Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Мег се премести малко по-близо до Кени, нещо, което правеше през цялата вечер, докато почти се беше озовала в скута му. Той като че ли не забелязваше, сякаш толкова бе свикнал да го свалят, че дори не го усещаше. Тед обаче забелязваше и искаше тя да си стои на мястото, там, където Спенс можеше да продължи да я опипва. Тъй като усмивката му не се променяше нито за миг, тя сама не беше сигурна откъде го знае, ала го знаеше и следващия път, когато го хванеше насаме, възнамеряваше да му каже да добави „сводник" към дългото си впечатляващо CV.

Спенс започна да си играе с пръстите й.

- Трябва да избирам между два хубави парцела. Единият - в предградията на Сан Антонио, град, в който кипи оживена търговска дейност. Другият е насред нищото.

Тед мразеше подобни игрички. Мег го разбра, когато го видя да се обляга още по-назад в стола толкова невъзмутим, колкото изобщо би могъл да бъде човек.

- Най-красивата част от нищото, която можеш да си представиш. И те искат да я съсипят с хотелски комплекс и грижливо поддържани игрища за голф.

- Не забравяй, че едва на трийсетина километра от града има самолетна писта. - Кени си играеше с телефона си.

- И почти нищо друго - продължи Спенс. - Никакви луксозни бутици за дамите. Никакви нощни клубове и изискани ресторанти.

Скийт се почеса по челюстта и ноктите му простъргаха по наболата посивяваща брада.

- На мен не ми се струва, че е кой знае какъв недостатък. Означава просто, че хората ще харчат повече пари в твоя комплекс.

- Когато не идват в Уайнет, за да се порадват на живота в малкия американски градец - добави Тед. - Като „Роустабаут” например. Какво по-автентично от това място - не е някаква фалшива национална верига с изкуствени рога по стените. А всички знаем колко много богаташите ценят автентичността.

Интересна забележка от устата на един мултимилионер. На Мег изведнъж й хрумна, че всички на масата, освен нея, са адски богати. Дори Скийт Купър трябва да беше скътал няколко милиона от наградните фондове, спечелени като кади надали.

Спенс обви пръсти около китката й.

- Да потанцуваме, госпожице Мег. Трябва да изгоря калориите от вечерята.

Не искаше да танцува с него, затова освободи ръката си, уж за да си вземе салфетка.

- Не разбирам съвсем защо толкова искаш да построиш курортен комплекс. Вече оглавяваш голяма компания. Защо ти е да си усложняваш живота допълнително?

- Има неща, които един мъж е предопределен да направи. - Прозвуча като реплика от някой от най-ужасните филми на баща й. - Чувала ли си за човек, на име Хърб Колер?

- Не мисля.

- „Колер Кампъни". Най-големият ми съперник.

Мег не се интересуваше особено от обзавеждане за бани, но дори тя беше чувала за „Колер Кампъни", така че кимна.

- Хърб притежава „Америкън Клъб" в Колер, Уисконсин, както и четири от най-добрите игрища за голф в Средния запад. Всяка стая в „Америкън Клъб” е обзаведена с най-съвременните аксесоари за баня. Има дори музей. Всяка година мястото е начело в ранглистата.

- Хърб Колер е важен човек - заяви Тед толкова непресторено, че Мег почти извъртя очи. Наистина ли тя бе единствената, която виждаше истинското лице под маската му? - Определено е легенда в света на голфа.

А Спенсър Скипджак искаше да надмине съперника си. Ето защо толкова държеше да построи този комплекс.

- Жалко обаче, че Хърб не построи комплекса си някъде, където хората могат да играят целогодишно - подхвърли Дали. - Уисконсин е страшно студен щат.

- Поради което аз бях достатъчно умен да избера Тексас - каза Скипджак. - Като малък често идвах тук от Индиана, на гости на семейството на майка ми. Винаги съм се чувствал като у дома си в Щата на самотната звезда³². Повече тексасец, отколкото хужър³³. - Той отново насочи вниманието си към Мег. - Където и да го построя, непременно кажи на баща си, че е поканен да дойде и да играе като мой гост.

- Обещавам. - Атлетичният й баща все още обичаше баскетбола, а благодарение на майка й сега яздеше за удоволствие, ала Мег изобщо не си го представяше как размахва стик за голф.

Днес беше говорила поотделно и с баща си, и с майка си, но вместо да ги помоли за пари, им бе съобщила, че си е намерила страхотна работа във важен кънтри клуб в Тексас. Макар и да не каза, че е координатор по забавленията, не си направи и труда да поправи майка си, когато тя стигна до подобно заключение и заяви колко прекрасно било, че Мег най-сетне била намерила полезен отдушник на вродените си творчески наклонности. Баща й просто се радваше, че има работа.

Мег повече не можеше да мълчи.

- На някого от вас хрумвало ли му е да оставите тази земя на мира? Искам да кажа, светът наистина ли се нуждае от още едно игрище за голф, гълтащо още и още природни ресурси?

Тед се намръщи почти незабележимо.

- Зелените площи за отдих са полезни за здравето на хората.

- И още как - отсече Спенс, преди Мег да успее да каже нещо за голфърите и техните „Бъдвайзер Лайт". - Двамата с Тед много сме говорили за това. - Той дръпна стола си назад. - Хайде, госпожице Мег. Много харесвам, тази песен.

Макар Спенс да беше този, който я дърпаше, Мег би могла да се закълне, че почувства как невидимата ръка на Тед я побутва към дансинга.

Спенс се оказа приличен танцьор, песента беше бърза, така че нещата започнаха добре. Ала когато пуснаха балада, той я притегли толкова близо до себе си, че токата на колана му се притисна в нея, да не говорим и за нещо доста по-неприятно.

- Не знам какво се е случило, за да се озовеш в това положение. - Лицето му докосваше ухото й. - Но изглежда, имаш нужда от някого, който да се погрижи за теб, докато си стъпиш на краката.

Мег се надяваше, че няма предвид онова, което й се струваше, че има предвид, ала доказателството под колана му потвърждаваше подозренията й.

- Не става дума за нищо, от което да се почувстваш неудобно - продължи той. - Просто да прекараме малко време заедно.

Мег нарочно се спъна в крака му.

- Ох. Май трябва да седна. Днес ми излязоха един-два мехура.

Спенс нямаше друг избор, освен да я последва обратно до масата.

- Не можа да ми издържи, на темпото.

- Обзалагам се, че са малко онези, които могат - каза господин Слагач.

Спенс придърпа стола си по-наблизо и преметна ръка през раменете й.

- Хрумна ми страхотна идея, госпожице Мег. Да отидем във Вегас тази вечер. Ти също, Тед. Позвъни на някое гадже и ела с нас. Ще се обадя на пилота си.

Толкова бе сигурен, че ще се съгласят, че веднага посегна към телефона си, и тъй като никой от мъжете на масата не се опита да го разубеди, Мег разбра, че трябва да се оправя сама.

- Извинявай, Спенс, но утре съм на работа.

Той смигна на Тед.

- Кънтри клубът, в който работиш, не е кой знае какво и съм сигурен, че Тед без проблем ще убеди шефа ти да ти даде ден-два почивка. Какво ще кажеш, Тед?

- Ако той не може да го направи, аз мога - заяви Дали, хвърляйки я на вълците.

Кени също се включи:

- Нека аз. На драго сърце ще се обадя в клуба.

Тед я наблюдаваше над бирената си бутилка, без да казва нищо. Мег отвърна на погледа му, толкова бясна, че кожата й гореше. Напоследък беше изтърпяла много, но това нямаше да понесе.

- Работата е там... - започна, процеждайки сричките с усилие. - Не съм точно свободна. Емоционално.

- В смисъл? - попита Спенс.

- Ами... сложно е. - Започваше дай се повдига. Защо животът нямаше бутон за пауза? В този момент се нуждаеше точно от това, защото без възможност да помисли на спокойствие, щеше да каже първото, което й дойде на ума, възможно най-глупавото, което можеше да измисли, но така беше, като нямаше бутон за пауза. - Тед и аз.

Бирената бутилка на Тед изтрака в зъбите му. Кени наостри уши, а Спенс придоби учуден вид.

- Тази сутрин казахте, че не сте двойка.

Мег си лепна насилена усмивка.

- Не сме. Засега. Но се надявам. - Думата заседна в гърлото й като кост. Току-що беше потвърдила подозренията на целия град за причините, накарали я да развали сватбата.

Кени обаче се облегна в стола си и заяви, по-скоро развеселено, отколкото обвинително:

- На Тед непрекъснато му се случват такива неща с жените. Никой от нас не може да проумее защо.

Без да сваля непринудената усмивка от лицето си, Тед процеди:

- Няма да го бъде, Мег.

- Единствено времето ще покаже. - Видяла веднъж колко много го беше ядосала, Мег моментално се въодушеви от темата, въпреки последиците, които думите й можеха да имат. - Имам лошия навик да се увличам по най-лошите мъже. - Остави им един миг, за да го преглътнат, и продължи: - Не че Тед не е съвършен. Дори прекадено съвършен, очевидно, но... в привличането невинаги има логика.

Рунтавите тъмни вежди на Спенс се сключиха.

- Не трябваше ли да се ожени за дъщерята на президента едва миналия месец?

- Края на май - отвърна Мег. - Луси е най-добрата ми приятелка. Беше същинска катастрофа, както несъмнено си научил от пресата. - Тед я наблюдаваше, лепнал дежурната непринудена усмивка на лицето си, ала един микроскопичен нерв в крайчеца на окото му подскачаше. Мег вече истински се забавляваше. - Само че Луси не беше подходящата жена за него. Благодарение на мен той вече го знае и откровено казано, благодарността му щеше да е смущаваща, ако не бях толкова хлътнала.

- Благодарност? - Гласът на Тед приличаше на закалена стомана.

По дяволите всичко. Мег махна с ръка и започна да си измисля като истинска дъщеря на актьора и сценарист Джейк Коранда.

- Бих могла да се престоря на срамежлива и да си дам вид, че не съм безпаметно (и наистина имам предвид безпаметно) влюбена в него, но никога не съм била от жените, които играят игрички. Винаги слагам картите си на масата. Така е по-добре в дългосрочен план.