Елизабет Лоуел - Есенен любовник

— Виждам огън! — подвикна Кейс.

Миг по-късно Кейс им съобщи лошата новина.

— Хънтър, те смятат да ни подпалят! Излизам на покрива!

— Мики — извика Хънтър. — Започни да отваряш каците с вода! Останалите, стреляйте по хората, които носят факли.

Мъжете се раздвижиха, за да изпълнят заповедите на Хънтър, но не толкова бързо, колкото му се искаше на него. Тридневната битка с бандитите беше изтощила съвсем хората на Ладър Ес. Половината от бандитите навярно си почиваха, докато другите обстрелваха къщата на ранчото.

За разлика от тях всеки човек на Ладър Ес трябваше неотлъчно да стои и да защитава мястото си.

Елиса слезе в мазето и бързо разбуди онези мъже, които можеха да се бият.

— Качвайте се — тихо, но настойчиво им каза тя. — Бандитите идват с факли.

Мъжете спяха напълно облечени, така че наскачаха в миг, готови за бой. Грабнаха пушките си, които бяха наредени до стълбата и изтичаха нагоре.

Пени седеше на последния в редицата нар. Очите й бяха замъглени от изтощение.

— Какво има? — попита тя.

— Бандитите.

— Пак ли?

— Обуй тези панталони — каза й Елиса. — Една риза ще им пасне идеално. Може да се наложи да се махаме.

— Да се махаме ли? Но…

Пени говореше на вятъра. Елиса вече се бе обърнала и тичаше нагоре с карабината си в ръка.

Елиса излезе на първия етаж, без да забележи екота на оръжията и звука, с който гилзите падаха на пода. Шумът на битката й беше станал толкова познат, че вече не му обръщаше внимание.

Първият човек, когото Елиса видя, беше Хънтър. Не обърна внимание на трепването на сърцето си и на познатото вече разтреперване под лъжичката, които изпитваше всеки път, щом Хънтър се изправеше пред нея. Внимаваше да не му губи излишно времето, защото не заслужаваше специално отношение, само защото бяха любовници.

Хънтър почти не беше спал, откакто беше започнало нападението. Почти не се хранеше. Прекарваше повечето си време на крак. Обикаляше от човек на човек и проверяваше как се чувстват, и дали имат нужда от нещо. Ако спреше да говори, то темата бяха ъгълът, под който да се стреля или разпределението на амунициите, или пък разместването на стражите, за да си починат най-изтощените мъже.

Елиса знаеше, че задълженията на Хънтър бяха толкова много, че почти не му оставаше време да диша, камо ли да успокоява страховете на едно момиче, което предявяваше искания само към сексуалността му.

Един внимателно заслонен фенер беше единственият източник на светлина в кухнята, която Хънтър беше превърнал в свой команден пост. Червеникавата светлина придаваше адски оттенък на всичко.

Елиса хвърли към Хънтър изпълнен с копнеж поглед. Образът му се запечата в главата й. Косата му беше разчорлена, сякаш току-що бе прекарал пръстите си през нея. Кожата му се беше изпънала над скулите и на челото. Челюстта му беше покрита с черната сянка на брадата му. Имаше тъмни кръгове под очите, но въпреки това яснотата на погледа му оставаше непроменена. Издаваше заповедите с тих, спокоен тон.

— Госпожице? — обади се Сони. — Не трябваше ли да сте долу?

— Мога да стрелям толкова добре, колкото повечето мъже и значително по-добре от онези, които в момента почиват долу.

Сони понечи да й възрази. Хънтър го изпрати обратно на поста му с една рязка заповед.

— Връщай се долу! — обърна се той към Елиса.

— Тук ще съм по-полезна.

Хънтър се поколеба. Искаш Елиса да стои в мазето, където беше по-безопасно. Но особено сега имаше остра нужда от стрелци.

Всички щяха да загинат, ако къщата се подпалеше.

— Морган? — подвикна Хънтър.

— Да?

— Заеми поста на Кейс на горния етаж. Елиса ще дойде на твоето място.

Морган сграбчи пушката си и допълнителни амуниции, докосна периферията на шапката си в поздрав към Елиса и мина покрай нея към стълбата.

Елиса отиде на поста на Морган, без да каже нито дума на Хънтър. Застана до бойницата и погледна навън.

Планините се извисяваха над всичко, по-черни от самата нощ. Беше изненадана, че все още е нощ. Времето бе загубило смисъла си в избата, където нощта се сливаше с деня.

Над главите им проехтя изстрел. Явно Кейс беше забелязал човек с факел. След миг Елиса също го видя. Изглежда, че бандитът препускаше в галоп към къщата. Факелът се издигаше и спускаше с всеки скок на коня.

Изведнъж факелът се превъртя във въздуха, падна на земята и продължи да гори бавно.

От всички страни на къщата започнаха да гърмят изстрели в посока на новите бандити, които се насочваха към къщата с факли в ръка. Елиса стреля по най-близкия бандит. Същото сториха мъжете от двете й страни. Не разбра кой точно уцели бандита. Видя само, че факелът не дойде по-близо до къщата.

Тази беше първата от множество атаки. Понякога бандитите просто се преструваха, че искат да наближат къщата с факел в ръка, само за да прикрият нападението си от някоя друга страна. Някои от бандитите идваха в галоп. Други наближаваха в тръс.

Най-хитрите пролазваха по корем със загасени факли. Палеха ги едва когато наближаха къщата. Тогава из къщата се разнасяше вик, че са нужни кофи с вода.

Елиса методично стреляше, презареждаше, пак стреляше и не мислеше за нищо друго. Щом й свършеха патроните, викаше за още, както правеха мъжете.

Пени носеше амунициите. Всички останали или носеха вода, или стреляха по бандитите.

Когато се зазори Елиса вече беше толкова изтощена, че се подпираше на бойницата, за да не падне. Мускулите на ръцете й се бяха схванали от постоянното държане на карабината готова за стрелба.

Тук-там из ранчото се виеха езиците на пламъците. Самата къща беше обгорена на места, но като цяло оставаше непокътната. Не можеше да се каже същото за тревата наоколо и за боровете в околността. Огънят ги бе направил по-черни от нощта. Засилващият се вятър разнасяше пепелта надалеч и гонеше пушека високо в небето.

В крайна сметка вятърът спаси Ладър Ес. С настъпването на утрото поривите му се засилиха и обърнаха пожарите от падналите факли в посока на бандитите.

Елиса вкочанено си мислеше в чия ли полза ще се обърне вятърът на следващата нощ.

— Елиса!

Тя обърна глава в посока на гласа. Чак сега осъзна, че за първи път, откакто бе застанала до бойницата, викаха името й. Не беше го забелязала.

Хънтър пое дълбоко дъх, щом Елиса се обърна към него. Очите й се взираха празно от изтощение. Същият поглед бе виждал на лицата на мъже, които се бяха напрягали прекалено дълго. Кога ли за последен път беше яла? Или спала?

Едва сега Хънтър се досети, че бе държал сметка за мъжете, които командваше, но не бе включил Елиса в това число. Не се бе досетил, защото тя не даваше стража.

Подобно на Хънтър, Елиса беше спала и яла по-рядко от мъжете край тях.

Той взе внимателно карабината от ръцете й.

— Засега свърши — нежно й каза той. — Върви да хапнеш нещо.

— Мъжете… избата…

— Гимп ще се погрижи за тях.

— А Пени? — прошепна Елиса.

— Спи. Ти също трябва да поспиш.

Елиса погледна към Хънтър, но очите й не успяха да се фокусират върху него. Затвори очи и се замисли откъде ли ще намери сили да слезе по стълбите в избата.

Трябваше да го направи по същия начин, по който слизаха мъжете. Стъпало по стъпало.

Отблъсна се от бойницата и тръгна надолу към избата стъпало по стъпало. Но защо отиваше към избата, а не към спалнята си?

Хънтър понечи да спре Елиса. В последният миг отдръпна ръка. Ранените мъже имаха нужда от грижи след дългата нощ. Някой трябваше да изпълни тази задача. Елиса имаше нужните умения.

Хънтър изруга тихо и тръгна към горния етаж.

Влезе при брат си, който пазеше на прозореца в детската стая. Кейс го погледна мълчаливо. Вече не обръщаха внимание на силния контраст между купчините гилзи, натрупани в люлката и пеперудите, изрисувани по стените.

— Искам да започна да излизам вечер — додаде без предисловие Кейс. — Гарантирам ти, че на сутринта ще има по-малко бандити.

— Още не.

— А кога? — рязко запита Кейс.

— Когато не ни остава никаква друга възможност. Нито миг по-рано — също тъй остро му отвърна Хънтър.

— Кои точно възможности виждаш ти, които са ми убегнали? Миналата нощ почти успяха да ни подпалят.

В гласът на Кейс нямаше гняв, нито надежда, че ще стане чудо, нито дори истинско любопитство за собствената му съдба. Той просто искаше да знае какво беше пропуснал.

— Армията може да се заинтересува от тридневната стрелба и от стълбовете дим, които се носят над Ладър Ес — кратко поясни Хънтър. — Дори пиян би ги видял.

Кейс изсумтя с отвращение.

— Армията е оттатък Рубиновите планини. Гонят индианците и съставят карти — посочи му Кейс. — На шепата мъже, останали в Кемп Халък изобщо не им пука какво става в Ладър Ес.

Хънтър не възрази.

От друга страна не можеше да позволи на брат си да тръгне сам срещу смъртта.

— Ще излезем двамата.

— Не. Нужен си тук.

— Морган може…

— Не!

Възражението на Кейс беше кратко, но окончателно.

— Можеш да ме спреш, само ако ме убиеш — посочи му Хънтър със спокоен глас.

— Ами Елиса? Помисли ли за нея?

Клепачите на Хънтър трепнаха. Между битките с бандитите беше намерил малко време, през което да мисли за Елиса.

Нито една от тези мисли не беше утешителна.

През дългите дни и нощи на обсадата Елиса не му бе казала нито една дума за любов. Не беше направила някакво специално усилие да застане до него, да разговаря с него, да го докосне, да потърси подкрепа в присъствието му и сама да потърси утеха.