Сюзън Филипс - Господин Неустоим

- Знам.

Мег примига срещу цената. Четиресет долара? За тоалет на Зак Поузън от три части? В момента не разполагаше с излишни четиресет долара, дори и след бакшиша на Тед и все пак - офертата беше невероятно изгодна. Недалеч оттам висеше авангардна рокля с красиво оформен зелено-червен корсет. Нова тя би струвала поне две хиляди долара, но тук се предлагаше едва за сто. Етикетът носеше името на чичо й - Мишел Савагар. Мег разгледа останалите дрехи на този щанд и откри бледозелена копринена рокля, върху която беше отпечатана издължената глава на жена, рисувана от Модиляни; поразително сако оригами със стоманеносив тесен панталон и черно-бяла минипола на „Миу Миу". Мег свали момичешка цикламена жилетка, украсена с плетени на една кука рози и си представи как ще изглежда с тениска, дънки и кецове.

- Хубави неща, нали? - обади се Кейла.

- Много хубави. - Мег върна жилетката на ястото и и прокара пръсти по едно сако на Нарсисо Родригес³⁹.

Кейла я погледна почти лукаво.

- Повечето жени нямат подходящата фигура за тези дрехи. Трябва да си много висок и слаб.

Благодаря ти, мамо! Мег пресметна набързо наум и десет минути по-късно излезе от магазина с миниполата на „Миу Миу" и правата рокля с апликация на Модиляни.

Следващият ден беше неделя. Повечето от служителите обядваха набързо в стаята на кадитата или пък в един ъгъл на кухнята, ала Мег не харесваше никое от тези места, затова се отправи към плувния басейн, понесла сандвича с фъстъчено масло, който си беше направила тази сутрин. Докато прекосяваше вътрешния двор, където се хранеха членовете на клуба, забеляза Спенс, Съни и Тед под чадъра на една от масите. Съни беше сложила длан върху ръката на Тед, а Тед очевидно нямаше нищо против. Той говореше, а Спенс го слушаше внимателно. Никой от тях не я забеляза.

Около басейна беше пълно със семейства, радващи се на дългия празничен уикенд. Давайки си сметка за нисшия си статус на служителка, Мег си намери местенце на тревата зад ъгъла от снекбара, встрани от членовете на клуба. Тъкмо седна по турски на земята, когато се появи Хейли, понесла чаша със зеленото лого на клуба.

- Взех ти кока-кола.

- Благодаря.

Хейли освободи косата си от опашката, на която трябваше да я прибира, докато работи, и се настани до Мег. Разкопча всички копчета на жълтата си риза, ала тя си остана все така опъната върху гърдите й.

- Господин Клемънтс и синовете му ще играят в един часа. „Доктор Пепър"⁴⁰ и „Будвайзер Лайт".

- Видях. - Мег всяка сутрин проверяваше планираните за деня игри, с надеждата да увеличи бакшишите си, като запомни имената, лицата и предпочитаните напитки на членовете. Не можеше да се каже, че я бяха приели особено топло, но никой, освен Брус, бащата на Кейла, не беше споменал да се отърват от нея - нещо, което Мег отдаваше по-скоро на интереса на Спенсър Скипджак, отколкото на своите качества.

Хейли се загледа в медальона, който почиваше в отворената яка на омразната на Мег служебна риза.

- Имаш най-готините бижута.

- Благодаря. Снощи си го направих.

Беше си изработила причудлив малък гердан от дрънкулките, които беше взела от клуба: седефения циферблат на един часовник „Хелоу Кити", няколко миниатюрни мъниста от розово стъкло, които бе извадила от една самотна обица, и сребърна рибка, която изглеждаше така, сякаш бе част от ключодържател. С малко лепило и тел бе успяла да измайстори интересно украшение, което съвършено си пасваше с черната копринена лента, на която го бе окачила, след като я скъси.

- Толкова си талантлива - каза Хейли.

- Обичам бижутата. Обичам да ги купувам, да ги правя, да ги нося. Когато пътувам, винаги търся местни занаятчии и ги гледам как работят. Много съм научила по този начин. - И тласната от внезапен импулс, тя разкопча лентата. - Ето. Носи я с удоволствие.

- Подаряваш ми я?

- Защо не? - Мег закопча украшението около врата на Хейли. Простичкото й очарование успя да намали ефекта от прекалено силния й грим.

- Страшно е готино. Благодаря ти.

Подаръкът стопи част от вродената срамежливост на Хейли и докато Мег се хранеше, тя й заразказва как през есента щяла да посещава обществения колеж.

- Мама иска да следвам в Тексаския университет. Непрекъснато ме тормози за това, но аз няма да замина.

- Учудвам се, че не искаш да отидеш в големия град - каза Мег.

- Тук не е толкова лошо. Зоуи и Кейла все повтарят колко много искали да се преместят в Остин или Сан Антонио, но не правят нищо по въпроса. - Тя отпи от колата си. - Всички разправят, че господин Скипджак страшно си е паднал по теб.

- То е заради връзката ми със света на знаменитостите. Адски е настойчив. Между нас да си остане, опитах се да го разкарам, като му казах, че съм влюбена в Тед.

Големите очи на Хейли се разшириха още повече.

- Влюбена си в Тед?

- Господи, не. Имам твърде много здрав разум за нещо подобно. Това бе най-доброто, което ми хрумна.

Хейли започна да скубе тревички от една туфа до глезена си. Най-сетне попита:

- Някога била ли си влюбена?

- На няколко пъти си мислех, че съм, но не бях. Ами ти?

- Известно време си падах по един тип от училище. Кайл

Баскъм. Той също ще ходи в обществения колеж тази есен. - Хейли погледна към часовника на снекбара. - Трябва да се връщам на работа. Благодаря за гердана.

Мег довърши сандвича си, взе една празна количка за голф и се върна при четиринайсетата дупка. Към четири часа игрището бе започнало да опустява, оставяйки я без никакво занимание, освен да си мисли за своите провали.

Тази вечер, когато се приближи до църквата в ръждомобила си, откри непозната кола, паркирана до стъпалата. Тя слезе и в същия миг Съни Скипджак се появи откъм гробището. Беше сменила яркожълтата рокля, която носеше на обяд, с къси панталони, бяла блуза и чифт тъмночервени слънчеви очила.

- Не се ли боиш да живееш тук сама? - попита тя.

Мег кимна към гробището.

- Общо взето, са безопасни. Макар че от няколко от онези черни камъни ме побиват тръпки.

Съни се приближи с гъвкава походка, която подчертаваше закръглените й хълбоци и налетите гърди. Очевидно не беше от жените, които са обсебени от идеята да носят възможно най-малък размер дрехи, и на Мег това й харесваше. Онова, което не й харесваше, бе агресивното излъчване, което говореше, че би прегазила всеки, дръзнал да й се противопостави.

- Не бих отказала една студена бира - каза Съни. - Прекарах последните два часа с татко и Тед. Обикаляхме земята, която Спенс мисли да купи.

- Нямам бира, но мога да ти предложа студен чай.

Съни не беше от онези, които се примиряват с нещо различно от това, което искат, затова отказа. Нетърпелива да отиде да поплува, Мег реши да ускори нещата.

- С какво мога да ти помогна?

Сякаш не знаеше... Съни щеше да я предупреди да стои далеч от татенцето й.

Съни позабави отговора си.

- Ами... облеклото за партито утре? Реших, че ще знаеш какво се очаква.

Калпав претекст. Мег приседна на едно от стъпалата.

- Това е Тексас. Жените обичат да се издокарват.

Съни почти не я слушаше.

- Как така дъщерята на Джейк Коранда се е озовала в затънтена дупка като тази?

Мег имаше основателна причина да се подиграва на тази затънтена дупка, но Съни просто снобееше.

- Взех си почивка от Лос Анджелис.

- На това му се казва промяна - подметна Съни.

- Понякога се нуждаем именно от промяна. Предполагам, че ни помага да погледнем на живота си по нов начин.

Ама че дълбокомислен философ беше станала изведнъж!

- В живота ми няма нищо, което бих искала да променя. - Съни вдигна яркочервените слънчеви очила на главата си, така че рамката им отметна дългите кичури тъмнокестенява коса от лицето й, подчертавайки приликата й със Спенс. Имаха един и същ силен нос, пълни устни и излъчването, че светът им е длъжник. - Харесвам нещата такива, каквито са. Член съм на управителния съвет на компанията на баща ми. Помагам с дизайна на изделията. Животът ми е страхотен.

- Впечатляващо.

- Имам бакалавърска степен по машинно инженерство и магистърска степен по икономика - добави, макар че Мег не я беше попитала.

- Прекрасно. - Мег си помисли за собствената си степен по нищо.

Съни се настани на стъпалото над нея.

- Изглежда, че здравата си разбунила града с появата си.

- Не е голям град. Лесно е да бвде разбунен.

Съни изчисти от глезена си едно петънце, което трябва да се бе лепнало, докато бяха оглеждали земята.

- Баща ми много говори за теб. Харесват му по-младите жени.

Най-сетне бе стигнала до истинската причина за посещението си и Мег беше доволна.

- Те също го харесват - продължи Съни. - Той е преуспял, дружелюбен и обича да си изкарва добре. Непрекъснато говори за теб, така че очевидно си привлякла вниманието му. Радвам се за вас.

- Радваш се? - Мег не го беше очаквала. Нуждаеше се от съюзница, не от сватовница. Опита да си спечели малко време, като развърза връзките на гуменките си. - Ами май съм изненадана. Не се ли боиш от... златотърсачки? Може би си чула, че съм разорена.

Съни сви рамене.

- Баща ми е голям човек. Може да се грижи за себе си. Ти си предизвикателство и това те прави още по-интересна в неговите очи.

Последното, което Мег искаше, бе да е интересна. Събу си гуменките, свали чорапите и каза предпазливо:

- Не си падам особено по по-възрастни мъже.

- Може би няма да е лошо да опиташ. - Съни се надигна от стъпалото и слезе на нивото на Мег. - Ще го кажа направо. Баща ми се разведе с майка ми преди почти десет години. Цял живот се е трудил здраво и заслужава да се позабавлява. Така че не се тревожи, че ще ви преча. Нямам нищо против двамата да си прекарате добре. И кой знае докъде може да стигнат нещата? Той никога не е бил стиснат с жените, с които излиза.