Аз ясно разчетох това малко ласкателство. Но какъв по-добър начин да стъпчеш евентуалния си съперник от възможността да го унижиш… а какво би унижило горд, аскетичен сенатор толкова, колкото ако е женен за вятърничаво дете? Много мъже на средна възраст може да си взимат съпруги по на петнайсет, независимо че Рим им се присмива зад гърба, но не и мъж като сенатор Норбан. Никой не се присмиваше зад гърба на сенатор Норбан, но благодарение на злобата на императора, сега вече щяха.

Лепида, разбира се, изпусна подтекста.

– Значи императорът е избрал мен за теб? – Усетих как тя се зарадва на този дребен императорски каприз. – Ами щом той го иска.

– Не – гласът на Маркус стана сериозен, – ако предпочиташ друг – бих те разбрал и ще откажа този съюз.

– Би се опълчил на императора? – Очите ѝ изглеждаха много сини на фона на бялата пала, с която се беше загърнала в есенния студ. – Заради мен?

Аз откъснах очи от зеленината. Горкият Маркус Норбан. Дори и внукът на проницателния император Август можеше да падне жертва на две уж искрени сини очи. Бързо се захванах с плочките на фонтана. Квинт Полий организираше друго пиршество за гладиаторите след една седмица, а вече имаше премного работа.


Лепида

– Знаеш ли, реших за Маркус – казах на Теа в банята, докато се изтягах на мраморната масажна маса. – Мисля, че все пак ще се омъжа за него.

– Да, господарке.

Пръстите на Теа размачкваха гърба ми. Може и да беше непохватна, грозна, подмолна и груба, но определено имаше вълшебни ръце.

– За Маркус. Вярно, че е стар, но това го прави по-лесен за контролиране. За нула време ще яде от ръката ми.

– Хм… – Теа не звучеше искрено.

Никога не бях сигурна дали не прави физиономии зад гърба ми.

– Даже да е стар, грозен и прегърбен, той все пак е сенатор – продължих аз, – а и има императорски произход. Е, в известен смисъл императорски. А и не е задължително да оставам омъжена за него завинаги – той просто ще ми бъде като трамплин. Веднъж щом стана Лепида Полиа, красивата сенаторска съпруга, и започна да се движа в кръговете на патриции, управители на цели провинции и висши военачалници, сред които да избирам, ами тогава ще мога да направя своя избор, защо пък не? – Подпрях брадичката си с ръка. – Ох, толкова много планове имам! Виждам как всичко се подрежда пред мен точно както аз искам… Повече лявото рамо

– Да, господарке.

– По-нежно. Все още имам синина. И то каква! Преди две вечери татко организира друг прием за гладиаторите и Варварина отново беше почетен гост… Накарах робите да забъркат виното на татко два пъти по-силно от обикновено и той изобщо не забеляза, когато се измъкнах в тъмната градина, където седеше Варварина, клатеше крака и гледаше нагоре към студената далечна луна. "Прекрасна луна" – прошепнах аз и го целунах

– Най-накрая е мой! – казах на Теа със задоволство и се завъртях на една страна на масажната маса, за да може да стига под ръката ми.

– Моята господарка обикновено постига това, което желае – отбеляза Теа.

Извърнах се, за да я погледна, намръщена, но тя стоеше безизразна както винаги. Пък и имаше право в крайна сметка. Аз обикновено наистина постигах каквото исках, а исках Варварина. В тъмната градина той сложи ръцете си върху раменете ми, вероятно за да ме отблъсне, но изведнъж пръстите му се впиха в плътта ми, а зъбите му разкървавиха устните ми.

– Всичко беше ужасно вълнуващо! – повдигнах и другата ръка, за да може Теа да масажира тялото ми и от тази страна. – Той е същинско животно! Щеше да ме завлече някъде, да ме хвърли на тревата и… ако неговият ланист ненадейно не беше изскочил отнякъде. – Много жалко.

– Масло от сандалово дърво или жасмин, господарке?

– Чудя се какво ли би направил татко, ако разбереше… – Изсмях се, като извих гърба си. – Би побеснял. Но наистина, каква е разликата между това, което аз искам, и онова, което искат всички патрицианки?

Разбира се, щеше да стане огромен скандал – младо момиче от добро семейство, прелъстено от гладиатор! Но нима именно това не го прави още по-вълнуващо?

– И наистина, защо трябва абсолютно всичко да отиде за Маркус? – мислех на глас. – Защо и аз да не получа нещо? Мога достатъчно добре да се правя на уплашена в сватбената нощ и да занеса малка торбичка с пилешка кръв в леглото, както правят всички младоженки, в случай че съпругът е твърде пиян, за да се представи подобаващо. Но тогава ще имам и още нещо, което да занеса в леглото. Нещо, за което да си мисля, докато скучният стар Маркус е върху мен. – Теа втриваше жасминено масло зад ушите ми и аз затворих очи. – Ще има две големи силни ръце, за които да мисля, вместо...

– Господарке… – Теа ме прекъсна, прекъсна ме! – Не искам да слушам тези...

– Не искаш? – очите ми се отвориха широко. – И защо така, Теа? Ти да не си девица весталка? Достатъчно често съм те чувала да пъшкаш под баща ми.

– Извинете, господарке. Не биваше да го казвам. – Тя се зае с шишенцата с парфюм и с масажните масла. – да ви подам ли вече робата?

– Знам защо не искаш да слушаш за това, Теа… – усмихнах се, като почувствах лек трепет на задоволство в себе си. Най-сетне нещо се беше пропукало зад нейното издължено празно лице. – Защото ревнуваш! Да, така е. Ти малко си падаш по смелия див варварин, нали? Ти ли се криеше зад един храст вчера вечерта и гледаше как той ме целува? Болеше те и ти се щеше да си на мое място, нали? – Протегнах се замечтано, като се извърнах толкова назад, че усетих дъха на Теа върху лицето си. – да ти кажа ли какво е усещането, Теа? Да бъдеш сграбчена от тези здрави ръце, да бъдеш вдигната над земята от тези силни ръце, притисната от тази яка челюст. Лицето ѝ беше като от дърво, но очите ѝ ме мразеха.

– Горката малка Теа – усмихнах се аз. – Ще ти дам няколко медни монети следващия път като ходим на пазар и ще можеш да си купиш един от онези шарени малки портрети, които търговците предлагат покрай Колизеума. Завържи си го около врата на панделка и вечер го слагай под възглавницата си

– Това ли е всичко, господарке?

– Да, можеш да си вървиш. Нямам повече нужда от теб.

Поне засега. Веднъж да успея да вкарам Варварина в леглото си, щях да я накарам да гледа.

***

Галий беше започнал да пуска Ариус да излиза вечер. Беше се опитал да избяга, но вече го разпознаваха още преди да е изминал и десет крачки. Никаква полза. По-лесно бе просто да се напие.

– Вода – поръча той, нахълтвайки през вратата на "Златния петел" и поток от негови почитатели шумно се втурна след него. – Вода. Храна. – Метна една монета на съдържателя на таверната.

– Не, не, за Варварина всичко е безплатно! Такава великолепна битка беше днес следобед! Когато изкорми гърка.

– Остави храната. – Ариус седна на масата в ъгъла. – Просто вино.

Битка и алкохол. Кръв и вино. Пий кръвта, скъпо момче, изгълтай виното; едно и също е. Той се загледа в каната.

– Внимавай… – прошепна някой наблизо. – Само преди седмица разби челюстта на един, защото се приближи твърде много до него.

Бий се и пий. Сграбчи каната с вино, изгълтай го, задави се с него; това е всичко, което получаваш.

Каната се разби звучно в стената отсреща. Почитателите му заликуваха и последваха примера му, още девет кани бяха счупени под звучите на пиянски овации. Той можеше да ги изхвърли всичките навън, на смрачаващата се улица.

Тогава част от кафява туника и слабичка, но загрубяла от труд ръка препречиха погледа му.

– Ариус– разпозна звука на гласа ѝ още преди да е произнесла цялото му име.

– Махай се – каза той тихо.

– За бога, прекарах половината нощ да те търся. Господарката ми отказва да ме пусне обратно в къщата, преди да съм те намерила. Най-малкото, което можеш да направиш, е да се държиш любезно.

Той сплете пръсти около бокала с вино.

– Трябва да ти предам съобщение – гласът на Теа беше безизразен. – Господарката ми иска да се срещнеш с нея в Градините на Лукул утре в полунощ. Тя вече подкупи твоя ланист. Разбираш ли?

– Добре.

За пръв път вдигна поглед към нея, но тя вече се беше изгубила сред тълпата. Той я зърна за малко на вратата, блъскана от група пияници, докато се измъкваше навън на улицата. Надигна се леко от пейката си.

– По-добре постой тук още малко, Варварино. – Съдържателят на таверната тропна на масата още една пълна кана. – Изглежда, че първата зимна буря е вече тук. Само джебчиите и убийците са навън тази вечер.

Тълпа от плебеи нахлуха вътре и с ругатни започнаха да свалят връхните си дрехи. Ариус грабна своя плащ и се насочи към вратата. Сбирщината от поклонници се люшна да го последва, но той се обърна към тях:

– Последвайте ме – каза – и ще ви убия.

Въпреки това някои го последваха, но той блъсна няколко глави една в друга, напъха трета в огнището и докато мъжът скимтеше и гасеше пламналата си коса, Ариус се измъкна през вратата.

Все още не беше заваляло, но скоро щеше да започне. Той можеше да помирише дъжда, обръщайки лице към оловното небе. Вятърът за пръв път от месеци носеше прохлада и той тръсна глава, за да свали качулката си. Първият дъжд от… от колко време? Не си спомняше.

Откри Теа, стигнала до половината път, надолу по страничната улица на жилищния квартал. Вървеше стройна и изправена, с ръце, свободно полюшващи се покрай хълбоците. Настигна я с няколко крачки.

– Глупаво е – каза той грубо, – глупаво е да ходиш сама из тази част на града.

– Господарката ми ме чака. – Гледаше право напред, без да обръща внимание на праха, който яростният вятър хвърляше в лицето ѝ. – Лепида Полиа не обича да чака.

– Ще вали.