Когато се успокои малко, той отвори очи и отново погледна Елиса, която го наблюдаваше обезпокоено.

— Нещо не е ли наред? — попита той.

— Ти.

— Какво аз?

— Първият път болката беше за мен, а удоволствието остана за теб — поясни Елиса. — Вторият път аз изпитах удоволствие, а ти болка. Винаги ли е така: единият го боли, а другият е безпомощен от удоволствие?

— Не ме боли така, както тебе.

— Изглеждаш някак… напрегнат.

— Ще ми мине.

Елиса се намести така, че да може да вижда Хънтър по-добре. Движението притисна хълбока й към корема му. Дъхът му се процеди със свистене през стиснатите му зъби.

— Боли те — бързо рече тя. — Мога ли да направя нещо за тебе?

— Не ме изкушавай — процеди Хънтър под носа си.

Но Елиса го чу.

— Изкушавам ли те? — бързо запита тя. — Как?

Хънтър затвори очи и се опита да не мисли за всичките начини, по които едно страстно момиче като Елиса би могло да го съблазни.

А след това да го задоволи чак до пръстите на краката му.

От гърлото на Хънтър се откъсна тих стон. Налагаше му се с усилие да се съпротивлява на копнежа, който пулсираше в тялото му. Беше направил това, което бе обещал сам на себе си. Беше задоволил Елиса напълно по единственият начин, който можеше да си позволи след бързането и грешната си преценка при първия им път.

— Хънтър? — прошепна Елиса.

Той не можа да й отговори. Можеше само да си спомня как беше лежала пред него, отворена, отдадена му всецяло, разтреперана от екстаза, който той бе довел в тялото й.

Елиса покри лицето на Хънтър с леки, бързи целувки, като шепнеше името му между ласките. Ръцете й се обвиха около кръста му. Тя го притегли към себе си, като се опита да го утеши.

Одеялото незабелязано се свлече в краката й.

Тялото на Хънтър потръпна. Ръцете му понечиха да отблъснат Елиса. Миг по-късно почувства допира на гърдите й. Без да мисли той погали зърната й с пръсти. Стегнатите връхчета в миг се надигнаха под допира му.

Трепетната й реакция изненада Хънтър. Не очакваше Елиса да изпита удоволствие от докосването му толкова скоро след като бе получила оргазъм.

Белинда определено не обичаше да я галят. След като се бяха оженили тя бе загубила интерес към секса. Сещаше се за правенето на любов само когато искаше да получи нова рокля или по-хубави пердета за гостната си.

Хънтър погледна към нежните гърди на Елиса, които почиваха под дланите му. Дори в сумрака на пещерата можеше да се различи наситения розов цвят на зърната им, който контрастираше с млечната белота на кожата й. Елиса изглеждаше толкова крехка под силата на ръцете му, но тръпките по тялото й не бяха извикани от страха.

— Толкова е приятно да те докосвам — прошепна Хънтър до косата й. — Мога да се опияня само като те галя.

— Мога ли да… те докосна?

Ръцете на Хънтър се поколебаха. Мисълта да остави на Елиса да гали тялото му караше тялото му да се стяга от желание.

— Не мисля, че е добра идея — възрази той.

— Не обичаш ли да те докосват?

— Умирам да усетя ръцете ти върху себе си. Искам го дори прекалено много.

Елиса разбра единствено, че Хънтър иска ласките й. Напрежението се надигна като стегната пружина в последвалата тишина и продължи да нараства с всеки негов дъх, докато Елиса разкопчаваше ризата му.

— Искаше ми се да направя това, откакто те видях гол до кръста в градината — призна Елиса.

— Идеята не е добра.

— Защо?

— Не искам да те взимам сега — обясни мрачно той. — Исках само да те науча на удоволствията от собственото ти тяло. За да се реванширам задето те нараних.

— Като причиниш болка сам на себе си?

— Както вече казах ще ми мине.

— Ще ти помогна.

— Елиса…

Дъхът на Хънтър заседна в гърлото му и остана там. Ризата му беше разкопчана. Голите й гърди се полюляваха и се докосваха до него, докато Елиса измъкваше пешовете на ризата от панталоните му.

С доволно и одобрително мърморене Елиса прекара длани по мъжката територия, която току-що беше открила.

Хънтър я наблюдаваше през притворените си клепачи. Знаеше, че трябва да я спре.

Но не можеше да го направи.

Току-що сам беше направил едно откритие — дивото, горещо удоволствие да бъде гален от една жена, в чиито очи грее възхищение, а не студена пресметливост.

Колкото по-дълго Хънтър беше с Елиса, толкова по-добре разбираше каква студена, нечестна жена е била Белинда. Елиса се държеше неразумно и от време на време го подлудяваше, но никой не можеше да я обвини в липса на страст.

Ръцете на Хънтър обхванаха гърдите на Елиса. Палците започнаха да масажират в кръг зърната й. Гърленият стон, който отговори на ласката му го накара да се усмихне.

— Хънтър? — дрезгаво прошепна Елиса.

Той й отговори само с неясно ръмжене.

— Мога ли и аз да те целуна? — попита тя.

Хънтър се наведе и потърси устните на Елиса, но откри, че тя бе имала предвид друга целувка. Устните, езика и зъбите й вече си проправяха път към гърдите му, докато ръцете й мачкаха мускулите му с очевидно удоволствие.

Изглежда, че еластичността на космите по гърдите на Хънтър предизвикаха особен интерес у Елиса. Тя подръпваше чувствено плетеницата от косми, заравяше пръсти в нея и промушваше езика си през нея, за да вкуси плътта отдолу.

Скоро откри малките гладки дискове на мъжките гърди. Езикът й се втурна в кръг около малкото колкото глава на пирон зърно в средата.

Милувката накара Хънтър да изстене.

Любопитните, гладни ласки на езика й в миг секнаха. Елиса вдигна глава към лицето му.

— Заболя ли те?

— А това боли ли? — попита той и леко подръпна зърното на едната й гърда.

Елиса сепнато пое дъх и изстена. После разбра, че е получила отговора на въпроса си.

Усмихна се бавно.

Безразсъдното любопитство и предчувствието в усмивката на Елиса изпълниха вените на Хънтър с огън.

— Ами това? — попита тя.

Ръцете й бавно се плъзнаха надолу по тялото му. Хънтър пое рязко дъх, когато почувства, че пръстите й разкопчават панталона му, а после и бельото му.

Елиса много бързо откри тънката ивица кожа, която се достигаше през дрехите. Деликатните й пръсти го погалиха и се плъзнаха надолу, към гъстите косми, които растяха там.

На Хънтър му се искаше едновременно да изругае и да каже молитва.

— Боли ли така? — попита Елиса, като само отчасти искаше да го подразни.

— Не повече от това — отвърна той, като прекара показалеца си през прореза на гащите й, премина през гъстите къдри и я погали чувствено.

Тялото на Елиса рефлексивно потръпна. Хънтър се усмихна в отговор. Не откъсваше очи от лицето й, докато тя търсеше път през дрехите му и го даряваше с ласки.

Хънтър затвори очи и потрепера от необуздано желание.

— Хънтър?

— Опасно е — процеди той през стиснатите си зъби. — Дяволски опасно е.

— Защо?

Пръстите на Хънтър се плъзнаха в Елиса и откриха, че тя е дори още по-гореща, отколкото си я спомняше.

— Защото искам това — каза той прямо.

— Тогава то е твое — прошепна тя.

Бавното, умишлено движение на Елиса около ръката му, както и течната коприна, с която й отговаряше тялото му пречупиха самообладанието на Хънтър. Той се протегна неочаквано и я повлече със себе си върху постелята. Едновременно с това той освободи възбудената си плът от затвора на дрехите си.

Преди Елиса да е успяла да си поеме дъх, Хънтър вече беше между краката й и ги разтваряше. Натиска на милувката му я накара да извика от неочаквано удоволствие.

Хънтър изведнъж осъзна какво беше направил. Пак беше съборил Елиса по гръб и разтваряше краката й, без да й даде възможност да възрази или да го отблъсне.

Отново.

Хънтър се застави да спре, точно преди да обладае Елиса. Тя беше толкова близо до втвърдената му плът, че той можеше да почувства как топлината й го достига, облива го и му обещава яростно забвение.

Тялото му се тресеше от сексуалното напрежение, което го разкъсваше.

— Проклятие! — изръмжа Хънтър. — Съжалявам, мила. Не исках да… отново…

Покри с целувки клепачите й, бузите й, устните й, гърлото й. При всяка целувка шепнеше думи на несдържано желание, които я караха да трепери.

Топлината на тялото му караше Елиса да се чувства трескава. Искаше й се да му даде облекчение, което да спре напрежението, тресящо цялото му тяло.

— Покажи ми какво искаш — прошепна Елиса. — Покажи ми!

— Ти си толкова малка, а аз…

— Но не съм чуплива — бързо го прекъсна тя.

Хънтър потрепери. Никога не се бе чувствал по-твърд и по-готов. Въпреки това знаеше, че го очаква копринената еластичност на тялото й. Ако внимаваше тя щеше да го приеме като в хлъзгава, копринена ръкавица.

Тази мисъл го накара да простене.

— Хънтър, направи каквото трябва — умолително рече Елиса. — Всичко е наред.

За миг Елиса си помисли, че той не я е чул. После усети търсещите, интимни ласки на пръстите му между краката си. Възхитителното усещане дойде отново.

Елиса почувства, че вълната на удоволствието отново я поглъща от главата до петите. Вълната се разби и се разпръсна в гореща пяна между тях. Чувственият, милващ натиск се засили и се плъзна по-дълбоко.

— Хънтър — възрази тя с накъсан глас. — Трябва аз да ти доставя удоволствие, а не ти на мен.

Той се опита да й отговори, но не можа. Горещият, уютен прием, който му даваше тялото й направо спираше дъха му. Бедрата му се напрегнаха и той се притисна по-дълбоко в нея.

Нова вълна се надигна и се разля в тялото на Елиса. Всеотдайният й, копринен отговор, с който тя го посрещаше го накара да забрави за света и да захвърли всичко наоколо надалеч. Наместо това се озоваха там, където край тях бушуваха само пламъци.

Елиса викаше името му. Тялото й се извиваше в дъга от поривите, които предизвестяваха идващия екстаз. Главата й се мяташе от едната страна на другата. Пожарът на страстта им се впиваше в тялото й — пожар, разпален от ласките му, от жаравата, която се разгаряше между краката й с всяко негово движение. Хънтър я изгаряше жива.