- Така ти се иска на теб. Не би могла да грешиш повече.

- Аз не представлявам заплаха, госпожо Бодин - тихо каза Мег. - Няма да разбия сърцето му, нито ще се опитам да го прилъжада се ожени за мен. Няма да се залепя за него. Аз съм просто безопасно място, където да приберете сина си, докато не се появи някоя по-подходяща жена. - От това я заболя много повече, отколкото й се искаше да признае, но тя все пак успя да свие нехайно рамене. - Аз съм момичето на вашите мечти. И си искам работата обратно.

Междувременно Франческа бе успяла да се овладее.

- Не може да виждаш някакво бъдеще в слугинска работа в кънтри клуба на малък град.

- Харесва ми. Кой да предположи, а?

Франческа взе един тефтер от бюрото си.

- Ще ти намеря работа в Лос Анджелис. Ню Йорк. Сан Франциско. Където поискаш. Хубава работа. Какво ще направиш с нея след това, зависи само от теб.

- Благодаря, но свикнах сама да постигам онова, което искам.

Франческа остави тефтера и се заигра с венчалната си халка.

За първи път от началото на разговора като че ли се чувстваше неудобно. Секундите течаха.

- Защо не отиде да се оплачеш направо на Тед?

- Предпочитам да водя сама своите битки.

Моментната уязвимост на Франческа отмина и тя отново

стана твърда като стомана.

- Тед преживя достатъчно. Не искам отново да бъде наранен.

- Повярвайте ми - не съм достатъчно важна, за да се случи нещо такова. - Ново жегване на болка. - Аз съм просто най-лесният начин да забрави случилото се. Освен това съм единствената жена, освен Тори, с която може да бъде раздразнителен. Това едобре занего. Що се отнасядо мен... той е приятно разнообразие от загубеняците, с които обикновено се хващам.

- Определено си прагматична.

- Както ви казах - аз съм момичето на вашите мечти.

Мег някак си успя да докара дръзка усмивка на лицето си, но докато си тръгваше от кабинета и прекосяваше вътрешния двор, престорената й самоувереност се стопи. Омръзнало й беше да се чувства недостойна.

Когато на следващия ден отиде на работа, никой като че ли не си спомняше, че е била уволнена. Тед дойде при количката й и вярна на обещанието си, тя не спомена какво се бе случило, нито каква роля бе изиграла майка му.

Денят беше убийствено горещ и докато се прибере у дома тази вечер, Мег беше подгизнала от пот. Нямаше търпение да поплува във вирчето. Свали си ризата, докато минаваше покрай очуканата стара маса, където бяха подредени запасите й от бижута. Една от книгите за екология, които беше взела назаем от Тед, лежеше отворена върху захабения диван. В кухненския умивалник я чакаше купчина мръсни съдове. Събу си гуменките и отвори вратата на банята.

И последната капчица кръв се отцеди от главата й, когато видя какво бе надраскано върху огледалото с яркочервено червило.

МАХАЙ СЕ

15.

Ръцете й трепереха, докато се мъчеше да изтрие думите, а от гърлото й излизаха странни накъсани звуци. Махай се. Съобщения, написани с червило върху огледалото, бяха едно от най-големите клишета в света, нещо, което би сторил единствено човек без капчица въображение. Ала от мисълта, че някой бе проникнал в къщата й, докато я нямаше, и бе докосвал нещата й, й се повдигаше. Не спря да трепери, докато не изтри ужасните думи, и претърси църквата за други следи от чуждо присъствие. Не откри нищо.

Постепенно паниката й започна да отслабва и тя се опита да си представи кой би могъл да го направи. Имаше обаче толкова много кандидати, че не можеше да ги пресее всичките. Предната врата беше заключена, задната също, ала не я беше проверила, преди да излезе. Натрапникът като нищо можеше да е влязъл оттам, заключвайки, преди да си тръгне. Отново си облече влажната блуза, излезе навън и обиколи църквата, но не видя нищо необичайно.

Най-сетне си взе душ, хвърляйки неспокойни погледи към отворената врата, докато се къпеше. Мразеше да се страхува. Още по-ужасно се почувства, когато Тед изникна без предупреждение на прага и тя изпищя.

- Исусе! - каза той. - Какво ти става?

- Не ме стряскай така!

- Почуках.

- И как очакваш да те чуя? - Тя спря рязко водата.

- Откога стана толкова плашлива?

- Стресна ме, това е всичко.

Не можеше да му каже. Веднага го разбра. Ролята му на супергерой означаваше, че няма да й разреши да остане тук сама. Не можеше да си позволи да живее където и да било другаде, а определено нямаше да допусне той да й плаща наема. Освен това обичаше църквата си. Може би не точно в този момент, но щеше дая заобича отново, веднага след като й минеше уплахата.

Той взе хавлия от новата закачалка „Вайсрой", която Мег наскоро беше монтирала. Ала вместо да й я подаде, я преметна през рамото си.

Тя протегна ръка, макар да беше наясно какво ще последва.

- Дай ми я.

- Ела и си я вземи.

Не беше в настроение. Само дето, естествено, че беше, защото пред нея стоеше Тед, самоуверен, сексапилен и по-умен от всеки мъж, когото бе срещала в живота си. Нима имаше по-добър начин да пропъди и последните останки от уплахата си от това, да се изгуби в насладите на физическа любов, която изискваше толкова малко от нея.

Излезе изпод душа и притисна мокрото си тяло в него.

- Покажи на какво си способен, любовнико.

Тед се ухили широко и направи точно това, което тя искаше. Преди да го е поискала. Всеки път бе по-внимателен отпреди и отлагаше собственото си удовлетворение все по-дълго. Когато всичко свърши, Мег си направи саронг от един от копринените шалове, които беше носила на предсватбената вечеря, и отиде да вземе две от бирите, които той беше прибрал в хладилника й. Докато се върне, Тед вече се беше обул и бе извадил някакъв сгънат лист от джоба си.

- Пристигнало пощата днес.

Настани се на дивана и протегна ръка върху облегалката, кръстосвайки крака върху изоставената касетка от вино, която Мег беше превърнала в малка масичка.

Тя взе листа от него и хвърли поглед към логото отгоре. ТЕКСАСКИ ДЕПАРТАМЕНТ НА ЗДРАВЕТО. Тед обикновено не споделяше ежедневните подробности от кметските си задължения, така че тя приседна върху облегалката на едно ракитено кресло с възглавнички с избелял тропически десен, за да го прочете. Миг по-късно скочи на крака... и установи, че коленете й са омекнали и не я държат. Отпусна се върху възглавниците и отново прочете съществения абзац.

Законите в щата изискват всеки, който е получил положителен резултат при изследвания за заболявания, предавани по полов път, включително, но не само, хламидоза, гонорея, човешки папиломен вирус и СПИН, да представи списък с последните си сексуални партньори. С настоящото Ви уведомяваме, че Мег Коранда Ви е посочила като един от тези партньори. Приканваме Ви незабавно да посетите личния си лекар. Приканваме Ви също така незабавно да прекратите всякакъв сексуален контакт с гореспоменатото заразено лице.

Мег вдиша очи към него с чувството, че ще повърне.

- Заразено лице?

- „Хламидиоза" е написано с грешка - отбеляза той. - А логото е фалшиво.

Мег смачка листа в юмрука си.

- Защо не ми го показа още щом дойде?

- Боях се, че няма да ми пуснеш.

-Тед...

Той я изгледа нехайно.

- Имаш ли представа кой може да стои зад това?

Мег си спомни думите, надраскани върху огледалото в банята й.

- Всяка от милионите жени, които въздишат по теб.

Той не й обърна внимание.

- Пуснато е в Остин, но това не означава нищо.

Сега беше моментът да му каже, че майка му бе накарала да я уволнят, но просто не можеше да си представи, че Франческа Бодин е способна на нещо толкова долно, колкото това писмо. Освен това Франческа несъмнено би проверила за правописни грешки. Съни също едва ли би допуснала подобна грешка, освен ако не го направеше нарочно, за да отклони подозрението му. Що се отнася до Кейла, Зоуи и останалите жени, които си мечтаеха за Тед... едва ли можеше да хвърля обвинения, основавайки се ед инствено на гадни погледи. Тя запрати листа на пода.

- Защо Луси не беше принудена да търпи подобни гадости?

- Прекарвахме много време във Вашингтон. Пък и честно казано, Луси не дразнеше хората като теб.

Мег се изправи.

- Никой не знае за нас, освен майка ти и онези, на които тя е казала.

- Татко и лейди Ема, която вероятно е съобщила на Кени.

- Който, сигурна съм, е казал на Тори. А ако някой с нейната голяма уста го е научил...

- Ако Тори беше научила, на минутата щеше да ми се обади по телефона.

- Значи, остава загадъчният ни посетител отпреди три вечери. - От разсеяния поглед на Тед разбра, че саронгът й се смъква, и побърза да го завърже. - Мисълта, че някой може да ни е гледал през прозореца...

- Именно. - Той остави бирената си бутилка върху касетката. - Започвам да си мисля, че онези надписи върху колата ти може и да не са били просто хлапашка шега.

- Някой се опита да отскубне чистачките ми.

Тед се намръщи и Мег отново се поколеба дали да не му каже за надрасканото огледало, ала не искаше да напусне дома си, а знаеше, че точно това ще стане, ако той научи.

- Колко души имат ключ от църквата? - попита го.

- Защо?

- Чудя се дали трябва да се тревожа.

- Когато я купих, смених ключалките - отвърна той. - Ти използваш ключа, който държах отвън. У мен има още един. Луси може да е запазила нейния, а в къщата има и един резервен.

Което означаваше, че натрапникът вероятно беше влязъл през незаключената задна врата. Да я остави отворена, бе грешка, която Мег не възнамеряваше да повтори.

Настъпил бе моментът да зададе най-важния въпрос и тя подритна смачканата хартия с босите пръсти на краката си.

- Логото изглеждаше автентично. Пък и немалко държавни служители никак не ги бива с правописа. - Тя прокара език по устните си. - Можеше и да е вярно. - Най-сетне срещна погледа му. - Защо не ме попита още щом дойде?