— Ранена ли си? — обърна се Кейс към Елиса.

Устата й беше прекалено суха, за да говори. Затова просто поклати глава.

— Почакай тук. Ще изсвиря като чучулига на връщане. Ако чуеш нещо друго бъди готова за стрелба.

Елиса само кимна.

Кейс й хвърли напрегнат, изпитателен поглед.

— Дръж се, Палавке! Няма да се бавя.

Елиса само помръдна глава.

От брега на блатото се чуваха отделни изстрели. Далечният тропот на копита бързо заглъхна, погълнат от шумоленето на сухите тръстики.

Сякаш беше изминал цял час, когато най-сетне някъде наблизо се разнесе вика на чучулига.

— Чисто е — заяви Кейс. — Избягаха като койоти.

Елиса изпусна въздишка на облекчение. А с него дойдоха слабостта и гаденето. Елиса се олюля и се разтрепери.

Учуди се какво й става. Та нали не тя, а горката индианка беше бягала километри наред.

Отговорът дойде в главата й със спомена за бандита, който вдигна ръце и падна под копитата на мулето си.

Елиса мрачно преглътна, после преглътна отново, опитвайки се да подтисне бунта на стомаха си.

Щом Кейс се появи отново от тръстиките, Елиса се обърна към индианката. Наведе се да погледне бебето, но й прилоша. Отпусна се на колене и изпълзя настрани от индианката и детето.

Тялото й се разтърси от спазъм след спазъм. Повръщането не спря, докато не се почувства толкова слаба, че не можеше да вдигне глава. Смътно осъзна, че не трябва да го прави. Някой друг поддържаше главата й вместо нея.

Нечии силни ръце повдигнаха Елиса, обърнаха я и я притиснаха. Нежни ръце избърсаха лицето й с хладна влажна кърпа. Елиса се притисна разтреперана към гърдите на мъжа.

— Хънтър? — дрезгаво прошепна тя.

— Няма го още — отвърна Кейс. — Всеки миг ще дойде.

— Не! — каза Елиса и се опита да се изправи.

Кейс я притисна към гърдите си с равни части сила и нежност.

— Успокой се, мъничката ми. Ето, изплакни си устата. Ще се почувстваш по-добре.

— Момичето… — започна Елиса.

— Вече проверих. Не е ранена. Бебето също е здраво. Сега тъкмо го кърми. По-скоро се опитва. Горкичката! Доста й се струпа при онези негодници.

Елиса въздъхна и отпи глътка вода.

Шумът на приближаващи хора я накара да направи слабо движение в ръцете на Кейс.

— Пусни ме, моля те.

— Все още трепериш. Дай на нервите си време да се успокоят.

— Не! — дрезгаво възрази Елиса. — Не искам Хънтър да разбере, че съм слабачка и страхливка.

— Страхливка ли?

Кейс я погледна недоверчиво. Без да обръща внимание на откъслечните спазми, които я разтърсваха, той продължи да бърше лицето й, сякаш се грижеше за бебе. Нежността на докосванията му беше в пълен контраст с мрачната непроницаемост на бледозелените му очи.

— Не си нито слаба, нито страхлива — тихо й каза Кейс. — Много мъже биха се обърнали и побягнали още щом им замирише на изстрели и смърт.

Елиса издаде приглушен звук.

— Знам — добави Кейс. — Не ти се иска да си спомняш, че може би си убила човек, макар онези бандитите да заслужават повече от всеки друг да бъдат убити.

Хладната, влажна кърпа погали челото и очите на Елиса.

— Но ти направи онова, което беше необходимо — продължаваше Кейс. — Запази самообладание и спаси два човешки живота, като изложи на риск себе си. Нито един войник не би могъл да бъде по-смел.

Елиса погледна в очите на Кейс и видя в тях всичко, което той не каза с думи.

— Същото беше и с тебе, нали? — прошепна тя. — Стрелбата и… и прилошаването.

— Преживях го — делово отвърна Кейс. — И ти ще се оправиш. Ти си силна жена, Палавке. Много по-силна, отколкото човек би предположил, като те погледне.

Тръстиките изшумоляха някъде наблизо. Револверът се появи с изумителна скорост в ръката на Кейс.

— Аз съм — подвикна Хънтър.

— Другия път свирни или ще ти е за последно.

Хънтър разтвори тръстиките и се озова до тях. Почуди се дали да каже на Кейс, че устата му е толкова пресъхнала, че не може да свири.

Чувстваше се така, откакто беше видял бандита да се прицелва в Елиса, а самият той бе останал в ролята на безпомощен наблюдател, без да може да стори нищо, за да попречи на куршума да я достигне.

— Благодаря ти — каза тихо Хънтър на Кейс. — Задължен съм ти. Отново.

— Не бях аз спасителят й.

— Кой беше?

— Ще ти кажа като разбера — сухо рече Кейс.

Хънтър почти не чу какво казва брат му. Коленичи до Елиса и отмахна водопада от пепеляворуса коса от лицето й.

— Добре ли си, Палавке? — попита Хънтър.

Елиса изстена тихо и зарови лице в гърдите на Кейс, като изолира Хънтър.

— Не е ранена — отвърна Кейс вместо нея.

— Тогава защо си я прегърнал грижовно като котенце?

Хънтър премълча, че много му се иска да бъде на мястото на брат си. За нещастие Елиса ясно показваше, че чувствата им изобщо не са взаимни.

— Елиса уби един от братята Кълпепър — обади се Кейс.

Шокираното изражение, което се изписа на лицето на Хънтър можеше да накара всеки човек, с изключение на Кейс да се разсмее.

— Явно не й е понесло добре на стомаха — добави Кейс.

Елиса простена тихо от унижение и се опита да потъне в сивата риза на Кейс. Той просто я притисна по-здраво и я погали нежно по косата.

— Какво се случи? — запита Хънтър.

Елиса само поклати глава със затворени очи. Чувстваше се вече напълно унижена.

— Докато другите спяха, Бил и аз развързахме момичето — поясни Кейс. — После тръгнах по следите на проклетия призрак.

— Шпионинът имаш предвид?

Кейс кимна утвърдително.

— Появи се до колибата на Бил точно преди зазоряване — добави той. — Последва нещо като спор. После той си тръгна. Последвах го и ето къде ме доведе.

— Значи е някъде в блатото?

— Да.

— В такъв случай не е дошъл от Ладър Ес — заключи Хънтър. — Значи всичките ни хора са чисти.

Кейс изсумтя утвърдително и продължи разказа си.

— Чух стрелба и се промъкнах до края на блатото. Индианката бягаше с всичка сила към блатото. Преследваха я четирима бандити.

Хънтър погледна към момичето.

Почувствала любопитните очи, индианката вдигна глава от бебето си. Синините по младото й лице, примесени със страха в очите й и преценяващия й поглед казаха на Хънтър всичко, което искаше да знае. Беше виждал жени с такъв поглед през войната. След като от тях по най-груб начин се бяха възползвали цял куп непознати, те вече нямаха вяра на никой мъж.

Хънтър вдигна лявата си ръка пред гърдите си с дланта нагоре. После докосна центъра на дланта си с показалеца на дясната.

Момичето го разбра. Успокоена от жеста му, тя се върна към грижите за бебето си.

— Разказвай нататък — тихо подкани Хънтър брат си.

— Палавка препускаше на този голям шарен жребец. Бандитите се спускаха към нея като буреносен облак.

Хънтър промърмори нещо под носа си.

— Когато първият Кълпепър я забеляза — продължаваше Кейс, — тя не се изплаши и не се втурна да бяга с всичка сила. Просто пусна юздите, измъкна карабината си и започна да стреля.

Изражението на Хънтър стана още по-мрачно. Погледът му не се откъсваше от водопада от бледозлатисти коси, които скриваха лицето на Елиса от него.

— По дяволите, Палавке! — просъска Хънтър. — Изобщо не е трябвало да се появяваш на това място. Можеха да те убият!

Елиса не му обърна никакво внимание.

— Вместо това тя уби един Кълпепър — делово вмъкна Кейс. — Добре свършена работа, ако ме питаш мен.

— Не те питам — изръмжа Хънтър.

Големите му ръце се протегнаха и я измъкнаха от прегръдката на Кейс. Хънтър обърна лицето на Елиса към гърдите си и започна да гали косата й дори по-нежно от Кейс.

За миг Елиса се опита да се възпротиви на ласките му, но после се предаде. Нежностите на Хънтър бяха прекалено примамливи, за да им се противи. Цялото й същество копнееше за тези ласки, за някакъв знак, че не се е излъгала изцяло в него.

— После Елиса изравни коня си с индианката — продължи Кейс, — взе бебето й в едната си ръка, сграбчи момичето с другата и я издърпа към стремето.

Дъхът на Хънтър направо секна.

— Ами другите бандити?

— Останалите от бандата приближаваха така, че можеха да изплашат дори каменна статуя.

— Исусе Христе!

Ръката на Хънтър конвулсивно стисна косата на Елиса.

— Гейлорд се беше прицелил в главата й, когато от блатото излетя куршум. Изстрелът буквално го изхвърли от седлото. Навярно е бил мъртъв, още преди да падне на земята.

— Значи призракът е спасил живота на Палавка? — скептично попита Хънтър. — Не мога да проумея. Нали самият той се опита да я убие?

— Може би просто се е опитвал да я сплаши и да я накара да изостави ранчото — сви рамене Кейс.

— Може би — отвърна Хънтър с глас, който подсказваше, че се съмнява в правотата на това твърдение.

Дочу се звука от множество приближаващи стъпки. Кейс стана и изчезна обратно в тръстиките.

Хънтър продължи да гали замислено косата и гърба на Елиса. Бавно треперенето напускаше тялото й.

— По-добре ли се чувстваш сега? — тихо я попита той.

Елиса кимна.

Хънтър повдигна лицето й към себе си и задържа пръста си под брадичката й, така че Елиса да не може да избегне погледа му.

Тялото й се напрегна. Въпреки ласките си, Хънтър все още беше бесен от яд заради постъпката й.

— Ако отново ми извъртиш подобен фокус ще те обеля като домат — закани й се той с леден глас. — Знаеш много добре, че не трябва да излизаш сама от къщата!

С последните останки от силите си Елиса се опита да се отблъсне от Хънтър.

За миг Хънтър я притисна още по-силно към себе си. После я пусна с неохота.

— Какво правя аз е моя, а не твоя работа — заяви Елиса.

Изявлението й не прозвуча както бе възнамерявала, защото гласът й все още беше дрезгав.

— Не и след снощи — възрази с тих и гневен глас Хънтър.