Елизабет Лоуел - Есенен любовник

Елиса спря в миг. Инстинктивно разпери ръце, за да запази равновесие. Коприненият шал се плъзна от раменете й. Тя размаха ръце като вятърна мелница, усещайки, че всеки миг ще падне.

Една ръка, скрита в черна кожена ръкавица, хвана шала, за да му попречи да падне на „ароматния“ под на конюшнята. Едновременно с това дясната ръка на Хънтър се промуши под тялото на Елиса и я подхвана точно над кръста.

Тя ахна сепнато, щом почувства, че я вдигат без предупреждение от земята. Краката й увиснаха във въздуха.

— Дръж се, че иначе съвсем ще си изгубиш полите — лаконично рече Хънтър. — Или точно това ти беше на ума?

Елиса издаде друг раздразнен звук.

Усещаше дясната ръка на Хънтър точно под лявата си гърда и това я караше да се чувства замаяна. Топлината на ръката му преминаваше през тънката копринена дреха и долната й риза. Сърцето й тупаше отчаяно. Пое дъх, но не можа да вкара достатъчно въздух в дробовете си.

— Дръж се — каза Хънтър, като отстъпи крачка назад.

Хватката му изведнъж се раздвижи.

Елиса забрави да диша и се вкопчи в Хънтър. Тежестта на гърдите й изцяло премина върху ръката му, тъй като той се наведе напред, без да я изпуска, и откачи коприната от пирона.

Топлината на тялото му сякаш жигосваше нежната плът на Елиса.

— Пускам те — изрече дълбокият му глас точно до ухото й. — Вече си свободна.

Но не беше. Дългите пръсти на Хънтър все още притискаха ребрата й и я държаха неподвижна. Ръката му леко се докосваше до долната извивка на гърдите й. Сърцето й блъскаше така отчаяно, че в един миг се изплаши да не би Хънтър да го чуе.

След това осъзна, че не му е нужно да чува диво препускащия й пулс. Навярно просто го усещаше направо върху голата кожа на дясната си ръка.

Елиса наклони глава и погледна през рамо към Хънтър, опитвайки се да срещне очите му. Беше трудна задача. Клепачите му бяха полуспуснати и защитаваха очите му.

Въпреки това тя усещаше, че гледа гърдите й и усеща тежестта им върху ръката си.

През тялото на Елиса премина странно, трепетно усещане, сякаш бе стъпила гола в езеро с топла вода. Зърната на гърдите й изведнъж се напрегнаха и изпъкнаха през коприната като два еднакви твърди върха.

Дишането му стана бързо и насечено.

Елиса се извърна още повече към него, преодолявайки постепенно силата на хватката му. Искаше на всяка цена да види очите му. Най-сетне успя и блестящото в тях напрежение изпрати в тялото й тръпка на слабост. Елиса се отпусна на ръката му.

Сега беше неин ред да започне да диша учестено. Усещането за мъжка плът, която се притиска към хълбока й беше силно и непогрешимо дори за една девственица.

— Хънтър? — прошепна с несигурен глас Елиса.

— Стъпи на крака или ще те пусна.

Пренебрежението в гласа му сякаш я обля с ледена вода.

— Нямах намерение да… — започна тя, но гласът й изневери. — Нямаше нужда да…

— Изправи се!

Елиса побърза да стъпи на крака, но откри, че коленете й продължават да треперят. Тя направи една малка крачка, спъна се и се хвана в най-близката опора, за да не падне.

Това, разбира се, беше Хънтър. Думата, която той промърмори под носа си, я накара да трепне.

— Какво става тук, по дяволите? — запита груб мъжки глас от мрака, който цареше извън яслата.

Хънтър вдигна глава. Едър, мускулест млад мъж приближаваше с едри крачки по пътеката между яслите към Хънтър и Елиса. На хълбока му имаше револвер, а в ръцете си държеше навито въже.

Без особена суетня Хънтър отстъпи крачка настрани от Елиса, оставяйки си място за бой при нужда.

Гневните нотки в гласа на младия мъж му подсказаха, че лесно може да се стигне дотам.

— Кой… а, това си ти, Мики — рече Елиса и извърна глава от младия мъж.

После внимателно оправи полите си. Не се виждаше нищо разкъсано. Направи предпазлива крачка. Коленете й я държаха здраво.

Изпусна безмълвна въздишка.

— Искаш ли нещо? — попита Елиса.

Не последва незабавен отговор. Тя вдигна глава и откри, че той безсрамно гледа гърдите й.

Знаеше какво бе привлякло вниманието му. Това едновременно я смути и разгневи.

На бузите й избиха червени петна. Сграбчи шала от ръката на Хънтър. После с едно бързо, рязко движение, уви коприната около раменете си, прикривайки гърдите си от светлосините очи на Мики.

Едва тогава осъзна, че не беше имала нищо против Хънтър да я гледа с неприкрит мъжки глад.

Ръцете й се разтрепериха и насмалко не изпуснаха шала.

— Можеш да се обзаложиш срещу циците си, че искам нещо — грубо изрече Мики. — Искам да знам защо, по дяволите, се търкаляш в сеното с някакъв непознат?

— Самозабравяш се! — отвърна с леден глас Елиса.

— Ами ти?

Без да погледне към Мики Елиса завърза здраво хлъзгавия копринен шал на гърдите си.

Младият мъж протегна рязко ръка. Широката му длан сграбчи Елиса за мишницата с такава жестока сила, че тя извика от болка. Той се приведе към нея, така че между лицата им останаха не повече от няколко пръста разстояние.

— Омръзнаха ми твоите засукани игри — изръмжа Мики. — От много време си въртиш опашката наоколо. Обещаваш ми какво ли не с очите си и с краката си, а сега ги даваш на първия срещнат скитник.

Алкохолната смрад, която се разнасяше от устата на Мики накара стомаха на Елиса да се свие на топка. Не понасяше тази миризма откакто се бе върнала и бе открила, че Бил неуморно си копаеше гроба с безкрайно пиянство.

— Разкарай се от мен! — решително заповяда тя.

— Не преди да съм свършил с теб. Време е да научиш кой командва тук.

— Аз командвам — намеси се Хънтър.

Едновременно с това той сложи ръка на дясното рамо на Мики. Този жест можеше да бъде проява на добра воля между двама мъже.

Но не беше.

— Аз съм Хънтър, новият надзирател на Ладър Ес.

Макар тонът на Хънтър да беше спокоен, хватката му беше желязна. Под еластичната кожа на ръкавиците му за езда пръстите му потърсиха, откриха и след това притиснаха към костта нервите и сухожилията.

Мики пусна Елиса по простата причина, че ръката му вече нямаше сила.

Елиса побърза да излезе извън обсега му. С разтреперани пръсти тя заразтрива насинената си ръка.

— Кой си ти, момче? — любезно попита Хънтър, като стегна още хватката си.

— Мики — изохка младият мъж. — Мики Барбър.

Хънтър отпусна натиска върху рамото на Мики. Едва ли в момента имаше опасност от бой с оръжие. Мики надали щеше да успее да задържи револвер със схванатата си ръка.

— Е, Мики Барбър — провлече Хънтър, — причината, поради която аз съм надзирател, а ти не си, е съвсем ясна. На теб все още не ти е ясно, че не е нужно да кипваш заради една малка кокетка като госпожица Сътън.

Елиса се завъртя към Хънтър толкова рязко, че насмалко не загуби равновесие.

— Някои момичета — продължаваше сухото си изложение Хънтър — просто не се чувстват истински живи, докато не си намерят някой глупак, който да им се възхищава.

— Не съм кокетка — процеди Елиса през зъби. — Нито съм момиче. Аз съм собственик и… и шеф на Ладър Ес.

Гранитният поглед на Хънтър се плъзна по Елиса. Макар да не каза нито дума, тя беше сигурна, че той си спомня как гърдите й бяха натежали на ръката му, как сърцето й се бе разтуптяло под дланта му и как тялото й се бе притиснало към неочаквано втвърдилата му се плът.

Смесицата от гняв, смущение и страст накараха бузите на Елиса да почервенеят. Гърлото й се сви и спря напиращите на езика й думи.

Без да каже нищо повече Хънтър се извърна от Елиса, сякаш тя не съществуваше.

— И така — провлечено продължи той разговора си с Мики, — не ми приличаш на глупак. Приличаш ми на здрав момък, който си върши работата срещу надницата си.

Елиса очакваше Мики да покаже грубата страна на езика си на Хънтър. За нейна изненада по-младият мъж само кимна безмълвно.

— Така си и мислех — добави Хънтър със задоволство. — Хубаво въже имаш. Мога ли да му хвърля едно око?

Преди Мики да успее да помръдне въжето се озова в лявата ръка на Хънтър.

— Хубаво въже, от преплетени кожени ремъци, а не от коноп — изрече Хънтър с възхищение. — Истинско ласо. Само един истински каубой може да се справи с кожено ласо.

— Принадлежеше на един мексиканец, който търсеше работа.

— Обзалагам се, че е бил много добър.

Мики сви рамене. Болката в дясното му рамо го накара да трепне.

— Разкарах го оттук — отвърна Мики. — В Ладър Ес нямаме нужда от лапачи на чили3.

— Кога? — изненадано попита Елиса. — Кога го направи?

Бледите очи на младият мъж се плъзнаха от устните на Елиса към шала, увит около раменете й. Погледът му беше на човек, който преценява собствеността си. Но хлабавата коприна не показваше много от гърдите й.