Сюзън Филипс - Господин Неустоим

-Но...

- Ще се видим на партито утре.

Свършила онова, за което беше дошла, Съни се отправи към колата си.

Докато тя се отдалечаваше, Мег навърза нещата. Съни очевидно беше чула за мнимите чувства на Мег към Тед и не беше останала доволна. Искаше Мег да е заета с баща й, та тя да има господин Сексапил единствено за себе си. Само ако знаеше истината, нямаше да си губи времето.

Мег много лесно откри имението на Шелби и Уорън Травълър. Според слуховете Кени и Тори никак не се били зарадвали, когато баща им се бе оженил за жена с трийсет години по-млада от него и на всичкото отгоре - състудентка на дъщеря му. Не ги бе умилостивило дори раждането на техния полубрат, ала оттогава бяха минали единайсет години, Кени и Тори също бяха създали семейства и всичко като че ли беше забравено.

Впечатляващ мозаечен фонтан се издигаше пред къщата с розова замазка и назъбен керемиден покрив, който сякаш бе излязъл от „Приказки от хиляда и една нощ". Служител от кетъринг компанията я пусна да влезе през двукрила резбована врата, от двете страни на която имаше сводести прозорци. Провинциалният английски декор бе изненада в дом с толкова изявена мавританска архитектура, ала незнайно как комбинацията от пъстра басма, десени с ловни сцени и мебели „Хепълуайт"⁴¹, които Шелби Травълър беше избрала, беше успешна.

Двукрила врата с мозаечна инкрустация отвеждаше до тераса с високи хоросанови стени, дълги пейки, покрити с шарени щампи, и маси с плочки, върху които имаше месингови кофи, преливащи от букети от червени, бели и сини цветя, допълнени с малки американски флагчета. Гъстата сянка на дърветата и охладителна система с водна мъгла освежаваха гостите в горещия следобед.

Мег забеляза Бърди Китъл и Кейла заедно със Зоуи Дейниълс, най-добрата приятелка на Кейла и директорка на местното първоначално училище. Неколцина служители от кънтри клуба помагаха с разнасянето на напитките и храната и Мег помаха на Хейли, която тъкмо минаваше с поднос ордьоври. Кени Травълър стоеше до привлекателна жена със златистокестеняви къдрици и по детски пухкави бузи. Мег я разпозна от вечерята преди сватбата - съпругата му Ема.

Мег се беше изкъпала в женската съблекалня, задигнала бе малко от продуктите за коса за непокорните си къдрици, сложила си беше червило и грим, след което се бе пъхнала в светлозелената рокля, която си беше купила от магазина за препродажба. С издължената глава на Модиляни, изрисувана отпред, роклята не се нуждаеше от медальон, но тя не бе устояла на изкушението да окачи два лилави пластмасови диска с размерите на монета от двайсет и пет цента на обиците си от династия Сун. Драматичният контраст между старинно и съвременно чудесно подхождаше на апликацията на Модиляни, от което скъпарско-кичозният й стил се бе получил много добре.

Доста от гостите се обърнаха при появата й, едва ли, сигурна бе тя, заради страхотните й обици. Беше очаквала враждебно отношение от страна на жените, но не бе подготвена за развеселените погледи, които някои от тях си размениха при вида на роклята й. Тя й беше по мярка и страшно й отиваше, така че Мег не я беше грижа.

- Нещо за пиене?

Обърна се и видя висок, слаб мъж в началото на четиресетте години с права, леко разрошена кестенява коса и широко разположени сиви очи зад стъклата на очила с телена рамка. Приличаше й на колежански преподавател.

- Арсеник? - попита Мег.

- Не мисля, че ще е необходимо.

- Щом казвате.

- Аз съм Декстър О'Конър.

- Я, стига! - Думите й се изплъзнаха, преди да успее да ги спре, но просто не можеше да повярва, че този суховат на вид мъж е съпругът на бляскавата Тори Травълър О’Конър. Това трябва да бе най-неподходящата двойка на столетието.

Той се усмихна.

- Очевидно познаваш жена ми.

Мег преглътна.

- Ами... просто...

- Тори си е Тори, а аз... не съм? - Едната му вежда подскочи.

- Ами... искам да кажа... предполагам, че това може и да е добре, нали? Зависи от гледната точка. - Току-що, без да иска, беше обидила съпругата му. Той чакаше, търпеливо усмихнат. - Нямам предвид, че Тори не е страхотна... - Запъна се. - На практика тя е единственият свестен човек, когото съм срещнала в града, но е много... - Само още повече влошаваше всичко, затова се отказа. - По дяволите. Съжалявам. От Лос Анджелис съм, така че ми липсва всякакво възпитание. Аз съм Мег Коранда, както вероятно знаеш, и харесвам жена ти.

Неудобството й очевидно го развеселяваше, но по един добродушен, а не злобен начин.

- Аз също.

В този миг Тори се присъедини към тях. Беше поразително красива в яркочервена бродирана блуза без ръкави и тъмносиня минипола, която разкриваше дългите й загорели крака. Как бе възможно подобна огнена жена да е омъжена за човек с тихото излъчване на учен?

Тори улови съпруга си под ръка.

- Виждаш ли, Декс. Сега, когато познаваш Мег, и сам виждаш, че изобщо не е кучката, каквато всички я изкарват. Поне аз не смятам, че е.

Декс отправи пълна с търпение усмивка на жена си, след което се усмихна съчувствено на Мег.

- Трябва да извиниш Тори. Хрумне ли й нещо и вече й е на устата. Такава си е. Невероятно разглезена.

Тори се усмихна широко и погледна суховатия си съпруг с такава обич, че Мег усети как в гърлото й засяда буца.

- Не разбирам защо го смяташ за проблем, Декс.

Той я потупа по ръката.

- Знам, че не разбираш.

Мег си даде сметка, че първоначалното й впечатление от Декс за простодушен сухар може и да не бе съвсем точно. Може и да беше тих човек, но определено не беше глупак.

Тори пусна ръката на съпруга си и улови китката на Мег.

- Започвам да се отегчавам. Време е да те запозная с някои хора. Това определено ще пооживи нещата.

- Наистина не мисля...

Ала Тори вече я дърпаше към съпругата на Кени Травълър, която си бе избрала жизнерадостна оранжева рокля с дупчици във формата на цветя по ръба. Топлият цвят подчертаваше карамелените й къдрици.

- Лейди Ема, не мисля, че Мег Коранда ти е била представена официално - каза Тори и добави към Мег: - Само да ти кажа, че една от най-близките приятелки на лейди Ема е Франческа, майката на Тед. Както и една от моите, но аз съм по-широко скроена. Общо взето, лейди Ема те мрази и в червата, като всички останали.

Съпругата на Кени дори не трепна при безцеремонността на Тори.

- Ти причини голяма болка на Франческа - заяви тя на Мег с отсечения си британски акцент. - Не съм запозната обаче с всички обстоятелства, така че думата „мразя" е прекадено силна, но Тори се гордее с умението си да предизвиква драми.

- Не обожаваш ли начина, по който говори? - Тори отправи широка усмивка на по-дребничката жена. - Лейди Ема страшно държи всичко да е справедливо.

Мег реши, че е крайно време да отвърне на тези жени, които си казваха всичко направо, със същото.

- Ако ви е прекадено трудно да бъдете справедлива към мен, лейди Ема, давам ви позволението си да изоставите принципите си за малко.

Другата жена дори не мигна.

- Просто Ема. Нямам истинска титла, както всички много добре знаят.

Тори я погледна търпеливо.

- Да го кажем така. Ако моят баща беше петият граф Удбърн, определено бих се наричала „лейди".

- Както неведнъж си давала да се разбере. - Ема отново насочи вниманието си към Мег. - Разбирам, че господин Скипджак проявява интерес към теб. Мога ли да попитам дали възнамеряваш да използваш този факт срещу нас?

- Доста се изкушавам - отвърна Мег.

Тед излезе на двора заедно със Спенс и Съни. Носеше скучни жълто-кафяви шорти и също толкова скучна бяла тениска с логото на Търговската камара на гърдите. Както можеше да се очаква, един слънчев лъч избра точно този момент, за да се прокрадне между дърветата и да го облее в светлина, което го накара да изглежда така, сякаш бе пристъпил в гирлянда от коледни светлинки. Би трябвало да се притесни.

Хейли вземаше работата си като личен асистент много сериозно. Заряза възрастния мъж, който тъкмо посягаше към пикантните пилешки крилца върху подноса й, и се втурна към Тед, за да обслужи него.

- О, господи - каза Ема. - Ето го Тед. Най-добре да ида при басейна и да нагледам децата.

- Шелби е наела трима спасители - заяви Тори. - Просто не искаш да се срещнеш с Тед.

Ема изсумтя.

- Идеята за търга беше изцяло на Шелби, но много добре знаеш, че той ще обвини мен.

- Ти си президент на „Приятели на библиотеката”.

- И възнамерявах първо да говоря с него. Вярвай ми, нямах представа, че толкова бързо ще отпечатат листовките.

- Чух, че наддаването вече е стигнало до три хиляди долара.

- Три хиляди и четиристотин - отвърна Ема, леко замаяна. - Повече, отколкото бихме изкарали от цяла дузина разпродажби на сладкиши. А снощи Кейла имаше проблеми с уеб сайта, иначе щяха да са по-високи.

Тори сбръчка нос.

- Вероятно е по-добре да не споменаваме на Тед за уеб сайта. Това му е болното място.

Ема прехапа пълната си долна устна.

- Непрекъснато селвъзползваме от него.

- Той няма нищо против.

- Напротив, има - намеси се Мег. - Не знам защо ви търпи.

Тори махна с ръка.

- Ти си външен човек. Трябва да живееш тук, за да разбереш. - Тя зарея поглед към Съни Скипджак, готина и сексапилна в елегантния си бял панталон и бледосиня туника с деколте тип ключалка, което разкриваше съблазнително количество от гърдите й.

- Ама наистина здравата се слага на Тед. Вижте само. Гърдата й го докосва по ръката.

- На него като че ли му е приятно - отбеляза Ема.

Дали наистина? Когато ставаше дума за Тед, кой би могъл да е сигурен? Едва трийсет и две годишен, той носеше не само тежестта на гърдите на Съни Скипджак върху ръката си, но и тази на целия град върху плещите си.

Очите му обходиха тълпата и почти моментално откриха Мег. Тя почувства как в нея самата заблещукаха коледни светлинки.