пострадала, ала сърцето ти не е наранено, още по-малко пък - разбито.

- Не знаеш нищо за сърцето ми.

Желанието да се държи гадно не я напускаше и докато за втори път откъсваше очи от отвратителната му разгърдена риза, тя си спомни нещо, което беше чула от Хейли.

- Не смяташ ли, че е малко смущаващо мъж на твоите години да живее с родителите си?

- Не живея с родителите ми.

- Почти същото е. Къщата ти е в същия имот.

- Имотът е голям, а на тях им е приятно да съм наблизо.

За разлика от нейните родители, които я бяха изхвърлили от къщи.

- Колко мило - заяви тя. - Мамичка завива ли те в легълцето всяка вечер?

- Не и ако не я помоля. А и ти едва ли си тази, която може да си прави шегички за мамичка.

- Така е. Само че аз не живея с моята. - Не й харесваше как се извисява над нея, затова стана от пода и се приближи до единствената холна мебел - грозно кафяво кресло. - Какво

искаш?

- Нищо. Просто отпускам малко. - Той отиде до един от прозорците и прокара палец по рамката.

Мег се настани на облегалката на креслото.

- Тежък живот водиш, така е. Работиш ли изобщо? Искам да кажа, освен така наречената ти работа като кмет.

Въпросът й като че ли го развесели.

- Естествено, че работя. Имам си бюро и острилка за моливи, и всичко останало.

- Къде?

- Местоположението се пази в тайна.

- За да държи жените настрани?

- За да държи всички настрани.

Мег се замисли над думите му.

- Знам, че си изобретил някакъв гениален софтуер, от който си изкарал цял куп пари, но не съм чувала нищо за него. Каква работа имаш?

- Доходоносна. - Той кимна извинително. - Извинявай. Прекадено голяма дума, която няма да разбереш.

- Това беше гадно.

Той се усмихна и се загледа във вентилатора на тавана.

- Направо не мога да повярвам колко е горещо, а още е едва първи юли. Трудно е да си представи човек колко по-ужасно ще стане. - Поклати глава, изражението му - простодушно като на светец. - Възнамерявах да сложа климатик за Луси, но сега се радвам, че не го направих. Изобщо нямаше да можеш да заспиш при мисълта за всичкия този флуоровъглерод, изпускан в атмосферата. Имаш ли бира?

Мег го изгледа свирепо.

- Едва успявам да си позволя мляко за закуска.

- Живееш, без да плащаш наем - напомни й той. - Най-малкото, което можеш да сториш, е да държиш бира в хладилника, в случай че ти дойдат гости.

- Ти не си гост. Ти си напаст. Какво искаш?

- Църквата е моя, забрави ли? Не е нужно да искам каквото и да било. - Той посочи бижутата на пода с върха на поодраскана, но много скъпа мокасина. - Какво е това?

- Дрънкулки.

Тя коленичи и се зае да ги събира.

- Надявам се, че не си платила много за тях. Е, въпрос на вкус, предполагам.

Мег вдигна поглед към него.

- Това място има ли пощенски адрес?

- Много ясно. Защо питаш?

- Просто искам да знам къде живея. - Освен това имаше нужда да й изпратят някои неща, прибрани в дрешника й у дома. Намери лист хартия и си записа адреса, който той й продиктува. След това кимна към предната част на къщата. - След като така и така си тук, ще пуснеш ли топлата вода? Започва да ми писва от студени душове.

- На кого го казваш!

Тя се усмихна.

- Не може все още да страдаш от последиците от тримесечния сексуален мораториум на Луси?

- По дяволите, жените наистина много обичат да приказват.

- Казах й, че е глупаво. - Прииска й се да беше достатъчно гадна, за да му каже, че Луси вече си е намерила любовник.

- Най-сетне сме на едно мнение за нещо - заяви той.

- И все пак... - Мег отново се залови да прибира бижутата. - Всички знаят, че можеш да имаш всяка безмозъчна жена в

Уайнет. Не виждам къде точно ти е проблемът с намирането на сексуална компания.

Той я изгледа така, сякаш току-що беше станала член на Клуба на идиотите.

- Е, да - продължи Мег. - Това е Уайнет, а ти си Тед Бодин. Ако оправиш една от тях, ще трябва да ги оправиш всичките.

Тед се ухили.

Възнамерявала бе да го подразни, не да го развесели, затова опита отново:

- Твърде жалко, че не бях права за теб и Тори. Тайна афера с омъжена жена би била решение на проблема ти. Почти тожова добро, колкото и да си женен за Луси.

- Какво искаш да кажеш?

Мег протегна крака и се облегна на ръцете си.

- Никакви емоционални бъркотии. Нали се сещаш - от рода на неподправена любов и истинска страст.

В продължение на един дълъг миг той я изгледа с непроницаеми кехлибарени очи.

- Смяташ, че между мен и Луси не е имало страст?

- Не искам да те засегна (е, добре, може би съвсем малко), но искрено се съмнявам, че си способен на каквато и да било страст.

Един обикновен смъртен би се обидил, но не и свети Тиодор. Той просто придоби замислено изражение.

- Нека видя дали съм разбрал правилно. Неудачница като теб ме анализира?

- Предлагам ти една малко по-различна гледна точка.

Той кимна. Помисли. А после направи нещо, което изобщо не беше в стила на Тед Бодин. Отпусна клепачи и я огледа демонстративно през притворени очи. Започна от върха на главата и се плъзна надолу по тялото й, спирайки се тук-там по пътя си. Върху устата й. Върху гърдите. Върху извивките на хълбоците й. Оставяйки след себе си малки горещи водовъртежи от желание.

Неизразимият ужас, че не е недосегаема за него, я накара да предприеме нещо и тя скочи на крака.

- Загуба навреме, господин Б. Освен, разбира се, ако няма да платиш.

- Да платя?

- Е, нали се сещаш. Голяма пачка двайсетачки на тоалетката след това. Хм... Аз нямам тоалетка. Е, дотук бяхме с тази идея.

Най-сетне бе успяла да го подразни и той изчезна в задната стая, за да пусне топлата вода или пък да взриви мястото. Мег искрено се надяваше да е първото. Не след дълго чу задната врата да се Лзатваря, а няколко секунди по-късно - и шума на отдалечаваща се кола. Изпита странно разочарование.

Мачът започна – Тед и Тори против Кени и Спенс.

- Вчера се наложи да отида в Остин - заяви Спенс на Мег - и всеки път щом видех красива жена, се сещах за теб.

- Я виж ти, че защо?

Тед я смушка незабелязано. Спенс отметна глава назад и се разсмя.

- Бива си те, госпожице Мег. Знаеш ли на кого ми напомняш?

- На младата Джулия Робърте, надявам се.

- Напомняш ми на мен самия, ето на кого. - Той намести панамената шапка на главата си. - Пред доста предизвикателства съм се изправял през живота си и винаги съм ги посрещал очи в очи.

Тед я шляпна по гърба.

- Такава си е нашата Мег.

Докато стигнат до третия грийн, Мег вече беше клюмнала от жегата, но въпреки това се радваше, че е навън. Заповяда си да съсредоточи усилията си върху това, да бъде съвършеният кади, както и да мята изпълнени с обожание погледи на Тед всеки път щом Спенс започнеше да се присламчва към нея.

- Ще престанеш ли! - каза Тед, когато останалите не можеха да ги чуят.

- Защо те е грижа?

- Действа ми на нервите, това е всичко - оплака се той. - Все едно съм уловен в някаква алтернативна реалност.

- Би трябвало да си свикнал на пълни с обожание погледи.

- Не и от теб.

Много скоро стана очевидно, дори и за Мег, че Тори е изключително амбициозен играч, ала на деветата дупка, тя изведнъж започна да допуска грешки. Тед нито за миг не промени непринуденото си очарователно държание, не и докато не остана насаме с Мег, когато потвърди подозренията й, че Тори го прави нарочно.

- Един метър - възнегодува той, - а топката й само облиза ръба на дупката. Спенс може да се задържи няколко седмици.

Всеки, който смята, че ще го оставя непрекъснато да побеждава, не е с всичкия си.

- Което несъмнено е причината Тори да пропусне. - Поне още някой, освен нея, разбираше егото на Спенс. Мег се огледа за последното чорапче, което бе успяла да изгуби. - Съсредоточи се върху основното, господин кмете. Ако действително си решил да съсипеш местната природа с този проект, трябва да се поучиш от Тори и да се постараеш малко повече Спенс да остане доволен.

Тед не обърна внимание на забележката й.

- Кой седнал да ми приказва да съм се погрижел Спенс да остане доволен. Няма да ти навреди да си по-мила с него. Кълна се, ще ти направя сцена пред всички, та той съвсем ясно да разбере точно колко е несподелена любовта ти към мен.

След което вкара топката, подхвърли й стика и се отдалечи.

Благодарение на Тори Спенс и Кени победиха с една дупка преднина. След това Мег се отправи към женската съблекалня, която, строго погледнато, не беше за служители, но тъй като беше заредена с богат избор от продукти за личната хигиена, които, уви, липсваха в нейната колекция, тя се възползва от нея. Докато плискаше със студена вода пламналото си от жегата лице, Тори се присъедини към нея на мивките. За разлика от Мег горещината сякаш изобщо не се бе отразила на Тори, която просто свали козирката си, за да си оправи опашката, след което се огледа, за да се увери, че съблекалнята е празна.

- Е, какво всъщност става между теб и Тед?

- Какво искаш да кажеш? Не си ли чула клюките как съм прогонила Луси, за да го имам само за себе си?

- Аз съм доста по-умна, отколкото изглеждам. А ти не си от жените, които биха си паднали по мъж, който на практика ги мрази и в червата.

- Не мисля, че ме мрази толкова, колкото в началото. Сега е по-скоро най-обикновена неприязън.

- Интересно. - Тори тръсна дългата си коса, след което отново я събра на опашка.

Мег взе една кърпа от купчинката до умивалника и я сложи под студената струя.

- Ти също като че ли не ме мразиш. Защо? Всички останали в града ме ненавиждат.

- Имам си причини. - Тори сложи ластичето около опашката си. - Което не означава, че не бих ти издрала очите, ако действително вярвах, че представляваш заплаха за Тед.