Докато слушаше как кадитата възхваляват играчите си, Мег

заключи, че всичко е заради егото. Да си имаш свой собствен отбор от клакьори. Тя реши да изпробва теорията си.

- Леле! - възкликна, когато отново дойде редът на Тед. - Страхотен удар. Колко далеч отиде само. Чак... ей там.

Мъжете я зяпнаха. Последва дълга пауза, нарушена най-сетне от Кени:

- Ще ми се и аз да можех да удрям топката така. - Още една пауза. - Далеч.

Мег се зарече да не казва нито дума повече и сигурно щеше да успее, ако Спенсър Скипджак не обичаше толкова много да говори.

- Внимавай сега, госпожице Мег. Ще използвам малка хитринка, която научих от Фил Микелсън28, за да изпратя тази топка точно до флагчето.

Тед настръхна, както винаги щом Скипджак се обърнеше към нея. Несъмнено очакваше Мег да им подлее вода и тя определено би го направила, ако от това зависеха единствено неговите щастие и благосъстояние. Само че още нещо беше заложено на карта.

Беше изправена пред невъзможен избор. Последното, от което планетата се нуждаеше, бе още едно игрище за голф, гълтащо природни ресурси, ала дори тя виждаше колко много страда градът. Във всеки брой на местния вестник съобщаваха за поредния малък местен бизнес, видял се принуден да затвори, или пък за още една останала без средства благотворителна организация, която не е в състояние да се справя с увеличеното търсене на услугите й. И как би могла да съди другите, когато самата тя водеше живот, който едва ли можеше да се нарече природосъобразен, като се започнеше с гълтащата й бензин кола? Както ида постъпеше сега, щеше да бъде лицемерка, така че реши да последва инстинкта си, да изостави още няколко от принципите си и да се държи като добро момиче заради един град, който я мразеше.

- Да ви гледа човек как играете голф, е истинско удоволствие, господин Скипджак.

- Ами, аз съм слабак в сравнение с тези момчета.

- Но те играят голф по цял ден - възрази тя. - Вие си имате истинска работа.

Стори й се, че чу как Кени Травълър изпръхтя.

Скицджак се разсмя и отвърна, че му се искало тя да му бъде кади, въпреки че не знаела нищо за голфа и щели да му трябват повече от седем удара, за да компенсира нейните грешки.

Когато спряха в клубното помещение между деветата и десетата дупка, резултатът беше равен - четири дупки за Тед и Дали, четири за Кени и Спенсър и една, където нямаше победител. Мег получи кратка почивка - не дрямката, за която си мечтаеше, но достатъчно време, за да наплиска лицето си със студена вода и да сложи лепенки на мехурите по стъпалата си. Марк я дръпна настрани и я скастри, задето фамилиарничела с членовете на клуба, вдигала прекалено много шум, не се държала достатъчно близо до играча си и му хвърляла гадни погледи.

- Тед Бодин е най-свестният в клуба, не разбирам какъв ти е проблемът. Отнася се с уважение към всички служители и дава големи бакшиш.

Мег подозираше, че това едва ли ще важи за нея.

Марк се отдалечи, за да продължи да се подмазва на Кени, и Мег отиде до голямата тъмносиня чанта на Тед, изпълнена с отвращение. Златистите чорапчета за стиковете бяха в тон с шевовете. Само две чорапчета. Очевидно вече беше изгубила едно. Тед се приближи иззад нея, намръщи се при вида на липсващото чорапче, а после насреща й.

- Прекалено се умилкваш около Скипджак. Стой настрани.

Е, дотук беше с доброто момиче. Тя понижи глас.

- Израснала съм в Холивуд, така че много по-добре от теб разбирам мъжете с гигантско его като него.

- Така си мислиш ти. - Той нахлупи бейзболната шапка, която държеше, на главата й. - И си сложи шапка, по дяволите. Тук имаме истинско слънце, не онова жалко подобие, на което сте свикнали в Калифорния.

На десетата дупка, Мег извади Тед и баща му от играта, като изскубна няколко бурена, за да улесни Тед. Ала дори и с трите дупки, които му беше коствала, както и няколкото заблудени удара на Тед, когато твърде настойчиво се опитваше да скрие точно колко й е бесен, той си оставаше наистина борбен.

- Днес играеш много странно, синко - отбеляза Дали. - Мигове на брилянтност, съчетани с умопомрачителна лудост. От години не съм те виждал да играеш толкова добре... нито пък толкова зле.

- Случва се, когато сърцето ти е разбито. - Кени замахна с пътъра си от ръба на грийна. - Понякога полудяваш малко. - Топката му спря на няколко сантиметра от дупката.

- Плюс унижението от това, че зад гърба ти всички в града все още те окайват. - Скийт, единственият кади, на когото беше разрешено да фамилиарничи с играчите, махна някакъв боклук, паднал на тревата.

Дали се приготви за удар с пътъра.

- Опитах се да му дам пример как да задържи една жена. Той обаче не ми обърна никакво внимание.

Изглежда, че им доставяше удоволствие да се шегуват със слабите места на другите. Дори собственият баща на Тед. Изпитание за мъжествеността или нещо такова. Ако приятелките й се отнасяха една с друга така, както тези мъже, нещата щяха да завършат със сълзи. Ала Тед просто се усмихна лениво, изчака реда си и вкара топката от три метра.

Докато се отдалечаваха от грийна, по причина, която Мег така и не разбра, Кени Травълър реши да каже на Спенсър Скипджак кои са родителите й. Очите на Скипджак грейнаха.

- Джейк Коранда ти е баща? Ама че работа. А аз си мислех, че си станала кади за пари. - Той премести поглед между нея и Тед. - Вие двамата да не сте двойка?

-Не! - казаМег.

- Боя се, че не - отвърна Тед нехайно. - Както можеш да

предположиш, все още опитвам да се съвзема от разваления си годеж.

- Не мисля, че го наричат развален годеж, когато те зарежат пред олтара - изтъкна Кени. - На това обикновено му казват катастрофа.

Как можеше Тед да се притеснява, че тя ще го изложи пред Скипджак, когато собствените му приятели се справяха толкова добре? Скипджак обаче като че ли си изкарваше страхотно и Мег си даде сметка, че тези свойски майтапи го карат да се чувства един от тях. При цялото си тъпашко, момчешко държание, Дали и Кени го бяха разбрали какъв е.

След като научи чия дъщеря е, Скипджак се лепна за нея.

- Е, какво е да отраснеш с баща като Джейк Коранда?

Бяха й задавали този въпрос безброй пъти и Мег все още се обиждаше, че хората не говореха по същия начин за майка й, която бе точно толкова преуспяла, колкото и баща й. И този път тя използва дежурния си отговор:

- И двамата ми родители за мен са просто мама и татко.

Тед най-сетне осъзна, че може и да има някаква полза от нея.

- Майката на Мег също е известна. Ръководи голяма агенция за таланти, но преди това е била прочут модел и актриса.

Майка й бе участвала точно в един филм, „Затъмнение в неделя сутрин", където се беше запознала с баща й.

- Я чакай малко! - възкликна Спенсър. - Дяволите да го... Като хлапе имах плакат на майка ти в стаята си.

Още нещо, което Мег бе чувала безброй пъти.

- Я виж ти.

Тед я стрелна с кос поглед.

Скипджак не престана да говори за известните й родители, докато не стигнаха до седемнайсетата дупка. Благодарение на няколко удара с пътъра двамата с Кени изоставаха с една дупка и той изобщо не беше доволен. Още по-недоволен стана, когато точно преди Кени да замахне, телефонът му иззвъня и той вдигна. Оказа се жена му, за да му каже, че се е порязала, докато работела в градината, и отишла на лекар, за да я зашият. От отговорите на Кени разбраха, че порязването не е сериозно и жена му не искаше и да чуе той да прекрати мача, но оттогава Кени стана разсеян.

Мег виждаше колко много Скипджак иска да спечели, виждаше също така, че нито на Тед, нито на Дали им идва на ума да отстъпят дори когато на карта беше заложено бъдещето на

града. Дали от самото начало играеше отлично, а непостоянното представяне на Тед бе останало зад гърба му. Мег имаше странното чувство, че той дори се наслаждава на предизвикателството да навакса трите дупки, които бе изгубил заради нея.

Скипджак се сопна на Марк, задето се забавил да му подаде стика. Усещаше, че победата му се изплъзва, а заедно с това и възможността да се хвали, че двамата с Кени Травълър са победили Дали и Тед Бодин на собственото им игрище. Дори престана да дотяга на Мег с въпросите си.

Всичко, което отбор Бодин трябваше да направи, бе да пропусне няколко удара и Спенсър Скипджак щеше да бъде в щедро разположение на духа за предстоящите им преговори, ала те като че ли не го осъзнаваха. Мег не разбираше. Би трябвало да ласкаят огромното его на своя гост, вместо да играят така, сякаш единственото, което има значение, е резултатът от мача. Очевидно смятаха, че да си подхвърлят шегички и да накарат Скипджак да се чувства един от тях, е достатъчно. Ала Скипджак беше от сръдливите. Ако Тед искаше да го размекне, двамата с баща му трябваше да изгубят този мач. Вместо това те правеха всичко по силите си, за да запазят водачеството си с една дупка.

За щастие, Кени дойде на себе си на седемнайсетия грийн и с един страхотен удар с пътъра изравни двата отбора.

На Мег изобщо не й хареса решителният блясък в очите на Тед, когато той замахна за първия удар на последната дупка. Той зае стойка, вдигна драйвъра... и в същия миг тя, без да иска нарочно, изпусна чантата със стиковете му за голф...

8.

Стиковете се изтърсиха на земята с трясък. И седмината мъже, застанали около осемнайсетия тий, рязко се обърнаха към нея. Мег опита да си придаде смутен вид.

- Опа. Да му се не види. Голяма грешка.

Топката на Тед се беше приземила в далечния ляв ръф29 и Скипджак се ухили.

- Госпожице Мег, определено се радвам, че не си ми кади.

Мег зарови в пръстта с върха на гуменката си.

- Наистина съжалявам.

Как ли пък не.

И как реагира Тед на нейния гаф? Благодари ли й, задето му беше напомнила кое е най-важно днес? Или пък дойде при нея и стовари стика си върху главата й, както беше сигурна, че иска да направи? О, не. Господин Самото съвършенство бе прекадено хладнокръвен за нещо такова. Вместо това той й отправи ангелската си усмивка, приближи се до нея с нехайна стъпка и собственоръчно вдигна чантата си.