Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Застанала край басейна, Мег гледаше как Тори загръща две бъдещи кралици на красотата в плажни хавлии. Щастливите целувки, които залепи върху двете нослета, бяха доказателство, че всичките и оплаквания от децата и са празни приказки. В същото време Кени бе станал арбитър в спора между две момчета с коса, тъмна като неговата, докато момиченце с карамелените къдрици на майка си, измъкна зад гърбовете им надуваемия сал, за който беше започнала караницата, и изтича в басейна с него.

Мег най-сетне успя да се извини и отиде в тоалетната само за да завари Спенс да я чака в коридора с нова чаша вино.

- Май си спомням, че пиеш sauvignon blanc⁴⁴. - Натъртваше съгласните като човек, който отказва да си губи времето с други езици освен английския. След това надникна в тоалетната. - Чинията е на Колер. Но кранчетата са от моите. Никелирани. Част от линията „Честърфийлд".

- Те са... прекрасни.

- Дизайнът е на Съни. Това момиче е гений.

- Изглежда наистина талантлива. - Мег се опита да отстъпи, но той беше едър мъж и препречваше коридора. Ръката му се спря върху едно твърде познато място в средата на гърба й. - Трябва да отида в Индианаполис за няколко дни. А после се налага да отскоча набързо до Лондон, за да проверя една компания за шкафчета. Знам, че си на работа, но... - той намигна, - защо не се опитам да ти уредя няколко дена почивка, за да дойдеш с мен?

На Мег започваше да й се повдига мъничко.

- Спенс, ти си страхотен човек... - Страхотен човек с късче пилешко месо между предните зъби. - Ужасно съм поласкана, но... - Опита да си придаде заслепен от страст вид. - Знаеш, че съм влюбена в Тед.

Той й се усмихна снизходително.

- Мег, миличка, да преследваш мъж, който изобщо не се интересува от теб, ще направи самоуважението ти на нищо. По-добре погледни фактите в очите, защото колкото по-дълго отлагаш, толкова по-тежко ще ти бъде после.

Мег обаче нямаше намерение да се предаде толкова лесно.

- Всъщност не съм сигурна, че Тед действително не се интересува от мен.

Спенс сложи ръка на рамото й и го стисна.

- Нали си го виждала със Съни. Искрите, които хвърчат между тях. Дори слепец ще види, че те двамата са създадени един за друг.

Само че грешеше. Единствените истински искри идваха от Съни. Останалото се дължеше на вуду машината на Бодин. Не бе сигурна точно от каква жена се нуждае Тед, но дъщерята на Спенс бе точно толкова неподходяща за него, колкото и Луси. От друга страна, какво ли знаеше тя? Може би Съни, със своята диплома и ум на инженер, действително беше подходяща за него.

- Е, да, знам, че той току-що развали годежа си - продължи Спенс, - но Съни е умна. Ще изчака. А той вече се държи с нея така, сякаш е единствената жена на света.

Спенс очевидно не беше забелязал, че Тед се държи по този начин с всички жени.

- Тед и Съни заедно. - Той се изкиска. - Е, това определено реши сделката.

И в този миг Мег разбра отговора на въпроса, който всички в града си задаваха - защо Спенс бе размислил за Уайнет?

Едва миналата пролет бе отхвърлил градчето в полза на Сан

Антонио, а ето че преди месец се бе върнал и бе обявил, че Уайнет отново е в играта. Беше заради Съни, разбра Мег. Дъщеря му се беше запознала с Тед, докато той все още беше сгоден за Луси. Сега обаче беше свободен и Спенс щеше да направи всичко по силите си, за да даде на Съни онова, което тя искаше.

- Разкажи ми за новата серия „По-чисто ти" - каза Мег. - Умирам да чуя подробностите.

Спенс на драго сърце се впусна да й описва тоалетна, която автоматично измива дупето на този, който я използва. Което бързо доведе разговора до другата му любима тема - животът й в Холивуд.

- Домовете на всички тези знаменитости... бас държа, че си видяла някои страхотни тоалетни.

- Ами аз израснах най-вече в Кънектикът и по-голямата част от времето си прекарвам на път.

Това не му попречи да я попита дали познава любимите му звезди, списък, който включваше Камерън Диас, Брад Пит, Джордж Клуни и необяснимо защо - Тори Спелинг.

Фойерверките започнаха веднага щом се стъмни. Докато гостите се събираха на задната морава, единайсетгодишният Питър Травълър, синът на Шелби и Уорън Травълър, се гонеше из двора с приятелчетата си, а по-малките деца се свиха сънено до родителите на големите плажни хавлии. Една от дъщерите на Тори зарови пръстчета в косата на майка си. Трите деца на Кени и Ема се излегнаха върху родителите си, а най-малкото се сгуши под мишницата на баща си.

Мег, Спенс, Тед и Съни се настаниха на одеялото, което Шелби им беше осигурила. Спенс се притисна до нея и Мег се поизмести върху тревата. Подпрян на лакти, Тед слушаше как Съни изброява химическите елементи, които се използваха за всеки от цветовете на фойерверките. Изглеждаше дълбоко заинтересуван, но Мег подозираше, че мислите му са другаде. Еостите нададоха възторжени възгласи, когато първите огнени колела избухнаха в небето. Спенс отпусна тежка, космата лапа върху ръката на Мег. От влажния вечерен въздух вонята на одеколона му ставаше още по-остра; докато една ракета политаше в небето, черният камък върху пръстена на кутрето му й намигна като някакво зло око.

Одеколонът... горещината... твърде много вино...

- Извинявай - прошепна тя и като се освободи, си запроправя път между одеялата и кърпите към френските прозорци, отвеждащи в просторната всекидневна. Уютният провинциален английски декор включваше меки дивани и удобни кресла; малки масички, върху които имаше списания и семейни снимки в сребърни рамки; етажерки, по чиито рафтове бяха подредени моделчета на самолети, игри и всички томове на „Хари Потър".

Френските прозорци зад нея се отвориха. Спенс я беше последвал и стомахът на Мег се сви. Беше уморена, не се чувстваше добре и повече не можеше да издържа.

- Влюбена съм в Тед Бодин. Страстно влюбена.

- По странен начин го показваш.

Мамка му. Изобщо не беше Спенс. Обърна се рязко и видя Тед да стои на прага, високото му, абсолютно съвършено тяло - очертано на фона на нощта. Една ракета избухна в небето, разпръсквайки огнен дъжд зад главата му. Беше толкова вбесяващо предсказуемо, че на Мег й се приискала изкрещи.

- Остави ме на мира.

- Страстта определено те прави кисела. - Той се отдръпна от вратата, златните искри потънаха в нищото като въздушен водопад. - Просто проверявам дали си добре. Имаше малко нездрав вид.

- Вонята на твърде много одеколон. А това са глупости - просто искаш да се махнеш от Съни.

- И защо бих искал нещо подобно? Тя е наистина интелигентно момиче. А и страшно привлекателно.

- И би била съвършена за теб, само дето ти всъщност не я харесваш, не че би си признал, че не харесваш някого, освен мен. И все пак, ако успееш да се влюбиш в нея, ще си получиш отвратителния комплекс за голф, преди да си разбрал какво става. Спенс лично ми каза, че една връзка между теб и Съни би решила въпроса. Ето защо се е върнал в Уайнет. - Тя го изгледа мрачно. - Както, сигурна съм, си се досетил и сам.

Той не си направи труда да го отрече.

- Уайнет се нуждае от комплекса, а аз нямам намерение да се извинявам, че правя всичко възможно да го получим. В града едва ли има човек, който да не спечели от това.

- Значи, ще се наложи да се ожениш за нея. Какво означава щастието на един човек в сравнение с добруването на обществото.

- Ние едва се познаваме.

- Не се безпокой. Съни е от жените, които получават онова, което искат.

Тед потърка носа си.

- Тя просто ср забавлява.

- Аu contraire⁴⁵. Ти си единственият и неповторим Тед Бодин и само като те зърнат, жените...

- Млъкни. - Сурова пума, изречена нежно. - Просто млъкни, става ли?

Изглеждаше точно толкова изморен, колкото се чувстваше и Мег. Тя се строполи върху един тапициран с дамаска диван, подпря лакти на коленете си и сложи брадичка върху дланите си.

- Ненавиждам този град.

- Може би. Но освен това ти харесва предизвикателството, което той представлява за теб.

Мег вдигна рязко глава.

- Предизвикателство? Спя в гореща църква без мебели и продавам „Будвайзер Лайт" на разглезени голфъри, които ги мързи да сложат в коша за рециклиране бирените си кутийки. О, да, обожавам това предизвикателство.

Очите му сякаш виждаха в нея.

- Така само става още по-интересно, нали? Най-сетне имаш възможност да изпиташ себе си.

- Най-сетне? - Мег скочи от дивана. - Прекосила съм с каяк река Меконг и съм се гмуркала с акули край Кейптаун. Не ми говори как най-сетне съм щяла да изпитам себе си.

- Онова не е било изпитание, а твоята идея за забавление. Но случващото се тук, в Уайнет, е различно. Най-сетне ще видиш на какво си способна без парите на мама и татко. В състояние ли си да оцелееш в място, където Спенс Скипджак е единственият, който се впечатлява от фамилията ти, и където, да си го кажем направо, никой не те харесва.

- Тори ме харесва донякъде. Както и Хейли Китъл. - Начинът, По който я изучаваше, я караше да се чувства неловко, затова отиде до библиотеката и се престори, че разглежда заглавията.

Той се приближи зад нея.

- Интересно ми е да те гледам. Ще оцелее ли Мег Коранда, разчитайки единствено на собствената си находчивост? Това е истинското предизвикателство за теб, нали?

Не беше съвсем прав, но и не грешеше съвсем.

- Какво ли знаеш ти? Ти си въплъщение на американския успех, но наопаки. Отраснал в разкош, с всички възможни преимущества на своя страна. Би трябвало да израснеш също толкова разглезен, колкото и аз, ала не е станало така.

- Ти не си разглезена, Мег. Престани да се наричаш така.

За пореден път успя да я хване неподготвена. Тя се загледа в

редичка справочници.

- Какво ли знаеш ти? Ти никога през живота си не си се провалял.

- Грешиш. Като дете вандализирах Статуята на Свободата.