Зидана ме поощрява да прекарвам повече време с Алис Суон – под претекст, че я уча на арабски (който тя усвоява много по-лесно, отколкото очаквах), – да спечеля доверието ѝ, за да пие безпроблемно вредните смески, които тя ѝ дава, за да ѝ попречи да зачене детето на Исмаил; или да го убие в утробата ѝ. Това съучастие ме плаши, но не мога да сдържа нетърпението си преди всяко следващо посещение, защото единствено ако съм близо, мога да се грижа за безопасността на Алис. В сърцето си знам, че се излагам на голям риск.

Търговецът, който е заел мястото на Сиди Кабур на пазара, дребен тъмнокож мъж от Имчил, е едновременно деликатен и предпазлив. И двамата се преструваме, че той не знае за кого работя; аз се преструвам, че не разбирам нищо от билки, което ми позволява да задавам въпроси. Когато ме изпращат за сушен цвят от вратига и листа от виделиче, които да предизвикат помятане и да отровят утробата, аз взимам червена детелина, сушени листа от малина и извлек от витекс, които благоприятстват плодовитостта. Понякога успявам да подменя отварата; друг път се налага Алис да изхвърли или да скрие тази, която ѝ е изпратила Зидана. Имам силно лекарство, предизвикващо повръщане, приготвено от билкаря, в случай че нещата съвсем загрубеят.

Това е рисковано начинание: ако Алис забременее, Зидана ще разбере, че съм я лъгал, и със сигурност ще опита да убие съперницата си, нероденото дете, а и мен; това обаче ще подсигури положението на Алис в двора и Исмаил ще внимава повече за благосъстоянието ѝ.

Дори е възможно да позволи преместването ѝ в друг павилион, далеч от прякото влияние на Зидана.

Днес ме пита:

– Да не би да го е омагьосала? Дали не знае някаква европейска магия, която е по-силна от моята?

Не съм свикнал Зидана да показва слабост.

– Не ми е известно – отговарям предпазливо. Може би ако вярва, че Алис притежава магични сили, ще прояви повече благоразумие.

– Всичко идва от тези очи – заявява тя и обикаля напред-назад. – Синьото не е естествено. Нормалните хора нямат сини очи: отвратително е.

Уверявам я, че Исмаил не обръща много внимание на очите на англичанката, и това е единствената истина, която съм изрекъл днес.

– Не може да е заради болезнено бялата кожа. Знам предпочитанията на Исмаил в това отношение. Той обича черните жени. – Изпъчва огромните си гърди. – Отгледан е от черна жена: кожата на майка му е била тъмна като моята и твоята. Освен това обича жените да имат месце, цени здравината и силата. Тя прилича на призрак, дух, блуждаещо привидение. Защо му е да се занимава с мъртвец?

Не свършва дотук, а изприказва куп приказки още. Лично на мен Алис ми прилича на един от ангелите в картините, които видях в прекрасните венециански къщи, но мъдро го премълчавам.

– Дори да успее да роди бебе, представяш ли си на какво ще прилича? Смесвала съм орехови кори с паста арсеник, знам какво се получава от смесването на бяло и черно! Исмаил да не би да иска да има сив червей за дете? – Зидана вдига ръце към небето и гривните ѝ задрънчават застрашително. – О, Сагба, вземи я от този живот!

Скоро ще съм наясно къде се корени влечението на Исмаил към Алис. Приключил със съвкуплението същата нощ, той ме вика иззад паравана, преди още да е успяла да се облече. Гледам как докосва голия ѝ ханш и го полюшва гальовно; разменят си поглед, какъвто друг не би трябвало да вижда, и за пръв път у мен се надига ревност подобно на лава.

– Не е ли забележително как силата на духа на това крехко създание привлече вниманието ми, Нус-Нус? Има такава воля, тъкмо тя ръководи страстта ѝ! Умна е, схваща смисъла на оцеляването и гледа напред. Вместо да напада мъжа със зъби и нокти като малката берберска кучка, тя се овладява, сдържа емоциите си като ездач, който налага волята си над див жребец. Представи си каква сила е нужна за това. Тя е великолепна! С какви деца само ще ме дари: със здрави тела и силни умове. – Той се обръща към мен, а очите му проблясват триумфално. – Имам план, Нус-Нус, той също е великолепен. Ще подсиля армията си, ще я увелича стократно и с тази армия ще отблъсна чуждите нашественици без изключение: португалците от Мехдия, испанците от Мармора, Лараш и Асила, англичаните от Танжер. Ще прочистя кралството си от неверниците и ще го посветя на Аллах. Единствените чужденци, на които ще е позволено да останат, ще бъдат под моята власт. Корсарите ми ще претърсят моретата за още бели жени, а аз ще ги чифтосам с моите бухари и ще създам невиждана армия, армия, в която е събрано най-доброто от отделните раси, черната и бялата.

Крачи из стаята с разперени ръце, а гласът му се извисява чак до сводовете на високите тавани. Говори за разпространяване на исляма из целия Иберийски полуостров; че ще го отведе чак пред портите на католическия Крал Слънце на Франция, ще създаде нов халифат, по-могъщ и от династията на Алмохадите. Теориите му са хаотични, красноречиви, театрални. Доктор Луис ме заведе на театър в Италия и там видях подобни жестове, насочени към многобройна публика. Тук той изнася представлението си само пред двама души. Поглеждам към Алис, за да видя как възприема този драматизъм, но лицето ѝ е насочено към Исмаил като цвете към слънцето. Разбира едва отделни думи тук-там, но е пленена от енергията. Султанът притежава едва ли не магическа харизма: притегля останалите към орбитата си. Точно това го прави толкова могъщ и толкова опасен.

Бухарите, за които говори, са специалната част на Черните стражи, които е докарал от южните земи, пленниците от набезите в Сахара, разменени срещу сол и желязо. Той ги пленява или купува, кара ги да приемат исляма и да положат клетва за вярност над екземпляр от Салих ал-Бухари, светото писание на Пророка, след това им подарява по една от тези книги – ценен предмет – и по този начин гарантира вечната им лоялност. От известно време беше започнал да ги чифтосва с черни робини, да ги жени за тях съвсем млади и да ги поощрява да създават многобройно поколение. В провинциите се отглеждат хиляди от тези деца, настанил е войските си там, докато казармите тук бъдат готови. Щом навършат десет години, момчетата започват да изучават изкуството на войната, а момичетата – домакинските задължения. Щом достигнат пубертета, ще бъдат оженени и също ще бъдат поощрявани да раждат деца. Исмаил от години говори за това, че ще създаде най-добрата армия в света. Това обаче е нов прочит на старата му идея.

Обръща се отново към мен, развълнуван от новите си планове.

– Представи си, Нус-Нус, само си представи какви деца би могъл да създадеш, стига да си имаше всичко, с такава като Алис!

Изненадвам се от прилива на омраза, който ме залива, при тези думи. Дори когато съм бил ужасен от султана – именно тогава, – лоялността ми винаги е била безрезервна. Но нещо в мен се е променило и причината за това е Алис.

Кимам и се усмихвам, опитвам се да придам на изражението си нещо подобно на възхищение; щом съм освободен, бързо си тръгвам с дневника под мишница. Вървя с наведена глава и не обръщам внимание на нищо наоколо. Стигам в стаята си, оставям книгата на дивана и се обръщам. Прохладният въздух във вътрешния двор, ароматите на цветята и ясното нощно небе ме зоват. Боря се с обърканите си чувства и съм абсолютно неподготвен за атаката.

Нападат ме изведнъж, четирима едновременно. Първият удар е в рамото и е придружен от мигновено затопляне. Някакъв дявол ме удря с тояга! Болката събужда демона в мен. Тръгвам към тях с вик и се хвърлям с необуздана ярост. Успявам да уцеля един и го удрям с такава сила, че той полита назад и се блъска в стената.

– Вземете книгата – провиква се някой и някой опитва да ме удари в главата. По-нисък е от мен и не успява, само ме вбесява още повече. Ръката ми е като оръжие, което черпи сила от яростта ми; юмрукът ми достига до меките части на лицето му и то се смачква под кокалчетата ми. Чува се изхрущяване, а след това клокочещ звук, свлича се, а аз ритам още и още, без да мисля за това, че вероятно наранявам по-скоро краката си, обути единствено в меките чехли, отколкото ребрата му. В този момент пред мен се изправя трети човек. Лицето му се осветява на лунната светлина и разпознавам здравеняка, когото бях видял веднъж в двора. Не мога да си спомня името му – Хамид, Хамза или нещо такова. Погледите ни се срещат, той ме стрелва презрително, но усещам, че изпитва и страх, и щом пристъпвам напред, той свива рамене, като че ли казва "Това не е моя битка", и си тръгва; аз оставам с четвъртия.

– Ти!

Толкова съм изненадан да го видя, че почти не забелязвам ножа, който изважда. "Вероятно – мисля си, докато избягвам първия му удар – това е същият нож, с който е прерязал гърлото на Сиди Кабур." Силно наточен е, зловещото му острие проблясва в полумрака.

– Изрод. Черно нищожество – просъсква той при следващата си атака. – Кой би предположил, че един роб ще има куража да се отбранява така. – Южняшкият му акцент е силно изразен. На тясното му лице се появява жабешка усмивка и забелязвам, че зъбите му са дребни и заострени като на куче.

Разпознавам го.

– Познавам те! – виквам и осъзнаването е тъй огромно, че ме изпълва от глава до пети. Потрепервам. – Знам кой си. Чичо ти ми отне топките, както направи и с твоите!

Той се нахвърля върху мен с убийствена ожесточеност. По някаква причина вместо да тръгна назад и да му отнема предимството, аз се засилвам срещу него и в момента, в който ножът се приближава към мен, сграбчвам китката му с две ръце, обръщам острието към него и ползвам ръката му като лост. Крайникът не може да издържи на подобно усукване. Помагал съм при дисекцията на достатъчно трупове, за да съм наясно с човешката анатомия. Освен това той е по-дребен от мен и внезапно (за пръв път в живота ми) изпитвам желание да нараня някого, да го нараня наистина сериозно. Защото заради този мъж – макар и да е просто пешка – изстрадах какво ли не. Със сурово удовлетворение чувам поддаването на раменната му става и изпукването на хрущяла му. Неспособен да стиска повече ножа, той го изпуска, а аз го притискам към стената (стаята ми е твърде тясна за подобна схватка) и го хващам за гърлото, докато очите му не изпъкват. Те са пълни с омраза, не със страх, не може да се отрече. Личи си, че наистина ме ненавижда за загубата на тестисите си. За това мога да проявя разбиране, но в него няма и следа от солидарност. Взирам се отново в острите му черти и прилежно подстриганата брада.