Те всички погледнаха към ъгъла на къщата, иззад който се бе появила Кейла Гарвин. Горнището на банския й щедро разкриваше имплантите, които й беше купил баща й преди няколко години с надеждата тя да съблазни Тед да стане част от семейство Гарвин.

- Съжалявам, че закъснях. Нова стока в магазина. - Тя сбърчи нос, показвайки неприязънта си към магазина за препродажба на дрехи, който ръководеше на непълен работен ден, за да има работа, ала лицето й просветна, когато видя, че Тори я няма. Въпреки че Тори й беше близка приятелка, Кейла не обичаше край нея да има някой, чието тяло по нищо не отстъпва на нейното, особено когато беше по бански.

Днес Кейла беше прибрала русата си коса в стилно небрежен кок на върха на главата си и бе завързала бял дантелен саронг ниско около хълбоците си. Както обикновено беше напълно гримирана и носеше новия си диамантен медальон. Настани се в шезлонга до Ема.

- Кълна се, ако още някоя жена се опита да заложи още някой бабешки коледен пуловер, ще затворя магазина и ще дойда да работя за теб, Бърди.

- Благодаря ти още веднъж за помощта миналата седмица. Мери Алис за втори път този месец си взема болнични. - Бърди премести покрития си с лунички крак на сянка. - Макар че гостите са добри за бизнеса, радвам се, че пресата най-сетне се махна от града. Бяха като ято гарвани, ровичкаха из нашите работи и се подиграваха на града ни. Непрекъснато преследваха Тед.

Кейла извади любимия си гланц за устни на МАС.

- Аз би трябвало да ти благодаря, че ми позволи да ти помогна онзи ден. Ще ми се всички да бяхте там, когато госпожица Холивуд се видя в чудо как да си плати сметката. „Знаете ли коя съм?", вика, сякаш очаква да взема да й се кланям. - Кейла прокара четчицата по устните си.

- Не съм срещала някой по-наперен от нея. - Зоуи Дейниълс носеше консервативен цял бански, чийто кафяв цвят не беше много по-тъмен от нейната кожа. Твърдо убедена, че тъмнокожите жени трябва да се пазят от слънцето не по-малко от белите си сестри, тя бе избрала да седне под един от раираните слънчеви чадъри.

Със своите трийсет и две години Зоуи и Кейла бяха най-младите в групата. Въпреки разликите между тях (едната беше обсебена от модата русокоса кралица на красотата, а другата - прилежната млада директорка на началното училище „Сибил Чандлър”), те бяха най-добри приятелки още от детските си години. Слабичка и висока едва метър и петдесет, Зоуи имаше къса коса, големи златистокафяви очи и тревожно излъчване, което се бе засилило още повече, когато класовете бяха станали по-големи, а бюджетът - по-малък.

Тя подръпна ярката си ластична гривна, украсена с нещо, което приличаше на пластилинови топчета.

- Потискам се само като я видя. Нямам търпение да си тръгне от тук. Горкият Тед.

Шелби Травълър се зае да намаже краката си с лосион против слънце.

- Толкова храбро прие всичко. Сърцето ми се къса.

Тед означаваше много за всички тях. Бърди го обожаваше, а той непрекъснато идваше в дома на Шелби, откакто тя се бе омъжила за Уорън, бащата на Кени. И Кейла, и Зоуи се бяха влюбили в него, което бе поставило приятелството им на сериозно изпитание. Всичко, което Кейла имаше да каже по въпроса тези дни, бе, че това са били най-хубавите шест месеца в живота й. Зоуи просто въздишаше и се натъжаваше, така че бяха престанали да говорят за това.

- Може би го е направила от ревност. - Зоуи вдигна книгата „Обществени науки в първоначалното училище", която беше изпаднала от чантата й за книги, и я натъпка обратно. - Или не е искала Луси да го има, или щом го е видяла, го е пожелала за себе си.

- Всички познаваме жени, на които Тед им е ставал идея фикс. - Шелби не погледна ниго Зоуи, ниго Кейла, но и не беше необходимо. - Обаче наистина ми се ще да знам какво е казала на Луси, за да я убеди да развали сватбата.

Кейла се заигра с медальона си.

- Нали го знаете какъв е Тед. Мил е с всички. Но не и с госпожица Моите-родигели-са-известни. - Кейла потръпна. - Кой да предположи, че имал и тъмна страна.

- Което го прави още по-готин. - Зоуи отново въздъхна тежко.

Бърди се подсмихна.

- Дъщерята на Джейк Коранда чисти тоалетните ми...

Ема нахлупи весела сламена шапка.

- Трудно ми е да разбера защо родителите й не й помогнат.

- Спрели са й издръжката - заяви Кейла. - И не е трудно да се разбере защо. Мег Коранда взема наркотици.

- Не можем да сме сигурни - възрази Зоуи.

- Ти винаги мислиш най-доброто за всички! - отвърна Кейла. - Съвсем ясно е. Обзалагам се, че семейството й най-сетне е решило, че им е дошло до гуша.

Това бе точно онзи тип клюки, който Ема ненавиждаше най-много.

- Най-добре е да не пускаме слухове, които не можем да

докажем - подхвърли тя, макар да се знаеше, че само си хаби въздуха.

Кейла намести горнището на банския си.

- Гледай касата ти да е винаги заключена, Бърди. Един наркоман ще те обере до шушка, без да му мигне окото.

- Не се тревожа - самодоволно заяви Бърди. - Арлис Хувър я държи под око.

Шелби се прекръсти и всички се разсмяха.

- Може би ще извадиш късмет и Арлис ще се хване на работа в новия комплекс за голф.

Ема искаше да се пошегува, ала думите й бяха последвани от мълчание - всички потънаха в мисли за това, как планираният курортен комплекс щеше да подобри живота им. Бърди щеше да получи своята книжарничка с чайна, Кейла най-сетне щеше да е в състояние да отвори луксозния моден бутик, за който си мечтаеше, а образователният сектор щеше да получи допълнителните приходи, за които Зоуи копнееше.

Ема и Шелби се спогледаха. На младата й свекърва вече нямаше да й се налага да гледа как съпругът й се бори със стреса от това, да бъде единственият голям работодател в град, където имаше твърде много безработни. Що се отнася до нея самата... Двамата с Кени имаха достатъчно пари, за да не изпитват затруднения, независимо какво щеше да се случи с комплекса за голф, но същото не можеше да се каже за мнозина от хората, на които те държаха, а добруването на родния им град означаваше всичко за тях.

Ема обаче не беше от онези, които се отдават на униние.

- Със или без комплекса - заяви тя решително, - трябва да обсъдим откъде ще намерим пари, за да може библиотеката да бъде ремонтирана и отново да отвори врати. Дори и с парите от застраховката, все още не ни достигат много.

Кейла оправи русия си кок.

- Няма да понеса още един благотворителен базар на сладкиши. Двете със Зоуи правихме предостатъчно от тях в гимназията.

- Нито пък таен търг - добави Шелби.

- Нито пък миене на коли или томбола. - Зоуи замахна срещу една муха.

- Нуждаем се от нещо голямо - заяви Бърди. - Нещо, което ще привлече вниманието на всички.

Обсъждаха го цял час, ала на никого не му хрумна нито една идея какво да бъде то.

Арлис Хувър насочи късия си дебел пръст към ваната, която Мег току-що бе излъскала за втори път.

- На това чисто ли му викаш, госпожице Филмова звезда? Аз не му викам чисто.

Мег вече не си правеше труда да обяснява, че не е филмова звезда. Арлис прекрасно го знаеше. И именно затова го повтаряше.

Арлис имаше боядисана коса и тяло като сдъвкан хрущял. Движещата сила в живота й беше постоянното чувство за понесена несправедливост, убеждението, че единственото, което я делеше от богатството, красотата и благоприятните възможности, бе лошият късмет. Докато работеше, слушаше налудничави радиопредавания, които доказваха, че Хилъри Клинтън някога е вкусила от плътта на новородено и че обществената телевизия е финансирана изцяло от филмови звезди с левичарски виждания, твърдо решени да дадат контрола над света в ръцете на хомосексуалистите. Сякаш те биха го искали.

Арлис беше толкова злобна, че според Мег дори Бърди мъничко се страхуваше от нея, макар че Арлис се опитваше да обуздава по-психарските си импулси, когато работодателката й беше наблизо. Тя обаче й спестяваше пари, като изцеждаше всичко възможно от малобройните камериерки, така че Бърди я оставяше на мира.

- Доминга, ела да видиш тази вана. На това в Мексико чисто ли му казвате?

Доминга, която пребиваваше незаконно в Щатите, нямаше как да възрази на Арлис, затова поклати глава.

- He. Muy sucia13

Мег ненавиждаше Арлис Хувър повече, отколкото бе ненавиждала когото и да било в живота си, с изключение може би наТед Бодин.

„По колко плащаш на камериерките си, Бърди? Седем, седем и петдесет на час?"

Не. Бърди им плащаше по десет и петдесет на час, както Тед несъмнено знаеше. На всички, освен на Мег.

Гърбът я болеше, коленете й туптяха, беше си порязала палеца на едно счупено огледало и беше гладна. През последната седмица се прехранваше с ментови бонбони и останалите от закуската в хотела мъфини, с които тайно я снабдяваше Карлос, служителят от поддръжката. Тези икономии обаче не можеха да компенсират грешката, която бе допуснала първата вечер, когато си взе стая в един евтин мотел, само за да осъзнае на следващата сутрин, че дори евтините мотели струват пари и че само за една нощ от стоте долара в портмонето й бяха останали петдесет. Оттогава спеше в колата си, която бе паркирала край кариерата за баластра, и чакаше Арлис да си тръгне след края на смяната, за да се изкъпе в някоя свободна стая.

Беше отвратително съществуване, но все още не беше вдигнала телефона си. Не беше опитала да се свърже отново с Дилън, нито пък с Клей. Не беше позвънила на Джорджи, Саша или Ейприл. И най-вече - когато родителите й се обадиха, не им спомена в каква ситуация се намира. Черпеше утеха от тази мисъл всеки път щом се наложеше да отпуши поредната воняща тоалетна или пък да извади поредното пенесто валмо косми от канала на някоя вана. След около седмица щеше да се махне от тук. А после? Нямаше представа.

Тъй като много скоро очакваха гости, пристигащи за голямо семейно тържество, Арлис не можеше да отдели твърде много време, за да тормози Мег.