— Казва, че техният върховен вожд ти е много задължен — преведе Хънтър на Елиса.

— Но…

— Почакай — прекъсна я Хънтър.

Известно време наблюдаваше мълчаливо индианеца, после започна да превежда:

— Жена му и синът му били отвлечени от бледоликите. С помощта на един от тях, тя успяла да избяга, но другите я подгонили както койотите гонят заек. Тогава дошла една смела жена-воин на шарен жребец.

Елиса сепнато погледна към Хънтър, но той не откъсваше очи от индианеца.

— Макар самата тя да била бяла — продължаваше да превежда Хънтър, — тя застреляла един бледолик, взела сина му в ръцете си и направила място на коня си за жена му. Бледоликата отвела жена му и сина му в дома си и се грижила за тях така, както майката се грижи за бебето си.

Индианецът замълча и погледна продължително към Елиса, след което продължи разказа си.

— Той-който-говори-първи-пред-огъня благодари на бледоликата жена — превеждаше Хънтър. — Нека между домовете ни цари мир.

— Да — каза на мига Елиса.

Индианецът я разбра. Той бавно махна с ръка.

Още петима юта препуснаха в галоп по склона, където сред езиците обгоряла земя се срещаха незасегнати борове и кедри. Трима от индианците водеха на въжета по една апалуска кобила. Животните бяха красиви, с дълги крака и широки гърди.

— Хънтър? — прошепна Елиса.

— Изглежда, че мечтата ти да отглеждаш коне на петна ще се сбъдне — тихо отвърна той.

Елиса взе въжетата, които индианците пуснаха в краката й, докато преминаваха в галоп край нея.

После се появиха още двама индианци. Единият водеше кобилата, която индианката беше взела при бягството си от ранчото. Един мъж беше завързан с лицето надолу върху гърба й. Пред вторият индианец на гърба на понито седеше още един мъж, но той беше изправен.

Бял!

— Бил! — извика Елиса.

Индианецът пусна товара си и Бил се свлече на земята. Сякаш по даден знак останалите индианци обърнаха конете си и се отдалечиха в галоп.

Предната врата се отвори. Пени изхвръкна от къщата, изтича до Бил и коленичи на земята до него.

Елиса също понечи да отиде при Бил. После забеляза, че завързаният за гърба на кобилата мъж има само една ръка.

— Мак! — изненадано извика тя.

Дори да беше изненадан, Хънтър не го показа. Просто извади ножа си, освободи Мак от въжетата и го подхвана.

— Той… — започна Елиса.

— Жив е, но едвам диша — прекъсна я Хънтър.

Отнесе Мак в къщата. Още от прага повика Кейс.

— Вземи двама мъже и отидете да видите дали не е останал жив някой от бандитите.


На следващият следобед Елиса мълчаливо слизаше по стълбите към избата. Къщата й се струваше странно пуста. Повечето мъже бяха навън, прибираха говедата, които бяха държани извън земите на Ладър Ес. По груби сметки бяха намерили повече от шестстотин глави добитък.

Погребаха бандитите там, където ги намираха. Сред мъртвите намериха само един от братята Кълпепър.

Не беше Аб.

Кейс откри следи от мулета и ги проследи, докато не се изгубиха сред скалистата местност. После се върна да съобщи видяното на Хънтър и да си събере багажа.

Елиса вече знаеше, че по залез слънце Кейс няма да бъде в Ладър Ес.

Нито пък Хънтър.

„… не мога да оставя брат си да тръгне сам срещу Аб Кълпепър…“

В избата бяха останали само Бил и Мак. Бил не беше ранен тежко. Просто беше изтощен от много връзване и бой. Накрая, преди да тръгнат към Ладър Ес, бандитите го бяха завързали, за да умре от глад.

Състоянието на Мак беше по-лошо.

Елиса слезе по стълбите и изчака малко, за да могат очите й да се приспособят към слабата светлина. Не се виждаше много на трепкащата светлина на фенера. Нарът на Мак беше в единия край. Бил лежеше чак в другия край, където светлината на фенера почти не достигаше.

Пени не се виждаше никаква.

Елиса понечи да се върне на първия етаж, но Бил се размърда в постелята си. Взря се по-внимателно и откри, че на нара са легнали двама души, които се бяха прегърнали здраво. Думите на нежност и страст, които се дочуваха подсказаха на Елиса, че Бил най-сетне бе отвърнал на любовта на Пени. Макар искрено да се радваше за тях, гледката на тяхната любов беше почти болезнена за нея.

На следващия ден сутринта Морган, Сони и мексиканците щяха да подкарат конете и говедата към Кемп Халък, за да изпълнят договора с армията.

Хънтър и Кейс щяха да тръгнат в обратната посока по следите на Аб Кълпепър.

„… не мога да оставя брат си да тръгне сам срещу Аб Кълпепър…“

Елиса понечи да се изкачи нагоре, но Бил тихо й подвикна:

— Ела насам, Палавке. На тебе първа ще кажем, че Пени се съгласи да се омъжи за мен.

Пени ахна сепнато, измъкна се от нара и скочи на крака.

— Поздравления!

— Задето най-после ми дойде умът в главата ли?

— Това наистина е нещо рядко срещано при мъжете — отвърна му Елиса. После се усмихна горчиво-сладко на намека, който се криеше в думите й.

Пени се разсмя на глас. Дори очите на Бил проблеснаха на обветреното му лице.

— Как е Мак? — попита Елиса.

Пени бавно поклати глава.

— Преди малко бях при него. Съвзема се и пак губи съзнание, но всеки път става…

Пени сви рамене и не каза нищо повече.

Откакто Мак се бе завърнал така неочаквано в Ладър Ес, той не бе казал нищо. Беше изцяло погълнат от болката на раната си.

— И това ще свърши работа — отсече Бил. — Тъкмо няма да си правя труда да го убивам.

— Какво? — сепна се Елиса.

— Мак те крадеше — долетя откъм стълбите гласът на Хънтър.

Елиса рязко се завъртя на пети.

— За какво говориш?

Хънтър погледна към Бил.

— По-добре ти й кажи — отвърна му той, като хвана ръката на Пени. — Аз по-скоро бих предпочел да целуна тази малка госпожица.

Усмивката и червенината по бузите на Пени изгряха като слънце в сумрачното помещение. Тя се наведе и целуна Бил.

Елиса извърна глава.

— Мак започнал да краде добитък от теб веднага след смъртта на Джон Сътън — започна Хънтър.

Тя поклати глава, все още нищо неразбираща.

— Бил ми разказа как Мак говорел, че извънбрачната дъщеря на покойния Джон не си заслужавала потта на челото му — поясни той. — Така че Мак започнал да си оборудва свое собствено ранчо.

— С добитъка на Ладър Ес и с клеймото на Слаш Ривър? — предположи Елиса.

— Точно така.

— Подозирах нещо подобно — додаде миг по-късно Бил, — но постоянно бях толкова пиян, че не ми пукаше.

Пени издаде тих звук и докосна лицето на Бил. Той й се усмихна нежно.

— Докато Пени успее да ми покаже колко глупаво постъпвам — продължи Бил, — братята Кълпепър започнаха да се навъртат наоколо. На Мак това не му хареса, но не можеше да ги спре.

— Така че той изигра смъртта си и тръгна с братята Кълпепър? — обади се Хънтър.

Бил кимна.

Хънтър изгледа Мак с присвити очи.

— Ако оживее — процеди Хънтър, — ще трябва да обеся този кучи син.

Елиса отвори уста да му възрази, но не намери думи, които можеха да се мерят с ледената ярост в очите на Хънтър. Ужасеният звук, който се откъсна от гърлото й, привлече вниманието му.

— Не бих обесила човек заради кражба на добитък — рече тя.

— Нито пък аз — категорично отвърна Хънтър. — Но в поне три случая, за които аз знам, Мак се опита да те убие.

— Какво? — стреснато попита тя.

— Първо дългорогият бик, после свлачището, а накрая те беше взел на мушката си в нощта, когато насоли градината ти.

— Кой, Мак? — недоверчиво попита Елиса. — Толкова ли ме е мразил? Но защо? Какво съм му сторила?

— Не е било заради теб — додаде Бил, — а заради Глория.

— Какво искаш да кажеш? — попита Елиса.

— Мак и Джон бяха съдружници, докато не се появи Глория — обясни Бил. — Мак никога не можа да й прости, че е променила всичко.

— Какво общо има това с мен? — прошепна Елиса.

— Толкова приличаш на нея, че понякога… — поколеба се Бил. — Понякога, като те погледне човек, сякаш с нож го прерязват.

Елиса само поклати глава. Не искаше да повярва, че Мак беше я мразил дотам, че да се опита да я убие.

— Палавке?

Отначало на Елиса й се стори, че й се е причуло. После гласът долетя отново.

— Палавке!

Елиса бавно се обърна към нара, където умираше Мак.

Хънтър стигна до нара му преди Елиса. Ръцете му я спряха на достатъчно разстояние, за да не може Мак да я достигне.

— Тук съм, Мак — каза Елиса.

— Къде? — прошепна той. — Не те виждам.

Елиса заобиколи Хънтър и хвана ръката на Мак.

— Ето ме — тихо рече тя.

Мак се взря в лицето й.

— Знаеш… клеймото ми… — каза той болезнено.

— Слаш Ривър ли? — попита тя.

— Давам го на теб — прошепна той и пое рязко въздух. — Съжалявам.

— Не говори — прошепна тя. — Запази силите си, за да можеш да оздравееш.

По-лицето на Мак премина нещо близко до усмивка, която раздвижи посивялата му брада. Когато отново заговори, гласът му беше по-ясен, сякаш черпеше сила от някакъв скрит източник.

— Аз умирам, Палавке.

Елиса забрави да диша и стисна ръката на Мак.

— Онези проклети женкари Кълпепърови… — дрезгаво рече той с глас, пълен с презрение. — Само жени търсят. Откраднаха онова момиче от индианците юта.

Клепачите на Елиса трепнаха.

— Глупаци — процеди Мак. — Казах им да не го правят. После аз… отидох в блатото.

Мак пое няколко пъти дъх. Всеки път си проличаваше болката, която го поглъщаше все по-дълбоко и го водеше към смъртта.

— Значи ти си бил? — обади се Хънтър. — Ти си застрелял Гейлорд, преди той да убие Елиса.

Мак бавно премести погледа си към Хънтър, после го върна към Елиса, като се опита да различи дрехите й.

— Изглеждаше като мъж — болезнено рече той. — Биеше се като мъж. Смело. Не бях виждал друг такъв. Не можех да позволя… да те убият. Аб се досети, че съм аз. Простреля ме в корема… за да умра… бавно.