- Това си е чиста проба момичешки хладилник.

- Твоят хладилник така ли изглежда?

- Е, не. Но ако бях една по-добра жена, определено би изглеждал точно така.

Ъгълчето на устата му потръпна.

- Нали си даваш сметка, че не съм аз този, който го почиства и зарежда?

- Знам, че Хейли ти купува хранителните продукти, и честно казано, аз също искам личен асистент.

- Тя не ми е личен асистент.

- Гледай да не те чуе. - Мег извади две кутии с надписи и дати. Шунка и сладки картофи. Макар да не я биваше чак толкова в готвенето, определено се справяше по-добре и от двамата си родители благодарение на икономките, които нямаха нищо против децата на семейство Коранда да върлуват в кухнята им.

Тъкмо се беше навела към отделението за зеленчуци, за да потърси салата, когато входната врата се отвори и до ушите й достигна чаткане на високи токчета върху бамбуковия под. По гърба й полазиха неспокойни тръпки и тя се изправи рязко.

Франческа Дей Бодин се появи в стаята и разтвори ръце в прегръдка.

- Теди!

14.

Майката на Тед носеше черен впит панталон и чркорозов корсет, който не би трябвало да стои толкова добре на жена, наближаваща петдесет и пет години. В лъскавата й кестенява коса нямаше нито една посребряла нишка - очевидно имаше или късмет, или отличен фризьор. Диаманти проблясваха в ушите, на гърлото и върху пръстите й, ала у нея нямаше нищо прекадено. Вместо това цялото й същество излъчваше елегантността на една успяла жена, надарена с красота, власт и стил. Жена, която все още не беше забелязала Мег, докато се хвърляше на гърдите на любимото

си дете.

- Липсваше ми! - Изглеждаше толкова дребничка в прегръдките на високия си син, че бе трудно да се повярва, че именно тя го беше родила. - Позвъних, честно, ала звънецът ти не работи.

- Изключих го. Работя върху ключалка, която разчита пръстови отпечатъци. - Тед отвърна на прегръдката й, преди да я пусне. - Как мина интервюто с полицаите герои?

- Бяха прекрасни. Всичките ми интервюта минаха добре, с изключение на онзи отвратителен актьор, чието име не искам да чувам никога вече.

Тя вдигна ръце. И в този миг зърна Мег.

Трябва да беше забелязала ръждомобила отпред, но шокът, накарал зелените й котешки очи да се разширят, говореше, че го е сметнала за притежание на някой от поддръжката или пък на най-изпадналия от необичайните приятели на Тед. Разчорленият вид на двамата не оставяше никакво съмнение какво са правили и тя настръхна.

- Мамо, сигурен съм, че си спомняш Мег.

Ако Франческа беше животно, в този миг козината по врата й щеше да се изправи.

- О, да.

Враждебността й би била комична, ако Мег нямаше чувството, че ще повърне.

- Госпожо Бодин.

Франческа се извърна от нея и се съсредоточи върху обичния си син. Мег бе свикнала да вижда гняв в родителския поглед, но не можеше да понесе подобен поглед да бъде насочен към Тед, затова се намеси, преди Франческа да успее да каже каквото и да било:

- Хвърлих му се на врата, като всяка останала жена във Вселената. Той нямаше избор. Сигурна съм, че сте го виждали да се случва поне сто пъти.

Франческа и Тед я зяпнаха, Франческа - с неприкрита враждебност, Тед - с изумление.

Мег се опита да издърпа ръба на тениската му под дупето си.

- Извинявай, Тед. То... Ъъъ... няма да се повтори. Аз... ще си вървя.

Само че трябваше да вземе ключовете на колата от джоба на шортите си, а единственият начин да го направи бе да се върне в спалнята му.

- Никъде няма да ходиш, Мег - спокойно заяви Тед. - Мамо, Мег въобще не ми се е хвърляла на врата. Тя едва ме понася. И това изобщо не те засяга.

Мег вдигна ръка.

- Наистина, Тед, не бива да говориш така на майка си.

- Не се опитвай да й се подмазваш. Няма да има никаква полза.

Мег обаче направи един последен опит.

- Вината е моя - заяви тя на Франческа. - Влияя му зле.

- Престани. - Тед махна към кутиите с храна на плота. - Мамо, тъкмо се канехме да хапнем. Ще се присъединиш ли към нас?

Как ли пък не.

- Не, благодаря. - От отсечения британски акцент думите й прозвучаха още по-вледеняващо. Тя се отдръпна назад на високите си токчета и вдиша очи към сина си. -Ще говорим за това по-късно.

След което изхвърча от стаята, а обувките й изчаткаха ядовито по пода.

Входната врата се захлопна, ала уханието на парфюма й, примесено с едва доловим дъх на бучиниш, остана след нея. Мег се обърна печално към Тед.

- Добрата новина е, че си прекадено голям, за да те накаже.

- Което няма да й попречи да се опита. - Той се усмихна и вдигна бирената си бутилка. - Определено не е лесно да имаш афера с най-мразената жена в града.

- Той спи с нея! - възкликна Франческа. за това? Знаеше ли, че спи с нея?

Ема тъкмо беше седнала на закуска с Кени и децата, когато на вратата се бе позвънило. Само един поглед към лицето на Франческа бе достатъчен на Кени - той грабна кошничката с кифлички, взе децата и изчезна. Ема въведе Франческа в остъклената веранда, надявайки се, че любимото място на приятелката й ще я поуспокои, ала дъхавият утринен бриз и прекрасният изглед към пасището изобщо не бяха достатъчни за това.

Франческа скочи от лъскавия черен стол от ратан, в който се бе отпуснала само преди миг. Не си беше дала труда да се гримира (не че имаше особена нужда от това) и бе нахлузила чехли, които Ема знаеше, че използва единствено когато работи в градината.

- Това е бил планът й от самото начало. - Франческа разпери ръце. - Точно както казах на Дали. Първо се отърва от Луси, след което се намести при Теди. Но той толкова добре преценява хората. И за миг не съм предполагала, че ще се хване. Как може да е толкова сляп? - Тя прескочи една опърпана детска книжка. - Все още е в шок, иначе щеше да я види какво представлява. Тя е зла, Ема. Би направила всичко, за да се добере до него. А Дали е напълно безполезен. Казва, че Тед е голям човек и да стоя настрани, но нима бих стояла настрани, ако синът ми се разболее тежко? Не, не бих, няма да стоя настрани и от това. - Тя грабна детската книжка и посочи Ема с нея. - Ти би трябвало да знаеш. Защо не ми се обади?

- Нямах представа, че е стигнало толкова далеч. Нека ти предложа кифличка, Франческа. И може би малко чай?

Франческа запрати книжката върху един стол.

- Все някой трябва да е знаел.

- Ти не беше тук, така че не можеш да разбереш колко се ус

ложниха нещата със семейство Скиццжак. Спенс е луднал по Мег, а Съни иска Тед. Почти сме сигурни, че именно това е причината Спенс да се върне в Уайнет, след като сватбата пропадна.

Франческа не се интересуваше от семейство Скипджак.

- Тори ми разказа за Съни. Тед може да се оправи с нея. - В очите й се появи болка. - Просто не разбирам защо нито ти, нито Тори не ми се обадихте.

- Беше доста объркващо. Мег наистина заяви на някои хора, че е влюбена в Тед, това е вярно. Но ние предположихме, че просто го използва, за да се отърве от Спенс.

Зелените очи на Франческа се разшириха от изумление.

- Защо не бихте повярвали, че е влюбена в него?

- Защото изобщо не се държеше като влюбена - търпеливо обясни Ема. - Никога не съм виждала друга жена, освен Тори, която толкова да му вгорчава живота. Мег не се прехласва пред него, нито го боготвори. Възразява му пред всички, без да й мише окото.

- Значи, е още по-хитра, отколкото смятах. - Франческа зарови пръсти в бездруго разчорлената си коса. - Той никога не е бил с жена, която да му създава проблеми. Това е нещо ново за него и именно то го привлича. - Тя се отпусна върху дивана. - Надявам се, че не взема наркотици. Изобщо няма да се учудя. В Холивуд е пълно с наркомани.

- Не мисля, че Мег взема наркотици, Франческа. И наистина се опитахме да я убедим да си тръгне. Съни Скипджак не иска никаква конкуренция с Тед, а Спенс обожава дъщеря си. Нещата започнаха да стават прекадено оплетени. Знаехме, че Мег няма никакви пари, затова й предложихме чек. Не беше най-блестящият ни ход, уверявам те. Така или иначе, тя отказа.

- Естествено, че е отказала. Защо й е да приема жалкия ви чек, когато си е набелязала Тед и неговите пари.

- Не мисля, че е толкова просто.

- Разбира се, че не е! - отвърна Франческа разгорещено. - Собственото й семейство се е отказало от нея и не се опитвай да ме убеждаваш, че не е имало сериозна причина за това.

Ема знаеше, че трябва да подходи внимателно. Франческа беше интелигентна, разумна жена, освен когато ставаше дума за сина и съпруга й. Тя страстно обичаше и двамата мъже и беше готова да се бие с цели армии, за да ги защити, дори ако те не искаха нейната защита.

- Знам, че сигурно е трудно, но ако я опознаеш...

Франческа грабна някаква фигурка от „Междузвездни войни", която се впиваше в хълбока й, и я метна настрани.

- Ако някой, включително и съпругът ми, смята, че ще си стоя и ще гледам как тази жена оплита сина ми в мрежите си... - Тя примига. Раменете й се отпуснаха и сякаш и последната капчица енергия се отцеди от тялото й. - Защо трябваше да се случи точно сега?

Ема дойде и седна до нея на дивана.

- Все още се надяваш, че Луси ще се върне, нали?

Франческа разтърка очи. От сенките под тях личеше, че не е

спала добре.

- Не се е прибрала във Вашингтон, след като избяга - каза тя.

- Така ли?

- Говорих с Нийли. И двете смятаме, че това е добър знак. Докато е далеч от дома си, от работата и приятелите си, ще й бъде по-лесно да разбере себе си и онова, от което се е отказала. Виждала сия с Тед. Те се обичаха. Обичат се. А той отказва да говори за нея. Това означава нещо, не мислиш ли?

- Минаха два месеца - предпазливо напомни Ема. - Това е страшно много време.

Франческа обаче не искаше и да слуша.