— Отворете вратата на кухнята! — изкрещя Кейс.

Изведнъж конският тропот и стрелбата станаха по-силни, което подсказа на Елиса, че кухненската врата е отворена. Не се обърна да погледне назад, макар че чуваше как хората на Ладър Ес подвикват имената си и ругаят, докато си пробиваха път към кухнята.

— Предната врата! — извика Кейс.

Елиса я отвори и изтича до най-близката бойница с карабина в ръка. Погледна навън, но видя само бъркотия от сенки, които се суетяха в сумрака преди зазоряване.

Елиса вдигна карабината си, за да разбие стъклото на прозореца. Отвън се чуха няколко тъпи удара, с които куршумите се забиваха в дебелите дървени стени на къщата. Стъклото експлодира, преди да е успяла да замахне с пушката си. Елиса трепна и изплашено извика. После осъзна, че бандитите й бяха направили услуга — вече нямаше нужда да чупи стъклото.

От другата страна на вратата Лефти даде няколко изстрела в посока на огъня, проблеснал сред тополите край потока.

Няколко мъже профучаха през отворената врата. Лефти измъкна оръжието си от бойницата и се обърна към мъжете, застанал нащрек. Всеки, който влетеше в стаята, извикваше името си.

— Фокс!

— Рийд и Блеки!

Елиса смътно забеляза, че Рийд придържа другия мъж. Върху левия крак на Блеки точно над ботуша му блестеше като прясна боя кърваво петно.

— Хънтър остави превръзки и вода в мазето — бързо им каза тя. — Тук не трябва да се пали светлина. Пени! Имаме ранен.

— Аз ще поема кухненската врата, госпожице — додаде Фокс.

Последва кратка пауза, после още двама мъже се втурнаха през предната врата.

— Сони е тук — извика първият. — Морган е зад мен.

Зад гърба на Сони една тъмна сянка се промуши през вратата и се хвърли настрани.

— Морган! — каза сянката. После повиши глас и извика: — Затворете и залостете кухненската врата!

— Слушам! — отвърна му Гимп от кухнята.

Елиса притаи дъх и зачака.

Никой друг не профуча през отворената предна врата.

— Хънтър! — извика Елиса. — Хънтър!

Сама не беше разбрала, че е застанала пред отворената врата и вика името му, докато Морган не я дръпна настрана. Няколко куршума изсвириха в тъмната стая.

Морган затръшна вратата и залости резето. Няколко куршума глухо се забиха в дебелите талпи.

— Патрони! — изкрещя Кейс от горния етаж.

— Госпожице? — погледна я Сони.

— В мазето — вцепенено отвърна Елиса. — Има много. Хънтър ги остави там.

— По две кутии за всеки — вмъкна Морган.

— Последвай ме — рече тя.

Сони последва Елиса по вътрешната стълба, която водеше към мазето. Младият мъж ококори очи от удивление, щом видя приготовленията, които Хънтър беше направил.

Стълбата водеше към голямо помещение с опушени стени, осветено от един фенер, окачен в ъгъла. В добавка към обичайните торби с лук и моркови, картофи и ябълки, имаше цяла редица каци с вода, наредени на купчини кутии с амуниции и седем временни нара, застлани с одеяла. Кутии и ютени торби с припаси бяха наредени грижливо на купчини и чакаха да влязат в употреба.

Блеки лежеше на единия нар. Единият му ботуш беше свален. Пени почистваше раната му.

— Бога ми! — огледа се Сони. — Морган не се шегуваше, а? Нашият надзирател е същинско олицетворение на истинския войник.

— Да — кимна Елиса. — Така е.

Тя извърна глава. Мисълта за Хънтър сам навън сред опасностите и мрака беше прекалено болезнена за нея.

— Амунициите са ето там — показа му тя. — Щом занесеш патрони на Кейс, раздай кутиите на останалите.

— Да, госпожице — отвърна Сони.

Докато Сони се товареше с купчина кутии, Елиса му зададе въпроса, който я гризеше през цялото време:

— А Хънтър? Видя ли го?

— Не, госпожице. Той остана на билото, за да прикрие отстъплението ни. Този човек направо е цяла фурия. Без него едва ли щяхме да се измъкнем от Ветровития проход, без да ни разпердушинят парцалите.

Сони се изправи и мина покрай Елиса към стълбите.

— Извинете ме, госпожице. Тези кутии трябват на момчетата.

После изтича нагоре по стълбите.

— Как е той? — обърна се Елиса към Пени.

Блеки й отговори преди Пени.

— Само мускула е засегнат — намръщено рече той. — Веднага щом госпожица Пени ме превърже ще съм готов за бой.

— Не е нужно — успокои го Елиса.

— Напротив — възрази Блеки. — Извинете ме, госпожице, ама там навън има повече от четирийсет бандита. Нужна ни е всяка цев.

— Стой мирен — додаде Пени. — Сега ще промия раната.

— По дяволите, госпожице, просто налей малко уиски и ме пускай да си вървя.

— Както искаш.

Алкохолът закълколи от бутилката. От устата на Блеки се процедиха няколко думи, които двете жени предпочетоха да се престорят, че не са чули. Пени започна да превързва раната. Едва беше завързала бинта, когато Блеки смъкна крака от нара, нахлузи ботуша си и грабна пушката си.

Щом тежестта му се прехвърли върху ранения му крак Блеки се намръщи, пребледня, изруга… и закуцука към стълбите, като използваше приклада на пушката си вместо патерица.

Елиса понечи да го последва.

— Чакай — подвикна й Пени. — Ранена си.

— Какво?

— Лицето ти? — просто й отвърна Пени.

Елиса вдигна ръка към лицето си. По пръстите й полепна червена кръв. Тя я погледна недоумяващо. Чак тогава усети, че челото и дясната й буза парят, сякаш са изгорени.

— Ела тук — рече й Пени.

Накисна парче плат в топла вода, изцеди го и започна с внимателни движения да почиства лицето на Елиса.

— Какво се случи?

— Сигурно е от стъклото — спомни си Елиса. — Исках да го счупя с пушката си, но то се пръсна преди това.

Пени се усмихна иронично.

— Джон предупреди Глория, че ще се случи тъкмо това, но тя не искаше да чуе — каза й тя. — Настояваше, че един истински дом трябва да има истински прозорци със стъкла, а не дебели кепенци с бойници в тях. Така че взеха компромисно решение. Сложиха и стъклени прозорци и капаци.

Отвън и отвътре се носеха откъслечни изстрели.

Елиса затвори очи и се помъчи да не мисли за Хънтър, който стоеше навън в нощта без никакво прикритие.

Може би беше ранен и кръвта му изтичаше.

Може би умираше.

— Добре ли си? — загрижено попита Пени.

Елиса кимна.

— Пребледняла си като сол.

— Мисля си за Хънтър.

— Какво?

— Хънтър е прикрил отстъплението на нашите хора. Все още е навън.

Пени издаде тих стон, после прегърна Елиса.

Едва сега Елиса осъзна, че Бил също беше навън в опасното утро.

Някъде там.

— Идва ездач! Прекратете огъня!

Елиса разпозна гласа на Кейс. Обърна се и се втурна нагоре по стълбите чак до втория етаж.

Кейс стоеше до бойницата. Въпреки заповедта, която беше издал, той държеше ездача на мушката си.

— Хънтър ли е? — настойчиво попита Елиса.

— Вероятно.

В последвалата тишина Елиса чу приближаващия конски тропот.

— Защо бандитите не стрелят по него? — попита тя.

— Това е някакво проклето муле без ездач! — изкрещя фокс от долния етаж.

— Не стреляйте! — грубо подвикна Морган.

Елиса погледна към Кейс. Очите му следваха мулето през мушката на карабината му с такава целенасоченост, че я полазиха тръпки.

— Бъдете готови да отворите кухненската врата! — извика Кейс, без да откъсва очи от мулето. — Морган, застани до вратата с пистолета си!

— Добре!

Елиса се обърна и се втурна надолу по стълбите. Влетя в кухнята тъкмо когато Кейс подвикна отгоре да отворят вратата и да се разкарат настрана. Замръзна на място.

Никой не я забеляза. Всички погледи бяха приковани в кухненската врата.

Морган стоеше с готов за стрелба револвер. Вратата се отвори и в кухнята влетя един мъж, миг преди мулето да се блъсне в стената на къщата. Сградата потрепери от силата на удара.

Вратата се затръшна, преди още мъжът да беше спрял да се търкаля.

Морган проследи всяко движение на мъжа. После се усмихна и прибра револвера си.

— Добре дошли у дома, сър — рече той.

— Радвам се, че съм тук — отвърна Хънтър, като се изправи на крака. — Какво е положението?

Лекотата на движенията му подсказа на Елиса, че Хънтър е цял и невредим. Облекчението й беше толкова силно, че главата й се замая.

— Блеки е прострелян в крака — отвърна орган. — Мано Херера има драскотина на рамото си. Пени го превързва в момента. Блеки вече е пак на работа.

— А Елиса? — попита Хънтър.

— Тук съм — тихо додаде тя. — Безпокоях се за теб.

Хънтър изпусна дъх.

— Аз също — рече той. — Имах късмет. Адски късмет. Значи всички сме тук?

— Да, сър — обади се Морган. Усмивката му пак се бялна на лицето му. — От днес нататък трябва редовно да ходим на църква.

Усмивката на Хънтър беше доста мрачна.

— Твоят късмет е бил най-големият — каза му Елиса. — Изненадана съм, че онези бандити не стреляха по теб.

— Не можеха да ме видят достатъчно добре, за да стрелят. Бях увиснал от едната страна на мулето.

Това, което Хънтър премълча, бе, че братята Кълпепър не искаха да убиват хубавото муле само заради него. Ранчото беше обградено, всички пътища навън бяха отрязани. На тяхна страна беше и цялото време.

Можеха да убият Хънтър и всички останали в Ладър Ес. Беше само въпрос на време.

— Братчетата Кълпепър ценят мулетата си прекалено много, за да убият едно от тях само заради Хънтър — вмъкна Морган. — Обаче ако яздеше Бъгъл Бой…

— Така си помислих и аз — прекъсна го Хънтър. — Бъгъл Бой е твърде добър кон, за да го излагам на риск с подобни фокуси. Затова просто му свалих такъмите и го пуснах да бяга на воля.

— Как се сдоби с това муле? — попита го Елиса.

Усмивката на Хънтър беше студена като нож, който влиза в канията си.

— Бандитите препускаха по петите ми — поясни той.

Елиса изтръпна като си помисли как са преследвали Хънтър като животно.