Укорявайки се за глупостта си, той се надигна в седлото и пришпори коня, за да ги върне обратно, преди да се поддаде на страстта си.

Веднъж, след като стените на Орик се появиха пред взора му, той нежно я побутна, за да се събуди. Емили се протегна лениво като пухкаво котенце. Платът на роклята ѝ се изпъна върху гърдите ѝ и той усети, че отново се втвърдява, в отговор на съблазнителната гледка.

Когато отвори очи и видя лицето му, тя подскочи леко.

– Мили Боже – прошепна тя. – Забравих, че ме държите.

Само ако можеше и той да забрави.

– Помислих си, че е по-добре да се върнете на собствения си кон преди да влезем във външния двор на замъка.

Тя заглуши прозявката си и кимна.

Дрейвън слезе заедно с нея и после я качи върху коня ѝ. Топлината ѝ се задържа върху него за цяла минута, преди да се изпари и да го остави да копнее за нея отново.

Той се качи на коня си и я поведе към замъка.

Когато влязоха в залата, там имаше такъв пир, който можеше да съперничи с някое от празненствата на краля. Слугите бързаха и се суетяха наоколо, като носеха храна от кухните и подреждаха масите.

– Най-сетне се върнахте – приветства ги Орик и се приближи към тях.

– Какво е всичко това? – попита Дрейвън.

– Саймън каза, че ще тръгвате на сутринта, затова си помислих, че можем да направим една прощална вечеря преди пътуването ви.

– Мирише великолепно – каза Емили и прекоси малкото разстояние, което я делеше от Кристина.

Дрейвън погледна подиума, върху който падаха дипли червен плат и през него премина чувство на страх. В интерес на истината, предпочиташе да се нахрани насаме. Но нямаше начин да отклони предложението, за да не обиди домакина си.

– Опитах се да му кажа да не го прави – промърмори Саймън с нисък глас, когато се появи зад него. – Но не искаше да ме послуша.

Дрейвън забеляза очевидното накуцване на Саймън, когато той се приближи и спря до него.

– Как е глезенът ти тази вечер'?

– По-добре.

– И на мен така ми изглежда.

– Какво имаш предвид?

– Когато тръгвах този следобед, накуцваше с другия крак. Може би не си наранил краката, а главата си.

Лицето на Саймън се разтегна от широка усмивка.

– Хвана ме. Е, поне вече не трябва да се притеснявам как ходя. – Погледът му се спусна към гърдите на Дрейвън. – Хубава брошка. Някакъв демон ли те е обладал, че си я купил?

Дрейвън погледна към мястото, където Емили разговаряше с Кристина.

Силна болка прониза сърцето му и той въздъхна.

– Беше доста глупава постъпка. Ако ме извиниш, трябва да говоря с оръженосеца си.

Емили се намръщи, когато видя Дрейвън да напуска залата.

– Чудя се къде отива? – попита Кристина.

– Не мога да си представя.

– Е, толкова по-добре, сега не трябва да се тревожа, че може да ни дочуе.

– Да дочуе какво?

Кристина се обърна и я погледна с непоколебимо изражение на лицето.

– Емили, ако има Бог на небето, тогава трябва да намерим някакъв начин да заведеш лорд Дрейвън пред брачния олтар.

Глава 10

Eмили се ококори невярващо при ,изявлението на Кристина.

— Какво доведе до тази промяна в теб?

– О, Ем, той е прекрасен! – избълва тя. –Това, което направи за Орик... Не мога да ти опиша колко уплашен беше той през цялото време, за това какво ще му се случи, когато пристигне лорд Дрейвън. И после те заведе на панаира... – Тя спря, когато ѝ хрумна друга мисъл. – Прекара ли добре с него?

- Да, но...

– Но нищо – прекъсна я Кристина. – Наела съм няколко от музикантите на панаира да свирят тази нощ. Ще има танци и ти ще трябва да го съблазниш.

– Как? Изглежда той едва ме забелязва. Въпреки че... – Емили млъкна, когато си спомни какво бе дочула.

- Въпреки че...

Тя сви рамене.

– Чух го да говори на себе си, преди да тръгнем.

– За какво?

– За мен – призна тя. – Той каза, че ме желае и все пак не виждам доказателство за това. Страхувам се, че не знам как да се справя с него. Той не прилича на никой мъж, когото познавам. – Емили погледна към нея. – Ами ти? Как привлече вниманието на лорд Орик?

– Като дишах – каза тъжно тя. – Той знаеше, че майка ми и по-голямата ми сестра са преживели множество раждания и че имам добра зестра. Това беше всичко, от което се нуждаех.

Това не помагаше на нейната кауза изобщо.

– Лорд Дрейвън не изглежда да се интересува от нито едно от тези неща.

– Не – съгласи се Кристина. – Трябва да помислим малко. – Кристина прехапа устни и огледа залата. Очите ѝ се разшириха, след което се усмихна. – И мисля, че знам кой може да ни помогне с обмислянето!

Тя сграбчи ръката на Емили и буквално я завлече до мястото, където беше Саймън.

– Милорд – каза Кристина. – Може ли да ни отделите минута?

– Не, Кристина – пое дъх Емили. – Не може да говориш сериозно! Той ще каже на лорд Дрейвън.

– Не и ако се закълне да пази тайна. Вие сте мъж, който държи на думата си, нали, лорд Саймън?

– Зависи от думата – уклончиво каза Саймън, докато погледът му сновеше между тях. –Надушвам беля в действие, а няма нищо, което да ценя повече от добрата пакост. – Той потри ръце. – Докъде сте стигнали, дами?

– Първо, трябва да се закълнете, че ще пазите вечно тайна – каза Кристина.

– Много добре, устните ми са залепени за вечността – Саймън стисна устните си една към друга с палец и показалец.

Кристина кимна, в знак на одобрение.

– Емили иска да се омъжи за брат ви.

– Кристина! – ахна Емили, ужасена, че тя може просто така да избъбри нещо толкова неделикатно. – Как можа...

– О, ш-ш-т – каза Кристина. – Няма нужда да се бавим около това. Времето е от значение. Имаш нужда от съпруг, а лорд Дрейвън има нужда от наследник. Не е ли така, милорд?

Саймън ги погледна подозрително, докато изглежда обмисляше въпроса. Той поглади брадичка с ръката си.

– Как трябва да отговоря на това? – попита младият мъж, като потупа устните си с два пръста. – Алчната част от мен, която ще наследи земите на Дрейвън, казва: не, той няма нужда от наследник. Много бих се радвал да имам такова богатство, обаче верният брат в мен, ще се съгласи с вас.

Неговото подигравателно изражение изчезна, когато срещна погледа на Емили.

– Ами вие, милейди? Бих искал да разбера вашите чувства към брат ми, преди да поема отговорността.

Нейните чувства. Това беше труден въпрос.

– Той изглежда достатъчно подходящ за съпруг.

Саймън изсумтя.

– Това ли е всичко което изисквате?

– Той има нужда от някого, който да се грижи за него – опита Емили отново.

Саймън се засмя.

– Това е последното нещо, от което той се нуждае. Уверявам ви, че той може да се грижи за себе си достатъчно добре. Опитайте отново.

Кристина я сбута с лакът.

– Кажи му това, което каза на мен, Ем.

Тя тръсна глава.

– Той я кара да се задъхва и тя е много увлечена по него – Емили отвори уста, за да смъмри приятелката си, но Кристина нямаше да го допусне. – Усетила е доброта в него. Права ли е тя, милорд?

Саймън кимна.

– Много добре, ще ви помогна – Той погледна настрани и пребледня. – Така, ето го, идва. Преструвайте се, че тук не се е случило нищо нередно.

Дрейвън се намръщи, когато прекоси залата и видя Саймън, Кристина и Емили заедно в тесен кръг, все едно замисляха някоя поразия.

Когато той приближи, Саймън започна да си подсвирква и зарея поглед наоколо, докато жените изглежда бяха погълнати от разговор за воали.

Емили преплиташе пръсти, докато говореше с Кристина.

– Зеленото е най-добрият цвят за.., за.., за.., нещата.

– О, да. Много е добър за доста от нещата, като например.., нещата.

– Какво става тук? – подозрително попита Дрейвън.

Три лица се обърнаха към него, с такъв израз на невинност, който щеше да накара всеки друг мъж да се засмее.

Дрейвън вдигна глава и внезапно се почувства като котка, притисната до стената от три мишки.

– Що за заговор е това?

– Заговор? – попитаха почти едновременно те.

Саймън го плесна по гърба.

– Толкова дълго служиш на краля, че си представяш зло, там където го няма.

Да не мислеха, че е глупак, който не може да види през тях?

Очевидно беше така.

– Елате – каза Кристина и хвана ръката на Саймън. – Нека се оттеглим на масата и да опитаме от кулинарното майсторство на нашите готвачи. Ще харесате печения фазан – каза тя на Дрейвън. – Сосът от бъз е най-вкусният в целия християнски свят.

Дрейвън ги последва без желание, все още неспособен да се отърси от тревожното чувство, че се е преселил в ада тази нощ.

Кристина го сложи да седне на масата между Емили и Саймън. Той се почувства уловен в капан, неспособен да избяга. Гърлото му се стегна и остана смълчан, докато прислугата сервираше яденето.

Саймън се наведе.

– Добре си ли?

Дрейвън пое дълбоко дъх и кимна, макар че можеше да почувства как започва да се поти.

– Милорд? – попита Емили, като привлече вниманието му към себе си.

Когато срещна погледа ѝ, видя нежност в чертите ѝ и възелът в стомаха му се отпусна.

– Простете ми за нахалството – каза тя. – Но Кристина ми каза, че ще има танци след вечерята. Ще желаете ли да ме придружите?

Образът ѝ, докато танцува около Първомайския стълб, проблесна в ума му. Не можеше да се сети за нищо друго, което да му достави по-голямо удоволствие, от това да танцува с нея.

– Не, милейди, не мога.

Челото ѝ се намръщи разочаровано.

– За мен ще бъде удоволствие да танцувам с вас – каза Саймън и се наведе през Дрейвън, за да говори с нея.

Остра болка от ревност проряза сърцето му, но той не каза нищо. Вместо това, фокусира мислите си върху сервирането на храна за Емили. Наблюдаваше грацията на движенията ѝ, докато ядеше. И когато тя се протегна за бокала и сложи устните си на мястото, от което той беше пил, го побиха тръпки. Имаше нещо толкова интимно в този жест. Сякаш почти бяха споделили целувка.