съм достатъчно богата, за да играя голф.

- Просто размахай проклетото нещо.

Мег го направи и не улучи топката. Опита отново и отново пропусна, но след още няколко удара незнайно как топката описа съвършена дъга и тупна в средата на игрището. Тя нададе тържествуващ вик.

- Извади късмет - заяви Тори, - но точно така се запалва човек по голфа. - Тя си взе стика, даде й няколко практически съвета и каза да продължи да опитва.

През следващия половин час Мег послушно следваше инструкциите на Тори и тъй като беше наследила вродения атлетизъм на родителите си, скоро започна да уцелва топката.

- Би могла да станеш добра, ако тренираш - каза Тори. - Служителите могат да играят безплатно всеки понеделник. Възползвай се от почивния си ден. В стаята за чантите имам резервен набор от стикове, с които можеш да се упражняваш.

- Благодаря за предложението, но всъщност не искам да го правя.

- О, искаш, и още как.

Вярно беше. Да гледа толкова много хора да играят, беше разпалило любопитството й.

- Защо го правиш? - попита, докато отнасяше чантата на Тори в сградата на клуба.

- Защото ти си единствената жена, освен мен, казала на Тед истината за танцувалните му умения.

- Не разбирам.

- Разбираш, и още как. Освен това забелязах, че Тед се умълча доста странно, когато споменах името ти, докато говорехме по телефона тази седмица. Не знам дали вие двамата имате бъдеще (стига да не му се наложи да се ожени за Съни), но искам да съм подготвена.

Каквото и да означаваше това. При всички случаи Мег установи, че добавя Тори О’Конър към списъка с нещата, които щяха да й липсват, когато най-сетне си тръгнеше от Уайнет. Тя свали чантата със стикове от рамото си.

- Дори да забравим за Съни, как може двамата с Тед да имаме бъдеще заедно? Той е светец, а аз съм лошото момиче на града.

- Знам - лъчезарно отвърна Тори.

Същата вечер, докато Мег поливаше количката за напитки с маркуча, кетъринг мениджърът се приближи до нея и й каза, че една от членките на клуба иска да я наеме за дамския обяд в дома си на следващия ден. Малцината жители на Уайнет, които можеха да си го позволят, редовно наемаха служителите на клуба за частните си партита, но досега никой не беше поискал изрично нея, а тя се нуждаеше от всяка възможност да изкара пари, за да навакса средствата, които току-що беше похарчила за материали.

- Разбира се.

- Вземи си бяла сервитьорска риза от кетъринг офиса, преди да си тръгнеш. Облечи я с черна пола.

Най-близкото, с което Мег разполагаше, беше черно-бялата миниполана „МиуМиу" от магазина за препродажба. Щеше да се наложи да свърши работа.

Кетъринг мениджърът й подаде листче, на което беше написан адресът.

- Храната ще бъде приготвена от майстор готвач Дънкан, а ти ще работиш с Хейли Китъл. Тя ще ти покаже какво трябва да правиш. Бъди там в десет часа. Това е важно, така че се представи добре.

По-късно тази вечер, когато се прибра, след като беше поплувалавъв вира, Мег най-сетне погледна листчето, което мениджърът й беше дал. Имаше нещо познато в адреса. Погледът й се плъзна към долната част на хартията, където беше написано името на човека, за когото щеше да работи.

Франческа Бодин

Мег смачка листчето в юмрука си. Каква игра играеше Франческа? Наистина ли смяташе, че Мег ще приеме работата? Само че тя точно това беше направила.

Нахлузи си тениската с логото на печатна компания и закрачи напред-назад из кухнята, като ругаеше и Франческа, и себе си, задето не беше прочела името по-рано, когато все още можеше да откаже. Но дали щеше да го направи? Вероятно не. Глупавата й гордост нямаше да й позволи.