- Не се притеснявай, Мег. Току-що направи мача още по-интересен.

Мег никога не бе виждала човек, който да се преструва по-добре от него, но дори ако останалите не го усещаха, тя знаеше, че е бесен.

Всички заедно поеха по феъруея. Лицето на Скипджак беше зачервено, ризата лепнеше на масивните му гърди. Мег разбираше играта достатъчно добре, за да знае какво трябва да се случи. Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един допълнителен удар на тази дупка, така че, ако всички други направеха пар, той щеше да спечели дупката за своя отбор. Но ако Дали или Тед направеха бърди, Скипджак също щеше да се нуждае от такова, за да я спечели, нещо, което изглеждаше доста невероятно. В противен случай мачът щеше да завърши с неудовлетворителен равен резултат.

Благодарение на намесата й Тед беше най-далеч от флагчето, така че беше пръв за втория удар. Тъй като никой от останалите не беше достатъчно близо, за да ги чуе, Мег успя да му каже точно какво мисли.

- Остави го да победи, идиот такъв! Не виждаш ли кожо много означава това за него?

Вместо да се вслуша в думите й, той приземи топката във феъруея, спечелвайки си позиция, която дори Мег виждаше, че бе съвършена.

- Малоумник - измърмори тя. - Ако направиш бърди, почти е сигурно, че гостът няма как да спечели. Наистина ли смяташ, че това е най-добрият начин да го предразположиш за отвратителните си преговори?

Тед метна стика към нея.

- Знам как се играе тази игра, Мег, също като Скипджак. Не е дете.

И той се отдалечи.

Дали, Кени и навъсеният Скипджак приземиха топките си на грийна с по три удара, ала Тед го направи само с два. Беше изоставил всякакъв здрав разум. Очевидно да загубиш мач беше смъртен грях за онези, които почитаха бога на голфа.

Мег първа стигна до топката на Тед. Намираше се върху голяма туфа трева, подхранвана от химикали, в съвършена позиция за бърди. Мег свали чантата със стиковете от рамо, замисли се за миг върху принципите си, след което с всичка сила стовари гуменката си върху топката.

Когато чу Тед да се приближава зад нея, побърза да поклати печално глава.

- Колко жалко. Изглежда, че е заседнала в дупка.

- Дупка? - Тед я избута настрани и видя топката си, потънала дълбоко в тревата.

Докато отстъпваше назад, Мег забеляза Скийт Купър - застанал на ръба на грийна, той я наблюдаваше с малките си, заобиколени от бръчици очи. Тед се взираше в топката.

-Какво, по...

- Някакъв гризач. - От начина, по който Скийт го каза, Мег разбра, че бе видял точно какво се е случило.

- Гризач? Тук няма никакви... - Тед рязко се обърна към нея. - Не ми казвай...

- Можеш да ми благодариш по-късно - заяви тя.

- Проблем ли има? - провикна се Скипджак от другия край.

- Тед го закъса - извика Скийт в отговор.

На Тед му бяха необходими два удара, за да излезе от душата, в която Мег го беше закопала. Все пак успя да направи пар, но то не беше достатъчно. Кени и Скипджак спечелиха мача.

Кени като че ли искаше единствено да се прибере при жена си, вместо да се радва на победата си, ала Спенсър не спря да се хили чак до клубното помещение.

- На това му се вика мач. Жалко, че накрая изгуби, Тед. Кофти късмет. - Докато говореше, той отброяваше банкноти от една голяма пачка - бакшиша на Марк. - Добра работа свърши. Можеш да ми бъдеш кади по всяко време.

- Благодаря, господине. За мен бе удоволствие.

Кени даде няколко двайсетачки на Лени, стисна ръката на партньора си и пое към вкъщи. Тед бръкна в джоба си, натъпка някакъв бакшиш в шепата й и сключи пръстите й около него.

- Не ти се сърдя, Мег. Ти направи каквото можа.

- Благодаря.

Беше забравила, че си има работа със светец.

Спенсър Скипджак се приближи зад нея, сложи ръка на кръста й и я разтърка. Повече от гадно.

- Госпожице Мег, Тед и приятелите му ще ме водят на вечеря днес. За мен ще бъде чест, ако ме придружиш.

- Господи, с удоволствие, но...

- На драго сърце ще дойде - намеси се Тед. - Нали, Мег?

- При нормални обстоятелства, да, но...

- Не бъди срамежлива. Ще те вземем в седем часа. Мястото, където Мег е отседнала в момента, е малко трудно за откриване, така че аз ще шофирам. - Той я погледна и стоманеният блясък в очите му красноречиво говореше, че ще й се наложи да си търси друго място за живеене, ако откаже.

Мег преглътна.

- Неофициално облекло?

- Съвсем неофициално - отвърна той.

Докато мъжете се отдалечаваха, тя се замисли над отвратителната перспектива да бъде принудена да отиде на среща с егоцентричен самохвалко на годините на баща й. Беше достатъчно гадно само по себе си, но щеше да бъде още по-ужасно, докато Тед следи всяка нейна крачка.

Тя разтърка схванатото си рамо и разтвори длан, за да види бакшиша, който беше получила, задето четири часа и половина беше влачила нагоре-надолу петнайсеткилограмова чанта със стикове за голф под парещото тексаско слънце.

Там почиваше еднодоларова банкнота.

Неонови реклами на бира, еленски рога и спортни сувенири украсяваха квадратния дървен бар в средата на „Роустабаут". Край две от стените на долнопробното заведение имаше сепарета, край третата - билярдни маси и видео игри. През уикендите свиреше кънтри група, ала сегаот джубокса до малкия издраскан дансинг се носеше Тоби Кийт30.

Мег беше единствената жена на масата, което я караше да се чувства мъничко като компаньонка в клуб за джентълмени, макар да се радваше, че съпругите на Дали и Кени ги няма, тъй като и двете я ненавиждаха. Бяха я настанили между Спенсър и Кени, точно срещу Тед, който седеше от другата страна на масата заедно с баща си и Скийт Купър, верния му кади.

- „Роустабаут" е същинска институция по тези места - каза Тед, докато Скипджак довършваше чиния с ребърца. - Много неща е видял. Добри, лоши и грозни.

- Определено си спомням грозните - обади се Скийт. - Като например когато Дали и Франси се изпокараха на паркинга. Беше преди повече от трийсет години, много преди да се оженят, но хората и до днес говорят за това.

- Така си е - потвърди Тед. - Нямате представа колко пъти съм чувал тази история. Майка ми забравила, че е наполовина колкото баща ми, и се опитала да му откъсне главата.

- И почти успя. Онази нощ беше като обезумяла - продължи Скийт. - Аз и бившата жена на Дали едва успяхме да ги разтървем.

- Не е точно, както се опитват да го изкарат - каза Дали.

- Точно както се опитват да го изкарат си е. - Кени прибра телефона си, след като провери как е жена му.

- Ти пък откъде знаеш? - изръмжа Дали. - Тогава беше още хлапе и дори не беше там. Да не говорим пък за твоята история на паркинга на „Роустабаут". За нощта, когато лейди Ема ти се ядоса и ти задигна колата. Наложи ти се да я гониш по магистралата.

- Не ми отне много дълго да я настигна - заяви Кени. - Жена ми никак не я биваше като шофьор.

- Все още не я бива - каза Тед. - Най-бавният шофьор в окръга. Даже миналата седмица заради нея стана огромно задръстване на Стоун Куори Роуд. Трима души ми се обадиха, за да се оплачат.

Кени сви рамене.

- Колкото и да се мъчим, не можем да я убедим, че ограниченията на скоростта не са просто учтива препоръка.

Бяха продължили в този дух през цялата вечер. Забавляваха Скипджак с дружелюбното си южняшко дърдорене, докато Спенс (както й беше заръчано да му казва) ги слушаше развеселено и с мъничко арогантност. Харесваше му да го ухажват тези известни мъже, приятно му бе да знае, че притежава нещо, което те искат, нещо, което можеше и да не им даде. Прокара салфетката по устата си, за да избърше част от соса за барбеюо.

- Странни обичаи имате в този град.

Тед се облегна в стола си, спокойно отпуснат както винаги.

- Не ни спира кой знае колко бюрокрация, това поне е сигурно. Хората тук не виждат смисъла от прекадено много канцеларщина. Ако искаме да направим нещо, просто го правим.

Спенс се усмихна на Мег.

- Имам чувството, че всеки момент ще ми сервират платено рекламно съобщение.

Крайно време беше да го направят. Мег беше уморена до смърт и не искаше нищо друго, освен да се свие на кълбо в галерията си в църквата и да заспи. След катастрофалното си представяне като кади беше прекарала остатъка от деня, карайки количката за напитки. За съжаление, непосредственият й началник беше някакъв хлапак с минимални умения в общуването и никаква представа как беше организирал работата си нейният предшественик. Откъде да знае, че жените в клуба са пристрастени към диетичния студен чай „Аризона" и се сърдят, ако той не ги очаква на четиринайсетия тий? И все пак това не бе толкова ужасно, колкото да остане без „Будвайзер Лайт”. В крайно интересен случай на самозаблуда, по-пълниг членове на клуба, изглежда, бяха заключили, че думата „лайт"31 означава, че могат да пият двойно повече. Коремите им би трябвало да са достатъчно доказателство, че грешат, но очевидно не бяха.

Най-учудващо от всичко обаче бе колко неотвратигелен й се бе сторил денят. Би трябвало да ненавижда работата в кънтри клуб, но й беше приятно да е навън, дори и да не можеше да кара където си поиска из игрището, а вместо това бе принудена да паркира или на петия, или на четиринайсетия тий. Това, че не я уволниха, беше бонус.

Спенс се опита да надникне в блузата, която тя си беше направила от копринения шал, който бе носила на вечерята преди сватбата, и която сега бе съчетала с чифт дънки. През цялата вечер я докосваше - проследяваше очертанията на костите в китката й, галеше я по рамото и по кръста, преструваше се, че се интересува от обиците й, за да потърка долната част на ухото й. Тед не беше пропуснал нито едно докосване и за първи път, откакто се бяха запознали, изглеждаше доволен, че тя е тук. Спенс се наведе прекадено близо към нея.

- Ето пред каква дилема съм изправен, госпожице Мег.