- Дете с маркер в ръка. Голяма работа. - Мег прокара палец по гръбчето на един речник.

- О, беше по-лошо от това. Покатерих се до короната, счупих един прозорец и опънах плакат с надпис „Не на ядреното оръжие".

Това тожова я слиса, че тя най-сетне се обърна и го погледна.

- Луси не ми е казвала за това.

- Така ли? - Тед наклони глава, така че тя не можеше да надникне в очите му. - Ами май така и не сме говорили за него.

- Как може да не сте говорили за нещо толкова важно?

Той сви рамене.

- Други неща ни бяха на главата.

- Случилото се трябва да е било поне малко травмиращо.

Изражението му се смекчи и той се усмихна.

- Беше най-ужасният миг от детството ми. И най-страхотният.

- Как може да е бил най-страхотният? Несъмнено са те хванали?

- О, да. - Той се загледа в английския пейзаж, който висеше над камината. - За първи път видях баща ми едва на девет години (дълга история) и когато най-сетне се запознахме, нещата не протекоха никак добре. Той очакваше нещо друго от детето си, а аз очаквах различен баща. И двамата изобщо не бяхме щастливи. До онзи ден при Статуята на Свободата.

- Какво се случи?

Тед отново се усмихна.

- Разбрах, че мога да разчитам на него. Това промени живота и на двама ни и оттогава нищо между нас не беше същото.

Може би беше заради виното. Заради това, че и двамата бяха уморени от дългия ден и от напрежението да се оправят със Спенс и Съни. Единственото, което Мег знаеше, бе, че в един миг те се взираха в очите на другия, а в следващия, по някаква напълно необяснима причина, двамата се раздвижиха и телата им се докоснаха. Тя отметна глава назад, той наведе своята, клепачите му се притвориха и просто ей така те вече се целуваха.

Мег бе толкова слисана, че ръката й се вдигна рязко и го удари по лакътя, ала неловкостта й не ги спря. Тед взе лицето й между шепите си и наклони главата й под най-съвършения ъгъл. Мег беше прекадено любопитна и прекадено възбудена, за да се отдръпне.

Имаше приятен вкус, на бира и дъвка. Палецът му откри нежното местенце зад ухото й, а другата му ръка се зарови в къдриците й. Нямаше никакво съмнение - получаваше една от най-невероятните целувки в живота си. Не беше прекадено настойчива. Не беше прекадено внимателна. Бавна и съвършена. Но естествено, че беше съвършена. Това беше Тед Бодин, а той беше безпогрешен във всичко.

Не помнеше да е слагала ръце около раменете му, ала ето че те бяха там и докато сребърният му език правеше своята магия, тя се разтопи.

Той се отдръпна пръв. Клепачите на Мег изпърхаха и когато вдигна очи, срещна шокиран поглед, който вероятно бе досущ като нейния. Случило се бе нещо. Нещо неочаквано. И никой от тях не беше доволен от това. Много бавно той я пусна.

В този миг до ушите й достигна звук. Тед се изпъна. Здравият разум се завърна. Мег прибра кичур коса зад ухото си и се обърна... тъкмо навреме, за да види Съни Скипджак на прага на френските прозорци, сложила ръка на гърлото си, а обичайната й самоувереност се сриваше около нея. Мег нямаше представа дали целувката бе толкова импулсивна за Тед, колкото и за нея самата, или той през цялото време бе знаел, че Съни стои там, и безразсъдно бе целунал друга жена, в опит да я обезкуражи. Така или иначе, очевидно бе, че съжалява, толкова очевидно, колкото и треперенето в коленете й. Беше уморен, като никога защитните му сили бяха отслабени и явно си даваше сметка, че току-що беше направил гигантски гаф.

Съни с усилие опита да си възвърне самообладанието.

- Доста неловко.

Ако заради това Сън и избягаше, жителите на Уайнет определено щяха да обвинят Мег, а тя бездруго си имаше достатъчно проблеми. Вдигнала очи към Тед, тя си придаде изражение на девица в беда.

- Съжалявам, Тед. Знам, че не бива да продължавам да ти се хвърлям на врата по този начин. Разбирам колко неудобно се чувстваш от това. Но ти си толкова... невероятно... неустоим.

Една от тъмните му вежди подскочи.

Мег се обърна по момичешки към Съни:

- Прекадено много вино. Кълна се, че няма да се повтори. - А после, защото все пак не беше някоя светица, не можа да се сдържи: - Толкова е уязвим сега. Толкова сладък и безпомощен след бъркотията с Луси. И аз се възползвах.

- Не съм нито уязвим, нито безпомощен - рязко каза той.

Мег сложи показалец върху устните му.

- Отворена рана.

И с достойнството на храбра жена, страдаща от несподелената си любов, тя мина покрай Съни и се отправи към двора, за да вземе чантичката си и да поеме към онова, което тези дни минаваше за неин дом.

Току-що си беше измила лицето и бе нахлузила тениската с логото на печатна компания, когато отвън долетя звук от автомобилен двигател. Възможно бе да е някой случаен тексаски сериен убиец, ала тя залагаше на Съни Скипджак. Без да бърза, закачи роклята с Модиляни в дрешника на някогашния църковен хор, след което излезе в главното помещение през вратата до олтара.

Беше сбъркала.

- Забрави си подаръка от партито - каза Тед.

Изобщо не й хареса опияняващото вълнение, което почувства, когато го видя да стои в задната част на светилището с дървена хилка с топче, украсена с цветовете на американското знаме.

- Шелби беше приготвила и кошница с патриотични йо-йо, но реших, че ще предпочетеш хилката. Или пък съм се оставил да бъда заблуден от собствените си идеи за онова, от което се нуждаеш. - Той плесна с хилката по ръката си.

Въпреки че тениската покриваше хълбоците й, отдолу Мег носеше само прашка с цвят на слонова кост. Имаше нужда от повече дрехи. Като метална ризница и колан на целомъдрието. Тед накара топчето да подскочи няколко пъти върху хижата, след което се приближи с ленива крачка, а очите му се плъзнаха по нея.

- Благодаря ти, че ми помогна със Съни, макар че можех да мина и без коментарите ти.

Мег изгледа първа хилката, а после него.

- Сам си го изпроси. Не трябваше да ме целуваш.

Челото му се сбърчи от престорено възмущение.

- За какво говориш? Ти си тази, която ме целуна.

- Не съм. Ти направо ми се нахвърли.

- Мечтай си. - Той плесна хилката още по-силно от преди. Мег наклони глава на една страна. - Ако счупиш някой прозорец с това нещо, ще те натопя на хазаина.

Той улови топчето и загледан в онова, което можеше да види от дупето й, прокара палец по извивката на хилката.

- Току-що ми дойде най-странната идея. - Вентилаторът на тавана разрошваше косата му, докато той за пореден път плесна дланта си с хилката. - Бих я споделил с теб, но ти само ще се ядосаш.

Въздухът между тях беше натежал от сексуално напрежение, експлозивно като фойерверките малко по-рано. Независимо кой бе започнал целувката, нещо между тях се беше променило необратимо и двамата го знаеха.

Дотук беше с игричките. Въпреки че нищо не й бе по-противно от това, да се превърне в поредното сексуално завоевание на Тед Бодин, идеята да го превърне в едно от своите сексуални завоевания си струваше да бъде обмислена.

- Би могъл да имаш всяка жена в града. Вероятно и в целия щат. Остави ме на мира.

- Защо?

- Защо ли? Защото, откакто съм дошла тук, се държиш отвратително с мен.

- Не е вярно. На вечерята преди сватбата се държах прекрасно. Започнах да ставам гаден едва след като Луси избяга.

- Което не беше по моя вина. Признай го.

- Не исках да го призная. Тогава може би щеше да се наложи да потърся вината у себе си, а на кого му е притрябвало това?

- На теб. Макар че, ако трябва да съм справедлива, Луси трябваше да го направи, преди нещата да са стигнали толкова далеч.

Тед удари топчето още няколко пъти.

- Какво друго имаш в списъка си с оплаквания?

- Принуди ме да работя за Бърди Китъл.

Той пусна хижата върху кафявия стол, сякаш изкушението да я използва започваше да става прекадено силно, за да му устои.

- Което те спаси от задържане в ареста.

- И се погрижи да ми плащат по-малко, отколкото на останалите камериерки.

Той се престори, че не разбира.

- Не си спомням подобно нещо.

Мег продължи да изрежда понесените несправедливости една по една:

- Онзи ден в хотела, когато чистех... Стоеше на прага и гледаше как едва не се убих, мъчейки се да обърна онзи матрак.

Той се ухили.

- Не мога да отрека, че беше забавно.

- А после, след като ти влачих чантата цели осемнайсет дупки, ми даде един-единствен долар.

Не трябваше да го споменава, защото очевидно още не му беше минало.

- Ти ми коства три дупки. И не си мисли, че не съм забелязал, че всичките ми нови чорапчета липсват.

- Ти беше годеник на най-добрата ми приятелка! И ако това не е достатъчно, не забравяй, че на практика те мразя.

Златистокафявите му очи я пронизаха.

- Освен това на практика ме харесваш. Вината не е твоя. То просто се случи.

- Ще се постарая да се отслучи.

Гласът му заприлича на струйка дим.

- И защо ти е да го правиш, когато и двамата сме повече от готови да предприемем следващата стъпка? Нещо, което искрено ти препоръчвам да направим голи?

Мег преглътна.

- Сигурна съм, че ти се иска, но може би не съм готова.

Престорената срамежливост не й се удаваше особено и той

като че ли се почувства неудобно заради това, че изобщо беше опитала. Тя вдигна ръце.

- Е, добре, признавам, че съм любопитна. Голяма работа. И двамата знаем докъде ще доведе това. Само още повече ще влоши нещата.

Той се усмихна.

- Или пък ще се позабавляваме страхотно.

Неприятно й бе, че сериозно обмисля дали да не го направи.

- Не обмислям сериозно дали да го направя - заяви на глас, - но ако беше така, щях да имам цял куп условия.

- Като например?

- Ще става дума само за секс - никакви сладникави обръщения, никакво споделяне на съкровени тайни. - Никакво... - Мег сбърча нос само при мисълта за това - приятелство.