Укорявайки се за глупостта си, той се надигна в седлото и пришпори коня, за да ги върне обратно, преди да се поддаде на страстта си.
Веднъж, след като стените на Орик се появиха пред взора му, той нежно я побутна, за да се събуди. Емили се протегна лениво като пухкаво котенце. Платът на роклята ѝ се изпъна върху гърдите ѝ и той усети, че отново се втвърдява, в отговор на съблазнителната гледка.
Когато отвори очи и видя лицето му, тя подскочи леко.
– Мили Боже – прошепна тя. – Забравих, че ме държите.
Само ако можеше и той да забрави.
– Помислих си, че е по-добре да се върнете на собствения си кон преди да влезем във външния двор на замъка.
Тя заглуши прозявката си и кимна.
Дрейвън слезе заедно с нея и после я качи върху коня ѝ. Топлината ѝ се задържа върху него за цяла минута, преди да се изпари и да го остави да копнее за нея отново.
Той се качи на коня си и я поведе към замъка.
Когато влязоха в залата, там имаше такъв пир, който можеше да съперничи с някое от празненствата на краля. Слугите бързаха и се суетяха наоколо, като носеха храна от кухните и подреждаха масите.
– Най-сетне се върнахте – приветства ги Орик и се приближи към тях.
– Какво е всичко това? – попита Дрейвън.
– Саймън каза, че ще тръгвате на сутринта, затова си помислих, че можем да направим една прощална вечеря преди пътуването ви.
– Мирише великолепно – каза Емили и прекоси малкото разстояние, което я делеше от Кристина.
Дрейвън погледна подиума, върху който падаха дипли червен плат и през него премина чувство на страх. В интерес на истината, предпочиташе да се нахрани насаме. Но нямаше начин да отклони предложението, за да не обиди домакина си.
– Опитах се да му кажа да не го прави – промърмори Саймън с нисък глас, когато се появи зад него. – Но не искаше да ме послуша.
Дрейвън забеляза очевидното накуцване на Саймън, когато той се приближи и спря до него.
– Как е глезенът ти тази вечер'?
– По-добре.
– И на мен така ми изглежда.
– Какво имаш предвид?
– Когато тръгвах този следобед, накуцваше с другия крак. Може би не си наранил краката, а главата си.
Лицето на Саймън се разтегна от широка усмивка.
– Хвана ме. Е, поне вече не трябва да се притеснявам как ходя. – Погледът му се спусна към гърдите на Дрейвън. – Хубава брошка. Някакъв демон ли те е обладал, че си я купил?
Дрейвън погледна към мястото, където Емили разговаряше с Кристина.
Силна болка прониза сърцето му и той въздъхна.
– Беше доста глупава постъпка. Ако ме извиниш, трябва да говоря с оръженосеца си.
Емили се намръщи, когато видя Дрейвън да напуска залата.
– Чудя се къде отива? – попита Кристина.
– Не мога да си представя.
– Е, толкова по-добре, сега не трябва да се тревожа, че може да ни дочуе.
– Да дочуе какво?
Кристина се обърна и я погледна с непоколебимо изражение на лицето.
– Емили, ако има Бог на небето, тогава трябва да намерим някакъв начин да заведеш лорд Дрейвън пред брачния олтар.
Глава 10
Eмили се ококори невярващо при ,изявлението на Кристина.
— Какво доведе до тази промяна в теб?
– О, Ем, той е прекрасен! – избълва тя. –Това, което направи за Орик... Не мога да ти опиша колко уплашен беше той през цялото време, за това какво ще му се случи, когато пристигне лорд Дрейвън. И после те заведе на панаира... – Тя спря, когато ѝ хрумна друга мисъл. – Прекара ли добре с него?
- Да, но...
– Но нищо – прекъсна я Кристина. – Наела съм няколко от музикантите на панаира да свирят тази нощ. Ще има танци и ти ще трябва да го съблазниш.
– Как? Изглежда той едва ме забелязва. Въпреки че... – Емили млъкна, когато си спомни какво бе дочула.
- Въпреки че...
Тя сви рамене.
– Чух го да говори на себе си, преди да тръгнем.
– За какво?
– За мен – призна тя. – Той каза, че ме желае и все пак не виждам доказателство за това. Страхувам се, че не знам как да се справя с него. Той не прилича на никой мъж, когото познавам. – Емили погледна към нея. – Ами ти? Как привлече вниманието на лорд Орик?
– Като дишах – каза тъжно тя. – Той знаеше, че майка ми и по-голямата ми сестра са преживели множество раждания и че имам добра зестра. Това беше всичко, от което се нуждаех.
Това не помагаше на нейната кауза изобщо.
– Лорд Дрейвън не изглежда да се интересува от нито едно от тези неща.
– Не – съгласи се Кристина. – Трябва да помислим малко. – Кристина прехапа устни и огледа залата. Очите ѝ се разшириха, след което се усмихна. – И мисля, че знам кой може да ни помогне с обмислянето!
Тя сграбчи ръката на Емили и буквално я завлече до мястото, където беше Саймън.
– Милорд – каза Кристина. – Може ли да ни отделите минута?
– Не, Кристина – пое дъх Емили. – Не може да говориш сериозно! Той ще каже на лорд Дрейвън.
– Не и ако се закълне да пази тайна. Вие сте мъж, който държи на думата си, нали, лорд Саймън?
– Зависи от думата – уклончиво каза Саймън, докато погледът му сновеше между тях. –Надушвам беля в действие, а няма нищо, което да ценя повече от добрата пакост. – Той потри ръце. – Докъде сте стигнали, дами?
– Първо, трябва да се закълнете, че ще пазите вечно тайна – каза Кристина.
– Много добре, устните ми са залепени за вечността – Саймън стисна устните си една към друга с палец и показалец.
Кристина кимна, в знак на одобрение.
– Емили иска да се омъжи за брат ви.
– Кристина! – ахна Емили, ужасена, че тя може просто така да избъбри нещо толкова неделикатно. – Как можа...
– О, ш-ш-т – каза Кристина. – Няма нужда да се бавим около това. Времето е от значение. Имаш нужда от съпруг, а лорд Дрейвън има нужда от наследник. Не е ли така, милорд?
Саймън ги погледна подозрително, докато изглежда обмисляше въпроса. Той поглади брадичка с ръката си.
– Как трябва да отговоря на това? – попита младият мъж, като потупа устните си с два пръста. – Алчната част от мен, която ще наследи земите на Дрейвън, казва: не, той няма нужда от наследник. Много бих се радвал да имам такова богатство, обаче верният брат в мен, ще се съгласи с вас.
Неговото подигравателно изражение изчезна, когато срещна погледа на Емили.
– Ами вие, милейди? Бих искал да разбера вашите чувства към брат ми, преди да поема отговорността.
Нейните чувства. Това беше труден въпрос.
– Той изглежда достатъчно подходящ за съпруг.
Саймън изсумтя.
– Това ли е всичко което изисквате?
– Той има нужда от някого, който да се грижи за него – опита Емили отново.
Саймън се засмя.
– Това е последното нещо, от което той се нуждае. Уверявам ви, че той може да се грижи за себе си достатъчно добре. Опитайте отново.
Кристина я сбута с лакът.
– Кажи му това, което каза на мен, Ем.
Тя тръсна глава.
– Той я кара да се задъхва и тя е много увлечена по него – Емили отвори уста, за да смъмри приятелката си, но Кристина нямаше да го допусне. – Усетила е доброта в него. Права ли е тя, милорд?
Саймън кимна.
– Много добре, ще ви помогна – Той погледна настрани и пребледня. – Така, ето го, идва. Преструвайте се, че тук не се е случило нищо нередно.
Дрейвън се намръщи, когато прекоси залата и видя Саймън, Кристина и Емили заедно в тесен кръг, все едно замисляха някоя поразия.
Когато той приближи, Саймън започна да си подсвирква и зарея поглед наоколо, докато жените изглежда бяха погълнати от разговор за воали.
Емили преплиташе пръсти, докато говореше с Кристина.
– Зеленото е най-добрият цвят за.., за.., за.., нещата.
– О, да. Много е добър за доста от нещата, като например.., нещата.
– Какво става тук? – подозрително попита Дрейвън.
Три лица се обърнаха към него, с такъв израз на невинност, който щеше да накара всеки друг мъж да се засмее.
Дрейвън вдигна глава и внезапно се почувства като котка, притисната до стената от три мишки.
– Що за заговор е това?
– Заговор? – попитаха почти едновременно те.
Саймън го плесна по гърба.
– Толкова дълго служиш на краля, че си представяш зло, там където го няма.
Да не мислеха, че е глупак, който не може да види през тях?
Очевидно беше така.
– Елате – каза Кристина и хвана ръката на Саймън. – Нека се оттеглим на масата и да опитаме от кулинарното майсторство на нашите готвачи. Ще харесате печения фазан – каза тя на Дрейвън. – Сосът от бъз е най-вкусният в целия християнски свят.
Дрейвън ги последва без желание, все още неспособен да се отърси от тревожното чувство, че се е преселил в ада тази нощ.
Кристина го сложи да седне на масата между Емили и Саймън. Той се почувства уловен в капан, неспособен да избяга. Гърлото му се стегна и остана смълчан, докато прислугата сервираше яденето.
Саймън се наведе.
– Добре си ли?
Дрейвън пое дълбоко дъх и кимна, макар че можеше да почувства как започва да се поти.
– Милорд? – попита Емили, като привлече вниманието му към себе си.
Когато срещна погледа ѝ, видя нежност в чертите ѝ и възелът в стомаха му се отпусна.
– Простете ми за нахалството – каза тя. – Но Кристина ми каза, че ще има танци след вечерята. Ще желаете ли да ме придружите?
Образът ѝ, докато танцува около Първомайския стълб, проблесна в ума му. Не можеше да се сети за нищо друго, което да му достави по-голямо удоволствие, от това да танцува с нея.
– Не, милейди, не мога.
Челото ѝ се намръщи разочаровано.
– За мен ще бъде удоволствие да танцувам с вас – каза Саймън и се наведе през Дрейвън, за да говори с нея.
Остра болка от ревност проряза сърцето му, но той не каза нищо. Вместо това, фокусира мислите си върху сервирането на храна за Емили. Наблюдаваше грацията на движенията ѝ, докато ядеше. И когато тя се протегна за бокала и сложи устните си на мястото, от което той беше пил, го побиха тръпки. Имаше нещо толкова интимно в този жест. Сякаш почти бяха споделили целувка.
"Господар на желанието" отзывы
Отзывы читателей о книге "Господар на желанието". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Господар на желанието" друзьям в соцсетях.