Елиса и Пени стреляха добре, но мисълта как двете ще се бият срещу бандитите на Аб оставяше киселия вкус на страха в устата на Хънтър.

Мисълта какво Аб би сторил с Елиса, ако тя му паднеше в ръцете, беше направо непоносима.

— Елиса!

Дрезгавият му шепот достигна до Елиса в мига, преди устните му да се впият в нейните. Целувката му беше сурова като мислите му, но Елиса не възрази. Тя просто прегърна Хънтър и му отвърна с цялата сила на чувствата, които бяха стаени в нея.

— Обещай ми! — настойчиво каза Хънтър.

— Добре — прошепна Елиса.

Миг по-късно кухненската врата се затвори зад Хънтър. Той изчака достатъчно дълго, за да чуе падането на резето на мястото му. После се насочи към плевнята.

Хънтър и Морган първи се отдалечиха от двора на ранчото. И двамата бяха нащрек. Карабините им лежаха готови за стрелба в скута им, а очите му им обхождаха мрака за някакъв признак на движение.

Цареше пълно спокойствие. Само вятърът разлюляваше дърветата, които бяха оголели с изключение на няколко лишени от цвят листа. Облаците препускаха над главите им, като ту забулваха, ту разкриваха звездите на нощното небе. Луната даваше достатъчно светлина, за да успеят да забележат евентуално раздвижване.

Луна за лов.

Рийд и Фокс напуснаха Ладър Ес няколко минути по-късно. Насочиха се натам, накъдето отидоха и първите двама мъже, но пътят им беше малко по-различен. Тяхната задача беше да преминат през друга част на Ладър Ес, за да проверят за присъствието на бандити.

Или за да бъдат открити от тях.

Жива примамка в един капан, който можеше да се затвори зад тях без предупреждение.

Останалите мъже се измъкнаха в мрака двама по двама. Всяка двойка се насочи по различен път към същото място.

Хънтър и Морган яздеха към мястото за среща и се вслушваха в тихите звуци на нощта.

Не се чуваха изстрели. Никой все още не беше вдигнал тревога.

Двама по двама мъжете изникнаха от мрака на уреченото място. Скоро пристигнаха всички, с изключение на последните двама.

Хънтър се извърна към луната и погледна часовника си.

„Кейс, къде си, по дяволите? — нетърпеливо си мислеше Хънтър. — Колкото по-дълго чакаме тук, толкова по-голяма е възможността да ни открият.

Още две минути. Тогава ще пристигнат последните каубои.

Повече от това не мога да чакам.“

Секундите отминаваха на лунната светлина като отлитащи духове.

Хънтър безмълвно се помоли Кейс да не лежи ранен или мъртъв в някоя безименна долина. Докато се молеше си спомни как бе питал Кейс доколко сигурно е мястото му при бандитите.

„… Вярват ли ти?

— Дотолкова, доколкото изобщо се доверяват на хората, които не са от клана Кълпепър…“

Последните двама пристигнаха тихо. Силуетите им с широкополи шапки се очертаха ясно на лунната светлина.

Морган се доближи до Хънтър, видя часовника в ръката му и изчака.

Отмина последната секунда.

Капакът на часовника се затвори с необратимо щракване.

— Кейс не се вижда, сър — тихо додаде Морган.

— Трябва да тръгваме без него.

— Да, сър — кимна Морган. После добави нещастно: — Не е такъв човек.

— Не — прошепна Хънтър. — Не е.

— Ще се моля за него.

— Моли се за всички нас.

Хънтър побутна с колене Бъгъл Бой. Морган изравни коня си с него. Останалите мъже ги последваха двама по двама.

Бяха изминали по-малко от половин километър, когато тишината на нощта се смени със звука на препускащ с все сила кон.

Конят идваше право към тях.

Хънтър даде знак всички да се прикрият. После пришпори Бъгъл Бой надолу по стръмния рид насреща към онзи, който идваше към него в нощта. Големият жребец се втурна напред с дълги скокове, после присви задните си крака и се плъзна до дъното на долината.

— Проклятие! — промърмори Сони под носа си. — Този човек определено може да язди.

— Още по-добре стреля — обади се Морган.

Мъжете гледаха от прикритието си как Бъгъл Бой се смъкна до равното и се понесе безразсъдно по осветената от луната равнина.

Едва беше изминал неколкостотин метра, когато от една долчинка изскочи кон и се понесе към Хънтър. Ездачът му се беше снишил над шията на животното и почти се сливаше с развятата му грива. В ръката му смътно проблясваше дулото на пушка. Върху конския гръб не се забелязваше издутината на седлото.

— Язди на гол гръб — отбеляза Фокс.

— Индианец — заключи Мики, като вдигна пушката си.

Морган блъсна цевта му настрана.

— Какво правиш, по дяволите! — изруга Мики. — Тъкмо щях да го гръмна!

— Благодари се, че не дръпна спусъка — рязко му отвърна Морган. — Това е братът на Хънтър.

— Брат му ли? Не знаех, че има брат.

— Сега вече знаеш. Запомни го добре. Кейс е суров мъж и е на страната на закона.

Морган наблюдаваше двамата ездачи в ниското. След няколко секунди се потвърдиха най-лошите му страхове.

Кейс не спря, за да разговаря с брат си. Просто му изкрещя нещо и профуча покрай него, без да забавя.

Насочваше се към Ладър Ес.


Напълно облечена, Елиса обикаляше спалнята си като хванато в клетка животно. Напред и назад. Напред и назад. Погледна първо през едната бойница, после през другата. После продължи да се разхожда.

Напред и назад. Напред и назад.

Погледна през бойницата към Би Бар.

Напред и назад. Напред и назад.

Провери през двете бойници на другия прозорец.

Ослуша се за далечни изстрели.

— Къде си, Хънтър? — прошепна Елиса. — Ти и Морган, и останалите мъже. Добре ли сте? Намерихте ли добитъка? Братята Кълпепър откриха ли ви?

Единствено тишината отвърна на въпросите й. Дворът на ранчото пустееше. Кучетата мълчаха. Пени си беше в стаята и се опитваше да заспи. Лефти и Гимп стояха в кухнята, пиеха кафе и се мъчеха да не задремят.

Елиса погледна часовника си. Беше изминал повече от час, откакто мъжете се бяха измъкнали двама по двама в мрака.

Подобно на неспокоен дух тя обикаляше от прозорец на прозорец. Напред-назад. Напред-назад.

Погледна през бойниците.

Зората предвещаваше идването си с трепетни отсенки на червеното и жълтото на източния небосклон. Върховете вече блестяха. Скоро дневната светлина щеше да се плъзне надолу по назъбените планински склонове и да напълни Рубиновата долина със светлина.

Елиса почти не забелязваше красотата на идващата зора. Просто се разхождаше напред-назад.

Три последователни изстрела нарушиха нощната тишина.

Опасност!

Елиса стисна карабината си в ръка и се втурна надолу по стълбите, като на всяка крачка викаше на останалите. Когато слезе на първия етаж, Пени стоеше на прага на спалнята си. Стискаше в ръка пушката на Елиса.

— Какво има? — бързо попита Пени.

— Не знам. Чух три изстрела.

Изведнъж кучетата избухнаха в бурен лай.

Елиса изтича до прозореца и надникна през процепа на бойницата. Успя да различи препускащи силуети на фона на зората. Миг по-късно успя да види очертанията на конник, който препускаше право към къщата на ранчото откъм Ветровития проход.

Сърцето й трепна в мига, в който осъзна, че едрият, широкоплещест ездач, привел се над шията на коня, не е Хънтър.

— Не стреляйте! — извика тя на Лефти и Гимп.

— Палавке, нали знаеш, че никога не стреляме по нещо, което не можем лично да разпознаем.

Елиса не обърна внимание на възмутения им отговор. Не откъсваше очи от мрака, където тропотът на конските копита наближаваше къщата като гръмотевица.

Конят премина в галоп през градината и спря точно пред входната веранда на къщата.

— Отворете! — извика Кейс.

Елиса вече избутваше резето на вратата в скобите му, когато чу гласа на Кейс. Тъкмо се мушна в отворилия се процеп, когато иззад плевнята проехтя изстрел.

— Не стреляйте! — заповяда Кейс. — Хънтър и останалите идват след мен!

— През предната или през задната врата? — запита Елиса.

— Откъдето могат. Бандитите всеки миг ще ги настигнат. Затвори вратата, но още не слагай резето.

Елиса затръшна вратата зад гърба на Кейс. Той се взря в мрака първо през една, после през друга бойница.

Тътенът от галопиращи коне долетя от далечината като приглушен барабанен бой.

— Лефти! — подвикна Елиса.

— Да?

— Ела тук и ме прикривай, когато отворя вратата. Пени, Гимп, вие ще пазите кухненската врата. Ако видите да идва някой непознат, стреляйте!

— На Хънтър няма да му хареса, че се мотаеш близо до вратата — мрачно додаде Кейс. — Заедно с мъжете могат да влязат доста куршуми.

— Добре ли се справяш с тази пушка? — попита го в отговор Елиса.

— Сносно — сухо отвърна Кейс.

— Подходът към задната врата може да се прикрие от детската стая. Предната врата може да се прикрие от първата спалня в ляво.

Преди още Елиса да беше свършила, Кейс вече тичаше нагоре по стълбите. Изкачи ги със скоростта и ловкостта на пума. Елиса го проследи като вцепенена. Кейс приличаше толкова много на Хънтър: същия ръст, същото телосложение, начина, по който се движеше.

Нощта се разкъса от смъртоносното стакато на град от пушечни изстрели, които заглушиха конския тропот.

„Хънтър! — мислеше си Елиса. — О, Боже, Хънтър!“

Лефти застана до Елиса край входната врата. Звукът от счупено стъкло, долетял от горния етаж, подсказа на Елиса, че Кейс беше заел позиция и чупеше стъклата на прозорците, за да може да стреля.

Тропотът на конските копита се засили до същински гръм, който се носеше право към къщата.

— Нашите хора идват към задния вход! — подвикна отгоре Кейс. — Пригответе се!

Елиса с мъка се сдържа да не се втурне към кухнята. Мястото й беше до предната врата на къщата, а не в кухнята.

От горния етаж се разнесоха пушечни изстрели.

— Някои идват към предната врата! — извика Кейс. — Пригответе се! Бандитите са по петите им!

Лефти застана до бойницата, счупи стъклото с дулото на пушката си, вкара патрон в цевта и зачака. Макар старият каубой да бе отказал да се запише като стрелец, движенията му бяха спокойни и ефикасни.