Сюзън Филипс - Господин Неустоим

Когато стигнаха тренировъчното игрище, тя остави чантата със стиковете на Тед и извади един айрън с буквата S. Тед за малко да й откъсне ръката, докато го издърпваше от нея. Мъжете започнаха да загряват и Мег най-сетне имаше възможност да разгледа Спенсър Скипджак, санитарния гигант. Над петдесетгодишер, той имаше изпито лице, което й напомняше за Джони Кеш¹⁹, и макар че все още нямаше шкембе, бе започнал да наедрява около кръста. Въпреки че беше гладко обръснат, челюстта му тъмнееше едва забележимо. Панамена шапка, обточена с лента от змийска кожа, почиваше върху тъмна коса, прошарена от сребристи нишки. На кутрето си носеше сребърен пръстен с голям камък, а около косматата му китка беше закопчан скъп часовник. Имаше силен боботещ глас и държание, което издаваше както голямо его, така и очакването всички да му обръщат внимание.

- Миналата седмица играх в „Пебъл"²⁰ с няколко момчета от Професионалната асоциация - оповести той, докато надяваше ръкавица за голф. - Аз платих за всичките. Страшно добре играх.

- Боя се, че не можем да се мерим с „Пебъл" - каза Тед. - Но ще направим всичко по силите си, за да се получи хубава игра.

Четиримата започнаха да загряват. Скипджак й се струваше опитен играч, но Мег подозираше, че не може да се мери с двама професионалисти и Тед, който бе печелил Аматьорската купа, както неведнъж бе чула. Тя приседна на една от дървените пейки, за да гледа.

- Ставай - изсъска й Марк. - Кадитата никога не сядат.

Естествено, че не сядаха. Би било прекалено разумно да го правят.

Когато най-сетне си тръгнаха от тренировъчното игрище, кадитата изостанаха зад играчите, които обсъждаха предстоящия си мач. Мег успя да чуе достатъчно, за да разбере, че ще играят нещо, наречено „най-добрата топка" - Тед и Дали срещу Кени и Спенсър Скипджак. След всяка дупка играчът с най-малък брой удари, печелеше точка за своя отбор. Отборът с най-много точки печелеше мача.

- Какво ще кажете за двайсетдоларов Насау²¹, за да е по-интересно? - предложи Кени.

- По дяволите, момчета - възрази Скипджак, - с приятелчетата ми всяка събота играем на хилядадоларов Насау.

- Против религията ни е - провлачи Дали. - Ние сме баптисти.

Съмнително, при положение че сватбата на Тед трябваше да се състои в презвитерианската църква, а Кени Травълър беше католик.

Когато стигнаха до първия тий, Тед се приближи до Мег и протегна рък с отровен поглед в очите.

- Драйвър²².

- Откакто станах на шестнайсет години - отвърна тя. - Ами ти?

Той посегна покрай нея, свали чорапчето на най-дългия стик и го извади.

Скипджак беше пръв. Марк прошепна, че останалите играчи ще трябва да му дадат общо седем допълнителни удара²³, за да бъде играта справедлива. Ударът му изглеждаше впечатляващ, ала никой не каза нищо, така че може и да не беше. След него наред беше Кени, а после Тед. Дори Мег нямаше как да не види силата и изяществото в предварителния му замах, но когато настъпи моментът за истинския удар, нещо се обърка. Малко преди да докосне топката, той изгуби равновесие и я запрати наляво.

Всички се обърнаха към нея. Тед си беше лепнал обичайната усмивка на светец, ала в очите му горяха пъклени огньове.

- Мег, ако нямаш нищо против...

- Какво направих?

Марк побърза да я дръпне настрани и й обясни, че да допуснеш два стика в чантата да се ударят, докато играчът замахва за удар, е престъпление против човечеството. Сякаш това, че замърсяваха потоци и съсипваха мочурища, нямаше значение.

След това Тед направи всичко по силите си да я хване насаме, но тя успя да го избягва до третата дупка, когато един лош удар го вкара в пясъчен изкоп - бункер, както го наричаха. Заради цялото това раболепие - да му влачи чантата и да трябва да го нарича „господине" (нещо, което досега беше успяла да избегне), беше наложително тя да нанесе първия удар.

- Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше накарал да ме уволнят от хотела.

Той има безочието да придобие вбесено изражение.

- Не съм накарал да те уволнят. Беше Лари Стелман. Два дена подред си му разваляла следобедната дрямка.

- Петстотинте долара, които ми предложи, са в горното джобче на чантата ти. Ще очаквам да получа част от тях под формата на много щедър бакшиш.

Той стисна челюст.

- Имаш ли представа колко е важен днешният ден?

- Забрави ли, че снощи подслушах разговора ти? Така че знам точно какво е заложено на карта и колко много искаш да впечатлиш важния си гост.

- И все пак ето те тук.

- Е, поне за тази катастрофа не можеш да виниш мен. Макар да ми е ясно, че точно това ще направиш.

- Не знам как си успяла да се вредиш като кади, но ако си мислиш, че...

- Чуй ме добре, Тиодор. - Мег стисна ръба на чантата. - Накараха ме да го направя. Ненавиждам голфа и нямам представа какво правя. Никаква, ясно ли ти е? Така че те съветвам да сториш всичко по силите си да не ме притесняваш допълнително. - Тя отстъпи назад. - А сега стига си приказвал и удари проклетата топка. И този път ще съм ти задължена, ако направиш така, че да полети напред, та да не се налага да обикалям насам-натам след теб.

Той й отправи убийствен поглед, който изобщо не се връзваше с репутацията му на светец, след което издърпа един стик от чантата, доказвайки, че прекрасно може да го прави и сам.

- Щом свършим тук, двамата с теб веднъж завинаги ще си уредим сметките. - Удари топката с мощен, подхранван от яростта замах, о който се разхвърча пясък. Топката отскочи на десетина ярда²⁴ пред грийна, търкулна се по възвишението до флагчето, задържа се за миг на ръба на дупката и тупна вътре.

- Впечатляващо - заяви Мег. - Кой би предположил, че съм толкова добър инструктор по голф.

Той хвърли стика в краката й и се отдалечи с широка крачка, докато останалите го поздравяваха за добрия удар от другата страна на феъруея.

- Защо не метнеш малко от този късмет насам? - Тексаският акцент на Скипджак не може да беше истински, понеже той беше родом от Индиана, ала очевидно бе от онези, които обичат да се вписват.

На следващия грийн Мег беше кадито йай-близо до флагчето. Докато Тед замахваше с пътъра си²⁵, Марк й кимна едва забележимо. Тя си беше научила урока, че не бива да прави неочаквани движения, затова дори когато всички се разкрещяха, изчака топката на Тед да удари флагчето и тупне в дупката, преди да го извади.

Дали простена. Кени се ухили. Тед наведе глава, а Спенсър Скипджак заяви тържествуващо:

- Изглежда, че кадито ти току-що ти коства тази дупка, Тед.

Мег забрави, че от нея се очаква да бъде няма... както и изпълнителна, весела и раболепна.

- Какво направих?

Марк беше пребледнял от челото до логото на ризата си.

- Наистина съжалявам за това, господин Бодин. - След това се обърна към нея с мрачна сдържаност: - Мег, не може да допуснеш топката да се удари във флагчето. Това се наказва.

- Играчът се наказва заради грешката на кадито? Това е глупаво. Топката, така или иначе, щеше да влезе.

- Не се тревожи, миличка - ободряващо каза Скипджак. - На всекиго може да се случи.

Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един удар повече и изобщо не се опита да скрие своето ликуване, след като никой не успя да вкара топката.

- Изглежда, че моето бърди²⁶ току-що ни спечели тази дупка, партньоре. - Той плесна Кени по гърба - Сещам се за онзи път, когато играх с Бил Мъри и Рей Романо²⁷ в „Сайпръс Пойнт". И двамата са страшни образи...

Сега Тед и Дали изоставаха с една дупка, ала Тед го посрещна невъзмутимо... много ясно.

- Ще наваксаме на следващата дупка.

На Мег изобщо не й беше трудно да разтълкува свирепия поглед, който й отправи тайно от другите.

- Ама че нелепа игра - измърмори тя двайсетина минути по-късно, след като отново го прецака, нарушавайки поредното абсурдно правило. Опитвайки се да бъде добър кади, тя вдигна топката на Тед, за да избърше полепналата по нея мръсотия, само за да установи, че не й е позволено да го прави, докато топката не е на грийна, а местоположението й - маркирано. Сякаш в това имаше някаква логика.

- Добре, че направи бърди на първата и втората дупка, синко - подхвърли Дали. - Днес определено имаш страшно лош късмет.

Мег не виждаше смисъл да пренебрегва очевидното.

- Аз съм лошият късмет.

Марк я стрелна с предупредителен поглед, задето беше нарушила правилото да не говори и задето не беше нарекла Дали „господине”, ала Спенсър Скипджак се разсмя.

- Поне е откровена. Което не може да се каже за много жени.

Беше ред на Тед да й отправи предупредителен поглед, този

път, за да й забрани да изкоментира идиотското подвеждане на цял пол под един общ знаменател. Не й стана приятно, че Тед толкова добре бе разчел мислите й. И определено не харесваше Спенсър Скипджак, който беше самохвалко и обичаше да ръси имена на знаменитости, които познаваше.

- Последния път, когато бях във Вегас, попаднах на Майкъл Джордан в една от частните стаи...

Мег успя да премине седмата дупка, без да наруши нито едно правило, но раменете я боляха, новите гуменки й бяха направили мехур на кутрето, беше й горещо, а й оставаха още единайсет отвратителни дупки. Да влачи петнайсеткилограмова торба със стикове за голф вместо атлетичния, метър осемдесет и пет сантиметров шампион, който спокойно можеше да го прави сам, й се струваше все по-нелепо. Ако тези здрави, силни мъже бяха прекадено мързеливи, за да носят собствените си стикове, защо не си вземеха колички за голф? В това с кадитата нямаше никаква логика. Освен...

- Добър удар, господин Скипджак. Направихте го без грешка. - Марк кимна с възхищение.

- Страхотно се възползвахте от вятъра, господин Травълър - каза Лени.

- Завъртя я като пумпал - рече Скийг Купър на бащата на Тед.