Паркингът за служители беше по-празен, огколкото Мег очакваше да го завари в осем сутринта. Докато влизаше през служебния вход, си напомни, че трябва да внимава Тед и приятелчетата му да не я забележат. Отиде до кабинета на помощник-управителя, но той беше заключен, а целият първи етаж на клуба - празен. Тя отново излезе навън. На игрището имаше неколщша голфъри, ала единственият служител, който се виждаше, бе един мъж, поливащ розите. Когато го попита къде са всички, той й отвърна на испански нещо за това, как били болни, след което я насочи към една врата на приземния етаж.

Спортният магазин беше обзаведен като стара английска кръчма, с тъмно дърво, месингови аплици и килим на синьо-зелено каре. Пирамиди от стикове за голф се издигаха като стражи между грижливо подредени купчинки от екипи за голф, обувки и козирки с логото на клуба. Магазинът беше празен, ако не се броеше спретнатият тип зад щанда, който трескаво натискаше клавишите на телефона си. Когато се приближи, Мег прочете името му върху лепенката на гърдите му. Марк. Беше малко по-нисък от нея, на около двайсет и пет години, слаб, с грижливо подстригана светлокестенява коса и хубави зъби - някогашно колежанче, което за разлика от нея се чувстваше съвсем удобно в спортна риза, украсена с логото на кънтри клуба.

Представи му се и той вдигна поглед от телефона си.

- Страшен ден си избрала да започнеш работа. Кажи ми, че си била кади или поне играеш голф.

- Не. Аз съм новото момиче за количката с напитки.

- Аха, разбирам. Но си била кади, нали?

- Гледала съм „Слуги и господари"16. Това брои ли се?

Марк очевидно не се отличаваше с кой знае какво чувство за хумор.

- Виж, нямам време за празни приказки. Всеки момент ще пристигне много важна четворка. - След разговора, който бе чула снощи, на Мег не й беше трудно да се досети кои са членовете на тази толкова важна четворка. - Току-що открих, че всичките ни кадита, с изключение на един, както и повечето от останалите ни служители, са получили хранително натравяне. Вчера от кухнята са поднесли развалено кисело зеле на обяда за служителите и повярвай ми, някой ще си изгуби работата зарад и това.

Мег изобщо не харесваше накъде отиваше разговорът. Ама никак.

- Аз ще бъда кади на ВИП госта ни - продължи Марк и излезе иззад щанда. - Лени (той е един от постоянните ни кадита) мрази кисело зеле и вече идва насам. Дали ще е със Скийт, както обикновено, което си е истинско облекчение. Но все още не ми достига един кади, а няма време да търся друг.

Мег преглътна.

- Онзи мил човек, който поливарозите до пилона...

- Не говори английски. - Марк започна да я побутва към една врата в задната част на магазина.

- Несъмнено има още някой от персонала, който не е ял от киселото зеле.

- Да, барманът ни, който е със счупен глезен, и Джени от счетоводството, която е на осемдесет години. - Докато отваряше вратата и й даваше знак да излезе, Мег почувства, че я оглежда преценяващо. - Не мисля, че ще е проблем да носиш чантата в продължение на осемнайсет дупки.

- Но аз никога не съм играла голф и не знам нищичко за него. Дори не уважавам тази игра. Всички изсечени дървета и пестицидите, които причиняват рак. Ще бъде истинска катастрофа. - По-голяма, отколкото той можеше да си представи. Преди броени минути бе обмисляла как да остане незабелязана от Тед Бодин. А сега това.

- Аз ще ти казвам какво да правиш. Ако се справиш добре, ще спечелиш много повече, отколкото, като караш количката с напитки. Възнаграждението за начинаещ кади е двайсет и пет долара, но онези мъже дават страшно големи бакшиши. Ще получиш поне четиресет отгоре. - Той задържа вратата, за да може тя да мине. - Това е стаята на кадитата.

В претъпканото помещение имаше продънен диван и няколко сгъваеми метални стола. Табло за съобщения с надпис „Хазартът - забранен" висеше над сгъваема маса, върху която бяха разпилени карти за игра и чипове за покер. Марк включи малкия телевизор и взе едно DVD от рафта.

- Това е образователното филмче, което пускаме на хлапетата в детската ни програма за кадита. Изгледай го, докато дойда да те взема. Не забравяй да стоиш близо до играча си, но не чак толкова, че да го разсейваш. Не откъсвай очи от топката и се грижи стиковете да са чисти. Винаги носи кърпа. Оправяй разместените чимове на феъруея и следите от топката върху грийна17 - гледай мен. И не говори. Не и ако някой от играчите не те заговори.

- Не ме бива в това, да си държа устата затворена.

- Е, гледай днес да е различно, особено що се отнася до мнението ти за игрищата за голф. - Той спря до вратата. - И никога не се обръщай към член на клуба по друг начин, освен с „господине" и „госпожо". Никакви малки имена. Никога.

Той си тръгна, а М ег се свлече на изтърбушения диван. Филмчето започна. За нищо на света нямаше да нарече Тед Бодил „господин". Дори за всички бакшиши на света.

Половин час по-късно Мег стоеше пред спортния магазин, нахлузила нещо, наподобяващо отвратителен зелен лигавник, който й стигаше до хълбоците и който бе завързала над ризата си, правейки всичко по силите си да стане невидима, като се криеше зад Марк. Тъй като беше поне пет сантиметра по-висока от него, опитите й бяха обречени. За щастие, четиримата души, които идваха към тях, бяха прекадено погълнати в разговор за закуската, която бяха довършили току-що, и вечерята, която планираха за тази нощ, за да я забележат.

С изключение на мъжа, който трябва да беше Спенсър Скипджак, Мег веднага ги разпозна - Тед, баща му Дали и Кени Травълър. И с изключение на Спенсър Скипджак, тя не помнеше някога да е виждала толкова много мъжко съвършенство на едно място, нито дори на червения килим в Холивуд. У никой от тези трима богове на голфа нямаше следи от присадена коса, повдигащи обувки или изкуствен тен. Това бяха тексасци - високи и стройни, със стоманени очи и сурова красота; мъжествени типове, които не бяха чували за мъжки кремове, обезкосмяване на гърдите или подстрижки за повече от двайсет долара. Това бяха истински мъже - архетипният американски герой, цивилизоващ Запада със стикове за голф вместо с карабини.

Освен че имаха еднакъв ръст и конструкция, Тед и баща му не си приличаха особено. Тед имаше кехлибарени очи, докато тези на Дали бяха яркосини, непомътнели от изминалите години. Докато Тед беше ъгловат, уДали всичко бе някак изгладено. Устните му бяха по-пълни от тези на сина му, почти женски, профилът му - по-мек, ала и двамата бяха поразително красиви и с еднаквата им небрежна походка и уверено излъчване никой не би ги помислил за друго, освен за баща и син.

Прошарен мъж, с вързана на опашка коса, малки очи и сплескан нос се показа от стаята за чантите, както Мег бе научила вече. Това можеше да бъде единствено Скийт Купър, мъжът, който според Марк бил най-добрият приятел на Дали Бодин и дългогодишен кади. Марк се запъти към малката групичка, а Мег наведе глава и приклекна, преструвайки се, че си връзва гуменките.

- Добро утро, господа - чу да казва Марк. - Господин Скипджак, днес аз ще ви бъда кади. Чух, че сте страхотен голфър, и нямам търпение да ви видя да играете.

До този миг Мег не се бе замисляла точно към кой от играчите ще я придаде Марк.

Лени, мразещият кисело зеле кади, се приближи до тях. Беше нисък, със загрубяло от слънцето лице и изпопадали зъби. Взе една от огромните чанти за голф, облегната на Стойката, преметна я през рамо така, сякаш беше лятно сако, и се насочи към Кени Травълър.

Което оставяше... Но разбира се, че щеше да й се падне Тед. Какво друго би могла да очаква, когато животът й отиваше по дяволите?

Той все още не я беше забелязал и Мег се зае да завърже връзките на другата си гуменка.

- Господин Бодин - каза Марк, - днес ще пробвате съвсем нов кади...

Мег стисна зъби, извика в съзнанието си образа на баща си в най-заплашителната му роля и се изправи.

- Сигурен съм, че Мег ще се справи отлично.

Тед се вкамени. Кени я гледаше с интерес, Дали - с неприкрита враждебност. Мег вирна брадичка, изпъна рамене и си заповяда да срещне кехлибарените очи на Тед Бодин.

Едно мускулче в ъгълчето на челюстта му потръпна.

-Мег.

Докато Спенсър Скипджак беше наблизо, даде си сметка тя, Тед не можеше да каже онова, което би искал. Тя кимна и се усмихна, но не отвърна дори с едно най-просто „Здравейте", нищо, което би я принудило да го нарече „господине". Вместо това отиде до Стойката и вдигна последната чанта.

Беше точно толкова тежка, колкото изглеждаше, и Мег се олюля едва забележимо. Докато премяташе широката презрамка през рамо, се запита как ще съумее да влачи това нещо цели осем километра през неравното игрище под изпепеляващото тексаско слънце. Щеше да се върне в колежа. Да довърши бакалавърската си степен и да вземе диплома по право. Или пък счетоводство. Само че не искаше да бъде адвокат или счетоводител. Искаше да бъде богата жена с неограничени авоари, които да й позволяват да пътува по целия свят, да среща интересни хора, да усвоява местни занаяти и да си намери любовник, който да не е нито луд, нито гадняр.

Групичката се отправи към тренировъчното игрище, за да загрее. Тед се опита да изостане, за да я направи на нищо, но не успя да се откопчи от почетния гост. Мег подтичваше след тях, вече запъхтяна под тежестта на чантата.

Марк дойде при нея и каза тихичко:

- Тед ще поиска клина за пясък, когато стигне до тренировъчното игрище. След това айрън номер девет, айрън номер седем, вероятно и номер три и накрая драйвъра18. Не забравяй да ги почистиш, след като ги е използвал. И внимавай да не изгубиш новите му чорапчета.

Всички тези инструкции започваха да се смесват в главата й. Скийг Купър, кадиго надали, я погледна изучаващо с изпъкналите си очи. Под бейзболната шапка посивяващата му опашка падаше доста под раменете му, а лицето му й напомняше за сушена на слънце кожа за чанти.