Елизабет Лоуел - Есенен любовник

А тя копнееше за всеки нов огнен език на този пожар.

— Не е честно — промълви тя. — Ти ми даваш всичко… и… не вземаш… нищо… за себе си.

Хънтър нямаше думи, с които да отговори на Елиса. Тялото й го приемаше така горещо. Елиса му пасваше идеално. Проникна дълбоко в нея, после още по-дълбоко. Привлече краката й отстрани на тялото си, за да я отвори още повече.

Течният огън, който му отговори, го подканяше да усили натиска си, да го задълбочи, да го забърза.

— Хънтър — прошепна Елиса. — Аз…

Дишането й се накъса от острите, златни нокти на екстаза. От гърлото й се изтръгна тих вик.

Хънтър впи устни в нейните. После промуши езика си така дълбоко в нея, докато устните им не се сляха така интимно, както телата им.

Когато вече не можеше да проникне по-дълбоко в Елиса, Хънтър започна да се движи. Всяко движение на хълбоците му извикваше стон от гърлото й. Елиса се вкопчи в него и започна да се движи в ритъма на тялото му, за да сподели разтърсващите чувствени импулси, които я пробождаха. След всяко движение огънят в телата им се разгаряше по-силно и се впиваше по-дълбоко в плътта им.

Хънтър изведнъж спря тласъците си. Главата му се изви назад. Цялото му тяло потрепери диво веднъж, после още веднъж. Устните му извикаха името в дивия порив на екстаза.

Звукът на името й, което се откъсна от устните му погълна изцяло Елиса. Тя извика, вкопчи се в него с цялата си сила и се отдаде на огъня, който изгаряше слетите им тела.

Измина доста време, преди Хънтър да успее да събере достатъчно сили, за да погледне към Елиса и да види дали необузданата му жар не я беше наранила.

Тя лежеше мълчаливо под него със затворени очи и се наслаждаваше на отшумяващите вълни на екстаза, които без предупреждение преминаваха през тялото й.

Хънтър не я беше наранил ни най-малко.

Той внимателно се освободи от топлината на тялото й, подпря се на ръце и се претърколи настрана. Прегърна Елиса и я погали бавно, като се наслаждаваше на допира на тялото й. Никога досега не се бе чувствал така с жена — едновременно спокоен и могъщ като бог.

„Сигурно лесно мога да свикна с тези чувства — помисли си той. — С изключение на токата на колана, която се е впила в задника ми…“

Той се разсмя без глас, едновременно удивен и развеселен от силата на страстта, която двамата с Елиса успяваха да разпалят един в друг.

— Моето сладко, палаво момиче — промърмори Хънтър, като целуна Елиса нежно. — Другият път ще трябва наистина да не бързам, за да успея да се съблека както трябва.

Елиса му се усмихна и сгуши лице в гърдите му.

— Може би след като се оженим — лениво добави той.

Елиса почувства как я пронизва мраз, щом си спомни първия път, когато Хънтър беше споменал, че трябва да се ожени за нея.

„… Бог ми е свидетел, Елиса Сътън, ако не пораснеш и не бъдеш добра майка на децата ми ще оплакваш деня, в който си ме подмамила да се оженя за теб.“

— Не е нужно — отвърна му Елиса със спокойствие, което всъщност не изпитваше.

— Какво? — сепна се Хънтър.

— Не съм девствена. Не е нужно да го правиш, само защото…

Гласът й замря. Не знаеше как да опише това, което те бяха един за друг.

— Ние сме просто любовници — продължи тя след миг. — Не е нужно да си даваме обещания. Не е нужно да се женим.

Хънтър не вярваше на това, което чуваха ушите му.

А също и на онова, което не чуваха.

Неочаквано Хънтър осъзна, че въпреки всичките сладки стонове, които беше изтръгнал от Елиса, любовта й към него беше останала неизказана на глас.

Едва сега го забелязваше.

— Не ставай глупачка — грубо рече Хънтър.

— Точно така — отвърна му тя. — Радвам се, че постигнахме съгласие.

— Ще изпратя да извикат свещеника, веднага щом…

— За какво ни е? — попита го Елиса с непроницаем глас. — Ако ти липсват неделните служби, можеш да отидеш в Кемп Халък.

— По дяволите, Палавке! Това, което имаме е прекалено хубаво, за да го изоставим просто така!

— Да, но то не е достатъчно, за да си дадем доживотна присъда.

— Измежду всичките проклети глупачки…

— Нали искаш за съпруга истинска жена, а не едно палаво момиче? — прекъсна го с лишен от емоции глас Елиса. — Искаш жена, която да уважаваш и на която можеш да довериш отглеждането на децата си. Но това не съм аз, нали?

За миг Хънтър се поколеба, погълнат от спомените, които го заляха като черна вълна. Последният път, когато бе оставил на желанието да му избере жена, децата му бяха платили грешката му с живота си.

Колебанието му беше целият отговор, от който се нуждаеше Елиса. Тя тихо затвори очи и се опита да не плаче.

„Този път той ме люби толкова внимателно, че си помислих… Всъщност, Хънтър е прав.

Аз съм глупачка!“

Хънтър почувства промяната в тялото й. Усети как напрежението идва на място на спокойствието и как отчуждението прогонва взаимното доверие. Елиса се опита да се надигне, но той я притисна към себе си.

— Не мислех за близкото минало, нито за теб — каза й той.

Елиса само поклати глава.

— По дяволите, мила! Не е така, както си го приела.

Елиса погледна към Хънтър. В загадъчния сумрак на пещерата очите й проблесваха като повърхността на езерото.

— Сигурно щеше да настояваш да се оженим, ако бях вдовица?

Хънтър изгледа Елиса, неспособен да повярва, че тя можеше да се надигне от постелята, която до преди малко бяха делили и да се държи така, сякаш не се бе случило нищо особено.

„… ние сме просто любовници…“

Никакви неизказани обещания за любов.

„… просто любовници…“

Задоволството, което го бе обхванало, се смени с гняв.

— Ти не си вдовица — възрази й Хънтър. — Ти си една гореща, неразумна девойка, която си мени решенията всяка минута.

Хънтър чу собствените си думи и осъзна, че разпаленият му нрав му копаеше достатъчно голяма яма, за да го погребат в нея. Прехапа устни, за да не изругае и се опита да поведе разумен разговор с Елиса.

„… просто любовници…“

— Ти си една млада жена — започна наново той, като внимаваше много, — а аз съм достатъчно възрастен, за да съм препатил повече от тебе. Мисля, че съм готов да направя онова, което е най-правилно.

Гневът се раздвижи във вените на Елиса.

— А аз не съм!

— Проклятие, Палавке! Само преди няколко дни ми каза, че ме обичаш!

Думите на Хънтър се забиха като ножове в Елиса. Тя пое болезнено дъх.

— Така ли? — попита тя с остър глас.

— Така е и ти го знаеш много добре.

— Е, какво друго очакваш от една гореща, неразумна девойка, освен момичешки признания в любов?

Хънтър трепна, като чу собствените си думи. Погали нежно дългата, преплетена коса на Елиса и се опита да я притисне към себе си. Тялото й си остана все така напрегнато.

Ласката на Хънтър прати една чувствена тръпка през тялото на Елиса. Макар и гневна и наранена, тя не можа да възпре тялото си да му отговори. Всъщност, това вече не я изненадваше.

Елиса никога не бе изпитвала нещо близко до изгарящото удоволствие, с което Хънтър я бе дарил. Потрепваше цялата дори само при мисълта да слеят отново телата си.

— Да, в леглото безразсъдната ми страст ти допада — обвинително продължи Елиса. — Но в брака има повече от секс.

— Ще се вслушаш ли в гласа на разума?

— Винаги го правя. Но самият ти не винаги си разумен.

Елиса продължи да говори, преди Хънтър да успее да й отвърне. Тъжното примирение в гласа му сякаш принадлежеше на някоя много по-възрастна жена.

— Не оставяй на съвестта ти да те измъчва — продължаваше да говори тя до шията му.

Пръстите на Хънтър погалиха косата й и продължиха надолу към устните й. Не знаеше какво да каже. Сякаш всяка негова дума само правеше нещата от лоши по-лоши.

— Знам, че не съм любовта на живота ти — добави Елиса. — Но любовта не е нужна нито за получаването на удоволствие, нито за самия брак, нали?

— Палавке, аз…

— Току-що го доказахме — прекъсна го тя. — Нали?

Елиса стисна устни върху шията му не съвсем нежно. Щом искаше от Хънтър само тялото му, значи щеше да получи само него. Ръцете й целенасочено се плъзнаха по тялото му, докато не достигнаха до мястото, където беше най-различен от нея.

Хънтър присви очи от неочаквания, невъзможен скок на плътта си. Пръстите й го галеха като живи пламъци, обхождаха всяка чувствителна издатина по плътта, всяка промяна в повърхността на кожата му, изучаваха нарастващата му сила в пълно мълчание, което гореше душата му.

Горещата, гладна уста на Елиса се плъзна надолу по тялото на Хънтър, вкусвайки всичко, до което се докоснеше.

— Сега разбирам защо някои жени си взимат любовници — каза Елиса така, че дъхът й докосна възбудената му, болезнено чувствителна плът.

С дрезгав стон Хънтър вдигна Елиса нагоре, претърколи се отгоре й и потъна в нея, като сложи край на едното сладостно мъчение, само за да постави началото на друго. Проникна в нея, без да й спести нищо от потентността си. Виковете й и острите й нокти му подсказаха, че й харесва силата му.

Третият път, когато Елиса се изви в екстаз в ръцете му, Хънтър доброволно остави тялото си да го води и забрави за желанието си да се сдържа. Безкрайното му, пулсиращо задоволство го изцеди напълно и той дълго не можа да вдигне глава.

Едва по-късно, много по-късно, Хънтър осъзна, че повече не бе казана нито една дума за взаимни задължения, за съвест или за брак.

Или за любов.