Свиха по алеята, отвеждаща до църквата, и той се заигра с един от загадъчните уреди в пикала. Мег подозираше, че очаква да научи оценката си като любовник, и как би могла да му пише друго освен шест плюс? Смътното й разочарование си бе неин проблем, не негов. Само някоя истинска кучка би сдъвкала мъж, който бе направил всичко - или поне почти всичко - както трябва.

- Ти си страхотен любовник, Тед. Наистина. - Мег се усмихна. Наистина го мислеше.

Той я погледна с каменно изражение.

- Защо ми го казваш?

- Не исках да ме помислиш за неблагодарна.

По-добре да си беше замълчала - в очите му проблеснаха искри, предвещаващи буря.

- Не се нуждая от благодарността ти.

- Просто исках да кажа... Беше невероятно.

Само че така още повече влошаваше нещата и начинът, по който кокалчетата му побеляха около изтъркания волан, бе доказателство, че всички онези, които твърдяха, че нищо не можело да разстрои Тед Бодин, очевидно не знаеха какво говорят.

- Аз също бях там, забрави ли? - Думите му се посипаха като метални стружки.

- Разбира се, че не. Как бих могла!

Той натисна рязко спирачки.

- Какъв, по дяволите, ти е проблемът?

- Просто съм уморена. Забрави, че казах каквото и да е.

- Точно това смятам да направя. - Пресегна се през нея и отвори вратата й.

Тъй като опитът й за помирение се беше провалил безславно, Мег отново се върна към истинското си аз.

- Ще си взема душ и ти не си поканен. Всъщност никога повече не ме докосвай.

- И защо бих поискал да го правя? - изплющя гласът му в отговор. - Някои жени не си струват неприятностите.

Мег въздъхна, отвратена повече от себе си, отколкото от него.

- Знам.

Той насочи дълъг показалец към главата й.

- Съветвам те да си готова в седем часа в петък, защото точно тогава ще мина да те взема. И не очаквай да ме видиш преди това, защото имам работа в Санта Фе. Няма и да ти се обадя. Имам да върша по-важни неща от това, да споря с една луда жена.

- Забрави за петък. Казах, че не искам да прекарам и миг повече с двамата Скипджак... нито пък с теб.

Тя скочи от пикапа, ала все още омекналите й крака се подгънаха.

- Доста глупости ми наприказва. Да не мислиш, че им обръщам някакво внимание. - С тези думи Тед й затръшна вратата в лицето, двигателят изрева и той изчезна в облак от звезден прах.

Мег си възвърна равновесието и се обърна към стъпалата. И двамата знаеха, че би предпочела дори една вечеря с двамата Скипджак пред перспективата да се взира в стените на смълчаната си църква. И въпреки това, което бяха казали току-що, и двамата бяха наясно, че аферата им изобщо не беше свършила.

През следващите два дни в клуба имаше страшно много работа. Слухът, че Спенс е хлътнал по нея, се беше разнесъл след партито у Шелби и бакшишите и изведнъж се увеличиха, когато голфърите разбраха, че тя е в състояние да повлияе на краля на санитарния фаянс. Дори Брус, бащата на Кейла, й даде един долар. Тя им благодареше за щедростта и им напомняше да рециклират бутилките и кутиите си. Те й отвръщаха, че няма за какво, и й напомняха, че хората в града следят всеки неин ход.

Във вторник кутиите, които беше помолила икономът на родителите й да й изпрати, пристигнаха от Лос Анджелис. Твърде много беше пътувала, за да притежава наистина изискан гардероб, а и имаше склонността да раздава нещата си, но се нуждаеше от обувките си. А най-много се нуждаеше от голямата пластмасова кутия, в която държеше трофеите от своите пътувалия - мъниста, амулети и монети, много от тях - антики, които бе надонесла от целия свят.

Тед не й се обади от Санта Фе, ала тя и не очакваше да го стори. И все пак той й липсваше и сърцето й подскочи, когато двамата с Кени спряха до количката й в петък следобед. Кени й каза, че Спенс и Съни току-що се били върнали от Индианаполис и щели да вечерят в „Роустабаут". Тя заяви на Тед, че ще дойде със собствената си кола и не е нужно да минава да я взема. Това не му хареса, но не искаше да спорят пред Кени, затова отиде до машината за миене на топки, пъхна съвършено чистата си „Titleist Pro VI" и натисна ръчката далеч по-енергично, отколкото беше необходимо.

Докато замахваше със стика, лъчите на слънцето го обляха в златна светлина, но поне въздухът не се изпълни с птича песен. Губеше ли изобщо някога контрол? Мег се опита да си представи мрачни въртопи, бушуващи под спокойното му лустро. От време на време й се струваше, че съзира искрица на уязвимост, когато ленивата му усмивка се забавеше за частица от секундата или в очите му пробягаше сянка на умора. Ала това впечатление се стопяваше така бързо, както се появяваше, оставяйки лъскавата му повърхност все така невъзмутима.

Мег пристигна последна в „Роустабаут". Беше избрала черно-бялата минипола на „Миу Миу" от магазина за препродажба, яркожълта блуза и едни от любимите си чифтове обувки - розови ленени сандали на платформи, изящно украсени с бродерия и мъниста. Ала докато вървеше към масата, полата й привличаше повече внимание, отколкото великолепните й обувки.

Освен Тед и двамата Скипджак, около голямата дървена маса бяха насядали всички Травълъровци - Тори и Декстър, Ема и Кени, Уорън Травълър и Шелби. Съни се беше настанила от дясната страна на Тед, така че да може да обсеби цялото му внимание. Докато Мег се приближаваше, очите му се плъзнаха по миниполата й, след което се впиха многозначително в нея, което тя изтълкува като покана да седне от другата му страна. Тъй като много ясно му беше дала да разбере, че иска да крият аферата си, тя намести един стол между Тори и Шелби, точно срещу Ема.

Непринудената привързаност между Тори, Ема и Шелби я накара остро да почувства липсата на собствените си приятелки. Къде ли беше Луси сега и как ли се чувстваше? Що се отнася до другите... От седмици избягваше обажданията на Джорджи, Ейприл и Саша, тъй като не искаше никоя от преуспелите й приятелки да научи колко несигурно бе положението й, но понеже бяха свикнали тя да изчезва от хоризонта, липсата на отговор от нейна страна очевидно не ги беше разтревожила.

Хитрите членове на семейство Травълър най-безсрамно ласкаеха двамата Скипджак. Шелби задаваше най-подробни въпроси относно новата му линия продукти „Вайсрой". Тори обсипваше Съни с комплименти за лъскавата й черна коса и класическите й тоалети; Кени изтъкваше колко добре се справя с пътъра Спенс. Атмосферата беше сърдечна и непринудена до мига, в който Мег допусна грешката да нарече жената на Кени „Ема".

Един по един всички от Уайнет около масата се с мълчаха.

- Сбърках ли някъде? - попита Мег, когато всички я зяпнаха. - Тя ми каза да я наричам Ема.

Ема грабна винената си чаша и я пресуши.

- Недопустимо е - заяви Шелби Травълър, свила неодобрително устни.

Съпругът на Ема поклати глава.

- Никога. Нито дори от мен. Поне не и докато е облечена.

- Лоши маниери - добави Тори и отметна дългата си тъмна коса.

- Липса на уважение - съгласи се баща й Уорън.

Тед се облегна в стола си и я изгледа мрачно.

- Смятах, че досега би трябвало да си се научила да не обиждаш човек, когото едва познаваш.

Ема бавно отпусна глава и удари чело в масата три пъти.

Кени я потърка по гърба и се усмихна. В очите на Тед затанцуваха развеселени пламъчета.

Мег със сигурност бе чула и Съни, и Спенс да наричат съпругата на Кени просто „Ема", ала знаеше, че е безсмислено да им го напомня.

- Приемете най-дълбоките ми извинения, лейди Ема - провлачи тя. - Надявам се поне да получа последно ястие, преди да бъда обезглавена.

Ториизсумтя.

- Няма нужда от сарказъм.

Ема погледна към Мег.

- По-силно е от тях. Наистина.

Съпругът й сложи доволна целувка върху устните й, след което отново продължи да обсъжда със Спенс новите му стикове „Калауей".

Тед опита да се включи в разговора, но Съни искаше цялото му внимание за себе си.

- Какъв е коефициентът на полезно действие резервоар гума на новата ти горивна клетка?

Мег нямаше никаква представа какво означава това, ала Тед отговори веднага, любезен както винаги:

- Между трийсет и осем и четиресет и два процента, в зависимост от теглото.

Напълно прехласната, Съни дойде малко по-близо.

Спенс покани Мег да танцуват и преди тя да успее да откаже, два чифта женски ръце я уловиха за лактите и я изправиха.

- Започваше да си мисли, че никога няма да я поканиш - сладко каза Шелби.

- Ще ми се и Декс да имаше твоята лека стъпка, Спенс - изгука Тори.

От другата страна на масата Ема изглеждаше толкова притеснена, колкото изобщо бе възможно да изглежда някой, облечен в жълта блуза на слънчогледи, а Мег беше готова да се закълне, че видя как по лицето на Тед пробяга гримаса.

За щастие, първата песен беше бърза и Спенс несе опита да подхване разговор. Твърде скоро обаче Кени Чесни48 започна да припява сантиментално „Всичко, което трябва да знам" и Спенс я притегли към себе си. Беше прекадено стар за одеколона, който беше избрал, и Мег имаше чувството, че е насред магазин на „Абъркромби и Фич".

- Направо ме подлудяваш, госпожице Мег.

- Никого не искам да подлудявам - предпазливо отвърна тя.

„Освен Тед Бодин."

С крайчеца на окото си видя Бърди, Кейла и Зоуи да се настаняват на една маса близо до бара. Кейла изглеждаше наистина секси във впитата си блуза с едно голо рамо, която подчертаваше гърдите й, без да е прекадено провокативна, и минипола с тропически десен, която разкриваше хубавите й крака. Бърди и Зоуи бяха облечени по-неофициално и трите внимателно наблюдаваха Мег.

Спенс обви ръка около нейната и я придърпа към гърдите си.

- Шелби и Тори ми разказаха за вас с Тед.

В Мег отекна сигнал за тревога.

- Какво точно казаха?

- Че най-сетне си намерила достатъчно смелост, за да приемеш факта, че Тед не е мъжът за теб. Гордея се с теб.