- Да му се не види, Спенс, звучи страхотно, но точно сега родителите ми ги няма. Може би следващия месец.

Тед също пътуваше по работа и на Мег изобщо не й харесваше колко много й липсва. Заповяда си да се стегне и да се съсредоточи върху това, да понапълни банковата си сметка, възползвайки се от свободното си време в количката за напитки, докато чакаше голфърите да свършат играта си. В интернет откри магазин за бижутерски материали, който предлагаше безплатна доставка. С помощта на инструментите и материалите, които си купи, както и някои неща от колекцията си, тя запълваше времето си между голфърите с работа върху огърлица и чифт обици.

Сложи си ги още щом ги завърши и първата четворка жени за деня веднага ги забелязаха.

- Никога не съм виждала подобни обици - каза единствената от четирите, която пиеше диетично пепси.

- Благодаря. Току-що ги завърших. - Мег ги свали от ушите си и им ги показа. - Мънистата са тибетски корал. Много стари. Страшно ми харесва как са избледнели цветовете.

- Ами медальонът? - попита друга от жените. - Толкова е необикновен.

- Китайска кутийка за игли - обясни Мег. - От племето чин в Югоизточна Азия. На повече от сто години е.

- Само си представи да притежаваш нещо подобно. Продаваш ли произведенията си?

- Честно казано, изобщо не се бях замисляла.

- Страшно ми харесват тези обици - заяви Диетичното пепси.

- Колко искаш за медальона? - попита друга от голфърките.

И ето че Мег вече беше започнала свой бизнес.

На жените им харесваше идеята да притежават красиво бижу, което в същото време е и исторически артефакт, и до следващия уикенд Мег беше продала още три неща. Беше честна до педантичност относно автентичността им и прикрепяше към всяко свое произведение картичка, с обяснение за произхода му. Отбелязваше кои материали действително са антики и кои може би са копия и определяше цените според това.

Кейла чу какво става и поръча няколко бижута на консигнация за магазина си. Нещата като че ли потръгнаха прекалено добре.

След две дълги седмици Тед се появи в църквата. Едва успя да прекрачи прага и те вече смъкваха дрехите на другия. Никой от тях нямаше търпение да се качат по стълбите в душната галерия и вместо това се хвърлиха на дивана, който Мег наскоро бе спасила от контейнера за смет в клуба. Тед изруга, когато си удари ръката в ракитената облегалка, но бързо забрави моментната болка и насочи цялото си внимание към това, да поправи загадъчните недостатъци в сексуалната си техника.

Мег му се отдаде изцяло, както винаги. В един момент те се претъркулиха от дивана и се озоваха върху коравия под. Вентилаторите раздвижваха въздуха над голите им тела, докато той изпълняваше всички стъпки от филмчето със сексуални инструкции, което несъмнено вървеше в главата му. Проблеснаха светлини, огромна дъга върху металния таван. Мег се вкопчи в него. Умоляваше. Заповядваше. Отдаваше се.

Когато свършиха, той звучеше едновременно изцеден и мъничко докачлив.

- Това беше ли достатъчно добро за теб?

-О,господи, да!

- Да, я. Пет пъти! И не се опитвай да отричаш.

- Престани да ми броиш оргазмите.

- Аз съм инженер. Обичам статистиката.

Мег се усмихна и го смушка лекичко.

- Помогни ми да преместя леглото си на долния етаж. Там горе е прежалено горещо за спане.

Изобщо не трябваше да подхваща тази тема, защото той начаса скочи от дивана.

- В това място навсякъде е прекадено горещо. И онова изобщо не е легло, а шибана кушетка, което щеше да е окей, ако бяхме на деветнайсет, само че ние не сме.

Без да обръща внимание на съвсем нетипичното за него избухване, Мег се наслаждаваше на неограничаваната от нищо гледка на тялото му.

- Най-сетне имам мебели, така че стига си се оплаквал.

Дамската съблекалня в клуба наскоро беше преобзаведена

и Мег бе успяла да отмъкне това-онова. Износените ракитени мебели и старите лампи изглеждаха съвсем на място в църквата й, но Тед изобщо не беше впечатлен. Откъслечен спомен я отвлече от подробния оглед на тялото му и тя стана от пода.

- Видях светлини.

- Радвам се да го чуя.

- Не. Докато се любехме... -Докато ти ме любеше. - Видях фарове. Мисля, че някой дойде пред църквата.

- Нищо не съм чул.

Въпреки това си обу шортите и излезе да погледне навън. Мег го последва и видя единствено своята кола и неговия пикал.

- Ако наистина е идвал някой, явно е проявил благоразумието да си тръгне.

Мисълта, че някой може би ги беше видял заедно, я изпълни с безпокойство. Беше й позволено да се преструва, че е влюбена в Тед. Но не искаше никой да знае, че може би не става дума само за преструвка.

Сексът с легендарен любовник може и да не беше толкова удовлетворяващ, колкото й се искаше, но за сметка на това два дни по-късно вече беше продала най-скъпите си произведения - римски кабошон53 от синьо стъкло, който бе обрамчила с фино сребро, използвайки похват, който беше научила от един майстор на сребърни изделия в Непал. Животът й вървеше прекадено добре и тя почти изпита облекчение, когато на следващата вечер си тръгна от клуба и установи, че някой беше надраскал ръждомобила й.

Драскотината беше дълга и дълбока и минаваше от предния калник чак до багажника, но колата беше толкова разнебитена, че нещо такова едва ли можеше да се нарече катастрофа. После обаче другите шофьори започнаха да й свиркат с клаксони, без никаква причина. Мег не разбираше какво става, докато не забеляза грубите стикери, лепнати отзад.

Не съм безплатна, но съм евтина.

Гаднярите да го духат. Аз гълтам.

Тед я завари как се мъчи да изчегърта отвратителните надписи, приклекнала на служебния паркинг.

- Кой би направил нещо такова?

- Някой гадняр. Дай на мен.

Нежността, с която я отмести настрани, й дойде твърде много. Тя извади кърпичка от чантата и си издуха носа.

- Не виждам нищо смешно.

- Нито пък аз - отвърна Тед.

Мег се обърна, мъчейки се да отлепи втория стикер.

- Хората в този град са злобни - заяви тя.

- Хлапета. Не че това ги оправдава.

Мег обви ръце около тялото си. Пръскачките в цветните лехи се включиха. Тя отново си издуха носа.

- Хей, ти да не плачеш?

Е, не плачеше, но беше на крачка.

- Не съм от плачливите. Никога не съм била. Никога няма да бъда.

Допреди няколко месеца изобщо не бе имала за какво да плаче.

Той очевидно не й беше повярвал, защото се изправи и сложи ръце на раменете й.

- Изтърпя Арлис Хувър, изтърпяваш и мен. Можеш да се справиш и с това.

- Просто е толкова... гадно.

Той докосна косата й с устни.

- То говори единствено за детето, което го е направило.

- Може би не е било дете. Тук е пълно с хора, които не ме харесват.

- И те намаляват с всеки изминал ден - тихо каза той. - Ти им се опълчи и това ти спечели уважение.

- Дори не знам защо ме е грижа.

Изражението му стана толкова нежно, че й се прииска да заридае.

- Защото се опитват да си изградиш нещо. Без ничия помощ.

- Ти ми помагаш.

- Как? - Той отпусна ръка, за пореден път - обзет от раздразнение. - Не ми позволяваш да направя нищо. Даже не искаш да те изведа на вечеря.

- Дори ако оставим настрани факта, че Съни Скипджак те иска за себе си, определено не се нуждая всички в града да научат, че грешница като мен спи с техния кмет светец.

- Ставаш параноичка. Единствената причина, поради която го търпях досега, е, че през последните две седмици ме нямаше.

- Нищо няма да се промени и след като се върна. Тайната ни афера ще си остане тайна.

Той реши засега да остави тази тема и я покани на интимна вечеря у тях същата вечер. Мег прие, но в мига, в който пристигна в къщата му, той я завлече на втория етаж и отново се впусна в своите прецизни, добре пресметнати сексуални игрички. Докато свършат, беше задоволил и последната клетка на тялото й, без да докосне и късче от душата й. Точно както би трябвало, напомни си Мег.

- Ти си същински магьосник - каза му. - Никога няма да срещна втори мъж като теб.

Той отметна завивките, преметна крака през ръба на леглото и изчезна.

Откри го в кухнята малко след това. Беше нахлузила над гащичките си черната тениска, която той беше захвърлил, но останалите от дрехите си бе оставила оплетени в завивката на пода в спалнята му. Беше бос, с голи гърди и разрошена от пръстите й коса. Носеше единствено шорти. Боксерките му, най-случайно знаеше тя, бяха омотани в чаршафите.

В ръката си държеше бира, върху плота имаше една и за нея.

- Не ме бива в кухнята. - Изглеждаше кисел и невероятно красив.

Мег откъсна очи от гърдите му.

- Не ти вярвам. Добър си във всичко. - Вгледа се неприкрито в чатала му, в жалък опит да компенсира разочарованието си. — И действително имам предвид всичко.

Разбира се, той четеше мислите й и в отговор направо се озъби:

- Извинявам се, ако не отговарям на твоите очаквания.

- Ти бълнуваш, а аз съм гладна.

Все така кисел, той се облегна на умивалника.

- Вземи си каквото си харесаш от фризера и може би ще го размразя.

Никога не би говорил толкова грубо на друга жена и Мег усети, че й кипва. Докато минаваше зад кухненския остров, си помисли дали да не спомене наддаването, но след като информацията за търга се беше появила в националната преса, предлаганата сума беше надминала девет хиляди долара, и тя просто не можеше да бъде чак толкова гадна.

Хладилникът на един мъж издава много за него. Тя отвори вратата и погледът й се плъзна по лъскавите стъклени рафтове, върху които имаше органично мляко, бира, сирене, колбаси, както и няколко прилежно надписани кутии с храна. Надникна във фризера и откри още кутии, скъпи замразени органични вечери и шоколадов сладолед. Обърна се към него.