Не беше нужна много прозорливост, за да се досети какво беше последвало.

— На Бил му потрябва повече от година — продължи с непроницаемо изражение Пени, — но накрая все пак спечели Глория.

Елиса затвори очи, но не престана да гали Пени, като се опитваше да прогони треперенето, което преминаваше през тялото на другата жена на дълги вълни.

— А после, един ден баща ти, Джон, си дойде — разказваше Пени. — Глория изпадна в истерия. Джон и Бил се сбиха. Бил напусна и започна да строи Би Бар. След девет месеца се роди ти.

— Значи все пак е възможно да съм това, което си мислех, че съм — дъщеря на Джон, а не на Бил.

— Не мисля така.

— Защо?

— Мисля, че баща ти не можеше да прави деца — простичко й отвърна Пени. — Той си остана у дома пет години, след като ти се роди, но Глория повече не забременя.

— Няма никаква гаранция, че Бил може.

— Напротив, има.

— Какво искаш да кажеш?

— Бременна съм — отвърна кратко Пени.

Елиса не можа да скрие изненадата си.

— Ето защо се чувстваш слаба — досети се след миг Елиса. — Прилошавало ти е от бременността, а не от треската.

Пени кимна вцепенено.

— Бил знае ли?

— Не — прошепна Пени.

— Трябва да му кажем…

— Не! — яростно извика другата жена. — Той сам щеше да попита, ако го интересуваше.

— Но братята Кълпепър…

— Не го спряха да разговаря с теб — отново я прекъсна Пени.

— Като отидох там изложих на опасност живота на Бил, а мен братята за малко не ме взеха за момиче за развлечение.

Очите на Пени се разшириха от уплаха.

— Ако Хънтър не ме беше последвал — добави Елиса, — само дяволът знае какво щеше да се случи.

— Олеле Боже! — възкликна Пени. После добави колебливо: — След като Бил не ти е бил любовник, а ти не си знаела, че ти е баща, тогава защо си се изложила на такъв риск, за да го видиш?

— Защото ми омръзна да гледам как добитъкът на Ладър Ес отива към неговото ранчо през Ветровития проход и повече не се връща.

— Бил не би… — разгорещено започна Пени.

— Знам — прекъсна я Елиса. — Но пиенето променя човека, както спомена Хънтър.

— Бил не би откраднал добитък от Ладър Ес.

— За нещастие не може да попречи на клана Кълпепър да го правят — възрази Елиса. — Ладър Ес е почти напълно обрано.

Пени затвори очи и въздъхна.

— Какво ще правим? — прошепна тя.

— Хънтър ще измисли нещо.

По-скоро трябваше да измисли нещо. Но предпочете да запази тази мисъл за себе си.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита я Елиса след миг. — Може би трябва да си полегнеш малко.

— Няма нужда. Работата отвлича ума ми от… от всичко.

Елиса се усмихна тъжно.

— Щастлива ли си, че ще имаш бебе? — нежно я попита тя.

— О, да! — усмихна се най-сетне Пени. — Искам да имам бебе откакто се помня.

— Добре, тогава. Ще се справим с бандата на Кълпепърови и после ще направим каквото трябва, за да отгледаме бебето в Ладър Ес.

— Мислиш ли, че съм постъпила лошо, като съм позволила на Бил… като съм била негова жена, без да сме венчани?

Елиса си помисли за страстта, която бушуваше в нея всеки път, щом се озовеше в ръцете на Хънтър. Ако той поискаше да й направи бебе, тя сигурно щеше да му помага през цялото време, без да си прави сметка за последствията, докато не станеше прекалено късно.

Бременна!

Неомъжена!

Съвсем сама!

— Не, не мисля — отговори й Елиса. — Мисля, че е много, много трудно да не се отдадеш на мъжа, когото обичаш. Ако той го поиска.

Пени се усмихна отново, въпреки че по бузите й блестяха сълзи.

— Боях се, че ще ме изхвърлиш от ранчото — призна Пени.

— Никога!

— Много жени и дори още повече мъже биха го сторили.

— Но не и аз.

Увереността в гласа на Елиса донесе на Пени по-голямо успокоение, отколкото изобщо бе изпитвала, откакто бе разбрала, че е бременна.

— Благодаря ти — простичко й рече тя.

— Не ставай глупава. Ти и бебето ти сте всичко, което имам. С изключение на… — поколеба се Елиса.

— На Хънтър? — предположи Пени.

— Мислех си за Бил. Хънтър не ме обича. Дори не иска да ме хареса.

— Но той те гледа така, както Бил гледаше Глория.

Надеждата обхвана Елиса.

— Наистина ли? — задъхано попита тя.

Пени кимна.

— И ти го гледаш така — добави Пени.

— Не мога да не го гледам — прошепна Елиса. — Обичам го!

Откъм корала се чу цвилене на изплашен кон, последвано от гневен мъжки вик.

Елиса без колебание грабна пушката, която напоследък винаги стоеше наблизо до нея и излезе на двора.

Един от новообяздените коне току-що беше хвърлил Мики на земята. Той стана, сграбчи юздата близо до юздечката и започна да налага мустанга с камшика си.

Ужасеното животно изцвили отново и тръсна глава в опит да избяга от бича. Мики увисна с цялата си тежест на юздата и продължи да шиба животното.

Елиса побягна към корала, без да изпуска пушката си.

Хънтър се оказа по-бърз. Изскочи от плевнята, видя какво става и извика на Мики да спре.

Мики не му обърна внимание.

Миг по-късно Хънтър се стовари върху Мики като падаща планина. Мики се блъсна в оградата с такава сила, че коловете изпращяха. Залитна, разтърси глава, видя Хънтър и направи следващата си грешка. Хвърли се срещу него с цялата грация на разгневен бик.

Хънтър отстъпи малко и му подложи крак. После остави теглото на Мики да свърши останалата работа. Грамадният каубой излетя във въздуха. После се просна в цял ръст в прахоляка.

След няколко секунди Мики направи следващата си грешка. Посегна към оръжието си.

Хънтър ритна ръката на Мики с такава сила, че револверът му излетя в широка дъга. После Хънтър отстъпи извън досега на Мики и зачака да види докъде се простира глупостта на другия мъж.

Младият мъж поклати глава, надигна се на четири крака и се изправи. Олюля се и притисна дясната си ръка към гърдите си. Изглеждаше достатъчно бесен, за да убие някого, но не посегна втори път към оръжието си.

Хънтър кимна одобрително.

— Можеш да охладиш гнева си, като изкопаеш няколко дупки за стълбовете на новата ограда — рече му Хънтър с равен глас.

— Защо го направи? Та това е само един изпояден от бълхите мустанг? — извика Мики.

— Но беше достатъчно добър, за да те хвърли от гърба си.

Лицето на Мики почервеня от гняв.

— Нито един мъж, който държи на името си, не би посегнал да бие един кон, само защото го е хвърлил от гърба си — добави Хънтър. — Върви да копаеш дупки или се махай оттук.

Мики намусено отиде до шапката си, вдигна я и се насочи към револвера си, който се валяше в прахоляка на няколко крачки от него. Наведе се да го вземе.

Стойката на Хънтър се промени по един недвусмислен начин. Ако Мики направеше четвърта грешка и посегнеше да използва оръжието си, Хънтър щеше да го застреля.

Без дори да погледне колко мръсно е оръжието му, Мики го мушна в кобура и тръгна с горда крачка към плевнята.

Хънтър го проследи с поглед. Сърдития каубой дори не го погледна. На Хънтър му се искаше просто да го застреля и да приключи с бруталното му присъствие. За нещастие работниците не достигаха на Ладър Ес, така че не можеше да си позволи да изгуби един от тях за нещо друго, освен заради пиянство или хладнокръвно убийство.

Освен това възможно бе Мики да е шпионинът на клана Кълпепър. Ако наистина беше така, от него щеше да има друга, много по-голяма полза, отколкото дупките, които щеше да изкопае.

Звукът от освобождаването на ударника на оръжие сепна Хънтър. Той се завъртя в посоката, от която бе чул да идва звукът.

Едновременно с това измъкна револвера си.

Елиса пое рязко дъх. В един миг ръцете на Хънтър бяха празни. В следващият момент той държеше револвера си със запънато петле и готов за стрелба.

— Срещу мен ли ще използваш тази пушка? — попита я той.

— Мога да ти задам същия въпрос.

С едно плавно движение Хънтър освободи ударника и прибра оръжието си в кобура.

— Радвам се да видя, че петлето на пушката не е запънато — подхвърли Хънтър. — Изглеждаш така, сякаш си по-склонна да застреляш мен, отколкото Мики.

— Точно това обмислям.

— Има ли някаква конкретна причина?

— Спомних си как Мики ме сграбчи с такава сила, че ми останаха синини, отнесе се с мен като с проститутка, а ти само му каза да не си губи времето и да се залавя за работа.

Хънтър чакаше, без да откъсва поглед от буреносните очи на Елиса. Ръцете й несъмнено бяха готови отново да запънат ударника на карабината.

И да дръпнат спусъка.

— Но щом Мики вдигна камшик срещу един мустанг — процеди Елиса през зъби, — ти го преби така, че да му държи топло цяла седмица.

— Конят не правеше нищо лошо.

— А аз? — запита тя.

Мрачните, тъмни очи на Хънтър се плъзнаха по тялото й. Както обикновено тя беше облечена в коприна. Сексапилни дрехи, които трептяха и се полюляваха, и привличаха мъжките погледи на всяка нейна крачка.

— Да — хладно отвърна той. — Ти се държеше лошо.

— Какво?

— Мъжете застават нащрек всеки път, щом минеш край тях. Знаеш го, но продължаваш да въртиш задник.

— Какво трябва да направя? Да се заключа зад завеси и решетки ли?

— Да.

Елиса ококори недоверчиво очи.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно!

Гневът я шибна като камшик.

— Губиш, любовнико! — безразсъдно му извика тя. — Няма да стоя в затвор, само защото съм родена жена, а не мъж.

— Предполагах, че ще приемеш нещата по този начин. Някои жени просто не се чувстват пълноценни, ако нямат мъж, който да им се възхищава.

Откритото презрение в гласа на Хънтър беше по-лошо от плесница.

— Аз не съм такава — процеди тя. — И никога не съм била.

— Всичките кокетки казват така.

— По дяволите, не съм като жена ти.

— Викай малко по-силно — провлечено подхвърли той. — Сигурен съм, че момчетата попиват всяка твоя дума.