— Тихите ти, примамливи стонове ме съблазняват да смъкна от теб тези мъжки дрехи и да видя каква е жената, която се крие под тях.

Едновременно с това ръцете му се плъзнаха към кръста на Елиса. Копчетата на панталона бързо бяха разкопчани.

Елиса ококори очи при мисълта да бъде абсолютно гола пред Хънтър. Понечи да възпре мъжките ръце, които вече смъкваха плътната тъкан на панталоните надолу към хълбоците й.

— Но ние не бяхме… — започна тя. — Преди аз не бях…

— Гола? — подсказа й Хънтър.

Елиса колебливо кимна.

— Грешката беше моя — рече тихо той. — Трябваше да бъдеш гола като цвете. А аз трябваше да те покрия цялата като топъл, нежен дъжд.

По тялото на Елиса пробяга тръпка.

Хънтър спря да дърпа панталоните й надолу. Макар това да беше последното нещо, което му се искаше, той откъсна ръце от дрехите й.

— Срамуваш ли се?

— Никога не съм се мислила за срамежлива — прошепна Елиса. — Но…

— Това ще помогне ли? — попита той, като взе едно тънко памучно одеяло и го разстла върху Елиса. — Сега по-добре ли е?

Тя стисна горният край на одеялото с две ръце и кимна.

— Мога ли да продължа? — запита Хънтър.

Елиса извърна поглед от напрегнатите му очи, но кимна утвърдително.

— Кажи ми, ако промениш решението си — напомни й той.

После се наведе и целуна Елиса бавно и внимателно. Преди още целувката им да беше свършила, Елиса дишаше бързо и учестено, сякаш беше бягала.

Горещината, с която Елиса му отвръщаше заплашваше да се превърне в негова пагубна страст. Хънтър искаше още и още от гладните, чувствени целувки, но не беше сигурен докъде се простира самоконтрола му. Комбинацията от срамежливост и самоотдаване в Елиса го възбуждаха повече от всичко друго.

Вместо да търси под одеялото панталоните й Хънтър започна да развързва ловджийската й риза. След няколко мига ръцете му се плъзнаха в създадения от тях отвор. Дланта му нежно погали едната й гладка, топла гърда. Зърното й се втвърди в миг от докосването му.

Хънтър стисна зъби, за да овладее напора на възбудената си плът. Дъхът му се процеди със свистене. Хънтър измъкна ръката си толкова бавно, че движението му се превърна в една бавна, сладостна ласка.

— Нужна ми е помощта ти? — дрезгаво рече той.

— Как? — прошепна Елиса.

— Искам да сваля ризата си, но така, както си стиснала одеялото…

Хънтър изчака.

Елиса изпусна дъха, който до сега беше сдържала и остави одеялото да се свлече в скута й. После хвана ризата и понечи да я измъкне през глава.

Дългите силни пръсти на Хънтър се мушнаха под кожата. Отначало ръцете му помагаха на Елиса да измъкне нагоре ризата. После сякаш от само себе си обхванаха гърдите й.

Изпод кожената риза, оплетена около главата на Елиса, се чу приглушен вик. Тя дори не разбра, че е извикала. Знаеше само, че ръцете на Хънтър я галят с най-сладкият огън, който се спускаше на вълни от гърдите към бедрата й.

Ризата падна на земята до постелята. Елиса не беше забелязала, че заедно с кожената риза е свалила и бельото си. Осъзна го едва когато усети топлината на устните на Хънтър там, където до преди малко я бяха галили пръстите му.

Гърбът й се изви в дъга в отговор на ласката му. Пръстите й се преплетоха в гъстата му черна коса. Като се извиваше бавно под допира на устните му, Елиса притисна Хънтър по-силно към себе си. От гърлото й се откъсваха тихи викове — ехо на горещата наслада, която я обливаше на вълни и се стичаше в непознати кътчета на тялото й.

Яростният й отговор на целувките му прониза Хънтър и го накара да се разтрепери от желание. Покри гърдите й с леки, хапещи целувки и получи в отплата накъсаното й, настойчиво дишане.

— Мога ли да довърша събличането ти? — попита с тих глас Хънтър.

Езикът му се плъзна първо по едното й зърно, а после по другото. Елиса нямаше с какво да отвърне на тази разтърсваща ласка. Вместо това просто започна да смъква разкопчаните си панталони.

Хънтър вдигна ръката й към устата си. Целуна дланта й, захапа леко възглавничката от плът в основата на палеца й и се усмихна на тръпката, която видимо пробяга по тялото й.

— Остави на мен да те съблека — прошепна той.

— Да, да! Моля те!

Въпреки това, щом Елиса почувства, че панталоните й се смъкват надолу, тя инстинктивно посегна да задържи меките си, ленени гащи. Панталоните изчезнаха, като оставиха върху нея само тънката тъкан на гащите й.

Миг по-късно дългите пръсти на Хънтър се плъзнаха към кръста на Елиса. Ръцете му бавно погалиха плътта й под отворената предница на гащите.

Елиса трепна, сякаш ударена от мълния.

Очите й се разшириха, щом осъзна, че бельото й даваше свободен достъп на Хънтър до влажната, чувствителна плът между краката й. Крачолите й се съединяваха само на кръста и от двете страни на краката й. По средата бяха напълно отворени.

Елиса не беше сигурна дали този факт я възбужда или я плаши. Същото се отнасяше и за ръцете на Хънтър, които се въртяха толкова близко до нейните най-интимни части. Желанието и страха се бореха за надмощие в ума й.

Хънтър спря точно преди да достигне до русите, гъсти къдри, които знаеше, че се крият под тънката материя на гащите й. Бавно, целенасочено той плъзна дланите си нагоре, към корема й.

— Харесва ми да галя кожата ти — промълви той. — Толкова е гладка! Толкова е топла! Кара ме да се чудя каква ли е на вкус. Обзалагам се, че има вкус на сметана. Сметана подправена с канела.

От гърлото на Елиса се откъсна странен звук, щом Хънтър я целуна точно под пъпа.

— Страх ли те е или ти е приятно? — попита той, без да вдига устни от кожата й.

Елиса не можа да му отговори. Беше онемяла от страх пред докосването на пръстите му през отвора на гащите й.

Хънтър погали горещия цвят на желанието й, а отговорът на Елиса се разля по пръстите му.

— Удоволствие — дрезгаво рече той с облекчение примесено със страст. — Чисто, неподправено удоволствие.

Хънтър повтори нежното докосване и отново беше възнаграден от горещия, безпомощен отговор на Елиса. Всяко бавно движение на ръката му извикваше още топлина и удоволствие между краката й, и даваше повече свобода за ласките му. Най-сетне той разтвори нежните, хлъзгави листа на цвета й и намери скритата под тях чувствителна издатинка.

Елиса затвори очи. Вълната от диво удоволствие я разтърси и я накара да повдигне тялото си към ръката на Хънтър. После я заля още една вълна и още една, и още една, докато не започна да вика дрезгаво при всяко свое дишане, при всяка негова ласка.

Пръстите на Хънтър бавно се плъзнаха в кръг, после внимателно опитаха дълбокия извор на удоволствието й. Влажната й топлина караше цялото му тяло да се напряга от копнеж. Много внимателно той плъзна в нея първо един пръст, после още един.

Всяка клетка от тялото му копнееше той самият да се слее с нея, вместо само да я дразни, а себе си да измъчва.

Нарастващото удоволствие в тялото на Елиса върна отведнъж разума й. Нахлуха спомените за първия път. Първо изтънченото удоволствие. После натиска.

И накрая болката!

— Хънтър, аз…

Думите й се загубиха в дрезгавия стон от удоволствие, щом палецът му потърка гладкия, трептящ възел от страст, който той бе събудил за живот.

— Всичко е наред — нежно я успокои той. — Напрегната си, но аз го очаквах. Няма да те нараня. Нали помниш какво ти обещах? Само удоволствие и никаква болка.

Елиса само издаде един трепетен стон, щом натрупаното в нея удоволствие избухна.

През притворените си клепки Хънтър попиваше образа на Елиса, която лежеше напълно гола с изключение на тънките гащи, които служеха по-скоро да подчертаят, отколкото да прикрият издутите листенца на желанието й.

Желанието в собственото му тяло се надигна като буря.

Хънтър целенасочено движеше ръката си като галеше Елиса и същевременно я преценяваше. Натискаше, галеше, разтягаше уютната, невероятна мекота на тялото й. С всяко негово движение той внимателно съблазняваше същата тази плът, която веднъж вече беше взел в един пристъп на страст и незнание.

Когато вече не можеше да проникне по-дълбоко, той се наведе към трептящата от страст подутинка, която сега лежеше открита. Върхът на езика му тръгна в кръг около късчето плът и го погали. После изведнъж Хънтър го засмука гладно.

Изненадата и силното удоволствие се смесиха в Елиса.

— Хънтър!

Ръцете и устата му й отговориха с бавни, галещи движения.

От гърлото на Елиса се откъсваха дрезгави викове. Тя лежеше безпомощна, отворена, доброволна робиня на един мъж, чиято неочаквана любов я изгаряше цялата.

Хънтър чуваше, усещаше, вкусваше отговора й и се насилваше да запомни всички причини, поради които не можеше да разкопчее панталоните си и да се хвърли сам в огъня, който изгаряше двама им живи.

Екстазът парализира изневиделица Елиса, накара я да се извие в дъга и да остане така разтреперана и всецяло отдадена на Хънтър. Дивата песен на удоволствието й подобно на горещите, скрити конвулсии на тялото й бяха едно горчиво-сладко мъчение за него.

Най-накрая Хънтър неохотно се отдръпна от тялото на Елиса. Зави я с тънкото памучно одеяло и едва тогава реши, че може да се довери достатъчно на себе си, за да я прегърне. Притисна я в скута си и я залюля нежно, опитвайки се да успокои и двама им.

Екстазът бавно отхлаби свирепата хватка, в която беше стиснал ума и тялото на Елиса. Тя пое дъх дълбоко, отвори очи и погледна към Хънтър.

Той се усмихна почти тъжно на учудването в синьо-зелените й очи.

— Добре — каза той. — Така трябваше да бъде й първия път.

Възхитителното ехо на екстаза беше отнело възможността й да говори и още я караше да трепери.

— Нямам думи — додаде Елиса след миг.

Надигна се и погали с целувка устните на Хънтър.

Нежната ласка усука вътрешностите му в още по-здрав възел. Хънтър затвори очи и се противопостави на бурния протест на тялото си.