- Има ли нещо в този пикал, което да работи?

- Доста съм доволен от последната си водородна горивна клетка.

- Климатик, захранван със слънчева енергия, навигационни системи, водородни горивни клетки... Наистина си си заслужил почетната значка.

- Май доста завиждаш на продуктивните хора.

- Само защото съм простосмъртна и като такава съм подвластна на обикновените човешки емоции. Забрави. Ти не можеш да разбереш какво означава това.

Тед се усмихна и се качи на магистралата.

Прав беше. Климатикът не работеше много добре, но се справяше достатъчно, за да поддържа вътрешността на колата по-хладна в сравнение с нечовешката жега отвън. В продължение на няколко километра караха покрай реката, без да продумват. Лозя отстъпиха място на лавандулово поле. Мег се опитваше да не мисли как му бе позволила да я превърне в лепкава маса от стенеща нужда.

Той направи ляв завой и пое по тесен път, покрит с ронещ се асфалт. Минаха, подскачайки, покрай някакви шубраци и свиха зад стръмна варовикова скала, отвъд която се разкри просторно голо плато, издигащо се някак неестествено над останалата част от пейзажа. Тед угаси двигателя и слезе. Тя го последва.

- Какво е това? Изглежда странно.

Той пъхна палци в задните си джобове.

- Трябваше да го видиш преди пет години, преди да го зарият.

- Какво искаш да кажеш с това „да го зарият"?

Той кимна към една ръждясала табелка, която Мег не беше забелязала и която висеше изкривена между цял куп очукани от времето метални стълбове, недалеч от купчина стари гуми.

„Депо за твърди отпадъци". Погледът й обходи бурените и храсталаците.

- Това е било градското сметище?

- Известно още като недокоснатото кътче от природата, което ти толкова искаш да предпазиш от строеж. И не е сметище. А депо за отпадъци.

- Все същото.

- Ни най-малко. - Той се впусна в кратка, но впечатляваща лекция на тема глинени обшивки, геотекстилни подложки, системи за просмукване и всички останали черти, отличаващи някогашните сметища от съвременните депа за отпадъци. Не би трябвало да е интересно и вероятно не би било за повечето хора, но бе точно това, което Мег беше учила, преди да напусне колежа. А може би просто й доставяше удоволствие да гледа оживеното му изражение и начина, по който кестенявата му коса се къдреше около ръба на бейзболната шапка.

Тед махна към откритото пространство.

- В продължение на десетилетия окръгът наемаше тази земя от града. Преди две години депото достигна пълния си капацитет и трябваше да бъде затворено окончателно. По този начин изгубихме един от източниците ни на приходи, както и петдесет акра деградирала земя, плюс пояс от още сто акра наоколо. Деградирала земя, в случай че вече не си се досетила, е земя, която не става за нищо.

- Освен за голф игрище.

- Или ски курорт, което не е особено практично в Централен Тексас. А ако се изгради както трябва, едно игрище за голф би могло да създаде немалко преимущества като природен резерват. Освен това ще помогне на местните растения и ще подобри качеството на въздуха. Може дори да контролира температурата. Игрищата за голф могат да бъдат и повече от място, където идиоти гонят топчета.

Би трябвало да се досети, че някой с ума на Тед Бодин ще е помислил за всичко това, и се почувства глупаво, задето бе проявила толкова самонадеяно морално превъзходство.

Той махна към няколко тръби, които излизаха от земята.

- Депата за отпадъци отделят метан, чието ниво трябва да се контролира. Ала метанът може да бъде уловен и използван за производството на електричество, което и възнамеряваме да направим.

Мег го изгледа изпод козирката на бейзболната си шапка.

- Звучи ми прекадено хубаво, за да е истина.

- Това е игрището за голф на бъдещето. Не можем да си позволим още игрища като „Огъста Нешънъл", това поне е сигурно. Подобни игрища са същински динозаври, с техните отровени от химикали терени, които поглъщат огромни количества вода.

- Спенс върза ли се на нещо от това?

- Да кажем, че след като му обясних каква невероятна реклама би било за него да построи едно наистина екологично игрище за голф и колко значим ще го направи това, и то не само в света на голфа, той определено се заинтересува.

Мег трябваше да признае, че стратегията му е брилянтна. Да бъде провъзгласен за екологичен пионер, определено щеше да подхрани гигантското его на Спенс.

- Но той не ми спомена нищо от това.

- Защото е бил прекадено зает да зяпа гърдите ти. Които, между другото, определено си го заслужават.

- Нима? - Тя се облегна на калника на пикала; вирнала леко хълбоци, които шортите й едва покриваха, повече от доволна, че си бе спечелила малко време да премисли онова, което току-що бе научила за Тед Бодин.

- Аха: - Той й отправи най-страхотната си усмивка, която изглеждаше почти искрена.

- Потна съм - заяви Мег.

- Не ме е грижа.

- Чудесно. - Искаше да разбие хладната му увереност, да го разтърси така, както той бе разтърсил нея, затова свали шапката си, улови ръба на впитата си тениска и я издърпа през главата си. - Аз съм отговорът на най-похотливите ти мечти, здравеняко. Секс без помен от отвратителните емоционални усложнения, които толкова мразиш.

Очите му се спряха върху изрязания тъмносин сутиен, залепнал за влажната й кожа.

- Че кой мъж не ги мрази?

- Само че ти наистина ги ненавиждаш. - Тя пусна тениската на земята. - Ти си от онези, които, стане ли дума за чувства, изобщо не излизат на игрището. Не че се оплаквам от миналата нощ. Ни най-малко.

„Млъкни - заповяда си наум. - Просто млъкни.”

Едната му вежда се повдигна едва забележимо.

- Защо тогава звучи така, сякаш се оплакваш?

- Нима? Извинявай. Ти си такъв, какъвто си. Сваляй панталона.

-Не.

Беше го отклонила от важното с голямата си уста. Пък и наистина, от какво имаше да се оплаква?

- Никога досега не съм срещала мъж, който толкова се притеснява да си свали дрехите. Какъв ти е проблемът всъщност?

Мъжът, който никога не заемаше отбранителна позиция, избухна:

- Имаш ли някакъв проблем със случилото се предишната нощ, за който аз не знам? Не остана ли удовлетворена ?

- Как бих могла да не съм удовлетворена? Би трябвало да изкарваш пари с онова, което знаеш за женското тяло. Заклевам се, че ме изстреля до звездите поне три пъти.

- Шест.

Беше ги броил. Не че това я изненадваше. Само че тя наистина беше луда. Иначе защо би обиждала единствения любовник, когото някога бе имала, който се интересуваше повече от нейното, отколкото от собственото си удоволствие? Имаше нужда от психиатър.

- Шест? - Посегна зад гърба си и разкопча сутиена, след което, сложила ръце върху чашките, остави презрамките да се свлекат от раменете й. - Тогава няма да е зле днес да караш по-леко.

Похотта надделя над възмущението му.

- Или просто трябва да ти отделя малко повече време.

- О, господи, не -простенатя.

Само че беше отправила предизвикателство към легендарните му сексуални умения и лицето му придоби изражение на мрачна решителност. С една широка крачка той стопи разстоянието между тях. В следващия миг сутиенът й се озова на земята, а гърдите й - в неговите ръце. Там, край депото за отпадъци, в което се разлагаха събирани с десетилетия боклуци, с уреди за измерване нивата на метана, душещи около тях, и токсични инфилтрати, прецеждащи се през подземни тръби, Тед Бодин надмина себе си.

Дори бавното мъчение от предишната нощ не я бе подготвило за днешното педантично изтезание. Каква глупост само, да

посмее да намекне, че не е останала напълно задоволена - сега той бе твърдо решен да я накара да си вземе думите обратно. Когато се наведе, за да събуе шортите и бикините й, ухапа татуирания на дупето й дракон, а после я наведе и я обърна към себе си. Докосваше, милваше, изследваше всеки сантиметър от нея с ловките си пръсти на изобретател. И този път тя бе изцяло в неговата власт. Щеше да се нуждае от окови и белезници, ако искаше някога да поеме контрол над този мъж.

Под лъчите на палещото тексаско слънце дрехите му изчезнаха. Пот се стичаше по гърба му, а върху челото му се врязаха две бръчици, докато пренебрегваше настойчивите позиви на собственото си тяло, за да възпламени нейното. На Мег й се искаше да изкрещи, да му каже да се отпусне и да се наслади на случващото се, ала беше прекадено заета да крещи онова, което искаше за себе си.

Той отвори вратата на пикала, сложи отпуснатото й тяло вътре и разтвори краката й. Стъпил здраво на земята, започна да си играе с нея, да я измъчва, използвайки пръстите си като оръжия за сладостна инвазия. Естествено, един оргазъм изобщо не му стигаше и когато Мег се пръсна на безброй късчета, той я издърпа от колата и я притисна във вратата. Нагорещеният метал се превърна в сексуална играчка, възбуждаща щръкналите й зърна, докато той си играеше с нея отзад. Най-сетне я обърна и започна отначало.

Докато проникне в нея, Мег вече бе изгубила бройката на оргазмите си, но не и той, сигурна бе в това. Държеше я до колата с лекота, краката й - обвити около кръста му, дупето й - в неговите шепи. Да поддържа тежестта на тялото й, едва ли беше лесно, но у него нямаше и помен от напрежение.

Тласъците му бяха дълбоки и овладени, нейното удобство - от жизненоважно значение, дори когато той отметна глава, обърна лице към слънцето и сам достигна върха.

Какво повече можеше да иска която и да било жена от един любовник, не спираше да се пита Мег, докато пътуваха обратно. Той беше спонтанен, щедър, изобретателен. Имаше страхотно тяло и миришеше фантастично. Беше напълно съвършен. Ако не се броеше емоционалната празнота, която зееше в него.

Беше готов да се ожени за Луси и да прекара остатъка от живота си с нея, ала бягството й като че ли изобщо не бе набраздило спокойната повърхност на ежедневието му. Нещо, което не биваше да забравя, ако някога усетеше, че в ума й се прокрадва дори най-бегла мисъл за едно по-постоянно бъдеще заедно. Единственото, което Тед изпитваше с цялото си същество, бе чувство за отговорност.