Върховете на пръстите му се плъзнаха по вените от вътрешната страна на ръката й с нежността на целувка. Веднъж, два пъти, три пъти, докато сърцето й не затуптя така силно, че сигурно дори Хънтър можеше да го почувства.

— Хънтър… — прошепна Елиса. — Недей.

Усети как тялото му потрепери, щом чу името си от устата й. Бавно вдигна китката й и сложи устните си там, където я бяха докосвали пръстите му. Върхът на езика му се плъзна по вените й.

Елиса издаде тих звук и потрепери също като Хънтър.

— Престани да бягаш от мен — прошепна тихо Хънтър, без да откъсва устни от меката й кожа. — Ще ти бъде много хубаво. Кълна ти се, мила.

Гладът, с който тялото й отвърна на ласките му едновременно потресе Елиса и я разгневи. Тя издърпа рязко ръката си.

— Благодаря ти за щедрото предложение — рече тя с хладен сарказъм, — но болката е отличен учител. Нямам какво друго да науча от теб.

— Напротив, предстои ти да научиш всичко от мен.

— Тогава ще си остана ненаучена.

— Бременна ли си?

Въпросът подейства на Елиса като обливане с кофа студена вода..

— Бременна ли си? — тихо повтори той.

— Върви по дяволите, Хънтър Максуел.

— Имам право да…

— Колко са новообяздените мустанги? — прекъсна го Елиса. — Ще изпълним ли договора с армията поне с конете?

Хънтър погледна в лъскавите синьо-зелени очи на Елиса и стисна зъби от разочарование.

Все същата история се повтаряше през последните три дни. Ако успееше да я хване натясно и да поведе разговор с нея, тя отказваше да обсъжда нещо друго, освен бизнес. До гуша му беше дошло.

Хънтър беше обезпокоен също и от неуморимия си копнеж да има Елиса. Беше се заклел никога да не позволява на една жена да го завладява по подобен начин, но Елиса се бе надсмяла над защитата му.

Да се докосва до нея точно сега беше грешка. Голяма грешка. Мирисът и мекотата на кожата й бяха хвърлили кръвта му в такъв буен бяг, че чак главата му се беше замаяла.

Освен това се чувстваше ядосан: на себе си, на нея, на всичко.

— Братята Херера тъкмо обяздват последния мустанг — рязко отвърна Хънтър.

Елиса почувства гнева, който кипеше под самата черупка на самообладанието му. Изгледа Хънтър предпазливо. Между безпокойствата за ранчото и страха от евентуалната среща с него всяка минута и всеки час, Елиса се чувстваше напрегната като струна на цигулка.

Но определено беше по-уверена, когато основна тема на разговора им беше ранчото.

„… предстои ти да научиш всичко от мен…“

Категоричното изявление на Хънтър отекваше в ума на Елиса и я правеше също толкова неспокойна, колкото и нежната, изгаряща ласка на езика му върху китката й.

— Какво става с биковете?

— Малко са.

— Има ли възможност да съберем достатъчно?

— Работим по въпроса — лаконично отговори Хънтър.

— Знам. Ще изпълним ли договора?

— По един или друг начин.

— Какво значи това?

Хънтър целенасочено се загледа в индианската девойка и не каза нито дума повече.

Очите на Елиса леко се разшириха. Очевидно Хънтър също се чудеше колко ли точно английски знае момичето.

— Момчетата прочесват блатото по местата, които ти им показа — продължи Хънтър. — Морган и Джони заедно с кучетата претърсват високите каньони.

— Разбирам.

— Още не, но ще разбереш — промърмори Хънтър под носа си. — По един или друг начин, дори ако е последното нещо, което трябва да свърша на Божията земя.

На бузите на Елиса избиха розови петна. Подозираше, че Хънтър изобщо не говори за говедата.

— Ако нещо се промени — заяви тя със слаб глас, — моля те, уведоми ме незабавно.

— Гарантирам ти, че ти ще си първата, която ще го научи.

Това обещание Хънтър смяташе непременно да изпълни.

Но първо трябваше да се опита да остане насаме с Елиса. Налагаше се да действа бързо, защото времето му в Ладър Ес изтичаше. Ако разбойниците на Аб не нападнеха в най-скоро време, Хънтър трябваше сам да тръгне по петите им.

Тогава двамата с Кейс щяха да слязат към Испанските низини. Колкото по-бързо отидеха там, толкова по-скоро последните от клана Кълпепър, които бяха злодействали в Тексас, щяха да си получат заслуженото.


Скрит в сянката на боровете израсли по билото на хълма над Ветровития проход, Хънтър стоеше и чакаше. Нощта край него беше ветровита и пълна с обещания за скорошен дъжд.

Сред клоните на един бор тихо подсвирна чучулига. Хънтър отвърна на зова й също тъй едва чуто.

Кейс се появи до брат си.

— Ако продължаваш така да пришпорваш хората си, ще ги загубиш — тихо му каза Кейс.

— Какво имаш предвид?

— Дори Морган ходи на пръсти покрай тебе, а той, Бога ми, е корав мъж.

— Откъде знаеш какво става в Ладър Ес? — отвърна му с въпрос Хънтър.

— Научавам го по същия начин, по който разбирам какво става в лагера на клана Кълпепър — иронично му отговори Кейс.

— Струпаха ми се много неща на главата.

— Да. Но основно имаш на ум едно нещо и името му е Палавка. Какво не върви между теб и момичето ти?

— Тя не е мое момиче? — сопна се Хънтър.

— Как ли пък не! Тя е твоя, независимо дали си имал нещо с нея или не.

Кейс забеляза промяната в изражението на Хънтър дори на колебливата лунна светлина.

— Значи такава била работата — тихо рече Кейс. — Бременна ли е?

— Не ти влиза в работата — изръмжа Хънтър.

— Последният път, когато чух от теб тези думи, аз ти казвах каква кръгла глупачка е Белинда.

Разочарованието и гневът избухнаха в Хънтър без предупреждение. Без да мисли той се хвърли върху Кейс. Последва кратка, остра схватка, но преимуществото беше изцяло на страната на Кейс. Той се владееше напълно.

Но не и Хънтър.

Доста бързо Хънтър се озова с лице надолу върху земята. Дишаше тежко и се опитваше да свали Кейс от гърба си.

— Откажи се — рече му Кейс като увеличи натиска върху ръката и шията на Хънтър. — Самият ти ме научи на тази хватка. Не можеш да се освободиш, без да си счупиш упорития врат.

Хънтър продължи да се съпротивлява.

— По дяволите! — изруга Кейс. — Стига си се държал като някой зелен хлапак! Не си нито първият, нито последния мъж, когото Белинда е излъгала.

Самоконтролът рязко се върна в Хънтър.

— Пусни ме — процеди той през зъби.

— Не още — кротко му отвърна Кейс. — Първо искам да знам дали скоро ще ставам чичо.

Напрежението отново пролази като змия в тялото на Хънтър, но този път той не се опита да отхвърли Кейс.

— Не знам — кратко отговори той.

— Питай Палавка.

— Питах я.

— И?

— Каза ми да вървя по дяволите.

Кейс промърмори нещо неразбрано. Миг по-късно пусна брат си. След секунда самият той се изправи с лекота.

Отстъпи и предпазливо проследи как Хънтър се изправя на крака. Брат му не показа никакво намерение да се нахвърля отново върху него, така че Кейс изпусна бавно дъх.

— Извинявай — тихо каза той на Хънтър. — Мислех, че просто си се заинатил с Палавка по същия начин, както с Белинда.

— А ти ми каза, че тя е една плиткоумна малка кокетка.

— Такава беше.

— Знам. Сега знам — изрече с горчив и изморен глас Хънтър. — Но жалкото е, че две хубави деца платиха с живота си, за да мога аз да науча за каква жена съм се оженил.

— Смъртта им не беше твоя вина.

— Това си повтарям по петдесет пъти на ден.

— А убеден ли си в това?

— Не — отвърна Хънтър, поколеба се, после добави просто: — Само като си помисля как са викали, как ги е боляло, как са плакали за татко си… Направо ме разяжда отвътре.

— Значи смяташ да прекараш остатъка от живота си като се самонаказваш, така ли?

Хънтър сви рамене.

— Мислиш ли, че по този начин ще поправиш случилото се? — запита го Кейс.

— Не знам какво да мисля. Знам само, че… — Хънтър замлъкна насред думата.

— Ще ти кажа какво знам аз — обади се Кейс. — Всеки път щом се появи Палавка, ти заставаш в стойка като куче-птичар.

Хънтър само просъска някаква ругатня в отговор.

— Защо не се ожениш за нея? — тихо го попита Кейс. — Светът има нужда от повече почтени хора. Двамата ще имате хубави деца.

Звукът, който се изтръгна от гърлото на Хънтър, едва ли можеше да се нарече смях.

— Елиса няма да се омъжи — рязко отвърна той. — Поне не за мене.

— Защо?

— Защото не ме харесва дори ей толкова. Опитах се да оправя нещата, но тя щеше да ми издере очите като котка.

Изражението на лицето на Кейс до такава степен се приближи до усмивка, доколкото изобщо се бе доближавало от края на войната.

— Струва ми се — провлечено додаде Кейс, — че девойка с толкова много страст си заслужава труда да бъде опитомена.

— Първо трябва да я хвана на тясно. Изплъзва ми се така, както призракът от блатото на тебе.

— Интересна е тая работа с моя призрак — вмъкна Кейс.

— Откри ли кой е той? — бързо попита Хънтър.

— Не. Дори косъм не съм виждал от това създание, откакто уби Гейлорд. Сега вече никой не носи информация на Аб.

— Откъде знаеш?

— Нали от мен се очаква да върша точно това — иронично подхвърли Кейс. — Да шпионирам в Ладър Ес в полза на Аб.

— Интересно!

— И аз така мисля.

— Аб вярва ли ти? — замислено попита Хънтър.

— Аб не вярва на никого.

Хънтър само изсумтя.

— Също както ти не вярваш на жените — продължи Кейс. — Откакто се остави на онази лъжлива кучка да те води за дръжката, не си казал добра дума за нито една жена.

Хънтър измери Кейс с поглед. Брат му мълчаливо го изчака, за да види дали Хънтър отново ще си изпусне нервите.

На лунната светлина очите на Кейс изглеждаха същите като на Хънтър — като ковано сребро.

— Постоянно ме притискаш — рече Хънтър. — Защо?

— И ти притискаш Палавка.

— Като си толкова запален по нея, защо не вземеш сам да се ожениш за нея?