Елизабет Лоуел - Есенен любовник

Щом отвори вратата плачът се чу по-отчетливо. Остра миризма подразни ноздрите му. Сякаш някой гореше плат.

Хънтър затвори вратата на спалнята зад гърба си. Един бърз поглед му показа, че Елиса вече беше в леглото. В малката камина тлееше нещо.

— Палавке? — повика я тихо Хънтър.

Плачът секна сякаш срязан с нож.

Без да издаде никакъв шум, Хънтър отиде до леглото й и седна в края.

Елиса почувства, че дюшекът поддава под тежестта на Хънтър. Прииска й се да избяга. Беше обаче напълно гола. Изцапаните останки от нощницата и халата й тлееха в камината.

Подобно на хванато в капан животно Елиса лежеше напълно неподвижно и мълчаливо чакаше Хънтър да си отиде. Фактът, че я бе заварил да плаче, добавяше само още един ред към дългия списък от униженията на тази нощ. Едва ли можеше да понесе повече.

Елиса трепна, щом усети Хънтър да я гали по косата. Той усети издайническото й движение и изруга.

— Извинявай — просто рече той. — Не исках да бъда груб.

Следващият път, когато Хънтър погали косата й, Елиса се постара да не показва никаква реакция. Въпреки това не можеше да спре тръпките, които пробягваха през тялото й. Просто нервите й бяха обтегнати до точката на скъсване.

— Беше по-тясна, отколкото очаквах — тихо каза Хънтър. — Отдавна не го бях правил. Ти беше съвсем готова, а аз те исках направо адски.

Елиса не каза нищо и не направи нищо. Просто лежеше и трепереше под нежната, но нежелана ласка на Хънтър.

Неприкритото треперене на тялото на Елиса беше като сол в прясната рана нанесена на самомнението му.

— Успокой се — промърмори той. — Отсега нататък ще съм нежен с тебе като слънчев лъч. Следващият път ще ти хареса повече. В теб има толкова много страст, Палавке. В това поне си пасваме идеално.

Палавка!

Омразният прякор накара Елиса да изгуби самоконтрол. Тя издаде нечленоразделен вик и започна да удря Хънтър като животно, хванато натясно. Извитите й като хищни нокти пръсти търсеха лицето му.

Хънтър без да мисли хвана китките й.

— Успокой се, Палавке. Чуваш ли? Казах ти, че повече няма да те нараня.

— Мразя те — изсъска Елиса с тих, яростен глас. — Махай се оттук, преди да съм се разкрещяла така, че да събудя всички!

— За Бога, успокой се и престани да се държиш като изнасилена девственица.

— А защо не? Нали съм точно това. Или, по-точно, бях.

— Какви ги говориш? Жена ми никога не е кървяла, дори при първия път.

— Любовник! — изсумтя Елиса. — Готова съм да заложа цялото ранчо, че изобщо не си бил наблизо, когато жена ти го е направила за първи път!

Едва сега поразен започна да разбира какво се бе случило.

Не опитните движения на една кокетка, а болките на девственицата бяха накарали Елиса да се напрегне под него и да се мъчи да го отхвърли от себе си.

А той бе държал устата й запушена през цялото време.

— Исусе Христе! — ужасено прошепна Хънтър. — Защо не ме спря?

— Опитах!

Обхвана го ярост, щом осъзна към какъв извод водеше казаното от Елиса.

— Проклета да си, Палавке! — изрече той с нисък, заплашителен глас. — Не съм те изнасилил и ти го знаеш много добре! Желаеше ме през цялото време, чак до мига, когато аз…

Хънтър млъкна на средата на изречението, щом осъзна накъде го водят думите му. Елиса наистина беше го следвала чак до мига, в който бе разкъсал девствената й ципа.

Хънтър изруга продължително и богохулството му увисна във въздуха като лютивия дим от съсипаната нощница на Елиса. Елиса се вслуша в думите му и оголи зъбите си в усмивката на диво животно. Поне тук бе получила едно малко удовлетворение, защото най-сетне бе успяла да премине през всичките бариери, които Хънтър бе поставил пред себе си. Хънтър видя пародията на усмивка на лицето й и разбра, че яростта й е дълбока поне колкото неговата.

— Можеше да ме отблъснеш — каза той. — Защо не го направи, преди да е станало твърде късно?

— Мислех, че те обичам — отвърна му Елиса с тих, зъл глас. — Мислех, че и ти ме обичаш. Смятах, че се съпротивляваш да го покажеш заради първата си жена.

Шокираното мълчание беше единственият отговор на Хънтър.

— Малка глупачка! — тихо каза той накрая.

— Най-сетне мненията ни съвпаднаха поне по един въпрос.

— Защо не ме чу какво ти казвам? — запита Хънтър. — Говорил ли съм някога за нещо друго, освен за похот между нас?

Унижението и гневът се бореха за надмощие над езика на Елиса. Спечелиха и двете.

— Никога. Но сега те слушам внимателно, любовнико. Цялата съм в слух.

— Прекалено късно е — изръмжа той.

По тази точка Елиса също не възрази.

Тишината надвисна в стаята.

— Какво мирише така? — попита най-накрая Хънтър.

— Дрехите, които бяха на мен, когато излязох от стаята ти.

Хладната прецизност на думите й и непрестанния поток сълзи, които се стичаха по лицето й подсказаха на Хънтър колко неуверен е самоконтролът й.

Това не значеше, че я вини. В момента самият той не беше сигурен дали се владее напълно.

— Боже, каква каша! — прошепна той.

Елиса не му обърна внимание. Всичките й усилия отиваха за запазване на самообладанието й.

Никога не го бе постигала с по-голямо усилие.

— Е, нищо не може да се направи — тихо заяви Хънтър. — Ще трябва да се оженя за теб.

Елиса недоверчиво завъртя глава към него.

Хънтър не го забеляза. Беше прекалено погълнат от бъркотията, която бе произлязла от онова, което трябваше да бъде една кратка, проста любовна връзка.

— Утре ще обявим на всички, че сме се сгодили — добави Хънтър. — Веднага щом се оправим с бандата на Кълпепърови, ще намеря свещеник и ще се оженим.

Елиса изгледа Хънтър така, сякаш беше полудял.

След това Хънтър се обърна и я прониза с мрачния си, гневен поглед. А щом заговори гласът му прозвуча като леден камшик.

— Но, Бог ми е свидетел, Елиса Сътън, ако не пораснеш и не бъдеш добра майка на децата ми ще оплакваш деня, в който си ме подмамила да се оженя за теб.

— Не! — яростно отвърна тя.

— Какво?

— Не! Няма да се омъжа за теб!

— Не ставай глупава — нетърпеливо додаде Хънтър. — Нали това си искала през цялото време.

— И двамата признахме, че съм била глупава. За разлика от теб, Хънтър, аз се уча от грешките си. Няма да се омъжа за теб.

— Защо?

— Ако се венчаем ще имаш правото да правиш с мен същото когато си пожелаеш.

— Ти също ще го желаеш. Аз ще се погрижа за това. Просто никога не съм помислял, че си девствена. Помисли само как ми отвръщаше — като суха слама на клечка кибрит.

Хънтър се усмихна на този спомен.

Усмивката засегна дълбоко Елиса и сложи последната точка в списъка на униженията й.

— Чуй ме добре, самодоволно копеле! — изръмжа тя. — Няма нито един закон, който да ме задължава цял живот да страдам от мъжките грубости. Ще се постарая това положение да се запази.

Хънтър се намръщи.

— Нали ти казах, че следващия път ще ти хареса.

— Боже мой, ти сигурно наистина си мислиш, че съм глупава. „Следващият път ще ти хареса…“ — изимитира го тя. — Ама че гадост!

— Успокой се и използвай главата си, вместо острия си език. Мислиш ли, че толкова много жени щяха да се омъжват, ако брака беше нещо лошо?

— След като веднъж брачният възел е затегнат около шията на жената, тя няма голям избор, нали? — язвително отвърна Елиса. — Нищо чудно, че църквата иска момичетата да бъдат девствени, преди да са се омъжили. Иначе те никога не биха се съгласили на подобно страдание.

Хънтър преглътна хапливата забележка и се опита да намери някакъв по-мил довод за неразумната си любовница.

— Ами ако си бременна? — попита той.

— Ами ако не съм?

— Ами ако си? — настоя Хънтър.

Елиса го погледна с диви, блеснали очи. Самообладанието й я напускаше с всеки дъх.

— Махай се, Хънтър! Вече не те искам. Никога! По никакъв начин!

— По дяволите, Палавке! Не можеш просто…

— Ма-хай-се!

Хънтър рязко стана и тръгна гордо към вратата.

— Ще поговорим отново утре сутрин, като се успокоиш — подхвърли й той на излизане.

Затвори вратата на спалнята зад себе си, застана неподвижно в коридора и се заслуша.

От спалнята на Елиса не се чуваше никакъв звук.

Дори звукът от плач.

(Този файл е изтеглен от bezmonitor.com.)

Мълчанието на Елиса върза на леден възел стомаха на Хънтър. Тя не се държеше така, както винаги бе постъпвала Белинда. Покойната му жена използваше сълзите и думите си, докато от мъжката му гордост не останеше ни следа. Сексът с Белинда беше една малка, но дива игра.

Но Елиса не приличаше на Белинда. С Елиса сексът изобщо не беше игра.

„Вече не те искам. Никога! По никакъв начин!“

Хънтър си каза, че на сутринта Елиса ще се чувства по друг начин. Под женската й ярост се криеше прекалено много интелигентност, за да не разбере, че бракът им сега вече беше необходимост.

Той беше отнел девствеността й.

Фактът, че не беше го разбрал нямаше значение. Беше разкъсал девствената ципа, беше разпилял семето си в нея, значи трябваше да се ожени за нея.

Щом Елиса се успокоеше, пак щеше да дойде при него, успокояваше се той.

Абсолютната тишина от другата страна на вратата подсказваше на Хънтър, че греши в това си предположение така, както бе сбъркал в останалите си заключения за Елиса Сътън.

Елиса не беше Белинда.

Изводите, които следваха от тази проста истина, не дадоха мира на Хънтър през остатъка от дългата, безсънна нощ.