Въздъхна и изми тенджерката, след което изпра мръсните си дрехи с препарата за съдове, който откри под мивката, насред цял куп миши изпражнения. На сутринта щеше да се наложи да заличи всички следи, че е била тук, да си събере нещата и да ги отнесе в колата, в случай че Тед реши да намине. Ала засега имаше храна, подслон и течаща вода. Беше си спечелила малко време.

Следващите две седмици бяха най-ужасните в живота й. Докато Арлис правеше дните й все по-отвратителни, Мег си мечтаеше да се върне в Лос Анджелис, ала дори да можеше да го направи, нямаше къде да отседне. Не можеше да отиде при родителите си, чиято лекция на тема строга любов се беше запечатала в паметта й. Не можеше да отиде и при приятелките си, които до една имаха семейства, така че можеше да пренощува у тях, но не и да им гостува по-дълго. Когато Бърда с видима неохота я уведоми, че най-сетне е изплатила дълга си, Мег изпита единствено отчаяние. Не можеше да напусне хотела, преда да си е намерила друг източник на прихода, не можеше да си тръгне и от града, не и докато църквата на Луси бе единственият й подслон. Трябваше да си намери друга работа в Уайнет. За предпочитане такава, в която да получава бакшиши на ръка.

Предложи услугите си като сервитьорка в „Роустабаут", долнопробното заведение, където се събираха местните.

- Ти прецака сватбата на Тед - заяви собственикът - и се опита да завлечеш Бърди. Защо да те наемам?

Е, дотук с „Роустабаут".

През следващите няколко дни Мег мина през всички барове и ресторанти в града, ала никой от тях не търсеше служители. Или поне не търсеше нея. Запасите й от храна бяха несъществуващи, зареждаше едва по десетина литра бензин наведнъж, а скоро щеше дай се наложи да си купи тампони. Нуждаеше се от кеш, и то незабавно.

Докато махаше поредното отвратително валмо косми от поредната отвратителна вана, си помисли колко пъти бе забравяла да остави бакшиш на камериерките, почистващи хотелските й стаи след нея. Досега всичко, което бе събрала от бакшиши, бяха някакви си мижави двайсет и осем долара. Щяха да са повече, ако Арлис не притежаваше плашещата способност безпогрешно да си набелязва гостите, които бе най-вероятно да проявят щедрост, и първа да провери стаите им. Наближаващият уикенд може и да се окажеше печеливш, ако Мег успееше да измисли как да я надхитри.

Кени Травълър, бившият главен шафер на Тед, организираше събиране за голф за приятелите си, които щяха да дойдат от всички краища на страната и да отседнат в хотела. Мег може и да ненавиждаше голфа заради начина, по който гълташе природни ресурси, но от почитателите му можеха да бъдат изкарани пари и тя прекара целия четвъртък, мислейки как да припечели нещо от уикенда. До вечерта вече имаше план. Той включваше разход, който едва можеше да си позволи, ала тя си заповяда да мине през супермаркета след работа и да инвестира двайсет долара от мижавата си заплата в непосредственото си бъдеще.

На следващия ден изчака голфърите да започнат да се прибират от петъчната си игра и докато Арлис не гледаше, грабна няколко хавлии и започна да чука по вратите.

- Добър ден, господин Самюълс. - Мег си лепна широка усмивка за пред сивокосия мъж, който й отвори. - Помислих си, че може да поискате допълнителни хавлии. Навън е толкова горещо. - Тя постави едно от скъпоценните десертчета, които беше купила предишната вечер. - Надявам се, че сте имали хубав мач, но ето нещо сладичко, в случай че не сте. Поздрав от мен.

- Благодаря, миличка. Това е много мило. - Господин Самюълс извади щипката си за пари и отдели една петдоларова банкнота.

Докато си тръгне от хотела тази вечер, Мег бе изкарала четиресет долара. Гордееше се със себе си така, сякаш беше спечелила първия си милион. Но ако възнамеряваше да повтори успеха си и на следващия ден, щеше да се наложи да измисли нещо друго, което изискваше още един малък разход.

- По дяволите, не съм ял такъв от години - каза господин Самюълс, когато отвори вратата в събота следобед.

- Домашно приготвен. - Мег го дари с най-широката си и очарователна усмивка, докато му подаваше чистите хавлии, заедно с ецно от индивидуално опакованите десертчета „Райе Криспис"15, които бе правила до след полунощ предишната вечер. Би било по-добре, ако бяха курабии, но кулинарните й умения бяха ограничени. - Ще ми се само да беше студена бира - добави тя. - Наистина оценяваме, че всички сте отседнали тук.

Този път получи десетачка.

Арлис, която вече бе станала подозрителна заради намаляващите хавлии, на два пъти едва не я залови, но Мег успя да й се изплъзне и докато отиваше към апартамента на третия етаж, в който беше настанен някой си Декстър О'Конър, 'джобът на униформата й бе приятно пълен. Предишния ден господин О'Конър не си беше в стаята, но днес вратата отвори висока, поразително красива жена, увита в един от меките халати на хотела. Дори и току-що излязла от банята, без никакъв грим и с мокри кичури коса, полепнали по шията й, тя изглеждаше безупречно - висока и стройна, с яркозелени очи и огромни диамантени обици в ушите. Изобщо не приличаше на Декстър. Нито пък мъжът, когото Мег зърна над рамото й.

Събул обувките си и с бира в ръка, в голямото кресло в стаята седеше Тед Бодин. Нещо прещрака в ума на Мег и тя разпозна в лицето на брюнетката жената, която Тед бе целунал на бензиностанцията преди няколко седмици.

- О, чудесно. Допълнителни хавлии. - Огромна сватбена халка с диаманти проблясна, когато тя посегна да вземе пакетчето върху хавлията. - И домашно приготвено десертче „Райе Криспис"! Виж, Теди! Откога не си ял такова?

- Не бих могъл да кажа, че си спомням - отвърна Теди.

Жената пъхна хавлиите под мишница и разви найлоновата

опаковка.

- Обожавам ги. Ще й дадеш ли десетачка?

Той не помръдна.

- Тъкмо ги свърших. Както и всичките си пари.

- Изчакай малко. - Жената се обърна, вероятно за да вземе портмонето си, но само след миг отново се обърна към нея. - Господи! - Тя изпусна кърпите. - Ти си тази, която провали сватбата! Не те познах в униформа.

Тед се надигна от креслото и дойде до вратата.

- Продаваш сладкиши без разрешително, а, Мег? Това е в груб разрез с правилата на града.

- Това са подаръци, господин кмете.

- Бърди и Арлис знаят ли за твоите подаръци?

Брюнетката се изстъпи пред него.

- Забрави това. - Зелените й очи проблясваха от вълнение. - Тази, която провали сватбата. Направо не мога да повярвам. Заповядай, влез. Имам някои въпроси за теб. - Тя отвори вратата докрай и подръпна Мег за ръката. - Искам да чуя защо точно реши, че госпожица Как-й-беше-името е толкова неподходяща за Теди.

Мег най-сегне бе срещнала някой друг, освен Хейли Китъл, който не я мразеше заради онова, което беше направила. И изобщо не се учудваше, че този някой бе очевидно омъжената любовница на Тед.

Тед мина пред жената и свали ръката й от тази на Мег.

- Най-добре се връщай на работа, Мег. Непременно ще съобщя на Бърди колко си прилежна.

Мег стисна зъби, ала Тед не беше свършил.

- Следващия път, когато се чуеш с Луси, не пропускай да й съобщиш колко много ми липсва. - С едно движение на пръстите той развърза халата на жената, придърпа я към себе си и впи устни в нейните.

Броени секунди по-късно вратата се затръшна в лицето на Мег.

Мег ненавиждаше двуличието и при мисълта, че всички в града смятат Тед за олицетворение на почтеността, докато той чукаше омъжена жена, я хващаше бяс. Готова бе да се обзаложи, че аферата бе започнала по време на годежа му с Луси.

Паркира пред църквата и се залови с трудоемката задача да примъкне вътре всичко, което притежаваше - куфара си, хавлии, храна, чаршафите, които бе взела назаем от хотела и които възнамеряваше да върне веднага щом може. Отказваше да прекара дори още една секунда в мисли за Тед Бодин. По-добре да се съсредоточи върху положителното. Благодарение на голфърите имаше пари за бензин, тампони и малко хранителни продукти. Не беше кой знае какво постижение, но бе достатъчно, за да отложи унизителните обаждания на приятелките си.

Облекчението й обаче не трая дълго. Още на следващата вечер, тъкмо когато се канеше да си тръгне от работа, откри, че един от голфърите (не беше трудно да се досети кой) се бе оплакал на Бърди от камериерка, която ходела да си проси бакшиши. Бърди повика Мег в кабинета си и с огромно задоволство я уволни на момента.

Комитетът за възстановяване на библиотеката се бе събрал в дневната на Бърди и се наслаждаваше на кана от нейното прочуто ананасово мохито.

- Хейли отново ми е сърдита. - Домакинята им се облегна в осъвремененото кресло от средата на века, което току-що бе претапицирала с ленена дамаска с цвят на ванилия (плат, който не би издържал и един ден в дома на Ема). - Защото уволних Мег Коранда, моля ви се. Казва, че Мег нямало да може да си намери друга работа. Плащам на камериерките си повече от добре и госпожица Холивуд не би трябвало умишлено да си проси бакшиши.

Жените се спогледаха. Те до една знаеха, че Бърди плаща на

Мег с три долара по-малко на час, отколкото на всички останали, нещо, което Ема никак не одобряваше, въпреки че идеята беше на Тед.

Зоуи се заигра с боядисаната в розово макаронена мидичка, която бе паднала от брошката, забодена в яката на бялата й блуза без ръкави.

- Хейли открай време си е мекосърдечна. Обзалагам се, че Мег се е възползвала от това.

- По-скоро мекоглава - заяви Бърди. - Знам, че всички сте забелязали как се облича напоследък, и оценявам, че никоя от вас не го спомена. Мисли си, че ако си покаже гърдите, Кайл Баском ще я забележи.

- Беше ми ученик, когато преподавах на шести клас - обади се Зоуи, - и ще ви кажа, че Хейли е прекадено интелигентна за това момче.

- Опитай се да го кажеш на нея. - Бърди потропа с пръсти по облегалката на креслото си.

Кейла остави гланца за устни и взе чашата си с мохито.