- Искам всичко да спре. - Тя отново скочи от дивана и закрачи напред-назад. - Само толкова, колкото Луси да има възможност да размисли. Можеш ли да си представиш, ако най-сетне се завърне в Уайнет и открие, че Тед има връзка с най-добрата й приятелка? Дори не искам да мисля за това. - Тя се обърна рязко към Ема, около устните й се бяха врязали бръчици на упорита решителност. - И аз няма да го допусна.

Ема опита отново:

- Тед е напълно способен да се грижи за себе си. Не бива... наистина не бива да правиш нищо прибързано. - Тя погледна разтревожено приятелката си, а после се отправи към кухнята, за да приготви чай. Докато пълнеше чайника, се замисли за една от най-често разказваните легенди в Уайнет. Според нея веднъж Франческа изхвърлила два четирикаратови диаманта в кариера за баластра само за да докаже колко далеч е готова да стигне, за да защити сина си.

Мег май трябваше да внимава.

В деня след сблъсъка с Франческа Бодин, Мег бе повикана да се яви в офиса на клуба. Докато минаваше с количката за напитки покрай спортния магазин, от него излязоха Тед и Съни. Тя носеше поличка за голф на синьо-жълти ромбове и блуза без ръкави; на голата й шия почиваше медальон с диамантен четирилистник. Изглеждаше добре стегната, уверена, овладяна и напълно способна да роди бебе генийче на Тед сутринта и още същия следобед да изиграе девет дупки на игрището.

Бледосинята риза на Тед си подхождаше с нейната. И двамата носеха модерни обувки за голф, но за разлика от жълтата козирка в тъмната коса на Съни, Тед си беше сложил бейзболна шапка. Мег нямаше как да не си помисли колко спокоен изглежда в компанията на тази жена, която го държеше като заложник в замяна на един комплекс за голф.

Паркира количката и се отправи към кабинета на помощник-управителя. Няколко минути по-късно се бе привела над бюрото му, мъчейки се да не се разкрещи.

- Как така съм уволнена? Само преди две седмици ми предложихте повишение като мениджър на снекбара.

Повишение, което бе отказала, защото не искаше да се забива вътре.

Помощник-управителят подръпна глупавата си розова вратовръзка.

- Въртиш частен бизнес от количката за напитки.

- Казах ти за него от самото начало! Направих гривна за майка ти!

- То е в разрез с политиката на клуба.

- Предишната седмица не беше. Какво се е случило от тогава?

Той не бе в състояние да срещне очите й.

- Съжалявам, Мег. Ръцете ми са вързани. Нареждането идва отгоре.

Мислите на Мег запрепускаха. Искаше да го попита кой ще съобщи на Спенс, че са я уволнили? Или пък на Тед? Ами групичката пенсионери, които играеха всеки вторник сутрин и им харесваше, че тя се грижи в количката й да има кафе за тях? Или пък голфърите, които отбелязваха как никога не обърквала поръчките им?

Не каза обаче нищо от това.

Когато отиде при колата си, установи, че някой се беше опитал да отскубне чистачките й. Калъфът на седалката опари задната част на бедрата й, докато се наместваше зад волана. Благодарение на продадените бижута имаше достатъчно пари, за да се върне в Лос Анджелис, защо тогава я беше грижа за тази скапана работа?

Защото тази скапана работа й харесваше, харесваше й и нейната църква със скапаните импровизирани мебели. Харесваше й и този скапан град с големите си проблеми и шантави жители. Тед беше прав - най-вече й харесваше това, че е принудена да разчита единствено на своя труд и находчивост.

Прибра се вкъщи, взе си душ и се облече - дънки, бяла блуза и розовите ленени сандали. Петнайсет минути по-късно мина между каменните колони на входа на имението „Бодин", но не се отправи към къщата на Тед. Вместо това спря ръждомобила на кръговата алея пред просторната постройка от варовик, където живееха родителите му.

Вратата отвори Дали.

- Мег?

- Съпругата ви тук ли е?

- В кабинета си е. - Не изглеждаше особено изненадан, че я вижда, и се отдръпна, за да я пусне да влезе. - Най-лесният начин да стигнеш от тук е, като тръгнеш по коридора, излезеш през вратата в другия край и прекосиш вътрешния двор. Големите сводове в дясното крило.

- Благодаря.

Къщата имаше грубо измазани стени, едри греди по тавана и хладни, застлани с плочки подове. Във вътрешния двор се плискаше шадраван, а далечна миризма на дървени въглшца говореше, че някой беше запалил скарата за вечеря. Сводест портик засенчваше кабинета на Франческа. През стъклата на вратата Мег я видя да седи на бюрото си, зачетена в листа пред себе си през очилата, кацнали на малкия й нос. Мег почука. Франческа вдигна глава и видяла кой стои на прага, се облегна в стола си, за да обмисли положението.

Въпреки персийския килим върху покрития с плочки под, дърворезбованите мебели, традиционните предмети на изкуството и фотографиите в рамки, това беше място за работа с два компютъра, телевизор с плосък екран и етажерки, претъпкани с документи и папки. Най-сетне Франческа се изправи и прекоси пода в джапанките си с цветовете на дъгата. Беше прибрала косата си с две сърцевидни сребърни фибички, които контрастираха със строгите й очила. Впитата й тениска гордо оповестяваше, че е почитателка на тексаските агис54, дънковите й шорти разкриваха все още стройните й крака. Ала дори всекидневното облекло не я беше накарало да се откаже от диамантите си. Те проблясваха в ушите, около тънката й китка и на един от пръстите й.

Тя отвори вратата.

-Да?

- Разбирам защо го сторихте - заяви Мег. - А сега ви моля да го поправите.

Франческа свали очилата си, но не помръдна от мястото си. За кратко Мег се бе поколебала дали Съни не е отговорна за станалото, но това беше емоционална, а не добре пресметната постъпка.

- Имам работа - заяви Франческа.

- А благодарение на вас аз нямам. - Тя посрещна вледеняващия поглед на зелените й очи. - Харесвам работата си. Смущаващо е да си го призная, тъй като едва ли може да се нарече сериозна кариера, но ме бива в нея.

- Интересно, но както казах, в момента съм заета.

Мег отказваше да помръдне.

- Ето как стоят нещата. Искам да си получа работата обратно. В замяна няма да ви издам на сина ви.

За първи път в държанието на Франческа се появиха признаци на предпазливост и след миг тя се отдръпна лекичко, само колкото да пропусне Мег.

- Искаш да сключим споразумение? Много добре, нека го направим.

В стаята беше пълно със семейни снимки. Едно от най-видните места беше отредено на Дали Бодин като по-млад, празнуващ победата си в някакъв турнир, вдигайки Франческа във въздуха. Тя се извисяваше над него, кичур коса падаше върху бузата й, сребърна обица докосваше челюстта й; беше боса и един изключително женствен червен сандал се беше закрепил върху обувката му за голф. Имаше също така фотографии на Франческа с първата съпруга на Дали, актрисата Холи Грейс Джафи. Повечето от снимките обаче бяха на Тед като малък. Кльощаво, невзрачно момченце с прекадено големи очила, панталонки, вдигнати почти до под мишниците, и сериозно, прилежно изражение на личицето, докато позираше с модели на ракети, научни проекти и баща си.

- Луси обожаваше тези снимки. - Франческа се намести зад бюрото си.

- Сигурна съм. — Мег реши да заложи на малко шокова терапия. - Взех разрешение от нея, преди да преспя със сина ви. Както и благословията й. Тя е най-добрата ми приятелка. Никога не бих направила подобно нещо зад гърба й.

Франческа определено не го беше очаквала. За миг лицето й се сгърчи, но после вирна брадичка.

Мег продължи смело:

- Ще ви спестя още подробности относно сексуалния живот на сина ви и ще ви кажа само, че с мен той е в безопасност. Не храня никакви илюзии за брак и деца, нито пък за това, как се установявам в Уайнет завинаги.

Франческа се намръщи, очевидно далеч не толкова облекчена от думите й, колкото би трябвало да бъде.

- Естествено. Ти си от онези, които живеят за мига, нали?

- Може би. Не знам. Не толкова, колкото някога.

- На Тед му се струпа достатъчно. Точно сега не се нуждае от това, да му объркаш живота.

- Забелязах, че доста хора в този град смятат, че знаят от какво се нуждае и от какво не се нуждае Тед.

- Аз съм му майка. Несъмнено съм наясно с този въпрос.

Ето че беше дошъл ред на най-трудното... не че досега беше

лесно.

- Предполагам, че някое външно лице, някой, който няма предварително изградено мнение, вижда един човек малко по-различно, отколкото онези, които го познават отдавна. - Мег взе снимка на Тед като съвсем малък; на заден план се виждаше Статуята на Свободата. - Тед е брилянтен - продължи тя. - Всички го знаят. Освен това е находчив. Много хора знаят и това. Има изключително развито чувство за отговорност. То е по-силно от него. Ала ето какво повечето хора, особено жените, които се влюбват в него, като че ли не забелязват. Тед интелектуализира онова, което повечето хора приемат емоционално.

- Нямам представа за какво говориш.

Мег върна снимката на мястото й.

- Той не се увлича в романтични връзки така, както другите хора. Сравнява плюсовете и минусите в счетоводната книга на ума си и действа в съответствие с получения резултат. Именно това е станало с Луси. Двамата са си паснали в счетоводната книга на ума му.

Франческа се изправи, обзета от ярост.

- Да не се опитваш да кажеш, че Тед не е обичал Луси? Че не е способен на дълбоки чувства?

- О, много неща предизвикват наистина дълбоки чувства в него. Несправедливостта. Лоялността. Отговорността. Синът ви е един от най-интелигентните и почтени хора, които познавам. Ала когато става въпрос за емоционални връзки, е напълно практичен. - Колкото повече говореше, толкова повече се депресираше. - Ето какво не усещат жените. Те искат да го покорят, ала това е невъзможно. Решението на Луси нарани вас повече, отколкото него.

Франческа изскочи иззад бюрото.