- Никакви календари с голи мадами или чаши с надпис „Обичам Уайнет"?

- Идвам тук, за да работя.

Мег се върна във висящата библиотека и плъзна поглед по рафт с класически детски произведения.

- „Хрониките на Нарния”. Страшно обичах тази поредица. И „Разкази на един четвъртокласник”. Трябва да съм я чела поне дузина пъти.

- Питър и Фвдж - каза той, връщайки се в стаята след нея.

- Не мога да повярвам, че още пазиш тези книги.

- Трудно е да се разделиш със старите си приятели.

И изобщо с приятели. Целият свят бе част от приятелския кръг на Тед. Ала колко близък бе той с когото и да било от тях?

Мег се зае да разгледа колекцията му и откри най-различни художествени произведения, биографии, техническа литература върху главозамайващо разнообразие от теми, цял куп специализирани книги - върху замърсяването и глобалното затопляне; биологията на растенията; употребата на пестициди и общественото здраве; опазването на почвата и водите; създаването на естествени хабитати и опазването на мочурища.

Почувства се неловко.

- Ама и аз, с моите приказки за това, как игрищата за голф съсипвали света. Ти знаеш всичко от самото начало. - Тя извади томче със заглавие „Нова екология". - Спомням си я от списъка със задължителна литература в колежа. Ще ми я дадеш ли назаем?

- Заповядай. - Тед се настани на ниския диван и кръстоса крака. - Луси спомена, че си напуснала през последната година, но не ми каза защо.

- Беше ми прекадено трудно.

- Не ми ги разправяй такива.

Мег прокара ръка по корицата на книгата.

- Бях глупава. Не ме свърташе на едно място. Нямах търпение да започна да живея и колежът ми се струваше загуба на време. - Не й хареса горчивата нотка, прокраднала се в думите й. - Типичната разглезена лигла.

- Не съвсем.

Не й харесваше и начинът, по който той я гледаше.

- Напротив, точно такава бях. Съм.

- Хей. Аз също съм богаташко дете, забрави ли?

- Аха. И ти, и Луси. Същите невероятно преуспели родители, същите преимущества, а виж какво излезе от вас.

- Само защото и двамата рано открихме истинската си страст — спокойно каза той.

- Е, аз също открих моята. Да кръстосвам света и да се забавлявам.

Тед се заигра с една химикалка, която вдигна от пода.

- Немалко млади хора го правят, докато се опитват да намерят своя път в живота. Не е като да има указания за такива като нас, онези, които сме израснали с преуспели родители. Всяко дете иска семейството му да се гордее с него, ала когато родителите ти са най-добрите в света в онова, което правят, то никак не е лесно.

- Двамата с Луси успяхте. Братята ми - също. Дори Клей. Все още не изкарва много пари, но е невероятно талантлив и един ден и това ще стане.

Тед щракна химикалката.

- На всеки успял има и такъв, който харчи парите от тръста си в безцелно съществуване, изпълнено с нощни клубове и клиники за лечение на наркомании, нещо, което ти, изглежда, си избягнала.

- Така е, но... - Думите й, когато най-сетне ги изрече, прозвучаха тихо и уязвимо. - Аз също искам да открия своята страст.

- Може би я търсиш не където трябва - меко каза той.

- Забравяш, че съм била навсякъде.

- Предполагам, че да опознаеш света е далеч по-забавно от това, да опознаеш собствения си ум. - Той остави химикалката и се изправи. - Какво те прави щастлива, Мег? Това е въпросът, на който трябва да си отговориш.

Ти ме правиш щастлив. Да те гледам. Да те слушам. Да гледам как работи умът ти. Да те целувам. Да те докосвам. Да те оставя да ме докосваш.

- Да бъда навън - отвърна тя. - Да нося готи ни дрехи. Да колекционирам стари мъниста и монети. Да се карам с братята ми. Да слушам птиците. Да вдъхвам уханието на въздуха. Все такива полезни неща.

Христос не би се изсмял подигравателно, не го направи и Тед.

- Ами добре тогава. Именно там се крие отговорът ти.

Разговорът беше станал прекадено сериозен. Тя искаше да

подложи него на психоанализа, не обратното. Тръсна се на давана, от който той беше станал току-що.

- Е, как върви невероятният конкурс?

Лицето му потъмня.

- Не знам и не ме интересува.

- Според последната информация наддаването за услугите ти е надминало седем хиляди.

- Не знам. Не ме интересува.

Отклонила успешно разговора от собствените си недостатъци, Мег вдигна крака върху малката табуретка.

- В клуба ми попадна вчерашният брой на „Ю Ес Ей Тудей"51. Не мога да повярвам колко много внимание започва да привлича всичко това.

Тед грабна няколко книги от една тясна масичка и ги тръсна на рафта.

- Имаше страхотно заглавие в раздела „Живот". - Тя го написа във въздуха. - „Зарязаният годеник на Джорик обявен на търг". Описват те като голям филантроп.

- Ще престанеш ли да говориш за това? - буквално изръмжа той.

Мег се усмихна.

- Двамата със Съни ще си изкарате страхотно в Сан Франциско. Силно ти препоръчвам да я заведеш в музея „Де Янг"52. - А после, преди той да успее да й кресне, побърза да попита: - Може ли да разгледам останалата част от къщата ти?

Ново озъбване.

- Ще докосваш ли нещо?

Тъй като не беше светица, докато се изправяше, Мег спря поглед върху него.

- И още как.

И с една-едничка дума пропъди буреносните облаци от очите му. Той наклони глава на една страна.

- Тогава защо не започнем от спалнята?

- Окей.

Той се отправи към вратата, но после спря рязко и я изгледа сурово.

- Ще ме критикуваш ли?

- Беше ме прихванало нещо. Не ми обръщай внимание.

- Така и възнамерявам да направя. - В гласа му прозвуча солидна доза злост.

В спалнята имаше две меки кресла за четене, лампи с извити метални абажури и високи прозорци, през които влизаше светлина, но не се виждаха гледките, които се разкриваха в останалата част от къщата, което създаваше усещане за уединеност. Леденосива завивка покриваше леглото, издигащо се върху платформа на пода... завивка, която се озова на земята по-бързо и от дрехите им.

От самото начало Мег разбра, че е твърдо решен да поправи миналите си грешки, дори и да нямаше представа какви всъщност са те. Никога досега не я бяха целували по-цялостно, не я бяха милвали по-грижливо, не я бяха възбуждали толкова невероятно. Изглеждаше сигурен, че е достатъчно просто да положи малко по-голямо усилие. Дори се примири с опитите й да поеме контрола. Само че си оставаше мъж, който служи на другите, и не се отдаваше с цялото си същество. Единственото, което имаше значение, бе нейната наслада и той отлагаше собственото си удовлетворение, за да се представи съвършено върху нейното тяло. Внимателно проучено. Съвършено изпълнено. Направено като по учебник. Точно така, както бе любил всички друга жени в живота си.

Ала какво допринасяше тя към всичко това, че да го критикува? Този път се зарече да задържи мнението си за себе си и когато най-сетне успя да си събере мислите, се подпря на лакът, за да го погледне.

Той все още дишаше тежко, а и кой не би бил след онова, което беше направил? Мег погали запотените му, прекрасно необезкосмени гърди и прокара език по устните си.

- Боже мой, привидяха ми се звезди!

Веждите му се сбърчиха.

- Все още не си доволна?

Умението му да чете мисли започваше да става дразнещо. Мег скалъпи една въздишка.

- Шегуваш ли се? Аз съм на седмото небе. Най-щастливата жена на земята.

Той просто я гледаше.

Тя се отпусна върху възглавниците и простена.

- Само ако можех да те превърна в търговски продукт, щях да натрупам състояние. Ето какво трябва да направя с живота си. Това трябва да се превърне в целта...

Той скочи от леглото.

- Исусе, Мег! Какво, по дяволите, искаш?

Искам да ме желаеш, не просто да ме накараш да те желая. Ала как би могла да изрече нещо такова на глас, без да се превърне в поредната му безмозъчна почитателка?

- Ставаш параноик. И все още не си ме нахранил.

- Няма и да го направя.

- Напротив. Защото това правиш винаги. Грижиш се за хората.

- И откога това е нещо лошо?

- Изобщо не е лошо. - Тя му се усмихна колебливо.

Тед отиде в банята, а Мег се отпусна върху възглавниците. Не само го беше грижа за другите, но и привеждаше загрижеността си в действие. Вместо да го изпълни с чувство за превъзходство, пъргавият му надарен ум го бе обременил с порива да се грижи за всички и всичко, на което държеше. Почти сигурно бе, че е най-доброто човешко същество, което бе срещала в живота си. И може би най-самотното. Трябва да беше изтощително да носиш толкова тежък товар. Нищо чудно, че криеше толкова много от чувствата си.

Или пък тя просто търсеше оправдание за емоционалната му дистанцираност. Не й беше приятно, че се отнася към нея по същия начин, по който и с всичките си предишни завоевания, макар да не можеше да си представи, че и към Луси е проявявал същата грубост, каквато проявяваше към нея,

Отметна чаршафа и стана от леглото. Тед караше всекиго да се чувства така, сякаш между тях има специална връзка, каквато няма с никой друг. Това бе най-големият фокус в репертоара му.

Когато Спенс и Съни си тръгнаха от Уайнет, нищо не беше решено. Градът се колебаеше между облекчението, че ги няма, и тревогата, че може и да не се върнат. Но не и Мег - докато вярваше, че има шанс с Тед, Съни нямаше да си тръгне завинаги.

Спенс й се обаждаше всеки ден. Освен това й изпрати луксозна поставка за тоалетна хартия, сапунерка, както и най-хубавата закачалка за хавлии от серията „Вайсрой".

- Този уикенд ще отидем в Лос Анджелис - каза той. - Ще ме разведеш наоколо, ще ме запознаеш с родителите си, с някои от приятелите им. Ще си изкараме страхотно.

Егото му беше прекадено голямо, за да приеме отказ, и за Мег с всеки изминал ден ставаше все по-трудно да се мъчи да го държи на разстояние, без да го вбеси.