- Но между нас вече съществува нещо подобно на приятелство.

- Единствено в извратения ти ум, защото не можеш да понесеш мисълта, че не си приятел с всички на планетата.

- Не виждам нищо лошо в това.

- Невъзможно е, ето какво му е лошото. Ако отидем по-далеч, не можеш да кажеш на никого за нас. Говоря сериозно. Уайнет е клюкарската столица на света, а аз и така си имам предостатъчно неприятности. Ще трябва да се крием. Пред останалите ще продължиш да се преструваш, че ме мразиш.

Очите му се присвиха.

- Няма да ми е трудно.

- И дори не си помисляй да ме използваш, за да се отървеш от Съни Скипджак.

- Това подлежи на обсъждане. Тази жена ме плаши до смърт.

- Изобщо не те плаши. Просто не искаш да се занимаваш с нея.

- Нещо друго?

- Да. Ще се наложи първо да говоря с Луси.

Това го хвана неподготвен.

- И защо ти е да го правиш?

- Въпрос, който за пореден път доказва колко малко ме познаваш.

Той бръкна в джоба си, извади мобилния си телефон и й го подхвърли.

- Давай.

Тя му го метна обратно.

- Ще използвам собствения си телефон.

Той прибра апарата в джоба си и зачака.

- Не сега. - Започваше да се чувства по-изцедена, откожото й се искаше.

- Сега - настоя той. - Току-що ми каза, че това е едно от предварителните условия.

Би трябвало да му каже да си върви, ала твърде силно го желаеше, а и очевидно, когато ставаше дума за мъже, бе обречена да взема лоши решения, което бе причината приятелките й да са толкова важни за нея. Хвърли му гаден поглед (жалък опит да запази самоуважението си) и отиде в кухнята, затръшвайки вратата след себе си. Докато вадеше телефона, си каза, че ако Луси не й вдигне, ще го сметне за знак.

Само че Луси вдигна.

- Мег? Какво има?

Мег се отпусна на линолеума и облегна гръб във вратата на хладилника.

- Здрасти, Луси. Надявам се, че не те събуждам. - Вдигна късче зърнена закуска, което беше изпуснала тази сутрин - или пък миналата седмица - и го смачка между пръстите си.—Е, как си?

- Едни часът сутринта е. Как мислиш, че съм?

- Наистина ли? Тук е само полунощ, но понеже нямам представа къде си, не е лесно да пресметна часовата разлика.

Веднага съжали за проявената раздразнителност, когато чу Луси да въздъхва.

- Няма да е задълго. Аз... ще ти кажа веднага щом мога. Точно сега всичко е малко... объркващо. Нещо не е наред ли? Звучиш ми притеснена.

- О, нещо определено не е наред. - Нямаше лесен начин да й го съобщи. - Какво ще кажеш, ако... - Мег притисна колене в гърдите си и си пое дълбоко дъх. - Какво ще кажеш, ако се пробвам с Тед?

Последва дълго мълчание.

- Да се пробваш? В смисъл...

-Да.

-СТед?

- Бившия ти годеник.

- Знам кой е. Двамата с Тед сте... двойка?

- Не! - Мег отпусна колене на пода. - Не, не сме двойка. За нищо на света. Става дума единствено за секс. И забрави. В момента изобщо не разсъждавам трезво. Изобщо не трябваше да се обаждам. Господи, как изобщо ми хрумна? Да предам приятелството ни по този начин. Не трябваше...

- Не! Не, радвам се, че се обади. - Луси наистина звучеше развълнувана. - О, Мег, това е съвършено. Всяка жена би трябвало да прави любов с Тед Бодин.

- Не съм много сигурна, но... - Тя отново вдигна колене. - Наистина ли? Няма да имаш нищо против?

- Шегуваш ли се? - Луси прозвуча почти възторжено. - Знаеш ли колко виновна се чувствам все още? Ако преспи с теб... Ти си най-добрата ми приятелка. Ще спи с най-добрата ми приятелка! То е, като да получа опрощение от папата!

- Не е нужно да си чак толкова съкрушена.

Вратата се отвори и Мег побърза да свали колене, когато Тед прекрачи лениво прага.

- Поздрави Луси от мен.

- Не съм ти говорител - сопна се тя.

- Той там ли е? - попита Луси.

- Да - отвърна Мег.

- Поздрави го от мен. - Гласът на Луси изтъня, пълен с чувство за вина. - И му кажи, че съжалявам.

Мег закри слушалката с ръка и вдигна очи към него.

- Каза, че си изкарва страхотно, чука всеки срещнат мъж и това, че те е зарязала, е най-страхотното, което е направила в живота си.

- Чух те - обади се Луси в слушалката. - А той ще разбере, че лъжеш. Винаги разбира подобни неща.

Тед се подпря на най-горния шкаф и я изгледа с превъзходство.

- Лъжкиня.

Мег му отправи свиреп поглед.

- Махни се. Действаш ми на нервите.

Луси си пое рязко дъх.

- Наистина ли току-що каза на Тед Бодин, че ти действа на нервите?

- Възможно е.

Луси изпусна шумно дъха си.

- Леле... - Звучеше мъничко поразена. - Товане го очаквах.

Мег се намръщи.

- Кое не си очаквала? За какво говориш?

- Нищо. Обичам те. И приятно прекарване!

Тя прекъсна и Мег затвори телефона си.

- Може да се каже, че Луси се е възстановила от чувството си за вина.

- Това означава ли, че ни даде благословията си?

- На мен. Даде благословията си на мен.

Тед придоби замечтан вид.

- Липсва ми тази жена. Умна. Забавна. Мила. Никога не ми е създавала никакви проблеми.

- Брей, съжалявам за това. Знаех, че нещата между вас са били скучновати, но не знаех, че е било чак толкова зле.

Тед се усмихна и протегна ръка. Мег му позволи да я издърпа на крака, но той не спря дотам. С едно бързо движение я притегли към себе си и започна да я целува така, че я остави без дъх. Заради ръста им телата им си пасваха учудващо добре, ала всичко друго в тази чувствена, разтърсваща целувка бе необуздано и стихийно.

Уханието, вкусът, усещането му бяха толкова прекрасни. Топлината на кожата му, допирът на железни мускули и здрави сухожилия. Толкова време беше минало.

Той не я сграбчи за дупето, нито пъхна ръка под тениската й, където много бързо би открил изобилие от гола кожа, прорязана единствено от миниатюрната лента на прашката. Вместо това се съсредоточи върху устните, върху лицето, върху косата й - милваше и изследваше, пръстите му се заровиха в къдриците й, палците му намериха меката част на ушите й. Сякаш беше запаметил диаграма на всички неочевидни ерогенни точки по тялото й. Беше опияняващо и невероятно възбуждащо.

Устните им се разделиха. Той опря чело в нейното и каза меко:

- Иска ми се да отидем у нас, но няма да рискувам да размиел лиш по пътя, така че ще трябва да го направим тук. - Захапа лекичко долната й устна. - Едва ли ще бъде първият път, в който нещо подобно се е случвало в тази галерия, макар да смятах, че дните, в които се развихрям върху стари кушетки, са приключили, когато завърших колежа.

Мег още се мъчеше да си поеме дъх, когато той я улови за китката и я издърпа в църквата.

- Спри. - Петите й се хлъзнаха по стария чамов под. - Няма да направим и една стъпка към кушетката, преди да сме провели Разговора.

Той не беше глупак. Простена, но спря.

- Здрав съм. Не е имало никоя друга след Луси, а понеже това беше преди четири шибани месеца, предполагам, разбираш, че съм мъничко нетърпелив.

- Никоя след Луси? Наистина?

- Коя част от четири шибани месеца не разбираш? - Изгледа я упорито, сякаш очакваше съпротивление. - И никъде не ходя без кондом. Прави си каквито искаш изводи, но е така.

- Е, нали си Тед Бодин.

- Аха.

- Четири месеца, а? При мен съвсем не е толкова отдавна. - Лъжа. Катастрофалната й афера с Даниъл, австралийския инструктор по рафтинг, беше приключила преди осем месеца. Тя никога не си позволяваше авантюри за една нощ, нещо, което отдаваше на разговорите относно секса, които бе водила с майка си. За съжаление, тези беседи не й бяха попречили да допусне някои сериозни грешки. Не една от приятелките й бе казвала, че Мег нарочно си избира мъже, за които знае, че няма да се обвържат, защото самата тя не бе готова да се държи като пораснала жена.

- Аз също съм здрава - заяви високомерно. - И вземам противозачатъчни. Не позволявай обаче това да ти попречи да използваш един от презервативите, които несъмнено купуваш на едро. Тъй като се намираме в Тексас, земята на едва скритото оръжие, ако забременея, просто ще си намеря някое от тези оръжия и ще ти пръсна черепа. Смятай се за предупреден.

- Окей. Наясно сме.

Отново я улови за китката и я задърпа по лъкатушещите стъпала, отвеждащи към галерията... не че му се налагаше наистина да я дърпа.

- Освен това не си падам по авантюри за една нощ - заяви тя, когато стигнаха горе. - Така че смятай това за началото на краткосрочна сексуална връзка.

- Още по-добре. - Тед свали тениската си.

- И не можеш да допуснеш да ме уволнят от клуба.

Той спря.

- Я чакай. Аз искам да те уволнят.

- Знам. Но повече искаш секс без усложнения.

- Имаш право. - Той пусна тениската на пода.

Преди Мег да разбере какво става, двамата вече бяха върху кушетка на бучки и Тед отново я целуваше. Взе в шепи голото й дупе и палецът му се плъзна под ръба на копринената лента, която минаваше по средата му.

- Когато става дума за секс, харесвам, общо взето, всичко. -

Ерекцията му се притисна силно в крака й. - Непременно ми кажи, ако направя нещо, което те плаши.

Притокът на кръв, който обикновено подхранваше мозъка й, се бе насочил към други части на тялото й, така че й беше трудно да прецени дали я поднася, или не.

- Ти се тревожи за себе си - бе най-доброто, което успя да измисли.

Той си поигра с тънката ивица плат в продължение на един дълъг, жарък миг, а после отдръпна палеца си, за да го прокара по татуирания й дракон. Макар да обожаваше фантазията за мъж, който я разсъблича съвсем бавно, никога не бе срещала някой, който да го прави наистина добре, а нямаше намерение да даде на Тед възможността да бъде първият. Надигна се, за да седне в тясното пространство до него, облегна се на петите си и издърпа тениската през главата си.